Брой 31                                                   

4 - 10 август 2006 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Пламен Гетов

 

Легендата на плевенския футбол е един от учредителите на гражданското обединение за подкрепа на кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат.

Според бившия президент на ФК "Спартак" виновен за незавидното положение, в което в момента се намира футболът в Плевен, е шефът на клуба Пламен Николов.

 

Бойко Борисов е наясно, че няма шанс срещу Първанов

 

Сините ще "отбият номера" с човек от нафталина, смята известният футболист

 

Пламен Гетов е роден на 4 март 1959 година в село Сунгурларе, Бургаско. След раждането родителите му заедно с него отиват да живеят във Варна. Там той завършва техникум по автотранспорт. Признава, че на училище е ходел единствено заради шофьорската книжка и... футбола. Играл е малко в Белослав. От 1980 до 1988 година е в "Спартак" (Плевен). След това шест месеца е състезател в ЦСКА, откъдето заминава за две години в Португалия. После рита една година в "Етър" (Велико Търново), една година в "Левски", година и половина в Шумен. Прибира се в Плевен през 1995 г., където продължава да играе до 40-годишна възраст, дори и след като е избран за президент на ФК "Спартак". Бил е и вицепрезидент и изпълнителен директор на клуба. Днес твърди, че вече е далеч от футбола.

Женен е, съпругата му Ива Гетова е една от най-добрите състезателки по конен спорт в България. Има две деца - дъщеря Мария и син Божидар.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Гетов, казвате, че вече сте далеч от футбола. А с какво се занимавате сега?

- Наистина за мен футболът остана в миналото. Сега карам треньорски школи, остава ми да взема още един лиценз. Иначе съм домошар човек, повече ме интересуват успехите на семейството ми.

- Защо се ангажирахте с участие в гражданското обединение за подкрепа на кандидатурата на Георги Първанов за втори президентски мандат?

- В интерес на истината, никога не съм се занимавал с политика. Никога не съм членувал в нито една партия, по принцип ме интересуват личностите, винаги съм гласувал за личност.

- И с какво ви впечатли личността на Георги Първанов?

- Не го познавах лично, но първоначално той ме впечатли, когато заедно с покойния Николай Добрев върнаха мандата за съставянето на второ правителство на БСП през 1997 г. Може би тогава те двамата предотвратиха гражданска война. След това съм виждал Първанов един - два пъти, направи ми много добро впечатление. Като наблюдавам сега политическия живот в страната и като виждам какви кандидатури се спрягат, си мисля, че той е най-достойният президент, който сме имали, и защо да не се получи втори път… Никой наш президент досега не е карал втори мандат, защо Първанов да не е първият.

- Друг път ангажирал ли сте се с предизборни кампании?

- На местно ниво се ангажирах с кампанията на Румен Петков, когато стана кмет на Плевен. Тогава изпитах голямо удоволствие, че той победи, и оттогава гласувам за личности.

- Има ли според вас нещо общо между двамата - Първанов и Петков?

- Има, аз ги харесвам и двамата. И президентът, и Румен Петков са силни личности, имат собствено мнение, което винаги изразяват и отстояват, притежават воля да доведат започнатото до край.

- Как може президентската институция да помогне за развитието на българския спорт?

- Смятам, че президентът може да помогне и той непрекъснато доказва, че е ангажиран с проблемите на българския спорт. На този етап обаче е трудно, при положение, че в пленарната зала не се взимат никакви решения за облекчения на хората, които подпомагат спорта. Просто са нужни закони и хората, които си харчат парите за спорта, да получават някаква подкрепа от страна на държавата. Иначе няма да стане.

- Следите ли политическите процеси?

- По принцип не, не се интересувам много от политика. Просто преглеждам вестниците, нищо повече.

- В гражданското обединение има много различни хора, как си обяснявате факта, че те са се обединили около една идея?

- Сред учредителите няма човек, който да не е убеден, че трябва да подкрепи Първанов. А това е още едно доказателство, че той добре си е вършил работата пред тези пет години и хората му имат доверие.

- Лично вие как точно можете да помогнете за кампанията?

- Няма как да тръгна да убеждавам и да правя митинги. Просто хората ме питат защо съм в обединението, какво ме е накарало да се включа. Аз им казвам това, което казах и на вас и те са убедени, че е така. След като един човек може да предотврати гражданска война, какво повече може да направи за страната си?

- Да поговорим за футбол. Защо у нас непрекъснато се говори за скандали, за купени и продадени мачове? Това така ли е, или журналистите пресилват нещата?

- За това се говори постоянно. Дори по наше време ние се майтапихме - като бием е купен мачът, като паднем е продаден - излиза, че никога не играем истински. Щом успяха такива като Сашо Диков да внушат на хората, че "Левски" и ЦСКА уреждат мачовете помежду си, мисля, че донякъде е налице и изкривено мислене на самите журналисти.

- А уреждат ли се мачове?

- Сигурно, не може да не се уреждат, но не е система, не всички мачове са уредени. Има истински срещи, които се играят, и смятам, че те са болшинството.

- Каква е разликата между времето, когато вие бяхте активен състезател, и това, което сега се случва, по отношение на играта и на футболистите? Смятате ли, че тези, които играят сега, имат повече възможности от вас?

- Аз съм убеден, че сегашните футболисти нямат тези качества, които имаха футболистите от моето поколение и тези преди тях. Показател за това е и посещаемостта на мачовете. Аз нямам снимка, на която се вижда празна пейка на стадиона. Навсякъде - зад мен, пред мен, се виждаха хора. А сега трибуните са празни. Преди няколко години правихме юбилей на футбола в Плевен. Дойдоха повече хора, отколкото ходят на мачовете "Спартак" и "Белите орли", взети заедно.

Мисля, че сегашното поколение е много разглезено, мислят единствено за пари и за дискотеки. След като ден - два преди мача ходят на дискотека и осъмват, какво да говорим… Професионализмът е сведен до нула.

- Като че ли станаха повече манекени, отколкото футболисти?

- Не, тези които тренират упорито и се отнасят професионално към задълженията си, са доказали себе си. След като са платили за Бербатов 16 милиона, значи той струва тези пари. Но като изключим "Левски", ЦСКА и "Литекс", в българския футбол няма професионализъм.

- Струва ли си да се купуват чужди футболисти?

- Според мен един футболист чужденец трябва да бъде минимум две класи над нашите, за да бъде купен. Иначе не си заслужава. Най-качествените чужденци са минавали през "Литекс". Там има някакъв подбор и някакъв ред на избиране и привличане на състезателите.

- А треньорското съсловие на какво ниво е?

- Качествените и добри треньори се броят на пръсти. Много хора изкарват школи, учат се, но явно това не е достатъчно.

- С плевенския футбол какво става?

- Аз приключих да се занимавам с проблемите на плевенския футбол през декември миналата година. Не виждам да има светлина в тунела, след като последният човек, когото уволниха от "Спартак", беше масажистът. Всички ще се сменят, само президентът не… (президент на ФК "Спартак" е Пламен Николов - бел. ред.).

- Защо?

- Защото е приятел на спонсора (Мирчо Петков - бел. ред.), който му вярва явно. Но нищо, нека се опита за трети път да вкара отбора в "А" група. По три опита дават във високия скок, в дългия скок, защо и той да не опита. Оправдава се с "Белите орли", третираше ги като негодници, селяни... Наскоро "Спартак" падна от Мездра, а това значи, че са безкрайно слаби, за жалост.

- Не ви ли е мъчно за това, което става със "Спартак"?

- Не само ми е мъчно, болно ми е. Но не може да се работи с такъв човек, имам предвид президента на клуба. Той действа по схемата разделяй и владей. Пари няма, действайте - това е другата негова формула.

- Какво е нужно на един футболист, за да се чувства признат? Парите или нещо друго?

- Едва ли само парите. Аз останах в Плевен заради доброто отношение към мен, тук съм получил уважение и всичко останало, което може да получи един футболист.

- Напоследък като че ли името на съпругата ви се споменава доста по-често от вашето в света на спорта. Как го възприемате, не изпитвате ли малко завист?

- Защо да завиждам - ами тя спортува, а аз не спортувам - защо да споменават мен. Покрай съпругата ми спортува и дъщеря ми, което също много ме радва. Аз ходя с тях постоянно на състезания, помагам им с каквото мога.

- Има ли нещо общо между конния спорт и футбола?

- Не. Конете са много паметливи и дават всичко от себе си. Не те предават, както хората. Даже да сгреши ездачът, конят му помага и го поправя в грешката. Като прескочат някои препятствия, понякога наблюдателите казват: конят извади ездача. А при нас като сбъркаш, няма кой да те извади, дори те натискат, гледат да те потопят.

Все пак футболът е колективна игра, всеки би следвало да разчита на другия. По принцип е така, сам нищо не можеш да направиш, ако няма до теб сигурен играч. Трябва да има взаимопомощ.

- На какво ви научи тази игра?

- Футболът много ми е взел, но и много ми е дал. Най-важното, на което ме научи, е самодисциплина. Като си наложиш нещо, да го направиш, винаги трябва да имаш цел пред себе си. Аз винаги, когато съм играл, съм имал цел. Поставял съм си задачи и съм ги изпълнявал.

- Какво не знаем за вас?

- Мисля, че няма нещо, което да не се знае за мен, прозрачен и открит съм. Имам много приятели, до когото и да опра, няма да ме върне.

- Какво не прощавате?

- Лъжата и измамата. Макар че всъщност прощавам първия път, стига да не е много сериозно.

- Какво ви носи най-голяма радост?

- Успехите, здравето. Най-важното е хората около мен, тези, на които държа, да са здрави.

- Получават ли бившите спортисти в България нужното уважение?

- Мисля, че да. Или поне в повечето случаи получават. За другите нямам точна представа, съдя по себе си.

- Вие сте бил на гребена на вълната. Повлия ли ви славата по някакъв начин?

- Винаги съм бил земен човек. Нямам случай някой да ми е казал "Добър ден" и да не съм се спрял и поздравил. Победите не са ме вдигали в небесата, никога не съм гледал отвисоко.

- Като по-млад май сте бил доста атрактивен и буен. Имаше един слух, че сте влязъл с колата си в "Ростов"…

- Е, чак в "Ростов" не съм влизал, но е вярно, че карах по плочките на площада, минавал съм пред централното тото, пред Партийния дом...

- Значи сте бил хулиган?

- Не смятам, че съм бил хулиган, защото никога не съм се бил по дискотеки, не съм правил скандали.

- А на игрището?

- На игрището само един път съм гонен от съдията, и то на приятелска среща. Иначе жълти картони съм получавал за апострофиране на съдийски решения. Най-често това се случваше, когато ме ритаха, а съдията не дава фаул. Не е ли логично да го питам защо не свири...

- Публиката много ви е обичала..

- Аз имах непрекъснат контакт със зрителите. Като има добър резултат и мачът вече е решен, започвах да играя за публиката, да им е кеф на феновете, че са дошли на стадиона. Такава публика няма никъде. Да си на терена и да те аплодират хората - това те кара още повече, още по-добре да играеш.

- Да се върнем на политическите теми. Мислите ли, че Георги Първанов ще спечели втори мандат, при положение, че още нищо не е ясно, няма засега десен кандидат…

- Те няма откъде да го изкарат тоя кандидат за президент. Нямат шанс, защото ги е страх. Ще извадят някой от нафталина, колкото да кажат, че участват.

- А Бойко Борисов?

- Не вярвам да сгреши и да играе, защото е наясно, че няма шанс. Първанов не е оная от БСП, която Бойко победи на кметските избори в София.

- Гласувате ли на избори?

- Гласувам винаги. Аз съм за личности. Сега съм за Георги Първанов. Където е той, там е и победата, това е истината.