Брой 25                                                   

23 - 29 юни 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. Христо Михайлов

 

Той е вече втори мандат председател на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ) и е запознат до болка с проблемите на българските ловци, които наброяват 115 хиляди души. Твърди, че единственият начин за справяне с най-големия бич в системата - бракониерството, е държавата да сложи ръка на общата престъпност в страната.

 

Ловът в България

e най-евтиното удоволствие

 

Доц. Христо Михайлов е роден на 27 юли 1962 г. в гр. Брезник. Там завършва средното си образование. През 1987 г. се дипломира в Лесотехническия университет специалност "Горско стопанство". Една година работи като началник на горско-технически участък в Брезник. През 1988 г. след спечелен конкурс за редовен асистент по ловно стопанство постъпва в Лесотехническия университет. Преминава последователно през длъжностите асистент, главен асистент, през 1995 г. защитава докторска дисертация на тема "Проучване върху екологията на пъдпъдъка в Западна България". От 2000 г. е ибран за редовен доцент от научния съвет на висшето учебно заведение. Специализирал е ловно стопанство през 1991 г. във Виена в Института по екология на дивеча. От 2001 г. е избран за председател на управителния съвет СЛРБ, през 2005 г. е преизбран за втори мандат.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Доц. Михайлов, колко са ловците и риболовците в България?

- Ловците са около 115 000 души, като точният брой не може да се каже. Числеността варира в зависимост от това колко нови ловци постъпват и колко действащи се отказват или по естествени причини отпадат от състава на организацията. При риболовците цифрата, която ще кажа, е доста относителна. Към СЛРБ има около 35 000 души със смесено членство - ловци и риболовци, около 6 - 7 хиляди са чистите риболовци. Но това не са всичките. Аз мисля, че реално риболовният спорт се упражнява от около 200 000 български граждани. И всъщност това е една нормална представителна извадка на масовостта на самия спорт, тъй като уловът на риба е най-масово разпространеното хоби по света - смята се, че над 100 млн. души се занимават с него. Мисля, че приблизително същата е и пропорцията за България. Казвам мисля, защото тук не могат да бъдат обхванати хилядите деца, които инцидентно или по-редовно риболовстват, или десетките и стотици пенсионери.

- Освен естествената причина - старост, защо се стига до там ловци да напускат организацията?

- Тази категория хора на този етап е скромна, но я има - отказването по финансови причини. Но бих казал, че в България в момента ловът е социална дейност, тъй като той е най-евтиното удоволствие спрямо всички страни в Европа. Срещу 15 лв. държавна такса и 20 - 25 лв. членски внос човек може да упражнява правото си на лов. Разбира се, той заплаща за всеки излет около 2 лв., но както и да сформираме цифрите, дори и сравнявайки ги с една съседна Румъния или Сърбия, които са приблизително с еднакъв социален статус като нашия, ловът в България е по-евтин. А той винаги е бил и средство за социална комуникация. Никога не се е схващал само като бизнес или само екология, или само като спорт, каквито характеристики има в различни части на Европа.

- Какви са най-големите проблеми на съвременния български ловец?

- Българските ловци трудно вече могат да се съберат под един знаменател. Проблемите на тези, които живеят в големите градове, в едно модерно, интернет общество, са едни, а на другите, от село, са различни. В големия град човек е откъснат от естествената среда, от ловния си район, от своя колектив, от мероприятията, които често се провеждат, и затова той си плаща. Докато ловецът на село, който милее и се грижи за дивеча, има други проблеми. Там изпитват недостиг на човешки ресурс за осъществяване на ловно-стопанските мероприятия. Има райони, в които местните се броят на пръсти и не достигат хората, които да се включат в таксация, в подхранване. Проблемите на опазването на дивеча от механизация, химизация, при коситба, при горене на стърнища са в ръцете на човека от село, а не на градския ловец. Един от общите проблеми обаче е неспазването на Закона за лова и опазване на дивеча и подценяването на всякакви етични и морални норми при ловуването.

- Т. е. бракониерството. Виждате ли вариант за справяне с него?

- Без да звуча песимистично ще кажа, че с бракониерството ще се справим, когато държавата се справи с общата престъпност в България. Бракониерството е форма на обща престъпност, то е и рецидив твърде често, когато стане дума за грубо вмешателство върху ценни видове за нашата фауна. И така, както законността във всяко едно отношение е свързана с превенцията, с ефективните действия на органите на полицията, прокуратурата, съда, по същия начин стои и въпросът с бракониерството. За съжаление един исторически преглед на състоянието на ловното дело в България от момента на първия ловен закон през далечната 1880 г. до сега показва, че винаги, когато страната ни е е била в т. нар. преход - в криза на държавността, на обществото, дивечът, рибата и горите са страдали най-много. И поредният пик е в последните няколко години. Ловната организация е консервативна, защото общата престъпност, която нахлу през 90-те години, сякаш изпревари престъпността спрямо дивеча и рибата. Това е заради закостенялост, в позитивния смисъл на думата, на етичните и моралните норми, на отношението на редица ловци към подобен род прояви. Но в последно време, особено през ловен сезон 2004/2005 и 2005/2006 г., бракониерството у нас достигна своя пик. Стига се до там, че в някои ловни списания се публикуват грозните и ехидни писания на т. нар. бракониер Хари Потър, който във всеки брой разяснява как никой не може да го спре, как ежеседмично той убива десетки сърни, глигани и всичко това се описва, разбира се, анонимно.

Крайно време е държавният орган по лова и горите - Националното управление по горите, да тропне сериозно по масата и съвместно с полицията, със сериозните структури на държавността да направи решителна стъпка към овладяване на тази ситуация. Тук не бива да поставяме на заден план и действията на съдебната система, защото твърде често усилията на органите по непосредствената охрана и контрола се пречупват именно в съдебната зала, където най-вече заради процесуални нарушения и тем подобни бракониерските прояви биват оправдавани. Но както и да го погледнем, бракониерството е най-голямата язва и то причинява повече щети, отколкото хищниците - вълкът и чакалът. Казвам го съвсем отговорно, защото няма ден, в който в България да не си отиват в резултат на подобни набези по 20 - 30 - 50 животни. Дивечът е частна държавна собственост и е редно държавата да защити собствеността си. И ако нея не я е еня, трябва обществото да повдигне въпроса има ли смисъл от тази форма на собственост.

- А по какъв начин Съюзният съвет осъществява контрол над сдруженията? Факт е, че 90% от тях регистрират бракониерски прояви, но рядко ловците биват наказвани.

- Това действително е сериозен проблем. СЛРБ по своята същност вече 5-та година поред е по-скоро федерация, отколкото съюз. Ние обединяваме юредически, а не физически лица. Съюзите в България са над 150 - това са ловни дружества, с които се съюзяваме около една идея. Ние се обединяваме около идеята, но юридическото лице защитава интересите на ловците. Сдруженията от своя страна учредяват национална структура, която да ги представлява пред държавните органи. Затова всички отговорности по отношение на стопанисването на дивеча и закононарушенията от физическите лица попадат върху плещите на юридическите лица.

Действително в централата в София неколкократно сме поставяли на обсъждане този въпрос, защото ние нямаме нито права, нито механизъм да осъществяваме контрол върху дейността на сдруженията. А е абсолютна истина това, което казвате - срещат се дружества, които в значителна степен смекчават вината на своите членове. Има и държавни органи, които на парктика оневиняват подобни хора. И с това сдруженията се оправдават - държавата налага по-леки наказания, защо ние да налагаме по-тежки.

- Има ловци, които не са доволни от статута на сегашните сдружения и сформират алтернативни, извън системата на СЛРБ. Защо се стига до тук?

- В България всеки иска да води бащина дружина. Най-често причините за възникване на тези алтернативни сдружения са от субективно естество - някой някого не харесвал, бил обиден и т. н. и в момента този някой е избран за председател на дружинка или секретар в дружеството. Българинът криво разбира демокрацията и я превърна в свободия през 2000 г. Още носим последиците от това. Ловът е за хора, които се обслужват с оръжие. Той се осъществява върху дивеч, който е изчерпаем природен ресурс и не може да се дават такива свободии нито на физическите, нито на юридическите лица. И когато в България имаше ред и справедливост, имаше и дивеч. Това е една от причините, поради която ние в момента нямаме. Не може да има алтернативност при стопанисване на дивеча. Какво значи това при ловуването - кой повече ще убие и кой по-малко ще плаща? Това е кощунство и безобразие. Но слава Богу, че вече има осъзнаване и през последните две-три години в националната структура ежемесечно постъпват заявления за приемане на сдружения и дружинки, обявили се за самостоятелни, и те се връщат към старите си дружества.

- Доколко ги има етиката и моралът сред днешните ловци?

- Етиката сред ловците в последно време не е на необходимото ниво - такава, каквато е била в предходните години на онези поколения, които създадоха елитното ловно стопанство. А то беше такова и цял свят го признаваше. Много са причините за това. Разбира се - промяната в психологията на нашето общество след промените в политически и обществено-икономически план. Но има и друга причина за разклащането на ловната етика и морал. Това е механизмът за приемане на нови членове. От 2000 г. насам на практика се получава така, че ловните колективи са длъжни да приемат всеки български гражданин, който е придобил право на лов, без той да е преминал предварителното пресяване в първичния колектив. Става въпрос за това - да познаваме този, който влиза в нашите редове - кой е, какъв е, можем ли да му имаме доверие, защото той все пак носи ловно оръжие, има ли пристрастие към алкохол, наркотици, дали е уравновесен, контактен, управляем ли е, подчинява ли се на ръководителя на лова, спазва ли закона. Това са неписаните норми, които са изградили навремето ловната етика. Защото в колектива всички са равни - това е неписано правило №1 за българския ловец. И когато започнат в ловния колектив да влизат лица, които никой не познава, не се получава добре. Всеки от Велико Търново, от Пазарджик и от къде ли не, може например да дойде в плевенска дружина и никой няма право да му откаже прием, ако той подпише декларация, че признава устава на сдружението.

В недалечното минало съществуваше система, която имаше своите недостатъци, но тогава, за да станеш ловец, трябваше да минеш одобрението на първичния колектив. Имало е форма на поръчители, на едва ли не попечителство. Някои ще кажат, че това е цензура, но по-добре да е налице система с недостатъци, отколкото да няма такава.

- В такъв смисъл трябва ли да бъде променен законът?

- Би било редно да стане.

- Не са много чужденците, които в последно време идват да ловуват в България. Безспорно това е свързано със запасите от дивеч. Какво се очертава за в бъдеще?

- Не бих казал, че са малко. За миналия сезон наближават 3 000 души. Даже, ако се върнем в годините, когато в България имаше много дивеч, количеството на чужденците не е било в пъти по-голямо, отколкото е сега. Ловният туризъм е специфична форма на туризъм - свързан е с добро проучване на пазара. България винаги е била обект на интерес от немскоговорящите страни - Австрия, Германия, Швейцария, Белгия, към едрия дивеч. За дребния - Италия, Гърция. Но се наблюдава промяна в поколенията ловци в Западна Европа. Отидоха си онези, много платежоспособни немци и австрийци, които направиха след Втората световна война своите държави за пример в икономическо и политическо отношение. На тяхно място идва една плеяда от по-млади ловци, които не разполагат с толкова много време и пари, които искат ден - два ловуване, не са ценители на много големите трофеи. Това също е от значение и е причина, поради която приходите в страната ни от ловен туризъм намаляват.

Но в крайна сметка след 2002 г. сривът в запасите от дивече е преодолян, има тенденция за увеличаване при едрия дивеч - това се вижда от всички и не е резултат само на статистика. С това се увеличават и туристите. Все пак не е важно ние в България да имаме много туристи ежегодно. Разбира се, това е индикатор за състоянието на ловното ни стопанство, но целта ни не е да върнем туристите. Това е следствие. Трябва първо да възстановим дивечовите запаси най-вече на елитните ни видове - благороден елен, муфлон, дива коза, глухар, сърна - с това ще привлечем клиентите си. Но и не можем да се откажем от участие на пазара на ловния туризъм, защото ако веднъж изпаднем, после много трудно ще възвърнем позициите си. Нужно е да се работи паралелно и в двете посоки.

- Според вас трябва ли европейските ловни традиции да се адаптират към българската действителност?

- Категорично не. По-скоро присъствието на България в европейското ловно семейство (което е факт от 2000 г. - страната ни е пълноправен член на федерацията на ловните организации на страните членки на ЕС, б. а.) е необходимо там с нашите традиции, обичаи, етика и морал. Не случайно няма директива в Европа, която пряко да е свързана с лова. Защото той е толкова многостранно явление от гледна точка на човешката психология, култура и бит, че тези страни в Европа със своите естествени исторически и културни различия не могат да бъдат вкарани в една директива или норма. Ние коренно се различаваме по манталитет и по психология от гледна точка на скандинавския ловец, например. При него все още ловът и риболовът са средство за добиване на продукт от природата. В една Финландия с 5 милиона население има 300 000 ловци и 1 млн. риболовци, които добиват такова количество продукт за консумация, че там не се гледа на лова като средство за социално комуникиране. В някои страни пък от Британската общност ловът продължава да бъде чист спорт - продуктът няма значение. Да вземем и ловецът в Германия или Австрия - при него в култ е издигната екологията - как човекът чрез лова регулира процесите в природата. В България, Сърбия, Румъния - освен всичко това, на преден план излиза друга черта - ловът като празник, като удоволствие от контакта с природата. И това преобладава. Някой ще оспори и ще каже, че българският ловец е месар. Сигурно 10 - 15% са такива, които ходят да напълнят раницата, но преобладаващата част носят в раницата си хляба, бучката сиренце и шишето с вино, те търсят съботата и неделята, за да се откъснат от работата, от големия град, да избягат дори от опеката на своята съпруга. Това е наша същностна черта. Европа ни търси и заради това. Хубаво е да въведем ловни ритуали, униформа, повече ред и дисциплина, отчетност. Това трябва да вземем от Европа.

- Един от болните въпроси за ловците е дали се предвижда заплащане при отстрел на друг вид хищници, освен на вълка и чакала?

- Позицията ми едва ли ще се хареса на българските ловци. Вълкът и чакалът, лисицата, дивата котка и бялката са хищници. Те са по-трудни за ловуване от всички останали видове дивеч, като можем да изключим само дивата свиня. Не виждам причина, поради която държавата трябва да плаща на нас удоволствието да ловуваме на един от най-трудните видове дивеч. От друга страна, очевадно е, че държавата ни не разполага с достатъчен финансов ресурс. След като се изплащаше преди три-четири години по 25 лв. за чакалите, а за вълците премии още по-назад във времето, решихме ли въпроса с тези хищници в България? Моите думи могат да предизвикат ярост и революционно мислене у някои, но това е истината.

- Постига ли се в последно време масовост при ловната стрелба, каквито цели си поставя СЛРБ?

- Достатъчно е да се дойде на ловно-стрелкови комплекс "Витска елия" по време например на турнира за купата на СЛРБ, за да се види броят на участницитре и пълният спектър от възрастови групи. Да се види организацията на едно подобно мероприятие и високите резултати на състезателите - и всеки сам ще си направи изводите, че ловната стрелба като масов спорт в системата на съюза е на добро ниво. Високото спортно майсторство вече касае Федерацията по ловна стрелба.

- Като човек, чието ежедневие е ангажирано предимно с лова, вероятно имате друго хоби?

- Откакто съм председател на СЛРБ действително 24-те часа в денонощието преминават изцяло подчинени на лова и малко по-малко на риболова. И затова вероятно в последните 5 - 6 години удоволствието ми е по-голямо при риболова. Ловец съм от 1981 г. и излизам всяка събота и неделя с охота, но тръпката ми е значително по-голяма, когато се усамотя на реката - да излъжа някой кефал, да дръпна една поредица от хубави черни мрени или да изпляска някой здав костур или пъстърва над водата - това е огромното ми удоволствие.