Брой 12                                                   

24 - 30 март 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Лидия Шулева

 

Тя е депутат от Ловешкия избирателен район от листата на НДСВ, член е на комисията по бюджет и финанси в 40 НС и на бюджетната комисия в Европейския парламент.

Наскоро бе лектор в семинар на тема "Европейските фондове и основни проблеми в плана за икономическо развитие на област Ловеч".

 

Реална е опасността да върнем европарите за селско стопанство

 

Лидия Шулева е родена на 23 декември 1956 г. във Велинград. Завършила е Техническия университет с квалификация инженер по електроника и магистратура по финанси в УНСС.

От 2001 до 2003 г. е министър на труда и социалната политика, след това е вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Интервю на
Адриана ЙОРДАНОВА

- Г-жо Шулева, сред документите, които имате, е стратегията за развитие на Ловешка област, предстои ви среща и с бизнеса в региона. Какво ще посъветвате представителите на малкия и средния бизнес, за да могат те да се включат активно в усвояването на еврофондовете?

- За бизнеса през следващите седем години ще бъдат насочени около милиард и половина от фондовете на ЕС. Това са средства, свързани с повишаване на конкурентността и на развитието на човешките ресурси. Основната задача на бизнеса е той да устои на конкурентния натиск на свободния европейски пазар. Това означава предприемачите да имат качествени продукти, които да бъдат произвеждани от добре обучена и квалифицирана работна ръка, така че съветите ми са съвсем простички. На първо място, трябва да се огледат и да видят дали са въвели всички необходими системи за контрол на качеството, и на второ - какви мерки трябва да бъдат взети за повишаване на квалификацията на кадрите. Защото само с добре подготвени кадри и добре направени системи за управление и контрол на качеството ние можем да устоим на конкурентния натиск на ЕС и чрез програмите и парите, които той ни дава, можем да подготвим проекти за членството ни. Бизнесмените трябва да подготвят проекти главно в тези две насоки.

- Около 5 милиарда са предвидени за финансиране в областта на селското стопанство, какви проблеми се очертават тук?

- Парите, които се дават от ЕС в съответствие с общата селскостопанска политика за България, никак не са малко и са структурирани в два фонда - едните са директни плащания, насочени към земеделските стопани, които ще обработват земята, а другите - за животновъдите за производство на мляко и други продукти. За да получат тези пари обаче, най-малкото земеделските стопани трябва да се регистрират и още по-добре, ако те намерят форма за сдружаване. Тъй като земята е разпокъсана, един производител с два декара и една крава трудно може да намери достъп до европейските фондове, ако не се е регистрирал и не се е сдружил. Усилията трябва да бъдат насочени към обясняване на това. Директните плащания към земеделските стопани са над 2 милиарда евро - над 700 млн. евро годишно. Досега ДФ "Земеделие" даваше субсидии от 100 милиона лева годишно, т. е. сега средствата, които трябва да бъдат усвоени, са 15 пъти повече. Така че на нашите земеделски стопани трябва да им бъде разяснено как да се подготвят. В противен случай парите ще останат неусвоени и върнати в ЕС.

Вторият фонд е също селскостопански и е насочен към развитие и изграждане на селска инфраструктура. Това означава, че общините трябва да подготвят проекти, за да бъдат оправени селските пътища, да бъдат направени канализации и водопроводи и изградени пречиствателни станции. Това е една изключително трудна и отговорна задача, за която отсега, от този момент всички общини трябва да мислят и да планират тези проекти, защото има около 2 милиарда евро за финансиране на селските райони.

- Имат ли капацитет обаче общините, за да подготвят тези проекти?

- Те трябва да кандидатстват освен по този фонд и по още два други фонда - за регионално развитие, който ще финансира градовете и градската инфраструктура - пътища, канализация, воднопречиствателни станции, и по оперативна програма "Околна среда", която ще финансира големи пречиствателни станции за питейна и отпадна вода, депа за отпадъци. Т. е. общините трябва да правят проекти по няколко фонда, по няколко оперативни програми. Следователно капацитетът, който те трябва да имат, е много голям и никак не е лесно той да бъде изграден за няколко месеца. По-големите общини са изградили свои отдели, но в по-малките такъв капацитет няма. На първо време моят съвет е да използват консултантски фирми, които могат да им помогнат, и чрез бюрата по труда да продължи организацията на курсове за подготовка на млади хора с висше образование, каквито има достатъчно, и те да бъдат привлечени и обучени за подготовка на такива проекти и програми, тъй като тези кадри са изключително важни и те ще решат в голяма степен въпроса с усвояването на средствата от структурните и кохезионните фондове, които ще влязат в България. От това колко имаме такъв капацитет, ще зависи и процентът на средствата, които ни отпускат от ЕС. За съжаление прогнозите са доста песимистични, като се има предвид, че новите страни членки са усвоявали между 30 и 40 процента, а опасността България да усвои дори по-малко от тези средства е изключително голяма, ако навреме не се обърне внимание на този факт. Няма да се изненадам, ако усвоим едва 15 на сто от парите, а ако не бъде създаден механизъм за усвояването им, те ще бъдат върнати.

- Визирахте единия от проблемите, които стоят пред членството на България - това, че ние няма да усвоим парите, които ни дават. Другият проблем, за който в обществото най-много се говори, е състоянието на правосъдната система. Това ли са двете неща, които се открояват пред вниманието на ЕС, или има и още нещо, което може да отложи членството ни след 1 януари 2007-а?

- Бих казала, че подготовката за усвояването на еврофондовете е наш вътрешен проблем. Защото старата българска поговорка "Господ дава, в кошара не вкарва" с пълна сила важи и за подготовката ни за европейските фондове. Европейската финансова рамка определя на всяка страна средствата, които тя трябва да получи по определените приоритети. Те са казали, че на България й се полагат образно казано 12 милиарда евро за следващите 7 години и вече от нас зависи дали ще усвоим тези пари. Защото ако не ги усвоим, ще ги върнем в ЕС и това вече не е проблем на Общността, а на България. Подготовката ни за усвояване на еврофондовете не бих казала, че е пречката за членството ни. Но другият въпрос, свързан с правосъдната система, и така да се каже със сигурността на собствеността в България, е един изключително важен въпрос, който оттук нататък вече опира не само до сигурността на отделния гражданин, но и до сигурността да се прави бизнес в България в един открит европейски пазар. Правосъдната система трябва да гарантира преди всичко правата на собственост и личната сигурност на гражданите и това е въпрос, който за съжаление все още не е решен в България, и по който, надявам се, всички институции са мобилизирани да работят.

- Знаем, че през март трябва да излязат първите констатации по направеното от България, въз основа на които ще бъде изготвен окончателният доклад за приемането ни на първи януари. Има ли някакви очаквания вече?

- Докладът все пак ще бъде направен от Европейската комисия, а не от Европарламента, но от моите наблюдения и контакти там считам, че България има много приятели и много позитивни настроения за приемането ни в ЕС. Разбира се и последният доклад, който беше приет от Европейския парламент, говори, че забележките към България не са толкова много, колкото бяха към Румъния, но така или иначе тези червени зони съществуват и способността ни да имаме напредък по направените забележки ще определи общото мнение дали България ще стане пълноправен член от първи януари 2007 година, или ще бъде задействана отлагателната клауза. Когато говорим обаче за тези проблеми, в голяма степен те не са само чисто български, защото евроскептицизмът в ЕС е факт, защото там има гласове, които казват - докато не извадим Конституцията от фризера и не решим проблема с нея, не бихме могли да разширяваме по-нататък ЕС, затова България, Румъния, Хърватска и т. н. трябва да чакат. От друга страна тези, които считат, че ЕС е една изключително удачна форма за гарантиране на просперитет и ръст в икономиката и в жизненото равнище, твърдят, че едновременно с решаване на вътрешните проблеми ние трябва да дадем сигнал към света, че обединението на Европа е цел, която не може да бъде поставена под съмнение. Следователно приемането на България и Румъния ще е сигнал за правилната посока, който показва, че няма алтернатива на съществуването на ЕС, че разширяването ще даде възможност за разрешаване на общите вътрешни проблеми в Общността. Искрено се надявам, че този глас ще вземе връх в дебата, защото дебатът за това какво е бъдещето на ЕС малко или много рефлектира върху приемането ни. Разбира се, ние трябва да сме подготвени, да сме изпълнили изискванията.

- Кои настроения според вас преобладават?

- Надделяват позитивните настроения за приемането на България и Румъния.

- Според вас спекулация ли е това, че състоянието на криминогенната обстановка - от една страна, и появата на "Атака" с нейните националистични настроения са донякъде режисирани сценарии, които целят да отложат членството ни в ЕС?

- Лично аз не си падам по такива схеми, считам, че появата на една или друга политическа сила или въобще на някакви събития в обществото са си резултат от определено задоволяване на дадена потребност в даден момент. Появата на "Атака" е по-скоро в резултат на прехода и на факта, че има сериозна част от българското общество, която е загубила от прехода и сега търси своето представителство. И в някаква степен "Атака" пое едно такова представителство. За съжаление по моя преценка партията на Волен Сидеров не е градивна политическа сила, която да предлага дадени решения. Критикуването и изговарянето на определени истини, които са премълчавани години наред, от една страна може да предизвиква одобрение сред отделни кръгове, но това да им го кажеш право в очите не означава и да решиш проблема. Така че в един момент винаги търсенето на решения ще има повече последователи, отколкото критикарството...

- Те наричат това критикарство директен подход в политиката. Вие като политик как се отнасяте към подобен подход?

- Никога не съм се притеснявала от точното наименование на проблема, напротив, трябва да имаш куража да назовеш името, да бръкнеш с пръст в раната, да дефинираш проблемите, за да се опиташ да ги решиш. Аз лично никога не съм се притеснявала да назова проблема ясно, но винаги съм се стремяла да намирам решения, защото генезисът на развитието означава намиране на решения, преодоляване на бариери, на препятствия. Само формулирането на проблема не е достатъчно, след това трябват действия, за да се върви по спиралата на развитието. В противен случай ще си останем втренчени в огледалото в собствения си образ, без да виждаме нищо напред.

- Това беше една от основните тези, формулирани в ловешкия местен парламент от опозицията - че общината си е направила една купчина документи - стратегия, план за развитие, но оттук нататък каква ще е ефективността на тези документи, ако съществуват само на хартия, но няма развитие, няма инвестиции...

- Стратегията е нещо наистина много важно, тъй като тя дава приоритети, но ако не се развие в конкретика, от нея няма полза. Стратегията може да очертае приоритетите и да каже кое е първото важно, второто, което трябва да се свърши, но когато го знаеш, трябва незабавно да започнеш да работиш по него с всичките детайли, които са свързани, до последната стъпка за реализацията на дадения проект. В противен случай познанието за това кое е важно не носи добавена стойност.

- Защо според вас в Ловеч не се получават нещата, защо няма един голям инвеститор, защо например се провали идеята за индустриална зона тук?

- Искрено се надявам тази идея да се развие, да се реализира и аз лично съм готова да работя за една такава реализация и в никакъв случай не съм се отказала. Но ако трябва с едно изречение да кажа - много се говори, по-малко се работи.

- На 21 март предстоят (интервюто е взето преди тази дата б. р.) в Брюксел важни за България и за нейното бъдеще преговори по финансовата рамка...

- Предстои т. нар. институционален триалог, на тази тристранна среща ще се преговаря по финансовата рамка за 2007 - 2013 г. Преговарящите страни са Съветът на министрите, Европейската комисия и Европейският парламент. Последната финансова рамка, представена в края на декември миналата година, бе отхвърлена от Европейския парламент, защото той не беше съгласен с извеждането на някои от приоритетите и с финансирането им. Сега се очаква на тази среща да се постигне споразумение, за да може да се приеме финансовата рамка. Един от важните моменти, които до голяма степен касае България, е това, че ЕП настоява да се въведат два нови инструмента за управление на рамката - единият е свързан с клаузата за преглед. Тя трябва да бъде въведена през 2009 година, за да се направи оценка как върви усвояването на еврофондовете до този момент, дали приоритетите отговорят на новите реалности в Европа. Ако констатират, че има забавяне в усвояването на определени фондове и недостиг на финансови средства по други, ще има възможност за корекции във финансовата рамка. Вторият инструмент ще е гъвкавото управление - средства, които не са усвоени по даден приоритет, да бъдат пренасочвани към друг, където има недостиг. Този подход е важен за България, защото за тези две години ние ще видим в кои направления имаме по-голямо усвояване и в кои по-малко и вместо да губим парите, бихме могли да ги пренасочваме от една област в друга. От друга страна, има позиции, по които не сме успели да защитим напълно интереса си по време на преговорите, например за средствата, които са необходими за закриване на АЕЦ "Козлодуй". Ние искаме равно третиране със Словакия и Литва, те ще получават средства до 2013 г., докато ние сме планирали да получаваме средства до 2009-а. Ако има такава клауза за преглед, бихме могли тогава да настояваме да получим допълнително средства от 2009 до 2013 г.

- Говорихме за селското стопанство и затова, че там е най-големият проблем за усвояването на средствата...

- Не бих казала, че там е най-големият ни проблем, в момента ние определено сме закъснели с подготовката. Неведнъж казвам, че слагаме акцента върху разпределянето и като че ли се боричкаме по кое направление колко пари да отидат, а основното е колкото и да са средствата, да бъдат усвоени максимално.