Брой 43                                                  

27 октомври - 2 ноември 2006 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

инж. Данаил Вълов

 

Поводът за това интервю с председателя на съвета на директорите на "Терра 2000" ООД е 45-годишният юбилей на керамичния завод в Червен бряг. С него разговаряме за историята, настоящето и бъдещето на фабриката, както и за проблемите на бизнеса пред прага на членството ни в ЕС. Инж. Вълов коментира и резултатите от първия тур на президентските избори, любезен бе да сподели вижданията си за взаимоотношенията между политиката и бизнеса в България.

 

Червен бряг е

обречен да бъде основен

производител на тухли

 

Инж. Данаил Вълов е роден през 1953 г. в Угърчин. Средното си образование завършва в Плевен, в техникума по механоелектротехника. Висше образование получава в София, специалност "Електротехника", после по разпределение работи 4 години в циментовия завод в Златна Панега.

От март 1991 г. се занимава с производство на тухли, до 1996 г. е ръководител на тухларския завод в Червен бряг, който тогава е общинска собственост. Не му подновяват договора, затова заминава за Луковит, където от 1998 г. е директор на тамошната тухларна.

През 2000 г. започва частен бизнес, а през 2003 г. неговата фирма купува керамичния завод в Червен бряг. Така се създава "Терра 2000" ООД, където инж. Вълов е председател на съвета на директорите.

Женен, с две деца.

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Вълов, производството на тухли е традиция в Червен бряг. Разкажете нещо повече за историята на завода.

- Историята започва преди цели 45 години, тези дни се надявам тя да излезе в писмен вид. Така всеки, който има интерес, може да се запознае с нея. Производството на тухли в Червен бряг датира от много десетилетия, макар и на друга площадка. Това, което сме направили, е заложено още в приватизационната програма. През април т. г. ние отчетохме 3-годишния следприватизационен период. Всички обекти на територията ни - бензиностанцията, газстанцията, автомивката, бетоновият център, бяха заложени за изграждане още тогава. От миналата година изпълняваме една програма, която включва преоборудването на завода. Проектите и разчетите са направени от италианска проектантска фирма. Защото, за съжаление, се оказа, че в България няма фирма, способна да се заеме с подобно проектиране. Оборудването също ще бъде италианско. Единственото, което все още не е ясно, е дали ще успеем да се класираме за европейските фондове и ако "да", от коя дата.

- А за какъв размер инвестиции говорим, за да се преоборудва целият завод?

- Инвестицията ще бъде между 15 и 18 млн. лв. Друг е въпросът каква част от тях ще договорим с европейските фондове, какви собствени средства и кредити ще ползваме. Яснота по това ще имаме през следващата година. Ние имаме готовност след откриване на финансирането в рамките на 18 месеца да преоборудваме предприятието. Да направим така, че от 160 човека, които в момента се занимават с производство на тухли, да автоматизираме процеса и да редуцираме тази бройка до 30 души, а в същото време да вдигнем капацитета 3,5 пъти. Тогава вече може да се каже, че имаме едно предприятие на европейско ниво, с добра производителност, което ще стои достойно на пазара.

- А това, предполагам, означава въвеждане на нова техника и технология?

- Това означава изграждане на ново предприятие с нови машини и нови халета, затворен цикъл на производство. Но имаме проблем с горивото, ние все още нямаме природна газ, за да стане възможно въвеждането на европейска технология. А това ни забавя.

Липсата на газифициране в Червен бряг най-общо създава проблеми пред бизнеса в града. След проведените разговори с Черноморската технологична компания вече имаме уверението, че при откриване на финансирането на новата технология те ще имат готовност в рамките на оставащите 18 месеца да докарат газта до Червен бряг. Така този проблем, надявам се, ще се разреши.

- Върху какво акцентирате в бизнеса?

- Казвал съм го много пъти - Червен бряг е обречен да бъде един от основните тухлопроизводители в страната. Това е заложено откакто е било решено градът да се разположи точно на това място. Намираме се върху изключително голямо и висококачествено находище от глина. В определени моменти не е било обърнато достатъчно внимание точно на производството на тухли по субективни причини. Но при всички случаи понеже има такъв богат източник на суровина, тухли ще се произвеждат тук дълги години. Така се случи, че с това производство се захванахме ние като екип, имам предвид моята фирма. Това е даденост, оттук насетне всичко е управление на парите, възможности докъде човек да се простира. Но в близка и средносрочна перспектива ще се занимаваме с производство на тухли.

Другите инвестиции, които правим, са за децентрализиране на част от капитала с някаква гаранция, тъй като строителството колкото и да е атрактивен бизнес в момента, в определени случаи бележи спадове. В последните 15 години имаше периоди на разцвет, на спад, на застой, така че човек не може да разчита само на един единствен бранш.

И, разбира се, акцент в бизнеса е печалбата, стремежът на всеки предприемач е тя да бъде по-голяма.

- Виждам, че на територията на завода са изградени бетонов възел, бензиностанция, автомивка. Каква беше идеята ви с този проект?

- Всичко, което виждате, е насочено в областта на строителството. Това е един опит да предоставим на клиентите комплексна услуга. Занимаваме се с търговия на строителни материали, предлагаме всичко - тухли, бетон, дървен материал. Правим го в услуга на клиента - като дойде дотук, да може да си закупи пълната гама от строителни материали. Това е водещият ни мотив. През тази година разширихме малко услугата, започнахме да предлагаме и строителни материали за довършителни работи. С това са свързани магазините, които имаме в Луковит, Червен бряг, Койнаре и околните селища. Смятаме да предложим фаянс, теракот, всичко за обзавеждането.

- Чувствате ли бизнеса си подготвен за конкуренцията в ЕС? Разполагате ли с всички сертификати, които се изискват по отношение на качеството?

- Бяхме сред първите 80 фирми, които получиха комплексно разрешително в началото на тази година. На всички е ясно, че който иска да работи след влизането ни в ЕС, трябва да отговаря на нормативите, иначе просто загива. Всеки има право да избере дали да си смени бизнеса или да влезе в крак с изискванията. Тухларната я сертифицирахме и взехме всички документи още през миналата година. В нашата фирма този въпрос не се коментира. Това, което произвеждаме, отговаря на евростандартите, а това, което продаваме, е с документи за произход и с гарантирано качество. Смея да кажа, че вече втора година високото качество е в основата на политиката на "Терра 2000". А от догодина се надяваме всички фирми, целият бизнес да разсъждава по този начин.

- Как влизането ни в ЕС ще се отрази върху бизнеса в България? Доста фирми имат притеснения, чувстват се несигурни.

- В нашата фирма нямаме никакви притеснения, тъй като покриваме стандартите за екология и качество. Тухларският бранш няма никакви договорирани отсрочки от 1 януари 2007 г., докато в други браншове има договорени с ЕС отсрочки от година или повече.

Сертифицирането към европейските норми през последните две години струваше пари, много тичане и много нерви, тъй като държавата не беше готова в един определен момент за подобно предизвикателство. Аз лично смятам, че се преекспонира негативната страна от влизането ни в ЕС. Достатъчно е да се погледне как са били нещата в една Гърция или пък в страните, присъединени преди нас и тогава ще стане ясно, че не е толкова страшно. Всеки, който иска да остане в бизнеса, трябва да си дава сметка за промените и да е готов да инвестира средства с възвръщаемост малко по-далече във времето.

- Но бизнесмени казват, че срещат трудности при усвояването на европейските фондове. Как се справяте вие в подобна ситуация?

- Трудността според мен ще дойде от мудността на държавния апарат, на съответните ведомства и министерства и тяхната неподготвеност да партнират от една страна с бизнеса в България и от друга страна - с изискванията на европейските чиновници. Мисля, че проблемите се създават от нашите чиновници по агенции и министерства. Познавам всичките си колеги в строителния бранш и казвам, че тези, които са решили да работят сериозно и в ЕС, вече са готови с проектите си за преоборудване и инвестиции.

- А има ли в България добра конкурентна среда?

- За нашия бранш - да. Смея да твърдя, че в строителния бранш нещата стоят добре. Но не бива да си затваряме очите за остатъците от държавен монопол в страната, който се прелива в частен монопол и който има неизживени бизнес-отношения.

- Инж. Вълов, вие участвате в гражданското бизнес обединение "Плевен", което подкрепя президента Георги Първанов за втори мандат. Защо заложихте на него?

- Защото сред така предложените най-добре стои кандидатурата на настоящия президент Георги Първанов. Имам една максима, че след 15 години мъчителен преход вече е време да оценяваме хората по това кой какво е направил. Преди години беше трудно, всеки искаше да каже, че той е най-добрият, че най-много знае или може. Но това време отмина, беше доста дълъг период и е нормално да оценяваме хората по това, което са направили през тези 15 години. По моя преценка, като поставя на кантара всички кандидати по този критерий, най-голяма тежест отчитам за Георги Първанов. Сега избираме не митинги, не нестабилност, а държавен глава, който в следващите 5 години ще ни представлява в ЕС.

- Очаквахте ли балотаж на президентските избори? И подобна среща на Георги Първанов с Волен Сидеров на втори тур не ни ли компроментира пред Европа в навечерието на членството ни?

- Да, очаквах балотаж, дори прогнозата ми, че Сидеров ще бъде втори, се сбъдна. Аз съм привърженик на максимата - всеки народ заслужава управниците си. Проблемът не е самият Волен Сидеров, все пак национализъм има и в Европа. Трябва да се замислим обаче защо той получава такава голяма подкрепа от българските избиратели, след като в ЕС подобни партии на избори не вземат повече от 7 - 8%. Аз мисля, че нашите политици имат вина, те извикаха Сидеров на власт. И то защото не предложиха някаква по-добра алтернатива.

- Как оценявате избирателната активност в страната?

- За мен тя е нормална. Мисля, че нашите избирателни списъци не са прецизирани. Те не отразяват реалния брой на хората, а оттам и рефлектират върху статистиката за процентното участие. Не са изключени гражданите, които работят в чужбина, а тези, заети със сезонна работа далеч от родните места, не са регистрирани там. Така, ако се вземат предвид тези фактори, може да се окаже, че избирателната активност е по-висока от отчетената .

Най-силно ме притеснява отливът на млади хора от урните, ако те са безразлични, отчаяни, значи нещо в държавата не е наред.

- Какво е отношението ви към политиката? Как в български условия тя се преплита с бизнеса?

- Отношението ми към политиката е положително когато тя не пречи на бизнеса, а се опитва да му помага, както е в нормалните държави. При положение, че политиците се опитват да играят водеща роля, където не им е мястото, тогава съм настроен много отрицателно. Най-доброто в ръководството на една държава е когато тя функционира, въпреки това кой я управлява. Слава богу, последните години показват, че и България започва да работи нормално, независимо от управлението или вече има изградени механизми за прогресивно функциониране. А това е важен показател за всяка европейска държава.

Така в най-общ вид имам положително отношение към политиката, но съм настроен отрицателно към някои политици, по-точно към начина, по който правят политика.

- Вие сте се доказали в бизнеса, любопитно ми е - имате ли някакви политически амбиции?

- Не, нямам политически амбиции. Ако бях с десетина години по-млад - може би. Защото имам да свърша в бизнеса си работа за 5 - 6 години напред. Надявам се да доживеем времена, когато при по-спокойна обстановка ще можем да обърнем повече внимание на себе си и на близките си и да се възползваме от това, което сме направили.

Преди бях общински съветник, отказах се, но не искам да говоря сега за причините. Хората казват - никога не казвай никога, засега обаче аз нямам политически амбиции.

- А какъв е инж. Данаил Вълов извън бизнеса, с какво запълвате личното си пространство?

- Имам нормално семейство, съпруга, син и дъщеря. В свободното си време обичаме да ходим сред природата, на непознати места. Трябва да призная, че българинът не познава добре страната си. Ако в бъдеще имам време, може да попътуваме и из Европа.