Брой 27                                                   

7 - 13 юли 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Любен Корнезов

 

Зам.-председателят на Народното събрание бе за няколко дни инкогнито в Плевен по лични причини. Известният юрист е водеща фигура в изработването на промените в Конституцията, продиктувани от изискванията на Европейския съюз.

Това интервю стана възможно благодарение на съдействието на плевенския депутат Васил Антонов.

 

Заедно ще изградим един по-добър свят

 

Проф. д-р Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в гр. Ямбол. През 1973 г. завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което преминава през всички стъпки на съдебната йерархия. Бил е председател на Търговишкия и Ямболския окръжен съд. Съдия в Конституционния съд (1991 - 1994 г.), а през периода 1995 - 1997 г. е заместник-министър на правосъдието.

Любен Корнезов е бил депутат във Великото народно събрание (1990 - 1991 г.) и заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията на Република България от 1991 г.

Народен представител в 38-ото Народно събрание, зам.-председател на 39-ото и 40-ото НС. Член е на Комисията по правни въпроси и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.

Любен Корнезов развива научна и преподавателска дейност. Той е професор, доктор по право, автор на 17 книги и монографии и над 350 статии.

Член на висшия съвет на БСП. Женен, баща на две деца.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Корнезов, България в момента се тресе от политически скандали и няма как да не ви питам и за тях. Но ми се иска да започнем разговора от друга отправна точка. Според Конституцията сме парламентарна република, но на практика така ли е? Задавам този въпрос, защото в предишните три парламента имаше абсолютни мнозинства на една политическа сила и решенията се вземаха в партийните централи, сега пък фактор е "шапката" от тримата лидери...

- В Конституцията е провъзгласено, че България е парламентарна република. Друго обаче е в живота, защото парламентът не е оперативен орган и ако се превърне в придатък на изпълнителната власт, той губи не само физиономията си, а и авторитета си сред хората. В момента в България ситуацията е доста сложна, тъй като има една широка и разнообразна коалиция. Но за мен това беше единственият изход за страната на пътя й към Европейския съюз. Смятам, че Народното събрание стои стабилно - както правителството, така и другите органи на държавна власт не могат да вземат самостоятелно нито едно политическо решение без участието на парламента. Важното обаче е не само Народното събрание да приеме законите, свързани с евроинтеграцията, но и да осъществява реален контрол върху изпълнението на правните норми, върху изпълнителната власт. Защото парламентарният контрол не се свежда само до въпрос и отговор на даден министър, а означава ежедневно депутатите да бъдат информирани за вземането на оперативните решения, не само от министрите, но и по-долу във властта, където пректически се реализират едни или други политики. Разбира се, далеч сме от този синхрон между властите, но той трябва да се постигне. Критиките към парламента са основателни, когато хората виждат полупразната зала, гласуването с чужди карти, празнословието понякога, но без парламент държава няма. Така че гражданите, когато отиват на избори, да мислят за кого гласуват, защото колкото по-качествени са народните представители, толкова по-качествен ще бъде и парламентът и по-добре ще се управлява държавата. Що се касае до скандалите, те не правят чест на българската държава, на политическата класа, ако въобще има такава. Тези скандали удрят много силно върху престижа ни, особено сега, когато до няколко месеца трябва да се решава въпросът за членството ни в Европейския съюз.

- Според вас удачни ли бяха извършените промени в Конституцията и какво още трябва да се направи, за да бъдат и вълкът сит (Европейският съюз), и агнето цяло (интересите на българското общество)?

- Интересна народна мъдрост употребихте, но не искам да гледам на ЕС като на вълк, а на България като на агне. Аз съм много тясно свързан с Конституцията, още от самото й създаване през 1991 г. И определено мога да кажа за пръв път тук пред вас - три пъти правихме промени в Конституцията, но и трите промени са неудачни, не само последната. Те всъщност развалиха структурата, философията на българската Конституция. А третата поправка, както знаете, ни доведе до проблема да правим четвърта. Коституцията пряко не може да бъде този феномен, който да оправи отношенията между хората или отношенията в една държава. Въпросът е да се изпълняват нейната философия и нейните повели. Ние говорим, че България е правова държава. Къде е правото в държавния ред, в живота? Голяма част от българите не се подчиняват на законите. Престъпниците уж ги хващат, а в крайна сметка няма осъдени. Конституцията ли е виновна за това? Разбира се, че не.

- А кой е виновен?

- Не стигна държавническа воля за тези 15 години да се въплътят силата, мощта на българската Конституция, която е една от най-демократичните, призната не само в Европа, но и в света. Сега евентуалната четвърта поправка, която се изисква от ЕС, е свързана преди всичко със съдебната власт. Аз бих казал, че съдебната ни власт, следствието, органите на МВР с право се критикуват и всички сме недоволни от тях.

Но нима здравеопазването е по-добра система, или образованието, или социалната сфера? Упадъкът на държавността безспорно удря и върху съдебната система. Българската съдебна система е най-независимата в цяла Европа. Даже стигнахме до порадокса да бъде независима сама от себе си. Вижте практиката какво показва, ако щете и последните проверки на Главна прокуратура - заместник-главни прокурори какво правят, съдии, които не си гледат делата с години, постановяват присъди, в които не могат и себе си да убедят. Власт възпира власт, е казал Монтескьо. Следователно трябва да има сътрудничество, а не противодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Защото властта е единна, държавата е единна. Всеки гражданин, всяка фирма когато се обърнат към съда трябва да получат бързо и справедливо решение. Нетърпимо е например делата на един уволнен работник да се влачат 7 - 8 до 10 години в съда. А какво да прави семейството му през това време? Магистратите трябва да си изпълняват функциите, за които са избрани, а не да политиканстват. Върховният касационен съд вече два пъти сезира Конституционния съд за отмяна на третата поправка от Конституцията. Вместо да си гледат делата, съдиите правят политически жестове - дайте да блокираме третата поправка. Кому е необходимо това? Във всеки случай не на българските граждани.

- Значи според вас проблемите на съдебната система не са в законодателството, а в практическото му приложение?

- И пред вас ще го кажа, и от парламентарната трибуна съм го казвал - проблемите на съдебната власт са к-а-д-р-о-в-и и организационни. Ако тази система не може да излъчи най-добрите си кадри на съответните възлови места, каквито и конституционни норми и закони да се пишат, те ще си останат мъртва буква. Защото в края на краищата съдията, прокурорът, следователят - той е гласът на закона, той го прилага. Дайте примерно в моите ръце един "Страдивариус" - фалшиво ще звучи, защото аз не свиря на цигулка. Но дайте една българска "Кремона" на Минчо Минчев - ще чуете прекрасни звуци. Така е и със законите. Не мога да разбера сегашната позиция на Висшия съдебен съвет, че е против конкурсното начало. Значи да си решаваме помежду си - който има връзки, който има политическо или някакво друго рамо ще може да расте в йерархията. Има хора, които станаха съдии във ВКС, без да са влизали в зала, без да са гледали нито едно дело. А други, способни кадри, отдадени действително на правото, десетки години стоят в районен съд без да се развиват напред. По този начин юристите се демотивират. Но не е само това, проблемът е по-широк. Като почнете даже от юридическото образование - тези 14 юридически факултета са прекалено много за България, и т. н., и т. н. Та проблемът е многообхватен. Решим ли кадровите въпроси, ще решим и проблемите на съдебната власт.

- Как оценявате препоръките на ЕК, ще има ли такива, които няма да можем да изпълним и кой ще понесе отговорността, ако не влезем в ЕС на 1 януари 2007 г.?

- Членството на България е преди всичко политически въпрос. Каквото и да направим за една или за две години, не можем да стигнем стандарта на Белгия, Германия или Холандия. Така че до септември или до края на годината и да имаме най-голямо желание, не бихме могли да се преобразим, защото сме си такива. Има си принципни правила в ЕС и като норми парламентът ще ги приеме, друг е въпросът доколко можем да ги реализираме в живота. Аз съм убеден, че на 1 януари 2007-а България ще стане член на ЕС. И за мен не е проблем дали ще има предпазни клаузи. Въпросът е да приемем принципите на функционирането на тази структура, която между впрочем е непозната в света досега, т. е. няма определение какво е ЕС - дали е федерация, дали е конфедерация, дали е държавно образувание. Но Европа ако иска да съществува в този свят, няма друг изход, освен да се обедини. Иначе ще бъде погълната от възраждащата се Азия или от Америка, която е много силна икономически и военно. И ние трябва да бъдем в тази обединена Европа, за да можем да устоим в глобализиращия се свят икономически, политически, военно и да се запазим като нация.

- Какви са в момента взаимоотношенията в тройната коалиция?

- Сложни са коалиционните ни отношения. Но засега нещата вървят, бих казал, нормално. Разбира се, че има различни виждания в една или друга насока. Сега този проблем със Савойската династия нанася удар и върху коалицията. Както и въпросът за царските имоти - според мен те трябва да бъдат върнати на държавата, независимо дали сме в коалиционни отношения или не.( Любен Корнезов е първият народен представител, който още в предния парламент внесе Закона за мораториум върху царските имоти - б.а.). Трудно се вземат решенията, трудно се работи, както в правителството, така и в парламента. Приемането даже само на една правна норма трябва да бъде предварително съгласувано, защото ако гласува само едната или двете политически сили, няма да мине. Това изисква много енергия и мъдрост. Политиката също е изкуство и не е за всеки.

- Някои политици и наблюдатели обаче прогнозират, че след 1 януари тази коалиция ще се разпадне и ще се стигне до предсрочни избори...

- Знам тези прогнози. Ако обаче България стане член на ЕС на 1 януари, за което съм сигурен, коалицията ще продължи да съществува. Сътресения в коалицията ще има, ако ЕС каже: "Стоп!". Изключително важни са предстоящите президентски избори. Защото ние не избираме само държавен глава. Тези избори имат пряко отношение и към парламентарния вот и оттук и към управлението на държавата. Бих искал тази коалиция да изкара 4-годишния си мандат.

- Скандалите "Гоце" и "Виктор" ще се отразят ли на кампанията и вие като социалист как смятате - дали ще пострада рейтингът на Георги Първанов?

- От 16 години съм свидетел периодично на скандали с досиета. Последният е един водевил за омаскаряване, а не за пречистване. Всеки вади нещо от някъде, което удря не толкова личността на Х или У, на Първанов или на Стоянов или на еди-кой си. Това руши държавността. Та ние вече нямаме доверие никому. Винаги съм го казвал - този, който е мръсник и е омаскарявал човешки съдби като доносник или под някаква друга форма, нека да го лепнат на позорния стълб. Ние правим сега тъкмо обратното.

Георги Първанов е един достоен президент, за 5 години той доказа, че може да бъде президент на всички българи, а не теснопартиен. Аз имам много забележки и съм му ги казвал от парламентарната трибуна - това е друга тема. Когато Първанов започне да говори за конституция и за закони, това не му е най-силната страна. Но съм убеден, че ще спечели тези избори - на този етап друга такава личност, доказала се и публично, ние нямаме. И аз ще направя всичко възможно Първанов да спечели втори мандат.

- Според вас как трябва да се реши този въпрос с досиетата?

- Няма решение. Половината от досиетата (ако трябва да съм точен 47%), които са били до 1990 г., са прочистени, няма ги. Може би са някъде, но не в държавата. От другата половина има следи - прословутите картончета. Или папка, в която имало нещо, ама за туй ли, за друго ли - не можеш да разбереш. Така че и да отворим досиетата, както някои желаят, истината няма да излезе наяве. Те ще се използват пак за омаскаряване на една или друга политическа личност, на една или друга политическа формация, чийто представител е тази личност. Ако стигнем до другата крайност, което направиха испанците - да унищожим всичко, твърде късно е. Защото една част от това, което излиза в пресата, е от частни архиви, а не от Държавния архив. Така че даже и да ги унищожим, отново ще изкочи някоя папка, когато някой реши. Въпросът е да се подходи държавнически към този много деликатен проблем. Надявам се, че с времето това ще отшуми...

- Валят искания за сваляне на депутатски имунитети. Нормално ли е в един парламент да има толкова потенциални престъпници (потенциални в смисъл, че само съдът може да каже кой е престъпник)?

- Много точно казвате потенциални, защото няма нито един осъден. Даже Софиянски получи оправдателна присъда. За мен е политически балон искането за сваляне на имунитетите на 11 народни представители. Дайте сега да докажем на Брюксел, че се борим с корупцията! Ама какво ще излезе нататък - никой не може да каже. Аз съм за това - независимо дали е депутат, министър или президент, ако е извършил престъпление - на подсъдимата скамейка! И аз като бивш съдия, ако ми го дадат, ще го пратя в затвора и няма да ми мигне окото. Но да го правим кампанийно... Обзалагам се, че до края на мандата на това правителство и на този парламент няма да има нито един осъден. Съдията като няма доказателства как да го осъди - само на приказки, че бил мошеник?

- Вашето мнение за прехода в България - при какви условия стартира, можеше ли да тръгне в друга посока, къде щяхме да бъдем сега, ако той беше извършен по друг начин...

- Движението е всичко - това е философско виждане, и животът си върви. Този т. нар. преход не беше само в България. Вижте рухването на соцсистемата, намесването на чужди сили - в края на краищата има велики сили, с които щем не щем трябва да се съобразяваме, иначе ще бъдем аут. Лошото при нас е, че демократизирането на обществото и пазарната икономика се превърнаха в грабителство. Вместо да градим, 15 години рушим. Но явно през тези 45 години, които бяха така заклеймени, толкова много се е строило, че още има какво да се краде. Ясно е, че преходът не е успешен. Някои казват, че е свършил. Не съм съгласен. Въпросът е накъде вървим. Аз мисля, че ставайки член на ЕС, приемайки правилата на регулация на общността, трябва да станем по-дисциплинирани. Българинът е широка душа, той е индивидуалност. Но като колектив трудно се справяме с организацията, включително и на държавата. Но пътят е напред. Аз съм и преподавател, имам много студенти - прекрасни млади хора. Те вече ни надрастват, вървят пред нас. Мисля, че те ще успеят да направят България такава, каквато я виждат в мечтите си. И заедно ще изградим един по-добър свят, прекрачвайки прага на голямото европейско семейство.