Брой 29                                                   

21 - 27 юли 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ваня Савова

 

Плевенската прокурорка е известна с волята си да отстоява до край своята професионална чест. Само пред "BG Север" тя разказа за натиска, който е бил оказван върху нея от заместници на бившия главен прокурор Никола Филчев.

Ваня Савова коментира и промените в Наказателния кодекс, които наскоро бяха приети на първо четене в парламента.

 

Заместници на

Филчев ме заплашваха със смърт

 

Ваня Савова е родена на 8 декември 1955 г. в Плевен. Характерът й напълно съответства на зодията Стрелец. Средното си образование завършва в механоелектротехникума в Плевен, специалност "Електронна техника и ядрено-физична апаратура". През 1978 г. получава висше юридическо образование в Софийския университет, но й е неудобно да казва, че е била първенец на випуска. След една година стаж, теоретичен и практически изпит започва кариерата си като младши съдия в Плевенския съд. През февруари 1983 г. приема поканата в прокуратурата и оттогава вече 23 години е един от уважаваните обвинители в Плевен.

Ваня Савова е председател на женското сдружение "Изида", което помага на деца от социално слаби семейства и на сираци.

Омъжена, с две деца.

Интервю на
Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-жо Савова, наскоро на първо четене в парламента бяха приети измененията в Наказателния кодекс (НК). С какво, според вас, новият закон ще се окаже по-добър от стария?

- За съжаление, не съм напълно удовлетворена от промените, които се предлагат в НК. Личното ми мнение е, че не само в този случай, а и изобщо при законодателни промени твърде малко се взема мнението на практикуващи юристи. Защото теорията е нещо много хубаво, но проблемите на теоретичните разработки се виждат в практиката. Водила съм спорове по тези въпроси с плевенския народен представител проф. Анелия Мингова и съм казвала, че при извършването на подобни ключови нормативни промени е задължително участието на практикуващи юристи с опит в правораздаването. Не казвам, че в новия НК има само слабости. Там аз виждам и доста добри текстове. Например, положително е преосмислянето от страна на законодателя на наказанията, свързани с употребата на наркотици. Защото трябва да се прави голямо разграничение между употребата, производството и разпространението на наркотици. Наказателните санкции бяха в твърде широки граници - от 5 до 15 години или от 3 до 15 години. Този недостатък доведе до там, че в Софийска градска прокуратура редовно приемат, че случаят е явно маловажен, за да не се отива на съд по една прекомерно строга наказателна санкция. Особено за деца, които са решили просто да опитат.

- За или против еднократната доза сте, какво ви показва опитът като дългогодишен юрист?

- Спомням си продължителните дебати по този въпрос. Според мен дали се касае за еднократна доза, или държането й само прикрива разпространението на наркотици, е въпрос на доказване. Мисля, че в съвременните условия, с използването на специални разузнавателни средства (СРС) може да се разбере дали се касае за употреба на еднократна доза или за разпространение на наркотици. От опит знам, че на наркоманите, които не могат да си закупят дрога, се предлага еднократна доза, обвързана със задължението да разпространяват. Това също е случай, който следва да бъде диференциран. Като юрист задавам въпроса - защо досега стигнахме само до дребните разпространители на дрога и в нито един случай не осъдихме поне един голям?

Недопустимо е, както предвиждат измененията, налагането на 1 000 лв. глоба. Откъде тези лица, които не могат дори да си закупят дозите, ще имат пари за глоба, е резонният въпрос. Според мен за тях много по-подходящо наказание е пробацията, съчетана с лечение. Чудя се, няма ли кой да каже на народните представители тези неща?

- Допадат ли ви текстовете от НК, които касаят данъчните престъпления?

- Абсолютно наложително е да има промени относно данъчните престъпления, защото пак практиката показа големите проблеми. Твърде остарял е текстът, който визира документната измама, към който могат да бъдат отнесени определен вид данъчни престъпления, когато са свързани с неправомерно усвояване на данъчен кредит. Съвсем просто казано, данъчните престъпления могат да бъдат разделени на две основни групи: укриване на налози по реални сделки и неправомерно източване на държавния бюджет под формата на данъчен кредит, въз основа на документи с невярно съдържание. Това са т. нар. ДДС сделки. Според мен 90% от данъчните престъпления са свързани точно с тази материя и тази група лица. Те регистрират фирми само за да могат да източват данъчен кредит, който отива не за тях, а за неизвестни досега други лица. Доколкото разбирам, сега в НК се въвежда т. нар. данъчна измама. Много се надявам законодателят да е премислил формулировката, защото досега съществуващият текст е създаден при други условия и е неприложим за получаването на кредит от юридически лица, каквито са повечето от фирмите. Миналата година направих предложение за изменение на чл. 212 ал. 2 от НК пред правната комисия в парламента, за да може и юридическите лица да подлежат на наказателна отговорност.

- Досега като че ли прокуратурата беше една доста затворена система, поне оттам излизаше малко информация. Повдигането на завесата, разкриването на някои корупционни схеми не действа ли негативно, разочароващо на обществото, както и на съвестните магистрати?

- Проблемите на прокуратурата бяха табу само за нейното ръководство. Аз винаги съм била открита за журналистическите питания, защото осъзнавам положителната роля, която има журналистиката за обществото като цяло. Дори когато юристът не е в състояние да се справи с един проблем поради ред обстоятелства, включително и заради това, че деянието не може да бъде доказано, това не е пречка този проблем да стане известен на обществото. Дори заради неговата морална укоримост.

- Вие преживяхте много във връзка с амбициите си да отстоявате професионалната си позиция по някои сериозни мегадела. Какво се случи всъщност?

- През 1999 г. бях отстранена от разследването срещу определено лице и, което е по-куриозното, беше ми образувано дисциплинарно производство затова, че искам да дам на съд обвиняемо лице. Това производство беше прекратено, но огорчението в мен остана.

- Защо ви разпитваха пред Висшия съдебен съвет (ВСС), имаше ли връзка с този случай?

- Серията неприятности в моя професионален живот започнаха точно от това дело, за което вече споменах. То беше със значителен обществен интерес, за около 7 млн. долара, както е популярният термин - източени от една банка. Правилно или не, аз бях решила, че са събрани достатъчно доказателства срещу определено лице и смятах да го предам на съд. Първоначално получих намек за подобряване на материалното ми положение, което - не крия, не е лошо, но не е било и особено добро. Тъй като не отговорих на това предложение, след това получих заплахи, че може нещо неприятно да се случи на мен, на децата ми. След като и това не подейства, бях повикана от тогавашното ръководство на Главна прокуратура, не лично от Никола Филчев, а от неговите заместници. Поводът бе, че след като получих отказ да бъда върната като наблюдаващ прокурор по делото от всички възможни инстанции, аз написах сигнал за всичко това до ВСС. След това ме повикаха Христо Манчев и други висши магистрати, в разговор най-напред беше направен анализ на доказателствата по делото. И когато аз вече смятах, че съм ги убедила в правилността на моя анализ на доказателствата, ми беше направено настойчиво предложение да изтегля сигнала си от ВСС, тъй като това обиждало главния прокурор. Понеже аз отказах да направя това, ми беше заявено, че ще бъда вторият самоубил се прокурор в България. Защото само месец преди това Николай Джамбов от Софийска прокуратура беше сложил край на живота си.

- Какво изпитвахте тогава, не се ли уплашихте?

- Не бих казала, че изпитах основателен страх, какъвто е правният термин. Просто не можех да повярвам на ушите си. По-скоро бях възмутена, отколкото уплашена. Малко след това ми беше образувано дисциплинарно производство, слава богу и сега с пълното съзнание казвам, че ВСС е една много полезна и демократична институция, с каквато малко европейски държави могат да се похвалят. Препоръките на ЕС по отношение развитието на съдебната ни система не са относно структурата, по-скоро става въпрос за липсата на политическа воля да се справим с една малка част от магистратите, които хвърлят сянка върху дейността на съдебната власт като цяло.

- Вече има доказателства за корупция срещу висши магистрати, имам предвид връзки с криминално проявени лица, съвместен бизнес, завидно имотно състояние. Говори се дори за "офериране". Имате ли някаква информация как се сключват подобни "сделки", все пак от толкова години сте в прокуратурата?

- Преди 3 - 4 години имах едно дело, което завърши с осъдителна присъда за един популярен в криминалните среди плевенчанин. Известно време след делото съпругата на осъдения поиска да се срещне с мен. Учудих се, но се съгласих да се видим. Тя ми разказа, че първото нещо, когато сме го задържали, било да направят разузнаване между криминално проявените лица срещу колко бих се съгласила да го пуснат. Направили анкетно проучване сред петима души и поради отговора, който получили, се отказали да "оферират".

Най-вероятно, първоначално се предлага определена сума, ако "човекът" не е съгласен, се водят преговори. Той да речем казва, че ще излезе "скъпичко", защото е трудна работа, и мизата се вдига. Поне аз така разбирам вече станалият публично известен разговор, записан със СРС, между магистрат и криминално проявено лице.

- Мислите ли, че в настоящата ситуация провинилите се магистрати ще бъдат наказани или това отново ще се размине само с медийните изяви?

- Като се съобразявам с реалностите на българската действителност, не смея да бъда краен оптимист. В смисъл, че съм скептична относно това дали корумпираните магистрати - защото безспорно има такива, ще си получат наказанията по Наказателния кодекс. В случая има една т. нар. "малка правда", нека ако те не бъдат наказани с нормите на НК, поне обществото да бъде широко информирано относно техните действия. За мен това също е израз на някаква справедливост, стига тези факти да бъдат взети под внимание от настоящия главен прокурор Борис Велчев, поне относно оставането на тези лица в съдебната власт и относно тяхното бъдеще. Това вече е нещо, въпреки че справедливостта не би била докрай защитена. Не случайно толкова широко е известна поговорката: "За кокошка няма прошка, за милион няма закон". Излиза, че ние съдим реално хора, които заслужават, но които са откраднали сравнително малко, за разлика от други, които си строят хотели, очевидно не със заплатите си.

- Какво реално може да си позволи човек с прокурорска заплата?

- Заплатата на магистрат, въпреки че не е малка, може да позволи да се плащат редовно консумативите, да се почива и евентуално да се придобие едно жилище и нелуксозна кола. Това е възможно, и то със заем.

- Вие бяхте изпратила сигнали за неправомерно облагодетелствани магистрати до бившия главен прокурор Никола Филчев. Какво стана с тях? Имате ли информация дали сега по тях се извършва проверка?

- Определено. Защото Борис Велчев ми ги поиска. Защото очевидно новият главен прокурор е добре информиран за ситуацията в прокуратурата през последните 7 години. За моя изненада и удовлетворение бях повикана от него за разговор относно тези сигнали и относно впечатленията, които имам за работата на прокуратурата.

- Вие сте председател на женското сдружение "Изида" за подпомагане на деца от социално слаби семейства и на деца сираци. Разкажете ни нещо повече за дейността му.

- Сдружението го създадохме преди 7 години. Идеята ни не беше точно благотворителност, признавам, че имахме по-големи амбиции. В смисъл да създадем едно наистина гражданско сдружение, защото мисля, че в България има дефицит на т. нар. гражданско общество - такова, каквото съществува в Европа. Всички следим новините и виждаме какви изяви на гражданското общество има по всякакви поводи. Под формата на едни мирни протести хората в Европа изразяват своето мнение. Това в България изобщо не се случва. Поддържам мнението, че въпреки многото на брой т. нар. неправителствени организации, те съществуват само за себе си, опитват се да печелят програми по неясни критерии. После парите се изразходват за също така неясни цели. И в Плевен има доста организации, които печелят проекти.

Два пъти се опитвахме да работим по проекти за социално слаби деца. Не успяхме да ги спечелим, но после разбрах, че те са реализирани от други организации. Куриозното е, че мотив да не ни отпуснат парите беше, че сме предложили повече средства за административни разходи, което е просто невероятно. А ние нямаме нито един щатен член, нямаме грам средства за издръжка на организацията, не плащаме пари за офис, защото ни бе дадена общинска площ срещу минимален наем. Всичко, което получаваме от нашите дарители, го изразходваме по предназначение.

- От вас са подпомогнати много талантливи деца от социално слаби семейства...

- Независимо от трудните условия, при които живеят тези деца, те са показали своите дарования. Първенци са на олимпиади, влизат без приемен изпит в университети. Смятам, че на тези деца обществото е длъжник. Затова правим каквото можем да им помагаме.

- Вие съвсем заслужено получихте наградата на вестник "24 часа", бяхте номинирана сред 50-те най-достойни българи за 2005 г. Как се почувствахте тогава?

- След всички перипетии и неприятности през последните години най-сетне и мен ме осени надеждата, че в България може да се случват добри неща, че най-после се проявява обективизъм. За мен тази награда беше третото най-щастливо събитие в живота след раждането на двете ми деца.