Брой 6                                                   

10 - 16 февруари 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ленко Гурков

 

Директорът на драматичния театър в Ловеч за ролята си на д-р Шустер в постановката "На хубавия син Дунав" бе отличен с наградата на общината "Ловешки меч" за 2005 г. след номинация от колегията. Спектакълът, чийто режисьор е Бина Харалампиева, е номиниран за престижната награда "Икар" на Съюза на артистите в България. На 26 март в Сатиричния театър в София столичани могат да видят ловешкото заглавие.

 

Театърът е

и размисъл, и философия

 

 

 

Интервю на
Емилия ЦАНОВА

- Г-н Гурков, получихте наградата "Ловешки меч" на общината за ролята си на д-р Шустер в постановката "На хубавия син Дунав". Първото ви голямо признание ли е това?

- Да, в демократично време е първото. Преди това имаше прегледи, които се правеха на четири години, имаше разни първи, втори и трети награди. Но след промените, които настъпиха преди 15 - 16 години, това е първата награда за работата ми като артист. Много съм щастлив, отличието бе гласувано тайно сред колегите. Както обикновено се казва, в нашето колективно изкуство не можеш без колегите си. Не сме като художника или музиканта - да хванеш инструмента и сам да изпълниш нещо. В един спектакъл нямаш ли добро партниране, нямаш ли добър режисьор, нямаш ли среща с хубава роля, текст, добра драматургия, не можеш да си свършиш сам работата. Благодаря на режисьора Бина Харалампиева, на всички мои колеги от трупата за това, че стана хубаво представление и аз си свърших професионално работата.

- Чия беше идеята да се постави тази пиеса на ловешка сцена?

- С Бина Харалампиева, която е и директор на Малък градски театър "Зад канала", половин година преди това вече се бяхме уточнили, че ще поставя в Ловеч. Прехвърлихме много заглавия, тя предлагаше избор между 5 - 6. "На хубавия син Дунав" беше последната пиеса, която четохме със състава и заедно решихме, че е най-добрата. И действително се оказа така, защото вече доста представления направихме, пътуваме много и получаваме страхотни отзиви от зрителите, специалистите също я оценяват. Така че не съжаляваме, че избрахме тази драматургия.

Душан Ковачевич е известен сръбски автор. Пиесата се казваше "Д-р Шустер", но променихме заглавието, защото е по-разбираемо за зрителя.

- Не за пръв път правите постановка по балкански автор, помним "Полковникът-птица", която също имаше свое послание към зрителите, но и свое "балканско" звучене, както го нарекоха специалистите. Кое според вас е това, което една пиеса на балкански автор дава? Защото те са различни като драматургия, послания, театър, но имат специфично балканско светоусещане...

- Не са много различни наистина. Добрите, хубавите пиеси като послания не са еднакви, но... И проблемите са си наши, балкански. Като послание моят герой, докторът, казва: "Ще умра и няма да разбера как изчезна един цял свят, Господи, на добри, почтени и благородни хора. Какво се случи? Каква е тая война на тези бандюги, дето се избиват? Къде е тоя фронт, откъде носят толкова много ранени?". Така става и по нашите улици. Когато има едно човешко послание, когато е талантливо написана една пиеса, актьорът изпитва удоволствие и представлението се получава.

- Този трагичен поглед в пиесите, които носят сериозни послания, като че ли е по-благодатен за актьора и режисьора, отколкото комедийните роли. Имаш какво да кажеш и това те амбицира отвътре. Като актьор как го усещате?

- Хубаво е, когато срещнеш нещо, което ти го чувстваш - на улицата не можеш да го кажеш и никой няма да ти обърне внимание, освен ако не се занимаваш с политика. А в случката, която се разказва на сцената, зрителят става съпричастен и гледа с доверие. Не гледа на теб като на политик, който всеки момент ще те излъже нещо, ще гледа да те прецака. Знаем как е. Добрият резултат понякога изглежда, че е постигнат с лекота. А не е така. Зад всичко стои много труд - и психическо натоварване, и разговори, разговори, разговори, и връщане... За да се стигне до този резултат, при който изглежда, че с много голяма лекота всичко се преодолява. А това са масови повторения. Обикновено процесът в театъра е 9 - 10 часа, като се репетира 4 часа, почивка, пак 4 часа.

- Едно време театърът имаше точно определени идеологически функции. Днес той не се ли превръща в елитарно изкуство?

- Не знам дали е елитарно. Аз споделям една такава мисъл - ако не е елитарно, не е за всеки. Не е масово изкуство, защото има други форми на забавление - шоу, водевил и т. н. Но според мен театърът не е само удоволствие, той е и размисъл, поднася и философия някаква. Иначе наистина хората обичат повече забавното, водевилното, но пък силно са впечатлени от добрата, сериозната постановка.

- Какво ви костваше да се превъплътите в ролята на д-р Шустер?

- Работата е основното. Артистът трябва да попадне на ролята. Калоянчев, който е направил толкова много роли, казва: "Ако взема това, което мисля, че е направено блестящо, изпипано, сигурно ще се събере на по-малко от пръстите на двете ми ръце". Защото то трябва да се случи - с партньори, с режисьор, с текста за ролята. Когато всичките тези компоненти съвпаднат, тогава идва и добрият резултат. Сигурно и опитът ми помага, възрастта. Въпреки, че няма да ми вреди, ако имам още 10 години за тази роля. Мисля, че всички добре си свършихме работата.

- Толкова добре ви "легна" тази роля, че Христо Мутафчиев като че ли малко се поизгуби покрай вас?

- Споделят се такива мисли, но няма такова нещо. Не го казвам само от колегиална гледна точка. Той е великолепен артист - и в "Под игото", и в "Големанов", и в други роли. Тук има един друг момент - той влезе малко по-късно в репетициите. Ние репетирахме цял месец и бяхме стигнали донякъде, когато той дойде през септември, преди премиерата. Но вече набра скорост и в представлението влезе много мъжки, много ярко. Той е и по-млад, и физически по-издръжлив, и паметлив, защото текстът е много - за 20-ина дни да го овладееш и да го научиш, аз не бих поел такъв ангажимент.

- Какво предстои на ловешкия театър, имате ли някакви конкретни договорки с режисьори?

- На мен ми изтича договорът като директор и трябваше да се явявам сега на конкурс за нови три години, но министърът удължи срока. Аз споделих пред колегите, че ще се явя на конкурса, имам намерение да работя, защото театърът върви добре, но пък имам и едно притеснение, защото не е без значение кой ще ръководи даден театър. Намеренията засега са да продължа да работя с режисьори, които са в челната десетка. И на разни срещи с директорите на други театри се усеща, че колегите ревнуват и казват: "Тази трупа е щастлива трупа. Как ги прилъгваш, как ги водиш?". Действително, усеща се, че трупата стъпва мъжки, стои здраво. Съществуват навици още от Юлия Огнянова преди години, дългото присъствие на Николай Поляков в театъра. Създаде се една естетика на театъра и тя трудно може да се подмине. Така че аз имам уговорка с Маргарита Младенова, Иван Добчев, Николай Поляков, Бина Харалампиева. Ще ми се с Пламен Панев да работим, който е кинорежисьор, но направихме дебют с един негов клас момичета във "Вишнева градина". Ние не правим много постановки. Програмата ни е примерно две големи, една - две малки и една камерна - общо четири - пет постановки. Няма смисъл да се хвърлят средства в повече. Коко Азарян не е работил в ловешкия театър. Мисля, че ще мога и с него да се договоря.

Ще ми се някое от следващите заглавия тази година да бъде от млад балкански автор. Ще потърсим чрез посолствата какво издават и поне едно заглавие в сезона може да е от такъв автор. Може би през лятото ще почнем с Иван Добчев за следващия сезон.

- А млади български автори ще търсите ли?

- Да, търсим млади български автори и нови заглавия.

- Има ли ги?

- Има. В Шумен се събират в "Нова българска драма", в Плевен пишат. Но я няма още пиесата. Появиха се две - три заглавия. Но да те грабне... Пък се и съобразяваме - ако Плевен вземе заглавието, няма смисъл да го правим и в Ловеч, защото няма да има къде да го изнасяме после.

- Кое ви дава хъс да продължавате да се борите на фона на всичко останало, което се случва в държавата?

- Това ни е професията. Блъскаме се, тичаме. Миналата година купих един автобус и камион, защото бяхме много зле с транспорта.

- И как все пак успявате да привлечете тези именити режисьори на ловешка сцена?

- Те се вписаха в трупата на театъра. Подписаха, че ще работят, ако съм директор на театъра. И когато защитавах проекта си пред една комисия, всички ме питаха откъде ще намеря пари да им плащам. Не е коректно да споделям, но само ще кажа, че те работят на един хонорар, който за нивото им е доста приличен. Може би го правят от любов към трупата, към театъра. Не са безразлични. Видяхме се с професор Маргарита Младенова, която е директор на "Сфумато", и с Иван Добчев. Искаме с тях да се кооперираме, защото те нямат ателиета, а ние имаме и железарско, и дърводелско. И ще си помагаме взаимно. В много добри взаимоотношения сме с плевенския, габровския и монтанския театри.

- Върху какво работи Ловешкият театър в момента?

- Театърът вече започна работа по комедията "Трима в люлката" на Луиджи Лунари, постановката е на режисьора Николай Поляков. Участва Борис Луканов - гастролиращ актьор, сценографията е на Георги Мирчев. Другата премиера, чиято подготовка ще започне тези дни, е детската пиеса "Приказка за калпаците" на Панчо Панчев и ще бъде поставена от Стефан Поляков.

- Откога Ленко Гурков е на сцената? Коя е ролята, с която ви запомни публиката, и коя още не сте изиграли?

- Ще започна отзад напред. Не съм от тези, които си плануват и искат някоя роля. Сигурно съм изпуснал като млад... Кой не е искал да играе Ромео или коя млада актриса не е искала да бъде Жулиета. И други, и други, и други. Кой ли в по-зряла възраст не е искал да играе Хамлет. Не съм от артистите (а сега и като директор) да си направя една пиеса с роля специално за мен. Сигурно биха се съгласили режисьорите, бих ги навил, но нямам този кураж. Когато бях млад артист, се правеха много пиеси. Аз не ги четях предварително, защото си харесаш някоя роля, разпределят те в нещо друго.

Във ВИТИЗ кандидатствах три - четири пъти, не ме приемаха. Завърших "Керамика и стъкло" в София. Млади студенти дойдоха в техникума да се занимават с нас и там се запалих. После ме взеха в профсъюзния дом, където имахме много силна трупа - пенсионирани артисти от софийски театри и млади като нас. И като не ме приеха, бях стажант-артист в Добрич, Враца, тук дойдох. Завърших във ВИТИЗ задочен клас при проф. Филип Филипов. Та се оказа, че аз завърших "Керамика и стъкло", но целият ми живот мина в театъра, друго не съм работил. Дано не се налага.

Играл съм много роли. Но не съм от тези, дето си ги броят. Вече почти 35 години съм в театъра, а по-рано се играеха по 3 - 4 роли, защото се правеха по 7 - 8 постановки, така че сигурно моите превъплащения наброяват повече от 100. Хубавите се случиха тук. Най-прясна е Масларски в "Милионерът". В "Грехът Златил" Васил Ваклев беше малка роля, но мисля, че много добре си свърших работата. Преди това съм играл следователи, прокурори... Доста са ролите ми. Може да не са преломни като на големите артисти в българския театър, но имам и аз три - четири, които поне биха стояли добре в биографията на всеки един актьор.

- Как разпускате, когато не сте на сцената?

- Най-добре разпускам, като играя табла. Дори и колеги от други театри знаят, че любимото ми занимание е таблата. По-рано играех тенис на маса, занимавах се и с шах. Но таблата със силни противници е много приятно нещо, защото те връхлитат едни други емоции - съвсем битови, които те освобождават от напрежението и ти е хубаво.

- Какъв е най-дългият ви "маратон" в играта?

- Не съм го мерил. Може би има вероятност да съм стигал до рамките на един работен ден - седем - осем часа.

-Предпочитани филми, книги, музика?

- Няма ги вече при нас киносалоните (в Ловеч от години няма нито едно кино - б. а.) и гледам, ако засека нещо интересно и любопитно по телевизията. Държа най-вече на българските филми, дори си купувам поредицата от DVD на вестник "24 часа", искам да събера всички заглавия. От книгите сега чета една документална на Пелин Пелинов, защото като че ли повече ме увличат проблемите на обществото. Колкото до музиката, радвам се, че дори и по радиото върви Моцартовата музика - нали сме в годината на Моцарт. Тези звуци така те пренасят на други вълни, толкова е хубаво... По-рано слушах много плочи, но грамофоните се изпочупиха, а на дискове като че ли излиза повече модерната музика, класическата я няма. Харесвам и българската народна музика.

- Имали ли сте желание да замените Голямата сцена с екрана - било то малкия или големия?

- Всеки артист го има това желание. Само че единствено то не е достатъчно. Може би, ако си амбициозен и го искаш прекалено силно, на всяка цена - тогава. Но там трябва да те поканят. Сега има кастинги. Но явно киното не ме привлича чак толкова, защото не ходя. Докато има колеги, които не пропускат. Не ги виня, а упреквам себе си, че не търся. Не съм се явил на нито един кастинг за кино или за тв филм. Стана така обаче, че ме бяха видели някъде и ме поканиха да участвам в сериала на Георги Мишев "Патриархат" - играх ролята на един кмет. Мисля, че си свърших добре работата. И ако наистина е било така, ще ме поканят пак сигурно.

- Комедиен или трагичен образ предпочитате?

- Предпочитам хубавото. Предпочитам добрата роля - да не прозвучи хвалебствено, но сякаш ми се удават и двете. И то прилично добре. Спомням си - тогава бях хубаво момче, Парцалев (Бог да го прости!) в "Големанов", където играех и аз една малка роля, ми каза: "Ти си страшно смешен артист". А преди това играех все младежки роли, геройски, на любовник - хубави, драматични неща. И аз се учудих на неговите думи. А той: "Ще видиш, ти ще станеш много смешен артист". Аз не съм го преследвал това, не съм го търсил. Но се оказа, че без да искам, взеха да ме разпределят в комедийни роли, режисьорите взеха да ме усещат. И се оказа, че добре си върша работата. Не знам кои са по-лесни и кои по-трудни. Сякаш комедията е по-трудна. Който може да прави и едното, и другото, е добре. Дано не съм по средата, а да я надскачам.

- А имате ли режисьорски амбиции, пробвали ли сте се?

- Пробвал съм се, но не от амбиции, а да си изкарвам хляба. Много отдавна не съм го правил. Последно беше преди двайсетина години. Имаше самодейни колективи по селата, хората правеха театър, та се изкарваше някой и друг лев. Но професионално нямам такива амбиции. В съсловието върви приказка, че слабите артисти искали да стават режисьори.

- А как се открива един добър актьор?

- Как се открива? Ами той си пробива сам, сякаш. Е, вярно, трябва да имаш и шанс. Особено за младите. Затова искам да продължа дните на младата режисура в Ловеч. Трябва да се дава възможност, а директорите като че ли не искат да рискуват. Ако един млад режисьор е тръгнал от Ловешкия театър, той никога няма да е безразличен към него.