Брой 18                                                   

5 - 11 май 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Цветан Нанов

 

Той е втори мандат губернатор на Габровска област. Въпреки многото ангажименти и проблеми, не се оплаква от работата си. Гордее се с познанствата си с известни личности, сред които са Владимир Путин и Колин Пауъл. В същото време няма селище в областта, което да не е посетил и да не е разговарял с жителите му.

 

Лесно се работи, когато познаваш всички от портиера до кмета

 

Цветан Нанов е роден в Габрово през 1964 г. Основното и средното си образование завършва в родния си град. Пак там завършва и Техническия университет, специалност "Електронна техника и микроелектроника". Има следдипломна квалификация в УНСС "Държавно управление и международно право", придобива и магистърска степен "Европейска публична администрация" в Софийския университет "Климент Охридски". Трудовия си стаж в публичната сфера започва като специалист в oбщина Габрово през 1991 г. Два - три месеца тогава е бил и общински съветник. Издига се в йерархията на властта от най-ниското стъпало - специалист, после става главен специалист, началник на отдел на общинската екополиция. От март 1993 г. до август 2001 г. е бил на поста секретар на oбщина Габрово, работил е с трима кметове от три политически формации. От август 2001 г. до момента е областен управител.

Семеен, има дъщеря на 12 години.

Интервю на
Мариана ДИМИТРОВА

- Г-н Нанов, вече втори мандат сте областен управител. Как стигнахте до решението да заемете този държавен пост, и то за втори мандат?

- Често казано, ако споделя, че е трудно, ще излъжа. При мен през последните 16 години така се стекоха нещата, че съм в публичната сфера и беше нормално след работата ми в община Габрово да мина на малко по-друго регионално равнище. Което е част от израстването в кариерата, ако щете, или в това, което човек знае и може. По-скоро по-трудното решение беше през 2001 г., когато дойде поканата да стана областен управител. Тогава имах активна дейност и като секретар на общината, и покрай учредяването на Националната асоциация на секретарите на общини, чийто управителен съвет председателствах два мандата. Имах много ангажименти към доста хора от цялата страна покрай моята работа и тогава беше по-трудното решение дали да приема поста на областен управител. Що се отнася до втория ми мандат, поканата като че ли официално я нямаше. Тогава се възприе напълно нормално областните управители, които са се справили добре през предишния си мандат, да продължат.

- Къде стои Габровска област на фона на останалите области в страната според вас?

- Зависи от гледната точка, тъй като ние сме една от малките области. Ако говорим като територия, като брой жители, дори като брой населени места - общините ни са само четири, това ни насочва към малките области. Но от гледна точка на място, което се дава за пример често, сме в първата част на класацията. Това е така и по безработица, и по други показатели, свързани с икономическото развитие. Не случайна беше класацията за индекса на развитие на ПРООН през 2002 г., където бяхме на едно от челните места по жилищна площ, по образование, по инфраструктура. Сигурно и по усвояемост на средства сме малко по-напред. Имам предвид обаче цялостното усвояване - от неправителствени организации, от общини, от частни сдружения, от нас като институция. По реализирани проекти със сигурност също сме доста напред.

- Да поговорим за проектите. През предишния ви мандат, съгласно политиката на тогавашното правителство, в Габровска област се реализираха не малко от така наречените "малки демонстрационни проекти". Каква беше тяхната философия и има ли според вас устойчивост на тези проекти?

- Много се изписа и изговори за тези проекти. Ще дам само един пример. Новите ми колеги неколкократно ме запитваха дали има възможност и сега да се реализират подобни проекти. Даже и тези, които бяха опоненти на идеята, като че ли узряха и видяха, че това беше една много добра стъпка от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да оживи малките населени места. Целта беше двояка. Първо, да се направи нещо в тези забравени от Бога местенца. И второ, тези общности по някакъв начин да се обединят. Не формално, а заедно да определят общата цел - може да е чешма, може да е перило, може да е покривът на читалищната сграда, може да е църква или нещо, което не е пипвано от 50 - 60 години. В следствие на което с малкото средства, които ние отпускахме и ни бяха дадени от МРРБ чрез финансовото министерство, целта беше да научим тези общности, че в бъдеще няма да има пари на калпак, т. е. общината чрез кмета или кметския наместник да отпуска примерно 20 хил. лв. за дадено село и то да си прави тротоари, настилки, а по-скоро ще върви обратният процес. Като има идеи, те да се защитават, в следствие на което да бъдат финансирани. Имаше невероятен интерес, ние не успяхме да удовлетворим всички със скромния бюджет, който ни бяха отпуснали. Стъпил съм във всяко кътче, където е имало желание, а не само в селищата с реализиран проект. Трябва да ви кажа, че хората бяха много въодушевени. Те за първи път виждаха областен управител в тяхното населено място и, второ, с две ръце подкрепяха този начин на финансиране на идеите им.

- Какви са приоритетите на Габровска област и как вие виждате бъдещото й развитие?

- Приоритетите са описани в областната стратегия за развитие, която е сбор от общинските планове за развитие. Това са важни неща, свързани с 10-годишен бъдещ период. По-важното обаче е това, което се случва в момента или което ще се случи през 2007 г. и нататък докато изтече плановият период. Приоритетите в Габровска област, разпределени по общини, са различни. Ако Севлиево се развива като една икономическа зона, или както наричат още града "Българският Хонконг", или като място, което е привлякло много инвестиции на базата на клъстърния подход, и успяват да привлекат и други фирми, както и става, то Трявна например работи в друга посока. Там природата и традицията способстват за организирането на добър туризъм, той е приоритет там. В Дряново пък сякаш беше подсказано отвън с това, че много чужденци купуват имоти, стари къщи, че туризмът ще върви и там. Но не само това. В Дряново има и малко икономика - вагонният завод, фирма "Кентавър" - все неща, които, макар и бавно, потръгват. Габрово също е с добри инвестиции. Но имайки нужда от още една глътка въздух, от още една - две чужди инвестиции и задълбочаване на производства, които ги бяхме отписали. Какъвто е случаят с фирма "Капитан дядо Никола", която сега вкарва нови мощности, нови технологии. Ако се отвори местността Узана и се премине към следващата фаза - подробна градоустройствена схема, и се реши дали ще се борави с местността като цяло или ще се парчетосва и ще се отдава на отделни обекти, това също ще способства за развитие на туризма. Сега натовските бази са факт и хората, които се обучават в тях, спокойно могат да почиват там. И не само това. От Северна България Узана е най-подходящото място за ски. Като че ли не срещна разбиране в местните власти обособяването на икономическа зона между Габрово и Севлиево. Те като че ли видяха спънка в това, че не всички имоти са общински, а има много частни - трябва укрупняване, трябва отчуждаване, а това са все тежки процедури. Но си мисля, че рано или късно животът ще го наложи това нещо. Тъй като Севлиево е изчерпано вече откъм терени. Нееднократно и на срещи с кметовете, и на съветите по регионално развитие съм казвал, че 2006 г. е проектната година. Всички местни власти, предприемчиви хора, организации, трябва да подготвят проекти, които през 2008 - 2009 г. да започнат да се реализират. Защото влезем ли в структурните фондове, никой няма да ни чака чак тогава да пишем проекти.

- Как работите с местната власт, като се има предвид, че преди да бъдете областен управител, вие заемахте поста секретар на община Габрово и бяхте от другата страна на барикадата?

- Често мои колеги ми задават този въпрос. Преди няколко дни тук беше колегата ми от Кърджали. Аз му отговорих, че лесно работя. Защото познавам от портиера до кмета всички администрации в моята област. Работя лесно с тях, защото съм диалогичен човек, не си придавам важност.

- С кого се работи по трудно - с четиримата кметове от областта или с общинските съвети?

- По-трудно се работи с общинските съвети, защото там динамиката е по-голяма, много по-трудно се управлява една маса, която трябва да взема колективни решения. Но мисля, че намерихме формата на диалог и с тях. Факт е, че за миналата година имаме само три спрени решения, преди това бяха малко повече. Наложихме добра практика на срещи по места с ръководствата на общините и на общинските съвети в края или в началото на всяка календарна година. Коментираме всички неща, свързани с решения, администрация, проекти, възможности, коопериране между общините. А това е предпоставка да отговоря, че работя лесно.

- Какво е мнението ви за прословутата габровска газификация, която се решава от десетилетие, а нищо не е направено? Газ в Габрово все още не е потекла...

- Газ в Габрово няма и по-лошото е, че не се вижда някаква светлинка, която да докара газта. Ще се върна на предишния ви въпрос, свързан с проектите. Значи газификацията е залегнала в общинския план за развитие, респективно в областната стратегия. Реализацията на един такъв проект, според мен, на настоящия момент да става от общинско дружество, както е в Габрово, ми се вижда абсурдна. Второ, газ отива там, където има нужда от нея. Тоест трябват консуматори, и то не малък обем, които да могат да оправдаят инвестициите. Може би по-добрият вариант беше чрез този тип зона, за който говорихме - между Габрово и Севлиево, да докараме газта по-близо до Габрово. И стигайки по-близо до Габрово, по-лесно местната власт щеше да защити проект за прокарването на газта до ТЕЦ-а. Защото най-големият консуматор би бил ТЕЦ-ът, тъй като има най-много абонати. През това време обаче стана раздържавяването на ТЕЦ-овете. Знаете кой купи габровският ТЕЦ. Собственикът му има мини. Така че сега алогично би било за този бизнесмен да ползва газ. Тук виждам вината на местната власт, защото като че ли се проспаха тези години, пускаха се какви ли не приказки за инвестиции, правиха се какви ли не първи копки... Самият факт, че в ХХI век стана една "национализация", е показателен. Имаше в Габрово едно акционерно дружество за газификацията на града, общината имаше дял в него. И тя вместо да си продаде дела на някого и да търси свежи пари, тръгна да изкупува и дружеството стана общинско. Още там, според мен, беше сбъркана цялата система. Но не бива да сме песимисти, сигурно ще има газ, защото така или иначе ще има интерес. По-скоро трябва да намерим някой инвеститор, който да е потенциален консуматор на газта.

- Какво ви даде и какво ви отне постът на областен управител?

- Даде ми възможност за много контакти, които са невероятно богатство. Не само като областен управител, но и като човек от публичната сфера имам честта да се познавам сигурно с хиляда кмета. Няма да броя министрите, колегите областни управители. Но това е невероятно богатство, защото във всяко кътче на нашата страна имаш някого, с когото по един или друг начин си общувал. Става въпрос на професионална основа. С някои от тях сме и приятели. Постът ми даде възможност да познавам много световни личности - стига да кажа само Путин и Колин Пауъл. Това за мен беше един шанс, който ме обогати, даде ми възможност да си отворя още по-широко очите и през призмата на моя мироглед да разбирам, може би, по малко по-различен начин света, нашата страна, нашата област, нашия град. Постът ми отне времето. Аз все бързам, закъснявам. Но не се оплаквам. Нямам лично време, но съм си дал сметка, че докато съм на тази работа, трябва да се опитвам приоритетно да свърша, доколкото мога, това, което е необходимо. Постът ми отне и съня. Съпругата ми много пъти ми се смее. Още като секретар на общината ставах нощно време да видя дали вали сняг или е натрупало, за да не стане нещо. Сега по същия начин ходя до язовири, гледам свлачища.

- Остава ли ви достатъчно време за семейството?

- Човек, ако трябва само да се оплаква, сигурно ще може да го прави с часове. Друг е въпросът какво се разбира под "достатъчно". Щом се справям, значи ми остава време. Опитвам се във времето, когато нямам служебни ангажименти, да сме заедно. Ние сме едно нормално средностатистическо българско семейство. Може би нямам толкова време за дъщеря ми, както другите татковци, но такава ми е работата.

- Какво правите през свободното си време през почивните дни, имате ли си любимо занимание?

- Първо се опитвам да се понаспя, което почти никога не става, защото най-малкото звънва телефон. Обичам да чета много. Напоследък се задълбочавам в литература, която е свързана с публичната администрация. Това е професионален интерес, който се превърна едва ли не в хоби, тъй като и чрез Американската агенция за международно развитие имам покани да водя малко лекции в Нов български университет по линия на Института по публична администрация и европейска интеграция. Така че за мен е нужно да съм в час. Много обичам да се разхождам, обичам планината. За съжаление напоследък нямам време за нея, но съм твърдо решен през тези дни да си купя колело. Още като ученик бях запален колоездач.

- Разкажете някой куриозен или комичен случай от работата ви като областен управител.

- В ежедневието ми често се случват такива. Но си спомням един отпреди три години. Тогава на Шипка пристигна и президентът на Русия Владимир Путин. Та чакаме Путин горе на върха и естествено протоколът закъснява. Събрали сме се аз, президентът Георги Първанов, тогавашният председател на парламента Огнен Герджиков, колежката ми областен управител от Стара Загора, тъй като двамата с нея сме домакини на тържествата, няколко депутати. Във вилата на енергото бяхме на Шипка, защото тогава имаше сняг над 2 метра. Чакаме да кацне с хеликоптер Путин. В един момент сядаме във вилата и си поръчваме чай, кафе и чакаме. Носи ни го един русичък младеж, когото не познаваме, и се оказва, че не може да говори български. В един момент всички оставаме много озадачени. Защото уж ни пази НСО, охраната на президента, на председателя на парламента, а вътре в хижата се оказваме изведнъж в някакви руски среди. На масата сложили някакви сладки и бисквитки. На една от кутиите от бисквити пише "От пиле мляко". И Герджиков с типичното си тънко чувство за хумор, казва: "Приятели, аз цял живот съм се чудил какво значи от пиле мляко, пък то било бисквити!"