Брой 23                                                   

9 - 15 юни 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Любомир Петков

На пресконференция миналата седмица председателят на ОбС на БСП в Плевен изрази резерви към приетия план за развитие на общината. За читателите на "BG Север" той разви своите виждания за местното управление.

 

Критиката към местната власт

ще става все по-остра

 

Любомир Петков е роден на 6 септември 1976 г. в Плевен. Завършил е средно образование в Езикова гимназия - немски език, и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност българска филология и история. Следва международен бизнес и мениджмънт в Стопанската академия в Свищов.

Работил е като журналист в общинското радио "Плевен", в местното "Дарик радио", във вестник "BG Север".

На конференция през 2005 г. е избран за председател на общинския съвет на БСП в Плевен. Зам.-председател е на областното ръководство и член на висшия партиен съвет.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Петков, миналата седмица вие остро разкритикувахте плана за развитие на община Плевен. Бихте ли коментирали по-подробно неговите предимства и недостатъци?

- Планът за развитие на община Плевен вече е приет, добър или лош, той все пак сам по себе си следва да бъде документ със стратегически характер. Нашата политическа позиция беше резервирана и не подкрепихме безусловно проекта, който беше предложен в общинския съвет, но не си позволихме да го отречем по няколко основни причини. На първо място, ако претегляме аргументите в полза на този план, трябва да кажем, че БСП като опозиционна политическа сила в местната власт вече близо седем години очаква да види от управляващите някакви опити за целеполагане, за извеждане на приоритети, а един подобен документ по презумпция има такова предназначение. На следващо място, значителна част от общинския план за развитие включва големите проекти от областната стратегия, които, преди да са приоритет на общината, са приоритет на държавата и ние смятаме, че те ще бъдат полезни за Плевен.

- Ето че посочвате сериозни предимства на този документ, пък в същото време сте резервирани...

- Резервирани е най-меко казано. На първо място едва ли местното управление ще може някога да обясни огромното забавяне в подготовката на оперативния план, който вместо да предхожда областната стратегия и да изведе основните приоритети за община Плевен в нея, се появи в пространството постфактум и няма как сега да не изглежда като контролна работа на преписвач. Логиката в дейността на местната власт изисква този план да бъде поставен на обсъждане в контекста на новия бюджет, защото утре може и най-вероятно ще се окаже, че предвидените средства в бюджета са крайно недостатъчни за планираните дейности. Не бива да се пропуска и подходът, който е знаков за капацитета на местната администрация и нейните ръководители в областта на стратегическото планиране. Материалът, който вече определя бъдещето на общината за няколко години напред, излезе от столична фирма, чиято връзка с Плевен очевидно е само обществената поръчка, която е спечелила. Продуктът от тази обществена поръчка обаче касае всички плевенчани. На следващо, но не на последно по важност място, си струва да се върнем към темата за целеполагането и приоритетите. При цялото ми желание да видя основни цели, опорни точки, около които да върви развитието на града, в общинския план такива не открих. Очевидно всестранните възможности на местните управници са проектирани и в тяхната визия за развитието на общината. В плана се оказва, че всичко, що касае икономика, общество, граждани, е все приоритет. В практиката подобно структуриране се нарича хаос.

Според мен планът за развитие на общината беше може би последният пропуснат шанс на това управление да заяви своята визия за Плевен.

- Ако правилно ви разбирам, според вас местните управляващи не знаят какво правят...

- Политиката трябва да се материализира, за да не бъде тя безцелно занимание. Когато обаче ръководиш без идея какво искаш да постигнеш - освен, разбира се, да се съхраниш във властта, нищо последователно не реализираш, а просто се носиш по течението. А управлението е занимание за последователни хора. Сегашните местни управници са последователни само в безсилието си да придадат характер на своето управление. Затова Плевен краде идеи за развитие на туризма от Велико Търново, за градоустройствен план от Стара Загора, за развитие на икономиката и конкурентноспособността от Пловдив, а за всеки случай проверяваме дали е така в Шарлотсвил. И докато ползваме "пищови" оттук и оттам, си оставаме все с 10 години назад в развитието и от Велико Търново, и от Стара Загора, и от Пловдив. За Шарлотсвил да не говорим - от думите на кмета разбираме, че там са още по напред. Чудно обаче за последните е какви точно интереси ги свързват с Плевен. След като нашите български съседи по области ни оценяват като трета категория град по темпове на развитие, как американците, които очевидно са с десетилетия напред в развитието си, изведнъж толкова се впечатлиха от Плевен, че решиха да въздигнат Найден Зеленогорски за световен кмет или нещо подобно. Това малко прилича на виц. На мен ми звучи като "Спартак" (Плевен) да се конкурира с "Барселона" за отбор на планетата заради третото му място в Б група. Аз оценявам тези пиарски акции като доста несръчни и ги приемам преди всичко с чувство за хумор. Ако градът ни скоро стане център на олимпийски игри като Атина или бъде реализирано тук нещо от подобен мащаб, аз ще възприемам подобна номинация, за който и да е кмет, с цялото си уважение и признание. Но до такива постижения Плевен има тепърва да извърви много дълъг път. Нещо повече, първо трябва да намери верния път. Сега се вижда, че се лутаме в кръг около едни и същи компрометирани възможности.

- При обсъждането на плана за развитие управляващите лансираха идеята за нов кредит. БСП ще я подкрепи ли?

- В годината, когато общините трябва сериозно да се готвят и да търсят възможностите на европейските фондове, за местното управление като единствен изход отново се очертава кредитът. С други думи казано, въпреки че се явява възможност нещо да бъде направено с безвъзмездна помощ, за някои е по-добре да работят с кредитни пари. Ние ще имаме аргументирана политическа позиция по този въпрос, но аз мога да кажа личното си мнение. Нямам доверие на това управление, че може да управлява добре обществени финанси. Доказа го разходването на предишния кредит, който не само че не постигна друг ефект освен предизборен, но и създаде много съмнения относно това дали средствата са вложени добросъвестно в съответните дейности. Този филм сме го гледали.

- Да, но дясното мнозинство говори за сериозен икономически ръст?

- Именно затова човек трябва да възприема част от нещата, които се говорят, с чувство за хумор. В политическото пространство вече се каза почти всичко, което може да бъде казано за популизма. Аз често съм казвал, че опитите на някои парламентарно представени сили да правят политика само чрез журналистика се увенчаха с пълен неуспех и това трябва да бъде добър пример за местните управляващи в Плевен. Като човек, който е бил и от страната на медиите, смея да твърдя, че картинката ми е ясна и бих казал: Не на мене тия. Но и хората в Плевен трябва да разберат това. Ако някой ми докаже, че плевенчани са доволни от възможностите на пазара на труда в момента, категорично ще застана зад официално обявената цифра за нивото на безработица - 7,5%. Аз обаче дълбоко се съмнявам в съвпадението с реалното състояние на безработицата. Тук има различни измерители, но на обществеността се предлагат най-удобните. Ако се обърнем към статистиката за броя на реално неосигуряващите се, ще видим друг резултат.

- Според вас наистина ли в общината са направени инвестиции за над 250 млн. лева, както твърди кметът Найден Зеленогорски?

- В речника на управляващите по отношение на инвестициите ключовите думи са "бурно развитие", "бум на интереса". Преди всичко трябва да се знае, че едва ли в икономическите разчети на собствениците на хипермаркети платежоспособността на плевенския потребител е водещият мотив за инвестиция. Изграждането на големи търговски обекти осъвременява визията на града, но това изграждане е свързано в по-голяма степен със стратегическото място и националната визия за развитието на региона като средищен център в Северна България. В тази насока много по-важно за инвеститора е, че държавата планира Плевен да бъде естествен център на две важни пътни артерии - едната към пряката връзка с Румъния - Никопол, и другата - по трасето на магистрала "Хемус" от столицата към Северното Черноморие. В тази ситуация от местната власт се очаква най-вече да не пречи на инвеститорите и да им предлага приемливи за двете страни условия за бизнес, а не както в случая с МЕТРО. Местната власт трябва да счита тази област на развитие не за изключителна своя заслуга, а за задължение. В противен случай просто управленците трябва да си ходят. В отношението към инвеститорите също трябва да се подхожда стратегически, а не на парче. Едва ли е най-правилно сегашното разбиране, че щом някой иска да купи нещо и е готов да плати на момента, то той е инвеститор №1. Имаме подобен пример с прословутия строеж на залата в Кайлъка. Вярно е, че търговската верига, която купи най-апетитната част от терена, сигурно ще направи нещо много хубаво за града, но нямаше ли други места, които не влизат в противоречие с един далеч по-мащабен проект, който предвижда да се доизгради залата и да се създаде един съвременен панаирен център? Но такъв е манталитетът на това управление. Те искат парите от приватизация и продажба тук и сега, а за бъдещето се мисли когато дойдат избори.

Като говоря за манталитет не мога да не спомена и отношението към приватизационния процес. Той като всичко хубаво в живота има своето начало и своя край. Ако някой е сбъркал функциите на общинската администрация и общинския съвет с тези на Агенцията по приватизация, то това не сме ние. Философията, че бързо трябва да се освобождаваме от всичката собственост, за да си финансираме дейността за текущата година, е пак философия на парче. Очевидно и местното управление вече се чувства притеснено от тази своя политика, защото на дневен ред неслучайно изникна темата за стопанисването на парк Кайлъка. Ако общината има планове да се разпорежда с парка, както го прави сега със собствеността и с общинските фирми, не ни чака нищо добро.

- Каква е вашата оценка за състоянието на общинските фирми?

- Липсата на капацитет за ефективно управление на общинските дружества ги превърна с времето по същество в непазарни субекти, които някак си продължават да съществуват извън икономическата логика. Преливат си заеми за погасяване на дългове, с което затъналите затъват още повече, а относително стабилните също попадат в блатото. За съжаление от едно положение нататък и Господ не може да им помогне. Искрено се надявам до това дередже да се е стигнало от некомпетентност, а не с определен умисъл. Примерите са показателни - от "Автобусни превози" до "Общинско радио Плевен" - т. е. от икономиката до медиите. Общото между посочените примери е, че и в двата случая общината не е намерила навреме възможните решения, които да направят икономическите субекти конкурентноспособни. Тук отдавна трябваше да има радикални предложения, защото протакането има лавинообразен ефект и в последно време все по-осезателно го усещаме. В същото време вместо да концентрира усилията си в посока на най-острите проблеми, местната власт протегна ръка към Кайлъка. Всички добре знаем как по време на дясното управление на страната в по-предишния мандат в Кайлъка изникваха оградени територии, без дори да има кадастър. По време на настоящото държавно управление аз не съм чувал да има такива интереси, а напротив - смятам, че държавата ще намери нужния ресурс да стопанисва и опазва по-добре парка, с който са свързани спомените на всички плевенчани и гости на града. Аз лично като гражданин, а не като политическа фигура, предпочитам да посещавам Кайлъка в този му вид, а не между високи огради на частни имения.

- Но тези въпроси все пак се решават от общинския съвет...

- В нашите условия общинският съвет не е коректив, а мокър печат в ръката на кмета. Затова за мандат и половина гражданите, които са стъпвали на сесия и са поставили проблемите си на вниманието на местния парламент, се броят на пръстите на едната ръка. Очевидно резултатът от тази политика е криза на доверието, което се изрази в резултата на управляващата политическа сила в местната власт СДС на последните парламентарни избори. Признавам, че не за всеки е възможно със 7 хиляди гласа подкрепа на последно четене да формира такова самочувствие, каквото се демонстрира отдясно. Като стана дума за СДС, винаги съм се чудел дали плевенчани си задават въпроса нужно ли е кметът да използва половината си време за чисто политическа дейност? Аз нямам нищо против стремежа на който и да било да развива политическа кариера, но имам против да се прави това когато избирателят ти е вменил други задължения и ти е поверил отговорността за четири години, а не за един ден. Нека г-н Зеленогорски да се явява като кандидат във всякакви кампании и да си играе с вота на своите избиратели както си иска. Но аз мисля, че той е избран да работи като кмет и ако не иска повече, можеше да го каже още преди парламентарните избори. Не знам в правомощията на кмета по принцип да има разписани задължения за създаване на политически структури, оглавяване на листи и политически коментари. От всеки градоначалник обаче законът изисква да бъде кмет на всички граждани. Нещо, което за плевенския градоначалник трудно може да се каже, след като пред камерите на националните телевизии заяви миналата година, че "няма да предаде града на червените". Съжалявам за барикадното му мислене, защото то издава стремеж за конфронтация, за доминиране, а не за себедоказване като добър управленец.

- Да, но освен номинацията на Найден Зеленогорски за кмет на света, Плевен получи приза за най-прозрачна община...

- Подобен приз е хубаво нещо, но едва ли плевенчани, ако някой ги пита, биха го връчили. Най-прозрачната община още няма ефективно действащо обслужване на едно гише. Все още данъкоплатецът трябва да се лута между отделите, за да му бъде извършена и най-елементарната административна услуга. Прозрачната община, ако не се лъжа, наскоро имаше една негативна номинация от Фондацията за достъп до информация именно заради отказ към вашия вестник за достъп до публични изяви. Прозрачната община развива показателна политика и по отношение на една от емблемите на плевенската култура - филхармонията, която вече години наред бива методически гонена от града. Сходна е ситуацията и с разпределянето на държавната субсидия за читалищата, където има богопомазани и низвергнати. Проблемите на екологията, на които ЕС отделя особено внимание и средства, също са тъмна територия. По "светлия" пример на столицата и тук дебатът или по точно отсъствието на дебат е мотивирано с лошата държава. Аз като обикновен потребител на Интернет съм събрал няколко предложения на европейски и канадски компании, специализирани в преработката на отпадъци, които не искат от градовете, в които работят, да им се плаща, а напротив - те си плащат за производството на екологични горива. Питам се кой в тази община и по какъв начин търси решение на проблема, има ли проведени конкретни разговори, търсят ли се различни предложения или вече има фаворит, кога преговорите ще бъдат финализирани, след като се твърди, че Плевен ще има същия проблем като София само след две години. Аз смятам, че Плевен има сходен проблем и в момента, защото съм се срещал с хората в Буковлък, които перманентно са застрашени от епидемии.

- А считате ли, че БСП като опозиция в общинския съвет е достатъчно конструктивна?

- Като политическа сила и като представителство в местната власт в ролята на опозиция едва ли може да бъдем обвинени в липса на конструктивизъм. Ние винаги сме се стремели към решаване на проблемите в реално време, било то от нашите политически опоненти в управлението. Сигурно в определени моменти сме грешили с подкрепата си, но сме го правили в полза на плевенчани. Проблемът на хората от мнозинството обаче си остана в тяхното конфронтационно мислене от началото на 90-те. Представителите на десницата са замръзнали там и това се отразява върху управленските им решения. Ние често сме търпели и вътрешнопартийна критика за консенсусния стремеж по важни въпроси за града. В същото време сме получавали в отговор от десницата само политическа агресия. Платили сме тази цена, защото поне в моите разбирания такива трябва да бъдат измеренията на съвременното политическо поведение. Не може вече да слугуваш на разбирането, че щом опонентът предлага нещо, ти нямаш друга позиция освен "против". Но тези лица срещу нас, събрани от общия интерес сред остатъците от СДС, трудно някога ще повярват в това. Нашият политически толеранс обаче вече изтече, десницата получи достатъчно време и достатъчно разбиране, доколкото то може да се иска от една опозиция. Оттук нататък до края на този мандат нашата критика ще бъде все по-остра, защото времето, в което добрите неща можеха да се случат, вече свършва. Чувството за незаменимост е измамно чувство и очаквам, че действителността ще го потвърди. Въпрос на време е.