Брой 30                                                   

28 юли - 3 август 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Георги Марков

 

Известният политик от началото на прехода наскоро изрази позицията на своята партия "Ред, законност и справедливост" за необходимостта от радикални промени в Конституцията и за десен президент, който да предизвика тяхната реализация. Георги Марков бе любезен да отговори писмено на зададените му по Интернет въпроси. Авторът на това интервю съжалява, че разговорът не бе "на живо" - със сигурност щеше да е още по-интересен за читателите.

 

Въобще не мисля, че уважаваният проф. Неделчо Беронов е ярка личност

 

Гладни и алчни посредственици обсебиха СДС и участваха в голямото крадене, заявява лидерът на партията "Ред, законност и справедливост"

 

Георги Марков е роден на 20 март 1950 г. в София.

Женен, с една дъщеря.

Преди 10 ноември 1989 г. е бил юрист консулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и главен секретар на списание "Държава и право". Безпартиен.

След 10 ноември 1989 г. е избран мажоритарно за депутат на СДС във Великото народно събрание от столицата. Един от активните оратори на сините митинги и в основата на победата на СДС на 13 октомври 1991 г. Член на законодателната комисия във ВНС и в следващия парламент. Автор и съавтор на реституционните закони.

През 1994 г. е назначен от тогавашния президент д-р Желю Желев за конституционен съдия. След изтичане на мандата през 2003 г. става автор на вестник "24 часа".

Председател на УС на ПФК "Левски" от 2000 г. Член на Българския олимпийски комитет.

На 11 декември 2005 г. оглавява новоучредената партия "Ред, законност и справедливост".

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Марков, вие сте емблематична фигура на демократичните промени от началото на прехода, когато десницата беше единна, а днес оглавявате една от многото партии в дясното пространство. Защо се стигна до това разцепление и разединение?

- Наистина след 10 ноември 1989 година аз бях влюбен в синята идея. Участвах във всички прояви на зараждащата се опозиция, не изпусках митинг, шествие и бдение. Без да звучи нескромно, мисля, че бях любимец на сините митинги. Всичко, което се случваше в онези бурни и същевременно романтични времена, мина през сърцето ми. На 15 май 1992 г. заедно с популярния български актьор Тодор Колев организирах концерта "Мавзолея" и измислихме символичното му запалване. Още си спомням морето от млади хора, пеещи хубавите песни на демокрацията. Да не говорим за еуфорията на синия митинг на "Орлов мост" през 1990 г. на 7 юни. Такава жажда за свобода и демокрация бликаше от многохилядното множество! За съжаление, всичко отиде по дяволите. Синята идея бе съсипана поради деморализацията на прехода. Гладни и алчни посредственици обсебиха СДС и участваха в голямото крадене. Хайдуклукът уби прехода, защото той дойде в името на нов морал. Разбира се и междуличностните конфликти обхванаха десницата и я разсипаха на части. Така тя бе бита поединично. Краят на десницата ме накара да се върна в политиката и да се опитам да предложа нещо ново на негласуващите граждани, които са повече от половината от българския народ.

- Не смятате ли, че една от причините за този край е изчерпването на идеологическата основа, която бе специфична за българската десница - сваляне на комунистите от власт, приватизация, реституция, членство в НАТО и в ЕС? Всичко това вече е факт, почти сме в ЕС...

- Истина е, че СДС се създаде на базата на антикомунизма. Днес обаче дясното няма здрав корен. Това е така, защото българската буржоазия бе унищожена, включително и физически, след 9 септември 1944 година. Остатъкът изпоумря. Децата от буржоазни семейства като мен са малък процент. Затова ние издигнахме лозунг за "Ред, законност и справедливост" - защото това са общонационални ценности, но за съжаление е налице остър дифицит на тези ценности у нас.

- Според вас завършил ли е преходът, в правилна посока ли протича досега?

- Преходът в България се промени. Той не дойде само заради свободата на избор, пътуванията, свободата на словото и неприкосновеността на частната собственост. Защото демокрацията е преди всичко ред и законност. А какво стана? България бе удавена в кръв и показни убийства като в американските филми за гангстери, корупцията превзе всички етажи на властта. Потънали сме в мръсотия и неуредици. Аз съм обиколил цяла Европа, не съм бил само в Хелзинки. Смея да твърдя, че по-мръсно никаде не е. Българите живеят в несигурност и ги е страх, докато децата им не се приберат.

- Вие бяхте един от най-ярките противници на новата Конституция, участвахте в гладната стачка на 39-те и не подписахте основния закон. После пък бяхте конституционен съдия. Днес от дистанцията на изминалите 15 години как оценявате ролята на Конституцията за това, което се случи в България през този период?

- Освен субективния фактор, който изигра лоша шега на прехода в България, е изчерпан и конституционният модел. Убийствата не се разкриват, а малкото разкрити остават недоказани. Отново се върнаха привилегиите - например висши държавници продължават да взимат на безценица държавни жилища. Няма механизъм обаче, който да сложи край на хайдуклука. За 15 години Конституцията е тълкувана 62 пъти, което явно говори, че има много недостатъци. Затова ние предлагаме радикална конституционна реформа. Вече са известни нашите основни предложения за драстичните промени в основния закон - президентът да има право сам да свиква референдуми, да има законодателна инициатива, да не обнародва закони, приети без кворум и след гласуване с чужди депутатски карти, да има правото да разпуска общинските съвети, когато техните действия нарушават обществения интерес. Настояваме още главният прокурор да се назначава от държавния глава и да се отчита пред него.

- Пледирате за драстично увеличение на правомощията на президента. Тези ваши искания означават ли, че вие сте за президентска република?

- Ние не сме за президентска република, но за драстично увеличаване на правомощията на държавния глава, отговарящи на неговия пряк избор. Президентската институция се оказа най-стабилната у нас. Не ни интересува кой е държавният глава, защото демокрацията е ротация и никой не е вечен. В това отношение има красноречив пример - именно защото президент бе лидерът на СДС д-р Желю Желев, бащите на основния закон през 1991 г. му отрязаха правата.

- Ако Георги Първанов бъде преизбран, пак ли ще настоявате за тези промени, които безспорно ще засилят точно неговата власт?

- Простата смяна на името на президента няма да промени нищо. Затова ние настояваме за президент, който да използва конституционното си правомощие да внесе промени в основния закон, след като те получат вот от избирателя. И нещо, което е много важно - да отмени указите, дали мандат на Сергей Станишев и ДПС. За нас това е недупостимо, защото те вече бяха бламирани.

- Има ли според вас шансове следващият държавен глава да не се казва Георги Първанов?

- Георги Първанов е фаворит - той ще получи партиен вот. БСП е 100-годишна партия. Колкото и да са разочарованите комунисти, че Първанов се е поамериканчил, все пак те ще гласуват за него. Друг е въпросът, че ДПС му носи много негативи. Защото той даде мандат на етническа партия при възможни други варианти. Тази партия обаче ще му даде 500 000 гласа. С големи шансове е и Бойко Борисов, който е много популярен, но не е ясно дали ще участва в изборите. Във всеки случай ние ще се готвим за дебат и може би ще победим.

- Защо не споделяте тезата на ДСБ, че една партийно необвързана досега, но ярка личност като проф. Неделчо Беронов може да обедини десницата и да спечели президентските избори?

- Въобще не мисля, че уважаваният г-н Беронов е ярка личност. Ние признаваме правото на всяка партия да си харесва кандидата. Но пък е наше право да залагаме на младите в политиката. Бъдещето на България е в ръцете на новите 17 поколения нови гласоподаватели.

- Вашите фаворити за кандидат на дясното пространство са Иван Костов или Петър Стоянов. Защо?

- Аз уважавам господата Костов и Стоянов. Считам ги за мои приятели и никога през тези 17 години не сме били в лоши отношения. Да не забравяме каква България завариха те и как я вдигнаха на крака. Но за последните пет години допуснаха много грешки и претърпяха редица загуби. Според нас бе морално да им се даде шанс за реванш. Единият от тях, подкрепен от другия, щеше да получи категоричната наша подкрепа. Това обаче не се случи.

- Все пак кой от двамата би бил по-успешен?

- Не мога да бъда арбитър между двамата. Познавам ги добре, защото съм отпреди тях в СДС. Това бяха двамата политици, които от старата десница можеха да водят дебат с Първанов. Десницата няма друг политик, готов да свърши тази работа. Но това можеше да стане само при положение, че бе издигнат единият, подкрепен публично с ръкостискане от другия - да се вижда, че е искрено и са си простили.

- Заявихте, че партията ви в последния момент ще реши как ще участва в президентските избори. Ако нито Костов, нито Стоянов се кандидатират, какво ще предприеме "Ред, законност и справедливост"? Ако издигне свой кандидат, най-логично е това да сте вие - не само защото сте председател на партията, а преди всичко защото най-добре отговаряте на основните ваши критерии за десния кандидат - ярка политическа личност, с богат политически опит и умения да отправя разбираеми послания, да е убедителен в политическите дебати с опонентите (а вие сте известен с ораторското си майсторство)...

- "Ред, законност и справедливост" не гледа на президентските избори като на олимпиада - важно е да участваш, пък ако спечелиш - още по-добре. Тези избори ще са най-мръсните и най-скъпите. Залогът е голям - догодина в България ще влязат много пари, удобни за крадене.

Що се касае до нашата партия, тя няма финансовия ресурс на някои други политически формации. Известно е, че аз не съм крадец и живея в дома, в който ме завари преходът, софиянци ме виждат, че пътувам с градския транспорт. Същевременно изборът е мажоритарен и ние нямаме комплекс от никого, още по-малко пък аз. Така че не се притеснявам от дебат с когото и да било.

- Вие сте отявлен левскар, член сте и на клубното ръководство. Докъде се простират сините мечти за този футболен сезон - във вътрешен и международен план?

- Аз съм левскар отпреди 10 ноември, оттогава съм близък със семейството на Георги Аспарухов. В България няма институция или личност, зад която да стоят толкова много българи без оглед на партийна принадлежност и да се радват на такава подкрепа, както "Левски". Ние влязохме в осемте най-добри отбора на УЕФА, като по този начин изпреварихме интеграцията на държавата ни в Европа. Пътят ни е към Шампионската лига.

- Ще споделите ли с читателите на "BG Север" какво представлява човекът Георги Марков извън правото и политиката - какво харесвате и какво ненавиждате, имате ли хоби?

- Освен по спорта, съм много запален и по музиката. Благодарение на това, че станах през 1976 г. унгарски зет, имах шанса да гледам и слушам в Будапеща редица светила на музиката - от Пласидо Доминго и Хосе Карерас в сериозния жанр до "Куин", Пол Маккартни, "Роулинг Стоунс", Том Джоунс и Елтън Джон в забавния. Радвам се, че демокрацията премахна ембаргото над западните филми и имам възможността да ходя на кино в люлинската "Арена". Не знам дали може и това да се нарече хоби, но от много години всеки ден сутрин плувам за релакс.

Кого ненавиждам ли? Мишоците.