Брой 7                                                   

17 - 23 февруари 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Христина Христова

 

В началото на февруари като член-наблюдател тя участва в редовната сесия на Европейския парламент в Брюксел и в заседанието на парламентарната комисия по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи. Една от обсъжданите теми е напредъкът на България в тази област и най-вече реформата в правосъдната система. На 20 и 21 февруари Христова ще се включи в обсъждането на въпроса за Шенгенското пространство и охраната на външните граници на ЕС.

 

България е все

по-близо до Европейския съюз

 

Христина Христова е родена на 21 януари 1954 г. в с. Попица, община Бяла Слатина. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" и редовна докторантура по социология в Института за синдикални и социални изследвания. Специализира в областта на социалния мениджмънт, социалните услуги и управлението на социални фондове в Белгия, Холандия, Великобритания, Унгария, Израел. Преподава по тези специалности в СУ "Св. Климент Охридски" и в Бургаския свободен университет.

През 2001 г. става заместник-министър на труда и социалната политика, а от юли 2003 г. е министър.

На парламентарните избори през 2005 г. е избрана за депутат от листата на НДВС в 6 Врачански многомандатен район. Член е на комисията по труда и социалната политика.

Има една дъщеря.

 

Интервю на Цветана АТАНАСОВА

- Г-жо Христова, 18-те евронаблюдатели от различни политически сили сте първите български парламентаристи в Брюксел и в този смисъл имате отговорната мисия да представите България по най-добрия начин, да лобирате за присъдиняването й към ЕС от 1 януари 2007 г. Става ли все по-възможно и по-реално това?

- Със сигурност мога да твърдя, че България е все по-близо до Европа. На последната сесия в началото на февруари се каза, че на България и Румъния вече трябва да се гледа не като към бъдещо разширение на ЕС, а като към минало. За тези страни да се говори като за държави, които по естествен път се връщат в европейското семейство. Но става по-сложно, защото опознавайки нашата действителност, Европа ни задава все повече въпроси, и то не винаги приятни. Имах възможност да присъствам на обсъждането на последния редовен доклад на Европейската комисия за България, както и на доклада на Джефри ван Орден. Знаете колко сериозни и тежки препоръки се поставят в него. В това отношение и ние, евродепутатите, имаме действително много отговорна мисия - с активното си участие в дебатите, със своята подготвеност и компетентност, с личното си поведение, с умението си да лобираме и да търсим подкрепа в своите европейски политически фракции и в комисиите, в които членуваме. Стана дума за заседанието на парламентарната комисия по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи. Там се опитаха да ни притиснат с въпроса имало ли е в България центрове, в които са докарвани затворници от САЩ за изтезание. Ние защитавахме с всички възможни аргументи становището, че такива центрове няма. Сигурна съм, че нашата позиция се взе предвид. В Европа има мания, в добрия смисъл на думата, за защита на човешките права и гражданските свободи. Това е изконно дълбоко основополагащо в европейските ценности и на него се държи изключително. Има сериозни шансове да се спази датата 1 януари 2007 г, но има и още много теми, по които се чака ясен отговор - за престъпността, корупцията във висшите етажи на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, подготовката за усвояване на европейските фондове, контрола на храните, за охрана на външните граници на България. Сега в страната ни вървят мисии във всички области - по социалната политика, екологията, енергетиката, по интеграцията на малцинствата, за висшето образование и дипломите. Техните наблюдения ще бъдат отразени в редовния доклад на ЕК, който очакваме с нетърпение на 25 април.

- На първия за годината политически съвет на НДСВ беше изискана пълна мобилизация на партията през следващите месеци в изпълнение на препоръките на ЕС. В какво ще се изразява тази мобилизация?

- Съветът поиска информация и обяснение от своите министри за изоставането в някои области и даде препоръки то да се преодолее много скоро. Например в областта на държавната администрация имаме критики относно админстративния капацитет и усвоянането на еввропейските фондове, които само за първите три години ще са 4,7 милиарда евро. Ако нямаме необходимия капацитет, те ще останат неусвоени, а това не трябва да се допусне, защото имаме нужда от тях. Разгледахме проблеми в образованието и дипломите, които получават нашите висшисти - от ЕС искат да са сигурни, че българската диплома има същата стойност като дипломата от Харвард, например. Министрите потърсиха съдействие от депутатите за по-бързото приемане в парламента на някои законопроекти, свързани с евроинтеграцията.

- Какво стана с вашата идея за създаване на своеобразен мозъчен тръст от специалисти консултанти на изпълнителната и законодателната власт?

- Процесът е някъде по средата. Вече е набрана банка кадри, база данни за експерти, които желаят да дадат своя опит и знания за НДСВ като консултанти на депутатите и министрите. Обсъждаме механизма как да стане това. Усилията ни са насочени да не пропуснем нещо, което е важно за присъединяването.

- Какво ще спечелят и какво ще загубят българите - всеки един поотделно и всички като общност, от влизането ни в ЕС? Как ще се справят хората с ценовия шок, който вероятно ще настъпи, а българските производители - с дъмпинга на чуждите компании, високите разходи и ниските доходи на населението?

- Сигурно ще има и това. Но моите наблюдения върху развитието и социално-икономическото състояние на последните 10 страни, станали членки на ЕС, са, че в нито една от тях не се е увеличила бедността и не са намалели доходите. България ще получи от европейските фондове 2,3 млрд. евро за периода 2007 - 2009 г. за подкрепа и развитие на социалната интеграция. Но има проблеми от привеждането в съответствие с някои изисквания на пазара и на фирмите относно здравословните и безопасните условия на труд, качеството на продукцията и контрола върху храните. Вероятно доста фирми ще се закрият. Но те се знаят кои са. Има точни и ясни списъци в доклада за България - по области, по общини дори, по отрасли. Те трябва да се приведат в съответствие не защото ЕС го иска, а заради живота и здравето на хората. Друг е въпросът, че трябва да се настоява фирмите да получават облекчени кредити, ноу-хау, грантове по проекти, за да си подобрят качеството и технологиите. Но ние не усвояваме достатъчно предприсъединителните фондове и не сме добре подготвени и за структурните фондове. Какво не ни достига? Имаме дефицит на квалифицирани специалисти. Оттук идва проблемът с несъответствието между системата на образование и потребностите на икономиката. Продължаваме да произвеждаме специалисти, за които се знае, че са анахронизъм, а не подготвяме достатъчно специалисти за работа с компютри, високи технологии и с чужди езици.

- Според доклада на Световната банка социалната система в България не работи, държавата взема от всички и дава на всички и така се върти в омагьосан кръг. Пак според този доклад пазарът на труда в България не е гъвкав и не създава достатъчно работни места. Как ще коментирате това?

- Световната банка е дисциплинираща институция и затова понякога имаме противоречия с нейните представители. Тя иска да каже, че по-добре е държавата да дава средства за развитие на икономиката и на икономическата активност на хората, отколкото за социални помощи. Но не отчита обективно постиженията ни в тази област. Макар и със социални лостове, ние раздвижихме пазара на труда в последните години. Вземете дори и последната промяна в закона - че трайно безработните ще получават социални помощи само 18 месеца. Разковничето е едно - професионалната квалификация. Ако човек няма образование и квалификация, той е за никъде. Това е основна причина и за демографския проблем. Въпросът не е, че някои етноси раждат повече от българите. Проблемът е, че се допусна голяма миграция на млади образовани хора в детеродна възраст, че хората от ромска и другите малцинствени общности не се образоват и поддържат изключително нисък жизнен стандарт. Ако ромското семейство е образовано, то ще се грижи за здравето, образованието, възпитанието и културата на децата си. Тогава няма да има и такава престъпност. И ако сега незабавно не гарантираме стабилно обучение на ромските деца и младежи по необходимите за икономиката ни специалности, проблемът ще се задълбочи още повече. Не всички въпроси опират до това, че няма достатъчно пари. По-скоро няма реална оценка на ситуацията, няма визия за нещата и за решенията, които трябва да вземем за по-доброто бъдеще.

- Не искам да противопоставям бившия и настоящия социален министър, но защо според вас Емилия Масларова се ползва с нисък рейтинг в изследването на Алфа рисърч, проведено в началото на февруари?

- Големият проблем, според мен, на правителството и най-вече на това министерство, идва от напрежението, свързано с прекомерните очаквания на хората. В предизборната кампания през 2005 г. се допуснаха непремерени обещания - за пенсионирането, за по-голямо увеличение на заплатите, пенсиите и социалните помощи, за повече работни места. Това практически не може да стане изведнаж и не само защото МВФ не разрешава, а защото не може да се преразпределя прекомерно от работещите, произвеждащи продукция, към хората, които не работят. Само пенсионерите са 2,5 млн. души, инвалидите и хората с увреждания са 340 000, безработните - над 400 000, толкова са и хората, работещи временно в чужбина. Така че няма как да се изпълни това очакване на хората за по-високи доходи. И от това идва напрежението, подклаждано не винаги обективно от синдикални и други организации. Това накърнява авторитета на правителството и най-вече на Министерството на труда и социалната политика.

- Като министър бяхте в основата на няколко инициативи - фамилни центрове, приемни семейства, защитените жилища, чаша топло мляко и закуска в училище, програмата в помощ за пенсиониране, изграждане на домове за стари хора като този в с. Попица. Какво става сега с тях, има ли приемственост?

- Вярвам, че няма да затихнат и ще продължи работата по тях. Подготвям питане на парламентарен контрол към министър Масларова по тези програми. Защото те дадоха много добър ефект. Вземете само закуската и чашата топло мляко. Те върнаха стотици деца, предимно ромски, в училищата. Това не е образователен, а социален механизъм, стимулрищ образованието.

- Очаквате ли подкрепа от министерството, ако законодателната ви инициатива за професионални приемни семейства бъде приета и гласувана от парламента към Закона за закрила на детето?

- Надявам се, че ще получа подкрепа, защото и соцалният министър, и екипът се пекат на огъня на на европейските мисии и на критиките за ниското качество на живот и големия брой деца, повече от 11 000, в социалните домове. За повечето от тях липсват перспективи за пълноценно включване в обществения живот. В понеделник, 13 февруари, депозирах в парламента предложението за това допълнение към закона. Професионалната приемна грижа е още една форма за отглеждане на деца извън специализираните институции, в семейна среда. Това е важно както за тяхното възпитание и образование, така и за откриване на нови работни места. Приемните семейства ще бъдат подбирани и обучавани, като предимство ще имат хората с педагогическо образование, ще получават заплата и социални осигуровки. В момента в България 56 семейства са одобрени за приемни.

Фамилните центрове - има 20 вече в България. Оказа се, че са много удобни за младите семейства и хората ги търсят. Децата се отглеждат през деня също в семейна среда, защото в един такъв център се гледат от три до пет деца.

- Голяма част от вашата професионална и обществена дейност е свързана с хората с увреждания. Какво още трябва да се направи за тях от държавата и обществото?

- Тези хора са като всички други, но имат затруднения - физически и умствени. За тях трябват по-специални условия за живот и труд. Като закон и наредба ги има, но не се изпълняват. Въведоха се по-императивни текстове, индивидуален подход към всеки човек, т. е. направи се крачката от медицинския към социалния подход. Но все още това не е достатъчно. В социалните заведения хората се броят на легла, а това не е нормално. Въпросът не е само, че не стигат парите, а в квалификацията и желанието на персонала да работи. Много от тези домове са стари, но и не се прави достатъчно, за да се постигне уют, да бъде малко по-естетично. Направиха се няколко нови дома, като този в с. Попица - обстановката е приятна за живеене, помислено е за личното пространство на хората, да има възможност за семейни и приятелски двойки, да има култура на живеене и общуване. Трябва да продължи изграждането на такива домове, независимо от оскъдния ни бюджет.

- Враца също има проект да изгради такъв дом до края на тази година. Като народен представител от Врачанска област с какво може да помогнете за развитието на този проблемен регион и в икономическо, и в социално отношение?

- Най-напред за този дом за възрастни хора. Проектът е още от миналата година, когато бях министър. Той ще е за 50 човека, в сградата на бившия психодиспансер край града, в полите на планината. Финансирането в размер на 400 000 лева се поема от Социално-инвестиционния фонд. Заедно с моя колега Йордан Костадинов, бившият директор на АЕЦ "Козлодуй", работим за развитие на енергийната ефективност, главно саниране на обществени сгради и подмяна на инсталации, като ще ползваме европейски фондове за това. В контакт сме с инвеститори за изграждане на малки и средни предприятия. Съдействаме за разширението на пътя Ботевград - Мездра, който областното ръководство е извело като приоритет. Възнамеряваме през май да учредим във Враца национално сдружение за съхранение на културното наследство. Във Врачанска област са едни от най-ценните тракийски съкровища, откриват се и нови, но това не се е вплело все още в съвременното развитие на региона, не привлича посетители, около тези места не са развити инфраструктури, хотелски и туристически бази, производство на местни сувенири, напитки, храни. Ще съчетаем културното наследство с природните дадености, с чудесните планински маршрути. И всичко това ще пропагнадираме широко у нас и в чужбина. Освен това аз поемам често и лични ангажименти към хората, с които се срещам в приемните, главно от селата.

- При пожара в апартамента ви през 2003 г. изгоряха много от вашите книги и ръкописи, подготвени за печат. Успяхте ли да ги възстановите, подготвяте ли нещо за издаване?

- Този пожар, причинен при опит за кражба, ще остави непоправима следа в моето съзнание. Понесохме големи загуби, библиотеката изгоря, както и всички ценности, които имахме. Но за късмет паметта на лаптопа ми остана и аз възстанових до голяма степен текстовете в него. Почти е готова книга за студентите, които ще бъдат социални работници. Мисля, че този учебник ще им е полезен.

- Какво ще пожелаете на хората от Българския север?

- Очарована съм от начина, по който е измислено вестникът да бъде на всички градове и региони на север от Стара планина, това е прекрасна идея. Искам да кажа на всички хора, че вярвам в доброто бъдеще на България, но трябва самите ние здраво да се вземем в ръце. Необходимо е да проявяваме по-голяма обществена и гражданска активност и взаимопомощ. И да сме здрави, за да се поздравим след десет месеца и половина с влизането в Европейския съюз.