Брой 38                                                   

22 - 28 септември 2006 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Валентина Ангелова

 

Бизнесдамата, която осигурява препитание на 220 души, твърди, че не се занимава с политика. Но е приела да стане председател на гражданското обединение на плевенските предприемачи за подкрепа на кандидатурата на Георги Първанов, защото е убедена, че той е успял през първия си мандат да стабилизира страната и по този начин се е повишило доверието на чуждестранните партньори и към българския бизнес.

 

Георги Първанов направи

много за авторитета на България

 

Валентина Ангелова е родена в Троян. Висшето си инженерно образование завършва в бившия ВМЕИ, сега Технически университет, специалност "Текстилна техника". Занимава се с частен бизнес, фирмата й се казва "Елинда-А". В нея работи със съпруга си, който не е специалист в бранша, но се занимава с техническата част.

26-годишният й син също е включен в семейния бизнес. Преди две години той е завършил УНСС, а след това и магистратура в "Лондон метрополитен юнивърсити" - Англия, специалност "Международен бизнес и финанси".

Интервю на Поля ТОМОВА

- Госпожо Ангелова, откога съществува фирма "Елинда-А"?

- Фирмата съществува от 1993 г., реално работим почти 14 години. Имаме цех и в Троян, който се ръководи от баща ми.

- Защо решихте да се занимавате точно с шивашки бизнес?

- Всъщност този бизнес се оказа съдба на цялата ни фамилия. Първо аз съм завършила "Текстилна техника", работила съм шест години в едно текстилно предприятие в Троян, след това седем години в "Мизия". До момента аз се занимавам с това, за което съм учила и от което разбирам. Тъй като и баща ми е от бранша, всички в семейството се занимаваме с този бизнес.

- Каква е причината да напуснете "Мизия"?

- През 1992 г. напуснах "Мизия" по стечение на обстоятелства. Но не съжалявам. Не съжалявам и за годините, през които съм работила в държавни предприятия, защото един млад човек трябва да премине през такъв период. В онези години имаше време за обучение, говореше се за млади специалисти, които се назначаваха, обучаваха се и ставаха професионалисти. Сега това почти не съществува. В държавните предприятия съм научила много неща, успях да осъществя връзки и контакти, което пък много ми помогна след това в частния бизнес.

- Разкажете малко повече за вашата фирма "Елинда-А".

- Това, което считам за добър старт и определям като правилен път, който съм поела, е, че от самото начало стартирах с продукция за износ. Ядрото, което започна да работи при мен от 1993 г., много бързо се адаптира към изискванията на външния пазар и към темповете на работа. Започнахме в сграда в центъра на Плевен с около 35 човека. В новата фабрика са около 220 души. Работим на ишлеме за различни фирми. Като плюс мога да кажа, че контактите ми с клиентите са твърде трайни - с една част от тях работя от 1995 - 1996 г. Има и нови фирми, с които си сътрудничим. Шием предимно за германския, за английския, италианския пазар и за скандинавските страни.

- Защо повечето фирми шият на ишлеме и избягват да правят собствена марка?

- Специално за тази част от конфекцията, която работи и нашата фирма - по-точно тежка конфекция, са необходими доста инвестиции при оборудването, особено с гладачна техника. Една фирма, за да разработи читаво собствена марка, да има собствено производство, трябва да направи твърде много инвестиции - да имаш добри дизайнери, разработващо звено от отлични специалисти, изключително добър маркетинг на пазара на тъканите и материалите, доста средства са необходими за материали. А те може понякога да не се използват дълго време. Нужни са разработки на много модели и това донякъде затруднява фирмите. А има и доза инерция, защото когато имаш пазар и достатъчно поръчки, не се замисляш много на тази тема. Но съществува и друга причина - все още ние, в нашия бранш, сме несигурни. Въпреки че от миналата година се забелязва някаква стабилност. Но преди година - две нямаше абсолютно никаква гаранция, че ако направиш продукция и вложиш материали от самото начало до готовото изделие, после клиентът ще я взема и ще я плати. Мисля, че от около година в нашия бранш нещата се променят и може би в близко бъдеще част от фирмите ще разработят собствена продукция.

- Ще отпадне ли работата на ишлеме след приемането ни в ЕС?

- Определено няма да отпадне, но ще намалеят поръчките, ще се вдигне твърде много летвата на изискванията на клиентите. Ишлемето обаче ще го има и който се нагърби да прави собствена продукция, трябва или да го прави както трябва, или да не започва. Тук искам да отворя една скоба - ние много негодуваме от кича, който ни се предлага на пазара - от турските и китайски стоки. Но ако се загледате, има и много български кич. За мен човек или се заема професионално, или изобщо не го прави.

- А имаме ли възможност за успех, като предлагаме качествена продукция?

- Определено. От моите проучвания, информация и контакти с колеги и клиенти, смело мога да кажа, че специално в нашия бранш тук съществува професионализъм, който го нямат нито в Китай, нито в Турция, нито в Македония.… До България се доближават Литва и Латвия, но те работят на друга цена.

- Като че ли конкуренцията в шивашкия бранш е доста голяма. Как оцелявате?

- Конкуренцията вече започна да действа в реални условия и това се усеща - и от гледна точка на клиенти и поръчки, и от гледна точка на работници. В нашата фабрика, която аз считам, че е част от средния бизнес, структурата ни е доста икономична. Ние имаме само трима души администрация. Не ми остава много време да научавам какво става в другите фирми, но пък в гилдията всичко се знае. За момента мисля, че всеки има ниша, но моите виждания са, че това няма да продължи дълго. Вероятно някои няма да издържат. Всеки, независимо от възможностите си, се бори с нокти и зъби да оцелее.

- Какви цели си поставяте в бизнеса?

- В шивашкия бизнес съставът от 220 - 250 човека е оптималният, който може да се управлява успешно. На този етап не мисля, че той трябва да се увеличава, а съответно и поръчките. Така че целта ни е да се задържим на това ниво. Има резерви и влизайки в ЕС ще трябва да ги търсим. Засега обаче целта ни е да се задържим стабилно на това ниво, на което сме в момента.

- Много се говори за експлоатация в шивашките фирми…

- Какво да ви кажа?… Аз не съм съгласна с думата "експлоатация", поне за това, което виждам в нашата фирма и изобщо в Плевен. Не искам да коментирам предприятия в други краища на България. При нас работата е твърде кампанийна. Когато има поръчки, те трябва да се изпълнят. Защото или ги изпълняваш, или клиентът си намира друга фирма. Отново ще отворя скоба - клиентите работят с програма и за съжаление не ние, а те поставят условията. Но не създават затруднения.

- Говори се обаче за нередовно заплащане, за задържане след работно време, за работа в събота и неделя…

- Ще говоря само за нашата фирма, защото така е коректно. Определено нямаме такива неща. Задържания след работно време могат да се случат изключително рядко, и то за един час. Да се извършва дейност в неделя не се е случвало. Мисля, че заплащането е добро. Стараем се хората да бъдат донякъде удовлетворени, виждам какви са им нуждите, животът е труден и горе-долу се стараем да заплащаме труда на работниците.

- Труден ли е този занаят? Много хора си мислят, че това е лесна работа...

- Да, имаше такова мислене преди няколко години. Тогава разкриването на шивашки фирми беше във вихъра си и всеки си мислеше, че дори да не разбира нищо - купува десет машини, едно помещение и започва да шие. С тази еуфория и липса на всякакъв професионализъм, които настъпиха тогава, ние изгонихме голяма част от клиентите. Защото за тях ние всички сме България и като разсипеш няколко поръчки, те вече не се връщат тук. Аз имам една такава дума, като се събираме с колектива - е, не правим самолети и атомни подводници. Но в крайна сметка всяка професия си има специфика и човек трябва да разбира от нея.

- Удоволствие ли е работата за вас?

- Да, определено. Аз съм удовлетворена и от това, че работя нещо, за което съм учила. В днешно време има много случаи, в които някой няма хабер от една работа, обаче я започва.

- Българинът работлив човек ли е?

- Бих казала, че българите са работливи хора и аз съм много доволна от състава си, от хората си. Не мога да се оплача от голямо текучество, въпреки че имам десетина човека, които заминаха за чужбина и това е много жалко. Но единственото, което ни липсва, е дисциплина. Това пък е най-големият плюс на други европейски нации - англичани, немци. Те в никакъв случай не са по-интелигентни от нас, не са по-работливи, да не кажа, че са и мързеливи. Но някак си заради системата ли, през годините ли - са се научили на дисциплина. Те си знаят, че това трябва да направят и това правят и не се интересуват от нищо друго. Ние малко сме скарани с реда, но се надявам, че с времето ще постигнем и това. Животът върви напред, няма връщане назад.

- Как оценявате икономическата ситуация в страната и в Плевен?

- Мисля, че има стабилност и подобрение. Наред с това има и много трудности. Но пък и на хората от Запад също не им е лесно, не им е лесен животът. На нас, работодателите, също не ни е лесно. Голяма част от хората в България се измъчиха и не могат да видят хубавото, унесени в постоянните грижи и проблеми, които ги връхлитат всеки ден, вече при други условия. Определено обаче смятам, че има подобрение. Това се отнася и за Плевен, който все пак е част от България. Когато ние започнахме да строим тук новата фабрика, нямаше нищо. Сега някой нещо прави, строи се, работят хора, имат препитание.

- Говорите за средния бизнес, има ли вече в България ясно изразена средна класа?

- Силно казано е, че има изградена средна класа, но мисля, че това скоро ще стане. Това е гръбнакът на една държава и ние просто нямаме избор.

- Вие шиете предимно мъжки облекла, имате професионален поглед… Обличат ли се българските мъже по-добре?

- Когато човек погледне с професионално око на външния вид, не може да се направи категорична оценка. Зависи от фигурата, от възрастта, от много неща. Определено мога да кажа, че българските мъже, особено пък част от политиците ни, вече имат доста добър вкус.

- Занимавате ли се с политика?

- Не, определено. Интересувам се какво и как се случва, но пряко не се занимавам. Аз съм човек, който има много работа и не ми остава време да се занимавам и с политика.

- А защо се включихте в обединението в подкрепа на кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат?

- В това обединение влизат бизнесмени, колеги, които познавам. Всички ние сме с ясното съзнание, че до момента не ни е било леко и сега също няма да ни бъде леко, с ясното съзнание какво сме постигнали до момента и какво можем да постигнем, с ясното съзнание, че не работим на поляна, а в правова държава, че при нас работят хора, които трябва да си хранят семействата. Според мен средният бизнес, към който принадлежим, се нуждае от две неща - от стабилност и от авторитет на България пред външните ни партньори. Това през последните една-две години се усеща. Клиентите, които идват, вече се отнасят по по-друг начин с нас. Това означава, че вече имат повече доверие в държавата. Когато сядаме с тях, те осъзнават, че срещу себе си имат хора, които имат определени изисквания, с които те вече се съобразяват. За мен през мандата си именно Георги Първанов успя да постигне тази стабилност в държавата. Едно от нещата, които направи и то е видно, е че успя да установи диалог между политическите партии. В резултат на това се постигна баланс и равновесие. Георги Първанов със силата, правомощията и авторитета на президентската институция, а и с неговия авторитет като изключително ерудирана личност, направи много за авторитета на България навън. Това никак не е маловажно.

- По какъв начин вие можете да спомогнете за победата му за втори президенски мандат?

- В разговор с мои приятели и колеги аз казвам това, което казвам и на вас. Без да се притеснявам, защото това са неща, които се виждат от всички.

- Хората, с които работите, имат ли интерес към политиката?

- Не мисля, че има някаква кой знае каква заинтересованост, но определено смятам, че голяма част от българите харесват Първанов.

- Имате ли прогноза за резултата от изборите?

- Мисля, че Георги Първанов ще спечели още на първия тур и се надявам да е така.

- Как се разтоварвате?

- Много обичам да слушам музика. За жалост нямам време, но пък я слушам, правейки нещо друго. Всяка събота и неделя съм в Троян и там, наред с работата, съумявам да си почина.

- Имате ли девиз или мисъл, която ви води в живота?

- Има една мисъл, за която се сещам по няколко пъти на ден. Мисълта, че от собствената си съвест човек никога не може да избяга, трябва да бъде чист пред съвестта си преди всичко.