Брой 22                                                   

2 - 8 юни 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Николай Романов

На поредното заседание на управителния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите отново не стана ясно кога ще бъдат отпуснати пари за развъдната дейност на асоциациите, както и дали в България ще има млечен борд. За проблемите, илюзиите и надеждите на българските фермери месеци преди евентуалното ни приемане в Европейския съюз разговаряме с плевенския фермер, който е председател на Регионалната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите, член на управителния съвет на регионалния млечен борд в Плевен и член на УС на Националната асоциация на млекопроизводителите.

 

Земеделието днес е перачница на пари

Николай Романов е роден на 22 май 1959 г. в с. Комарево, Плевенско. Основно образование завършва в родното си село. Продължава обучението си в Техникума по автотранспорт в Плевен. След ХI клас учи ветеринарна медицина в Ловеч. Започва да се занимава с футбол като преминава през юношеската школа на "Спартак", играе в "Осъм" - Ловеч, "Хемус" - Троян, "Партизан" - Червен бряг, кариерата си на футболист завършва в "Ботев" - Комарево. През 1989 г. регистрира фирма и започва търговия с животни. По-късно решава да се захване с производство на краве мляко.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Романов, съвсем наскоро в София се събира управителният съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите. Какво обсъждахте на срещата?

- Поне едно нещо се разбра категорично - обещани са пари за развъдната дейност на асоциациите, но на този етап не е ясно дали ще се дадат. Моето мнение е, че това няма да стане. Парите, които трябваше да бъдат отпуснати за Националния млечен борд, също ги няма, а първоначално се говореше, че ще се усвоят до края на 2005 г. Вече преполовихме 2006 г., а все още не се знае дали изобщо ще започне да функционира този борд. Целта беше дейността му да стартира от 1 януари 2007 г. Предвидени бяха пари и за местните структури. Не е ясно къде са отишли. Като се има предвид целият хаос стигам до извода, че съвсем целенасочено държавата не иска да има браншови организации. Ще видим в крайна сметка какво ще се случи на 31 май, когато председателите на млечния борд и на Aсоциацията на млекопроизводителите ще се срещнат с министъра на земеделието.

- Защо мислите, че се действа целенасочено, а не приемете, че и на държавниците не им е съвсем ясно как да организират изпълнението на ангажиментите ни към Европейския съюз в сферата на селското стопанство?

- Защото ако млечният борд стартира и започне да работи, той трябва до известна степен да се самофинансира от членски внос - например да се взема 50 на сто от литър мляко от производителите и още толкова от преработвателите. И съобразно квотата, която имаме, се събират доста много пари. И така тази структура ще се нареди на трето - четвърто място в страната по мощност след големите фирми. А на този етап на държавата просто не й е удобно да има силни организации. Затова сега само се говори. Много. И голяма част от казаното не е вярно. Тиражира се, че стигат до нас пари, но те не стигат. Сигурното до известна степен е, че ще има средства за изхранване на животните. Те трябваше да дойдат февруари - март, но очакваме чак сега да ги получим.

Голяма част от българското население се занимава с животновъдство. Представяте ли си какво ще стане, ако изградят една силна и здрава организация? Тогава ще имат претенции, ще искат да им се чуе думата. А сега по-удобно е и се действа на принципа "Разделяй и владей!"

- Така ли се управлява българското земеделие няколко месеца преди евентуалното ни приемане в ЕС?

- Да. И страшното е, че до голяма степен българските фермери и земеделци са отчаяни. Те не вярват вече в нищо. А и няма ясна нормативна уредба, която да даде информация на какви точно изисквания един фермер трябва да отговори, за да бъде изряден за ЕС. Непрекъснато излизат нови наредби с нови изисквания и един човек, ако реши да си направи стопанство, какато си му е редът, той няма на какво да стъпи. Затова и повечето нищо не правят, а чакат. Не е нормално да градиш нещо, а после да го разваляш.

Европейският съюз има към нас две основни изисквания - да се произвежда качествена продукция и да не се замърсява околната среда. В страните от Общността всичко е ясно, например за построяването на фермите - има си определени кубатури на помещенията, норми на легла за животните и т. н., за да се постига качество и да има хуманно отношение към добитъка. У нас обаче няма нищо черно на бяло.

- Но нали има Закон за животновъдството, където нещата са регламентирани?

- Има. Ама в него пише, че от 1 април 2006 г. трябва да тръгнат пробните квоти, но това не стана. Раздадоха се дневници и документи, но няма как да се осъществи тази дейност, защото млечният борд не работи, него го няма. И какво излиза? Законът е закон за едни неща, а за други не е. Значи той е, за да искат от нас, а когато става въпрос за даване, не се получава. И друго - вместо да ни помогнат да си оправим фермите и да произвеждаме, ние вкарваме месо отвън, занемаряваме нашата стока.

- Има ли напрежение между производители и преработватели на мляко? Идеята на млечния борд беше именно да обедини в един контролен орган производители, преработватели и търговци.

- Според мен и преработвателите на този етап имат интерес млечният борд да не заработи. Сега те имат повече сметка от млякото на пунктовете, което вземат на по-ниска цена и реализират съответно по-голяма печалба. Като няма единен контролиращ орган и не се водят дневници, не се знае колко мляко влиза и колко излиза.

- В този смисъл какво мляко пие българинът?

- Идете в един магазин, вземете няколко вида млека, дайте ги за изследвания в лабораторията и ще разберете какво мляко пием. Изобщо, ние сме се превърнали, не знам дали няма да прозвучи прекалено силно, в консуматори на отпадъци. Кой каквото има да изхвърли го праща при нас, а ние го ядем и пием. Пресен пример е вносът на 20-годишното ирландско месо. И това се прави само за да може някой да натрупа пари за сметка на нашето здраве. Няма кой да сложи ръка и абсурдът да приключи.

- Много хора се оплакват, че срещат трудности при уреждане на въпроса със земята, например с нейната замяна...

- Все още не е изяснен и този проблем. Бюрокрацията е убийствена. Всичко става много бавно и трудно се прокарват документите. Не мога да си обясня едно - нали законът важи за всички - и за министъра, и за обикновения служител. Тези дълги процедури и това протакане съвсем спокойно може да се избегне. Защо документите задължително трябва да минат през администрацията в София? Служителите в министерството нямат абсолютно никаква представа за какво става въпрос. Не е ли по-добре в съответната областна дирекция да се урежда всичко и документите да се изпращат само за подпис при министъра? Сега се чака безобразно дълго. А има и друго - докато не си платиш, трудно става.

- Защо в последно време със земеделие започнаха да се занимават хора, които нямат нищо общо с този отрасъл?

- Някои хора искат да си вложат парите някъде. Всички земеделски производители са освободени от данък печалба, щом е така, значи могат да се разиграват големи игри. Защо след като един отрасъл не върви, той трябва да се освобождава от данък? Ясно е, че след като не върви, няма печалба и няма да се плащат данъци. Видно е, че има хора, които наливат големи пари в земеделието, в животновъдството и никой не може да докаже нищо. Кой може да докаже, че в един декар съм сложил 20, а не 30 кг жито? Никой! Земеделието се превърна в една перачница на пари. Защото при тази скъпа нафта, торове и т. н. един фермер много трудно ще успява да се препитава само от реализиране на продукцията си. А камо ли да печели. И един такъв, чиято дейност се разраства - безспорно влива странични средства - от къде и как - всеки да си бере грижата.

- Въпреки нашумелите в последно време злоупотреби с пари по САПАРД, тази програма не беше ли добра възможност за фермерите? Все пак независимо от бюрокрацията и условията на отпускане на средствата, те покриваха част от дадена инвестиция?

- Тази програма я наричам не САПАРД, а ЛАПАРД. Защото не може да се иска да се построи ферма или нещо друго, а после да няма кой да защити този, чийто проект е одобрен. Целта на САПАРД беше да има опитни мишки, които да изтеглят пари, някой да си вземе комисионната, а после каквото стане. Ще дам конкретен пример. В с. Тотлебен, Плевенско, един фермер е одобрен по САПАРД. Той взема пари от банката, плаща си на изпълнител да се построи фермата и чака проектът да се одобри. Докато се стигне до връщане на парите, два месеца след пускане на обекта, таванът пада.

- Може ли да говорим за пазарна икономика в сектор "Земеделие"?

- Звучи даже смешно. Аз работя години с една фирма и пак сключвам договор. В него пише, че цената на млякото се определя двустранно. До ден днешен те никога не са ми казали - ние даваме тази цена, имаш ли друго предложение. Не е тайна, че цената се диктува. Ако не искаш, си е за твоя сметка. Отделно в договора ми пише, че ще ми изкупуват цялото мляко. А после се оказва, че не могат да вземат повече от 500 л на два дни. Аз на ден произвеждам 600 л. По този начин те ме лишават и от възможността да защитя квота. Защото нали уж до края на годината каквото произведа, това ще ми е квотата за в бъдеще. Това е истината. И никой не защитава производителя. Организацията, която трябва да го прави - млечния борд, все още я няма. От друга страна пък тези асоциации, които ги има, са само на книга.

Има и нещо друго - българинът не е свикнал да си търси правата. Не предприема нищо, а седи и чака някой друг да му свърши работата. Много малко фермери на този етап са прозорливи и искат да помогнат на тези браншови организации. Те не могат да рзберат, че тези организации са наши, на фермерите. Ние трябва да ги издържаме и да им ползваме благата. А повечето казват: ще участвам, ама да видя какво ще взема. Но има една приказка: преди да ожънеш, трябва да посееш.

- Тенденцията е към окрупняване на земеделието. Как гледат дребните и средните фермери на този процес?

- Големите се толерират, а дребният и средният производител направо се смазва. Ще дойде момент, в който ще кажат, че малките ферми не могат да отговорят на изискванията и какво тогава ще стане с тези хора? А 80% от фермерите сега в България са средни и дребни. Тези хора като отпаднат от производствения процес трябва да отидат на борсата, защото са били регистрирани, плащали са си осигуровките. Като отидат на трудовата борса нали държавата трябва да им плаща. Да не би Европейският съюз да отпусне пари за тях? И ние с нашите данъци ще плащаме на тези хора, вместо те да си работят. Парадокси колкото щеш.

- Щом се толерират големите фермери, а на този етап в България това са предимно хора, които не разбират от селско стопанство, те ли ще останат да правят земеделие след 2007 г.?

- Фермерството е сложна работа. Това не е машина, това са животни. В този отрасъл три години гледаш една крава, за да имаш полза от нея. А точно за три часа можеш да ликвидираш всичко. Българинът все още не се е научил как да работи. Държи ни едно течение от миналото - отиваш, за да отбиеш номера. Без да вкарваш старание. Затова не си ли вътре в нещата - да видиш животното, да го почувстваш, ще бъде много трудно. Тези, които в момента правят ферми, а не разбират нищо, наемат хора. А тях изобщо не ги боли за чуждото. Работят, за да отбият номера. По тази причина голям процент от псевдофермерите ще отпаднат. Е, ще има и такива, при които нещата ще вървят нормално. Но така или иначе кравата не иска алуминиева дограма, а хуманно отношение.

- Договорено е субсидиите от ЕС да се отпускат на българските производители на хектар обработваема площ. Защо фермерите са недоволни от този начин на плащане?

- Защото един фермер например с 50 крави трябва да има около 1 000 дка. Първо, как те трябва да се разделят, за да има люцерна, жито, царевица, овес и т. н. Плюс това при тази скъпа нафта и ненормалните атмосферни условия се получава така, че слагаш парите в земята и чакаш. Ако не стане, вадиш нови, за да купиш. Последното нещо, за което в момента мисли българският фермер, е как да произведе мляко. Той се разкъсва между мисълта за нормативни документи, за земята и т. н.

- Говорите за голямо недоволство, а фермерите много рядко се организират на протести, например...

- Ако излезем да протестираме, ще ни обвинят нас, че спъваме присъединяването ни към ЕС. Ние ще сме виновни.

- Защо не се отдадете изцяло на фермата, а сте тръгнал да се занимавате с асоциации, с млечни бордове?

- На много места съм, защото искам да направя каквото е по силите ми, за да тръгнем и ние така, както е навсякъде в нормалните държави. Но засега в България всичко се осъществява трудно, а и много неща могат да не станат. Но за да има производство, трябва да е налице организация, която да го защити. И ако ние не я направим, няма кой.

Иначе аз в момента имам 37 доятни крави, 15 юници, като една част от тях са заплодени, и 24 телета. Трябва да се развиваме според възможностите си и според ситуацията. Желанието ми е да увелича животните - от 50 до 100 крави. Закупил съм и площи около фермата.

Работим семейно - аз, съпругата ми, синът ми. Дъщеря ми още е ученичка. Така че има кой да наследи фермата.

- Значи сте поставили началото на т. нар. семейна ферма?

- Да, ама от нашата до западната семейна ферма има балкан разлика. Просто защото работим при различни условия.