Брой 1                                                  

7 - 13 април 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Дамян Дамянов

 

В лицето на известния коремен хирург, учен и управленец, свързал повече от 30 години от живота си с ИСУЛ, много лекари в страната виждат най-компетентния министър на здравеопазването. Въпреки че отказва този пост, той не спира да популяризира перспективните си идеи за необходимите промени в системата на здравеопазването и здравното образование. В специално интервю за читателите на "BG Север" едно от светилата на българската хирургия коментира компетентно и задълбочено настоящите проблеми в системата и прави прогнози за бъдещето.

 

Мнозинството от хората

с бели престилки са с чиста съвест

 

Проф. д.м.н. Дамян Дамянов е роден на 24 февруари 1946 г. През 1971 г. завършва Висшия медицински институт в София. От 1991 г. е доктор на медицинските науки, а от 1996 г. - професор. Той е началник на Клиниката по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоанна" (бившата ИСУЛ). Президент е на Българската секция на Европейската асоциация на хирурзите "Еврохирургия". Управител е на фондация "Наука". От 1998 г. до момента (два мандата) е председател на Съюза на учените в България (СУБ). Освен това е председател на Българското хирургично дружество, член е на ръководството на Българската асоциация на хирурзите и гастроентеролозите, на Немското хирургично дружество, на Международната асоциация на хирурзи и гастроентеролози и на Международната асоциация по чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия. Носител е на орден "Стара планина" - I степен.

 

Интервю на
Даниела ДОЧЕВА

- Проф. Дамянов, трудно ли съчетавате всички отговорни длъжности, с които сте се натоварил?

- Че е трудно - трудно е, че отнема много време - също, но е въпрос на организация и желание. Единственото, с което се стремя да не правя компромиси, е хирургическата професия. Основното е човек да е отдаден изцяло на работата си. На практика оперирам почти всеки ден в моята клиника "Царица Йоанна".

Наред с това, разбира се, е дейността ми като председател на Хирургическото дружество. Тази година завършвам един пореден 4-годишен мандат, който ще приключа на 5 - 8 октомври с 12-ия хирургичен конгрес. Това не значи, че съм загубил амбицията да кандидатствам за следващ мандат. През тези 5 години ние проведохме около 35 големи хирургически прояви и срещи, включително и в Плевен. През следващите месеци предстои поредица инициативи, които ще са с единствената голяма цел информацията да достига до българските хирурзи и дай боже това да бъде на полза роду, т. е. на пациентите, защото който знае повече, се предполага, че ще и може повече.

Към това се добавя и дейността ми като председател на Съюза на учените в България (СУБ), което вече придава един по-широк обществен отенък на ангажиментите, защото в качеството на такъв не загърбвам проблемите на здравеопазването. През ноември 2005 г. проведохме поредната обществена дискусия, на която се отзова с едно голямо слово президентът Георги Първанов. Целият екип на министерството се включи, присъстваха голяма част от депутатите. Основният акцент на дейността ми в СУБ е върху по-глобални проблеми - науката, висшето образование. Разбработихме един обемист материал, наречен Меморандум за развитието на науката и висшето образование в контекста на предстоящата европейска интеграция. Той в момента се разпространява сред всички възможни заинтересовани институции - Министерството на образованието, Министерски съвет, президент, парламент, парламентарни комисии, всички висши училища и научни организации, всички структури на Съюза на учените в България, които трябва да инициират дискусии по места. Дай боже всичко това да завърши с някакви реални действия. Защото този материал съдържа не само констатации за проблемите, а и поредица от препоръки.

- Кои са най-големите парадокси в системата на здравеопазването у нас?

- Бих избягал от тезата парадокси, но че има неща, които се сблъскват като несъответствия - това е факт. На първо място - едно очакване за добро медицинско образование и една крайно незадоволителна подкрепа на медицинските университети, факултети, респективно стоматологичните. Едно унизително положение на медицинските преподаватели, които в момента са нито риба, нито рак. Тези учебни заведения са звена, които държавата трябва да обгрижва. В момента Министреството на здравеопазването е мащеха за университетските звена. Аз не виждам никакви специални грижи за тези структури. В тях се извършва медицинско обучение, в тях се прави медицинската наука на България - въпреки това те са приравнени към всички останали болници. В тях се концентрират най-големите, водещите специалисти във всички области - въпреки това към тях не се прилага някакъв специалин режим. В резултат даже са създадени специални условия за задържане на болните по места и не всички пациенти имат възможност да достигнат до университетските клиники и да получат възможно най-качественото лечение. Това най-качествено лечение, респективно е и най-скъпо, а финансирането на университетските клиники с нищо не се различава от това на останалите. Напротив - те бяха най-силно ударени от сегашните мерки на Министерството на здравеопазването.

- Имат ли основание тези мерки?

- Не бива да ги отричаме изцяло, защото безспорно и в университетските клиники има резерви, но не можем да приравняваме финансирането с това на районните болници. Защото, видите ли, в района е електоратът, който ще ни преизбира. Ама на този електорат не му е безразлично дали ще бъде лекуван в районната болничка, където и диагностиката няма да бъде толкова пълноценна и многостранна, или ще може да отиде в университетската болница, където и диагностиката, и лечението ще бъдат на ниво. Не е безразлично дали ще ви блъсне кола на пътя и ще ви откарат в една болница, в която има 3 отделения, едното от които хирургично, или в една областна болница, в която има повече възможности, или в една университетска болница, където се очаква, че специалистите могат да направят нещо и на световно ниво. На това не казвам парадокси в здравеопазването, а противоречия. И по тази причина аз не мога да приема мерките, които са еднакви срещу университетските болници, които са най-тежките консуматори, и срещу районните болници.

- И какво трябва да се направи според вас?

- Необходима е болезнена и бърза трансформация - закриване на отделения и на болници. Която обаче от политическите сили посмее да извърши този акт, вероятно ще се прости много бързо с властта. Ето ви пак едно противоречие. Най-добре би било този въпрос да се решава радикално, оперативно, само че и аз не бих се наел с това, защото не ми е безразлична съдбата на колегите, които работят в една районна болница. Ето защо загубеното време от тези 13 - 14 години, за да се извърши реформата в болничното здравеопазване, ние сега го плащаме с едно бързане, което ще породи нови проблеми. Социалната част я няма в краткото и бързо трансформиране и това също създава напрежение.

Сегашният екип на министерството е изправен пред необходимостта от бързи решения, защото нас ни чака Европейски съюз, а не бива системата на здравеопазването да е стопираща за членството ни. Но какво ни чака в Европейския съюз? Една система от правила, които ще поставят нови и нови драстични изисквания, а те ще бъдат още по-драматични за нашето здравеопазване. Там не ни чакат с хляб и сол.

Открито бих се противопоставил на думите на проф. Гайдарски, с когото сме колеги и добри приятели, за формирането на новите заплати. Ако той се изправи и ми каже, че 485 лв. са добра заплата за 2006 г. за един началник на отделение, но през 2007 г. нас ни чакат по-големи заплати - тогава ще му приема словата. Но аз не приемам, че сегашното възнаграждение, което даваме на всички медицински служители, е достатъчно. То е смешно! Медицинските работници, както ги наричахме едно време, остават в позицията на работници. А те не са работници. Това са медицински специалисти с висока квалификация. Щом човек им поверява зравето си, щом им поверява децата си, трябва да им има голямо доверие! Той трябва да има доверие и в личността им, и в квалификацията им. Не мога да стимулирам един специалист да повишава квалификацията си, след като му намалявам заплащането. Аз бих поставил в йерархичната стълбица 1 000 лв. заплата за сестра, 2 000 лв. за млад лекар и от там нататък да вървим за квалификацията. Това са заплати, около които бих дискутирал в контекста на нашата предстояща европейска интеграция.

- А за корупцията в системата какво ще кажете? Тя закономерно явление ли е?

- Естествено е, че всяко време възпроизвежда недостатъците в системата си. Корупция се явява там, където нещата не са оценени. През 1975 г. в клиниката на ИСУЛ, в която работех като млад лекар, пристигна един гръцки антифашист - тогава те идваха да се оперират в България. Бяхме потресени от факта, че на тоя човек в Гърция му бяха взели пари за операция на язва от специалист, а като го отворихме, видяхме, че освен кожния разрез, нищо друго не му бяха направили. Гърция направи една сериозна реформа в здравеопазването си през 80-те - 90-те години на миналия век. В момента специалистите са много добре платени. Преди 5 години бях там и една българка ми разказа следния случай: На неин близък е извършена голяма сърдечна операция. По български навик тя слага в плик една грандиозна сума - над 10 хил. долара, и отива при големия сърдечен хирург. Подава му парите, а той й казва: "Моля ви, това не ми е необходимо. Аз получавам достатъчно възнаграждение."

Когато един млад специалист у нас започва с 260 лв., и 50 лв. да му предложат, той ще бъде готов да ги приеме.

- До този момент си говорим за негативите на здравеопазването ни. А кои са плюсовете му - съизмерено с европейското, със световното ниво? Къде сме ние?

- Бих казал, че и Министерството на здравеопзаването, и обществеността, и медиите са длъжници на медицинската гилдия. За съжаление във вестниците се търси повече негативизмът, отразяват се с голямо пристрастие всички гафове и всеки гаф се хиперболизира до невъзможност, без да се отчита, че в медицинското съсловие работят над 30 хил. лекари, още толкова медицински специалисти, и когато една овца в това стадо е черна, се надига глас: "Смърт на лекарите!" Харесва ми, че от време навреме журналисти казват: "Това стадо не е черно." Мнозинството от хората с бели престилки са с чиста съвест. Медицинското съсловие прави много в тази сложна система на реформа, на финансови сътресения да дава здраве на хората. Прославете го това нещо! В тези трудни условия, в които средствата са оскъдни, българската медицинска наука си има своите успехи - не са спрели изобретенията, научните разработки, които получават едно достойно признание по света. Имаме основания да се гордеем с нашата медицина, защото по познания, по достойнство тя не отстъпва на това, което става в света. Друг е въпросът, че създавайки сериозни проблеми в медицинските университети, в университетските звена, в клиниките, създавайки дезинтересиране сред медицинските преподаватели, започваме да възпроизвеждаме доктори, които вече вероятно няма да бъдат на това ниво. След време може да стане обидна истината, че медицината в България започва да изостава, въпреки че аз вярвам в усилията на младите хора. Но това медицинско образование трябва да се стимулира. И още един съществен проблем - изключително важно е държавата да се обърне към проблемите, които сега са заложени като бомба със закъснител в системата. В момента всички анатомични катедри в медицинските факултети са в сериозен кадрови упадък, т. е. след 5 - 10 години няма да има млади кадри. Когато плащаш ниска заплата, няма да има желаещи да преподават. Така е и в областта на патоанатомията и в поредица от области. Да не се събудим след време като Хърватска, която миналата година регистрира, че в цялата държава има 16 педиатри. Това ли ще бъде грижата за хората? Къде е заложено решението на тези проблеми? И така, както сега държавата създаде система за обучение, при която специализиращият трябва да плаща, за да се обучава, мисля, че в най-скоро време тя ще пропищи по такъв начин, че ще започне да плаща, за да стимулира обучението на определен кръг специалисти. Ние още дискутираме дали да се дават стипендии на обучаващите се, а трябва ясно да се разбере, че има области, в които млади хора не идват. Едно време годишно специализираха 50 - 60 млади хирурзи, сега са 5 - 6. Може би хирурзите в България са много - ами нека да създаваме по-малко, но да не прекъсваме веригата.

- Като председател на Съюза на учените в България имате поглед и върху проблемите в тази област.

- Учените се раждат в системата на висшето образование. При нас се поражда следният парадокс, както вие казвате - много хора се хвърлят във висшето образование, нараства броят на желаещите да завършат докторантура, но само 1/3 от тях я завършват. Над 50% от докторантите отиват да работят във фирми - добре за фирмите, лошо за системата на науката. През последните две години на България е подадена ръка за усвояване на т. нар. предприсъединителни структурни фондове. Само 5 или 6 министерства са разработили оперативни програми за усвояване на тези средства. Такава програма в областта на науката и образованието няма, в областта на здравеопазването също няма. Тези две области ще получават средства от други оперативни програми. Опитите с усилия и натиск да предизвикаме създаването на нова оперативна програма не постигнаха успех, защото тези документи вече са предадени в Европейския съвет, те са получили одобрение и ревизията от там трудно ще стане. При това положение за образование се отделя една част от оперативната програма към Министерството на труда и социалната политика. В Министерството на енергетиката и икономиката науката изобщо отсъстваше. Само благадарение на активността на БАН тя е включена. Екипът на министерството на Румен Овчаров приема БАН с отворени обятия, само че това са закъснели усилия. Стратегически в мисленето на управляващите не заляга идеята, че науката и висшето образование продуцират идеите. От там се поставя въпросът за необходимостта за фундаментални изследвания, които се пренебрегваха в нашата страна. А Европейската общност развива точно тях. България трябва да има области на приоритет на инвестиране. Всичко това ни накара да работим върху този Меморандум за развитието на науката и висшето образование, за който вече споменах.

- Има ли достатъчно хара в страната, които мислят перспективно?

- Мога ли да оставя въпроса риторичен? Естествено, че има. Колко от тях желаят да влязат в управлението, колко от тях като влязат остават със същото мислене или започват да мислят през призмата на малкото средства, с които се сблъскват в бюджета - това са дадености, от които страната няма как да избяга. Има добре мислещи хора в страната, но мнозинството от тях бягат от управлението и политиката и това носи негативи.

- Вие виждате ли се в ролята на министър на здравеопазването?

- Спрягаха ми името. Откровено казано съм с резерви. Смятам, че екипът, който сега работи, има достатъчно потенциал. Нека да се изяви. С каквото бих могъл и ако бъда питан, помагам.