Брой 21                                                   

26 май - 1 юни 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Юрий Асланов

 

Известният социолог бе лектор на семинар-обучение, организиран от общинската организация на БСП в Ловеч. Първо тук той огласи резултатите от последното социологическо проучване на агенция АФИС и заяви, че Георги Първанов може да отиде спокойно на море, ако Бойко Борисов не е кандидат за президент.

 

Има ужасни диспропорции в развитието на регионите

 

Юрий Асланов е роден през 1951 година във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Секретар е на Института за социална интеграция и управител на частната социологическа агенция АФИС. Автор е на няколко десетки научно-изследователски публикации - книги, монографии и студии, както и на повече от хиляда публикации във всекидневния и периодичния печат. Член е на висшия съвет на БСП.

Интервю на Адриана
ЙОРДАНОВА

- Г-н Асланов, откъде идва социалният песимизъм на българите, кое според вас ни кара да си мислим, че ставаме все по-зле?

- Проблемът е, че ние не ставаме по-бедни, а ни се иска да станем по-богати по-бързо при това ниво на бедност, което имаме - страшно ниско. Това обаче няма как да стане. За да се намали безработицата, може да има по-ниски заплати, но повече хора да ги вземат. В момента има три държави с много висок икономически растеж - около 10 на сто. Те влияят на цената на петрола, ние не можем да направим нищо. В същото време нашият икономически растеж не произвежда социален оптимизъм, защото заедно с него идват и нови, по-високи цени, има дъмпинг на цените от тези три държави, има неща, които не са политически категории и нямат политически решения. Най-лесно е да се обещава популистки по време на избори, но едно управление трябва да почива на здрав разум. Идеята да се възстанови индустрията, каквато беше по времето на СИВ, не работи, няма как да стане, тя не е конкурентноспособна, няма го СИВ да й гарантира реализацията...

- Има ли някаква изненада в последното социологическо проучване, което направихте сега, за разлика от предишните изследвания на общественото мнение?

- Възможно е да бъдем изненадани. Има някакви ужасни диспропорции между отделни региони. В сравнение с миналата година се задълбочава диспропорцията, говоря за социално-икономическото развитие на регионите. Вместо наваксване, се е получило обратното.

- А по отношение на политическите нагласи?

- В това направление едва ли мога да ви изненадам с нещо. БСП е първата политическа сила, несъществуващата ГЕРБ е втора.

- Ще има ли дискусия в редовете на червените за втори кандидат-президентски мандат на Георги Първанов?

- Намирам този въпрос - за кандидатурата на Първанов за втори мандат, за много изкуствен. Не вярвам, че симпатизантите на партията се съмняват, че той ще бъде нашият кандидат. Решението ще бъде взето наесен, а на 46-ия конгрес на БСП през септември ще бъде официално утвърдено. Неизвестностите в тези избори са кой ще бъде срещу Георги Първанов, а не кой ще го подкрепи. Тези избори не са важни за човека Първанов. На предишния вот никой не вярваше, че той ще спечели. Той и сега не влиза със съзнанието, че ще спечели непременно отново. Ако загуби, за него няма да свърши политическият му път. Не допускам да има съмнения, че той ще е правилният ни кандидат и че ще бъде подкрепен от всички леви сили, и не само от тях...

- Кои са другите сили извън левите?

- Първанов получава един широк спектър от подкрепа извън БСП, на този етап най-вече от избиратели на ДПС, въпреки че все още, както разбирам, партията на Доган няма официално решение. И от някакви колебаещи се центристко ориентирани избиратели - те не са много, предимно на центристки и левоцентристки партии от типа "Евролевица". Избиратели на ВМРО също го харесват, не знам защо, въпреки че ръководството на организацията официално все пак ще подкрепи друг кандидат. Една част от симпатизантите на НДСВ също го харесват. Има двама души, които получават почти отвсякъде подкрепа - това са Първанов и Бойко Борисов, който не знам дали ще е кандидат за президент. Той поне декларира, че не му е интересна тази работа, но не знам какво ще му дойде на ум в последния момент. Но тези двама кандидати получават почти равномерна подкрепа от всички групи, като естествено Първанов почти е монополизирал БСП, а Борисов не монополизира определена политическа сила, а най-много дърпа от избиратели на "Атака", на НДСВ. Ако Борисов не е кандидат за президент, смятам, че Първанов даже може да отиде на море и да не се притеснява.

- Преди време заявихте, че десните сили така и няма да се обединят и да излъчат единен кандидат за президент. Все още ли сте на това мнение и това заключение почива ли на някакви социологически основания?

- Не, почива на това, което виждаме и аз, и вие - непреодолим конфликт между Костов и т. нар. десни. По това съдя. Защото Борисов също ги провокира политически. В разстояние на един ден подкрепи двама десни кандидати - ту Димитър Абаджиев, ту Йордан Бакалов, явно ги дразни нарочно. Съдя по това, че Костов като че ли е най-последователен в политиката вдясно и се държи най-предвидимо и струва ми се няма да отстъпи от позициите си. Поне това ми е усещането, че вдясно само той знае какво прави и какво иска, докато другите не знаят - ту искат Бойко Борисов, ту не го искат. Но дори и да излъчат десен кандидат, той ще е някаква компромисна фигура, недостатъчно популярна, за да се противопостави на Първанов.

- Като социолог смятате ли, че след тези президентски избори ще може най-накрая да се очертае действително дясното политическо пространство, защото партиите в този спектър сега точно за това спорят - кой е автентичният изразител на дясната идея?

- Струва ми се, че дясното пространство по-скоро виси на приемането или неприемането на България в ЕС. Дясното пространство не може да почерпи сила от един или друг резултат на президентските избори, може да почерпи сила единствено от провала на правителството, а провалът на правителството означава България да не бъде приета в ЕС. Струва ми се, че десните се надяват най-много на това, колкото и странно да звучи.

- Работейки против себе си, защото това бяха техните цели...

- На практика да. Скоро видях заглавие "Влязохме в Европа с единия крак". По силата на обстоятелствата този крак е ляв, десният нещо се опъва.

- А смятате ли, че успехът на 16 май е и начало на успеха на това управление?

- Нека да кажем, че формулировката "успех" все пак е ваша.

- Смятате ли, че това действително би задълбочило кризата в десните партии, как ще се отрази това?

- Много пресилено е докладът на ЕК да се нарича успех, значи според мен остават много неизвестни...

- Как бихте го класифицирали тогава?

- Нито едното, нито другото, то раздели и управляващи и опозиция - едните празнуват, другите искат оставката на министри. Докладът е реалистичен, трябва да се признае, че това е истината за България. Както и да се признае, че ако бъдем приети, Европа ще направи компромис. Има неща, които са верни като констатации и за няколко месеца е невъзможно да бъдат оправени, даже така, като се вгледам в препоръките в доклада, аз смятам, че е опасно да бъдат изпълнявани. Например ЕС ще трябва да уточни какво точно има предвид и по какви критерии ще ни оценява във връзка със съдебните процеси срещу политици и корумпирани администратори, защото, ако е на "кило", ние бързо можем да спретнем нещо, да отчетем и да рапортуваме и това да прерасне в полицейски произвол. Но ние не искаме това. Според мен сред нашия политически елит няма пълна определеност, че тези реформи са необходими за България. Аз смятам, че те са необходими за България, не за ЕС. Ако всичко това го правим заради себе си, а не заради Европа, би трябвало ношите политици да покажат някаква последователност. Силно съм впечатлен от изявлението на главния прокурор - да, можем да поискаме имунитета на всички депутати, но не смятам, че това трябва да се прави.

- Борис Велчев използва точно тази формулировка - "на кило", че не иска прокуратурата да работи "на кило", за да отчете дейност пред ЕС...

- И е прав. Сега би трябвало да върнем част от въпросите на Европейската комисия и да ги накараме да уточнят - така както например Мартин Шулц е направил. Нека Европейският парламент да обясни точно какво има предвид под това нещо. Защо? Защото това, което препоръчват - за финансирането на политическите партии; за снемането на подозренията, че съдебната система е независима; за конституционните поправки - това е лесно. В Народното събрание показаха, че има мнозинство, в това число и за конституционните поправки. Два - три дни и ще изгласуват всичко, което се иска, и ще отбием номера, но нали искат законови промени?! Има голяма опасност да си нанесем вреди, както направиха нашите северни съседи - за да покажат енергичност - скалъпиха 50 - 60 показни процеса... Ами и в България е имало такива процеси, ето сега се отварят архивите на МВР, можете да ги прочетете. Например делото на Никола Петков, което е пълно с манипулации на държавата, само и само да се покаже на Сталин, че осъденият е сръбски диверсант. Такова нещо можем да направим и сега.

Нашият проблем е, че реформите трябва да са съразмерни на трите власти, не може да се концентрира вниманието само към правителството, защото в посока "вътрешен ред и правосъдие" това ще прерасне в полицейски произвол. Правителството има достатъчно сила да залее страната с арести и безсмислени полицейски акции. Не бива да се акцентира и само върху съдебната система, защото тя не е изолирана от другите системи. Или да кажем само върху Народното събрание. Нашият проблем номер едно не са нещата, които Европейската комисия сочи едно по едно, а са свързани само с един проблем - с корупцията. Условията за политическа и административна корупция, ако започнат да се преодоляват с последователни мерки, ще се намалят във всички сектори. Веднага ще паднат проблемите в земеделието, защото те са само заради корупция; в съдебната система, защото бавенето на дела е само поради корупционна практика, а също и организираната престъпност, която живее благодарение на корупцията. Нашият проблем не е, че има корупция, а че има корупция, която по някакъв начин е успяла да се интегрира политически и да живее продължително време. Отстраняването й не може да стане за няколко седмици или месеци, но смятам, че ако ЕС има добрата воля да приеме България и има интерес от това, трябва да оцени действията на правителството дали са в правилна или в грешна посока. Ако те казват, че са в правилна посока, това ще е надеждата, но съм скептик, че промените ще имат резултат. Това, което правят те, в крайна сметка това ще доведе до един бум на процеси в Страсбург, които ще загубим. Ние нямаме дело, което не сме загубили като държава там, как си представяте, че можем да продължим така? Ясно е, че и за България, и за Румъния, а преди това и за Полша, и за Словакия, за Литва и Естония, ЕС си затвори очите за много неща. Спомням си - Испания, Португалия и Гърция преживяха три години с ограничено членство, Испания дори нямаше достъп до земеделския пазар. Имаше там очевидно толериране на Франция срещу Испания, на Испания бяха наложени 4 предпазни клаузи. Какво се случи? Това ги стимулира и направиха реформата, минаха три години и станаха пълноправни членове. А ние искаме всичко със съзнанието, че нещо не ни е наред. Как си го представяме това - отиваме там в един голям кореком и всичко става ей така, заплатите ни стават германски...

- А това, което споменахте като резултат от социологическите проучвания - че се задълбочават диспропорциите между отделните региони, как се връзва с икономическия растеж на страната, защо се получава дисбаланс между двете?

- Например в София забелязвам, че има средно увеличение на работната заплата от 18 на сто, а средно за страната е 5 на сто. Значи това е за сметка на други райони, където е станало обратното. Това са диспропорции, които в Европа не се случват в такива драстични размери. Аз смятам, че оттук-нататък, ако се използват интеграционните ресурси на ЕС, България ще има основно три проблема. Първият ще остане проблемът със здравната система, защото се превръща в хроничен. Ние имаме много тежки хронични заболявания, част от тях нелечими, четири пъти повече като дялове в сравнение с Европа - например хипертоничните, които се дължат на хиляди фактори като начин на хранене, на живот, като липса на условия за спорт и почивка заради бедност. Този проблем ще остане номер едно. Проблем номер две ще останат инвестициите и качеството на инвестициите в образованието, защото там се възпроизвеждаме освен като по-малко и като по-глупави, т. е. влошаваме интелектуалните структури. Проблем номер три ще остане регионалният дисбаланс, инфраструктурата и благоустройството, особено в изостаналите региони. В най-изоставащи позиции е Северозападният регион, там е страшно, но и в други райони - Силистра, Търговище, Добрич, има влошаване. Има няколко района, които са изключително динамични - като София и Варна. Варна дори леко изпреварва София като динамика, но това е са сметка на обезлюдяването на съседни окръзи, които остават без по-активното си население и в тези съседни райони остават възрастни или по-необразовани хора, или етнически групи, които живеят от социални помощи и не участват активно в икономическия процес. В общ план ще има тези три проблема дълго време, те са решими с ресурсите на европейската интеграция, преодолими са, правителството знае, че това са приоритети, програмата е ясна и очевидно фронтът за действие се набелязва на първи януари 2007 година. Ако бъде отложена датата за членство, това означава отлагане на изпълнението на програмите по тези направления, което ще даде въздух на част от останалите направления - например бизнеса, но като цяло това ще навреди на страната, защото ще отложи тези доста дълбоки промени.

- А каква е визията на страната, която тя трябва да има след тези президентски избори и която очевидно според вас само кандидатът на БСП може да изпълни?

- Не, аз не смятам, че е това. Смятам, че визията на страната ще се повлияе от това дали тези избори ще бъдат проведени демократично, ще бъдат ли спечелени от демократична сила, която и да е тя. Или обратно, ще се случи това, което се случва постоянно на местни избори - непрекъснати обвинения във фалшифициране, търговия с гласове, компромати и прочие неприятни истории, и ще отвори фронт за ново популистко говорене. Затова смятам, че знакът, който ще дадат тези избори, ще позволи на нашите европейски и задокеански партньори да ни оценяват като предвидима или продължаващо непредсказуема държава. На мен като човек от БСП и член на висшия съвет не ми е безразлично кой ще е президент на страната, но като гражданин, абстрахирайки се от своите политически виждания, смятам, че ще е еднакво добре изборите да бъдат спечелени от ляв или десен кандидат, а не от някой нов юнак с популистко говорене - дали социал- или националпопулистко говорене. Опасността е еднаква, защото това само отлага решаването на нашите проблеми, залъгва гражданите с вредни обещания. Друг е въпросът, че в момента Волен Сидеров не заслужава чак такова внимание.

- А защо го получава?

- Защото това е уникален куриоз. Първата политическа сила, която катастрофира в резултат на пътен инцидент...