Брой 32                                                   

11 - 17 август 2006 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Милчо Илиев

 

Областният шеф на мозеристите в Плевен бе любезен да разясни позицията на ЗНС за президентските избори и да се аргументира защо неговата партия не подкрепя кандидатурата на Неделчо Беронов. Бившият губернатор споделя пред читателите на "BG Север" и своите виждания за развитието на регионите след влизането на България в ЕС.

 

Идеалният вариант

е Бойко Борисов президент, Мозер вице

 

Милчо Илиев е роден е на 28 юли 1955 г. в с. Злокучене (днес Комарево), Плевенско. По професия е строителен инженер. Средното си образование завършва в строителния техникум в Плевен. Служи в Строителни войски, откъдето твърди, че са най-големите му приятели. През втората година става технически ръководител, ръководител на обект и т. н. След това завършва ВИАС. С политика се занимава от 1989 г. В периода 1998 - 2001 г. е областен управител на Плевен. След като напуска административната си длъжност, става проектант-конструктор на сгради в Плевен. Председател е на областното ръководство на Земеделския народен съюз (ЗНС).

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Илиев, каква е позицията на Земеделския народен съюз по отношение на предстоящите президентски избори?

- В момента ЗНС се намира в много некомфортно положение. Знаете, че плевенската организация застана зад главния си секретар Анастасия Мозер, когато някои хора искаха смяна на ръководството на партията. Да заменим някого, когото не харесваме или не обичаме - не са политически мотиви. Затова за президентските избори ние се опитахме в този формат, в който се водеха преговорите, да има някакъв разум. Т. е. никой да не предрешава - това е кандидатът и край. В тази връзка на последното заседание на управителния съвет издигнахме нашия главен секретар Анастасия Мозер по простата причина, че нищо не се случва. После само за една седмица много бързо катализираха нещата и се казва - десницата има кандидат (Неделчо Беронов, бел. а). Въпросът е дали ние го припознаваме този човек като защитник на нашите интереси. Той е добър професионалист, но дали е избираем? Когато отиваме на едно състезание, ние трябва да знаем, че сме с човека, който трябва да победи. Все още не сме оттеглили кандидатурата на нашия главен секретар по простата причина, че ни предстои да влезем в Европа, а Анастасия Мозер е дъщеря на д-р Г. М. Димитров - един човек, който в онези най-тежки години беше еврпейският посланик на България. Затова не можем в такъв период да не издигнем своя главен секретар, самоуважавайки се. А и това е един човек, който не се е върнал в България, за да прави бизнес и да богатее, а да продължи пътя на своя баща.

- Издигате Анастасия Мозер за президент, а в същото време обявявате, че бихте подкрепили Бойко Борисов, ако той се кандидатира?

- Бойко Борисов е феномен. Той се оказа нещо доста устойчиво във времето. Всеки спори за ляво, за дясно. А ние сме центристи. Историческото ни място е там. В интерес на истината страдали сме най-много от десните сили, погромите върху земеделския съюз са извършвани именно от тях. Затова трябва да съхраним центъра. Бойко Борисов се оказва магнитът в това централно пространство. Той спечели изборите в София с изказванията си от типа - другите са виновни - ние ги хващаме, съдът ги пуска. На българите това им харесва. Те искат да чуят истината. Който по-рано я каже, той ще успее. Сега на власт са БСП. Ако чисти хора като Сергей Станишев излязат и заявят: този преход го направиха ето тези, те ще спечелят. Надеждите на хората са свързани с Бойко Борисов като част от прехода.

- Къде тогава е мястото на Анастасия Мозер?

- За мен Бойко Борисов президент, а Анастасия Мозер вицепрезидент, е идеален вариант. Първо функциите на вицепрезидента са да обединява българите, които живеят в чужбина. Мозер е от хората, които съзнателния си живот са изкарали в емиграция и най-добре познава нещата. Като посланик на нова България, която ще бъде интегрирана в европейския дом, като разпознаваема от политическата емиграция в света, ние не можем да не подкрепим този тандем.

- Бойко Борисов обаче все още твърди, че няма да се кандидатира, а явно за вас той е печелившата фигура. Ако така или иначе не се впусне в предизборна битка, какъв ще е следващият ви ход?

- Мислите ли, че Борисов няма да се кандидатира? Аз съм уверен, че ще го направи. Така говореше, че няма да бъде и депутат, и кмет... Той сега е интересен.

- И земеделците ще го припознаят като свой кандидат?

- Нямат друг избор. 15 години са мачкани от ляво и от дясно. Убеден съм, че чрез Бойко Борисов ще се отиде към центъра и към обединение на земеделското движение.

- Това, че Неделчо Беронов е подкрепен от Иван Костов, ли е единствената причина да не застанете зад председателя на Конституционния съд (КС)?

- Човекът е много добър, но в никакъв случай не е нашият кандидат. Мисля, че не трябваше да бъде обиждан по този начин. Аз знам какво е мнението и на главния ни секретар. Тя с мъка казва, че този човек е перфектен юрист, но защо трябва да влиза в това блато? Ако не се получи на президентските избори, какво ще прави, след като мандатът му като председател на Конституционния съд изтича чак след две години и половина? Ще се превърне в един председател, неуспял в президентска надпревара. Това създава страшни проблеми - и конституционни, и всякакви. Според мен той трябваше да излезе от КС и да покаже, че е кандидат-президент и не получава нищо друго освен пенсия и че няма да се готви за втори мандат, защото не разполага с това време.

- Какво е отношението ви към сегашния президент Георги Първанов?

- Първанов е един достоен президент и аз никога като политик не бих казал нещо за действащ държавен глава, който не е направил нито един политически гаф. Политика не е да се съберат хората против Георги Първанов. Политика е да се срещнат две политически поколения, тенденции и т. н. За мен уважението към президентската институция е много по-голямо, отколкото да търсим някакви изречения кой какъв е. Според мен Неделчо Беронов няма шанс срещу Първанов. С уговорката, че сегашният държавен глава се кандидатира.

- Мислите ли, че левицата има друг вариант?

- Може и Бойко Борисов да е вариантът на левицата. Все още никой не може да каже. Нещата са много сложни.

- Доколко се отрази на земеделския съюз проблемът с регистрацията му точно в навечерието на президенстките избори?.

- Проблемът с регистрацията остава. И смятам, че на този етап, притиснати от него, ще бъде най-добре, ако застанем зад кандидатурата на Бойко Борисов. Но там все още има много неизвестни.

Пред вашия вестник всичко мога да кажа, защото отразявате нещата добронамерено. Нашият проблем е с новия Закон за политическите партии. Аз съм земеделец, баща ми е земеделец, прадядо ми - Янко Забунов, е основал земеделския съюз. Но един закон, предложен от Новото време, не ни позволява да сме БЗНС, а трябва да сме с друго име. Сега вече има едно регистрирано БЗНС на Пинчев и е доста несправедливо. Но пък това може би е повод да се катализират нещата и вече да има едно БЗНС, една регистрация. Така или иначе периодът на изясняване на тези регистрации е много тежък. И той е точно преди президентските избори. Затова на ивънредния ни конгрес решихме, че трябва да влезем в преговори с четирите букви на Пинчев, за да може все пак да защитим нашите хора, които цял живот са били членове на БЗНС и не можем изведнъж да им кажем, че няма такъв съюз.

- Претенциите ни са, че от 16 години насам живеем в едно демократично общество. Не е ли парадоксално това, че българинът съвсем съзнателно загърбва основното си демократично право - да гласува?

- В политиката много сложно става в последно време. Наистина изборите са най-големият израз на демократичното начало или възможността всички хора да изразят своята подкрепа към един или друг кандидат. И чрез вашия вестник, който се чете от много хора, аз бих се обърнал към всички - трябва да се гласува. Фактът, че имаме това право, а не го упражняваме, не ме удовлетворява. Иначе се губи смисълът на идеята за демокрация. Защото на този етап не е намерено нещо по-добро от това.

- Как ще коментирате работата на общинския съвет (ОбС) в Плевен?

- Местният парламент не може да трасира нищо, защото така са направени законите. В него може да има някакво противопоставяне, говорене, но в никакъв случай не може да се противопостави на изпълнителната власт. За контрола пък, който той може да упражнява, се изисква мнозинство от две трети. Такова много трудно може да се намери вече. Мисля, че сегашното мнозинство в ОбС, което е зад кмета, ще го има малко след президентските избри. Замирише ли на нови местни избори, винаги се получават много отбори. Ще излязат конфликти на друга плоскост и може да има динамично мнозинство, което няма да бъде на йерархичен или политически, а на някакъв друг принцип.

- Застанахте ли зад искания от Найден Зеленогорски кредит от 12 млн. лв.?

- Кредитът беше добре мотивиран. Много исках, но не чух сериозни аргументи срещу него. Не мога да кажа, че съм против и че имам някакви съмнения. В крайна сметка една община се развива тогава, когато урбанистиката и публичните, комуникационните проекти са повече от 50%. И не бих застанал срещу една такава идея, която се предлага в премерено време. Въпросът е, че този кредит ще тежи на всяко следващо ръководство. Но той ще се използва в по-голямата си част от следващия екип. И ако този екип съумее да направи своята програма, свързана с ресурсното обезпечаване на кредита, може да спечели от това.

Кредитът не ме притеснява, стига контролът да бъде сериозен и публичен. Аз виждам например, че в програмата са назовани обекти, които реализират инвестиции в определен район. Регионалното развитие изсква да се направи един баланс в чисто жилищните райони, в индустриалните, в тези, които ще се развиват като търговски зони. Това не е премерено. Но то може да се реши в комисиите и да се направи в движение.

- В основата си общата европейска политика е политика на регионите. Очакванията са след няколко месеца България да стане пълноправен член на ЕС. Като бивш областен управител смятате ли, че Плевенско се развива добре в тази посока?

- По времето, когато аз бях областен управител, възстановихме Плевенска област, тъй като тя беше част от Ловешка и бе, меко казано, несправедливо. Това се отрази на града. Липсата на териториално преимущество рефлектира върху плевенската икономика в национален мащаб. Дългогодишното присъствие на фактори в управлението извън Плевенска област или бившия Плевенски окръг няма да бъдат толкова лесно преодолени, защото регионалното развитие е много сложна система и малко хора се замислят за това. А бъдещето е на развитието на регионите, наистина такава е и общата европейска политика. Самият процес по административното деление много забави развитието на областта.

И нещо друго. Ние сме една от уникалните страни, които ще влязат в Европа, а аз съм сигурен, че това ще стане на 1 януари 2007 г., с най-много лична собственост. Изключително трудно обяснявам на чуждестранните си колеги, че ние проектираме жилища за различни хора. Те обясняват, че проектират един архитектурен ансамбъл и не знаят кой ще живее в него. В България идеята на предприемача е да построи жилищата и да ги продаде, докато на запад от Белград бизнесменът издига нещо и го отдава под наем. Той контролира изобщо начина, по който живеят хората. У нас това е едно от нещата, което много сериозно трябва да бъде застъпено в регионалните политики. Особено в политиките на общините, защото няма как да напаснат проблемите, които имат страни като Източна Германия, Чехия, Полша, Унгария - т. е. централноевропейските страни, които бяха в нашия лагер, с нашите. В България например в един жилищен комплекс някой решава и си прави изолация, а в тези страни това е невъзможно - трябва всички да го искат. Това индивидуално право, което е у нас, го няма никъде. В същото време имаме изключително остарял Закон за етажната собственост, който изглежда никой не иска да променя, защото се изменя генезиса на първоначалната идея - хората да бъдат заедно, да се сдружават по входове и т. н.

- Каква е причината един строителен инженер да се захване с политика?

- С политика започнах да се занимавам след 1989 г. Разбира се и преди това съм се интересувал, но нямаше възможност да изразявам възгледите си. Моето семейство е обременено от това, че заради политиката много от неговите членове са пострадали след 9 септември 1944 г., като не са били съгласни с това, което се случва. Но в крайна сметка такива са били времената. Нито аз, нито родителите ми намираме нещо чак толкова трагично в това. Аз съм научен на труд от семейството ми и каквито и да са били условията, трудът е този, който може да накара човек да бъде доволен от себе си, особено когато е свързан с такава градивна професията, каквато е имал моят баща, а и аз. Строителството е нещо, което можеш да пипнеш, да посочиш, че си направил. Може би то ни е крепяло в онези години.

Никой не ми е пречил с нищо. Учил съм това, което съм искал. Професията строителен инженер е много отговорна. Винаги съм давал пример, че ако един машинен инженер иска да направи нулева серия машини, той може да направи това като модел, има възможност да го експериментира, а след това да влязат инвестиции в едно сериозно производство, докато в строителното инженерство влагането на средства идва до последния етаж и тогава се проверява дали това, което е заложено във фундаментите, е правилно.

- Как си почивате, имате ли любимо занимание?

- За съжаление имам много малко свободно време. Сега семейството ми е в Троян, където съпругата ми има наследствена къща. Обичам да ходя там събота и неделя, да бъда с тях. Всяка година към края на лятото си правим едноседмична почивка извън България. Тази година ще отидем до гръцкия остров Родос. Но искам да използвам сега времето си, за да върша това, за което съм подготвен. За да виждам, че нещо оставям след себе си.