Брой 4                                                   

27 ануари - 2 февруари 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Иван Иванов

 

Според меморандума, свързан с присъединяването на България към Европейския съюз, подписан през 1999 г. от тогавашния министър на външните работи Надежда Михайлова и еврокомисаря Гюнтер Ферхойген, България трябва да затвори трети и четвърти енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" с обща мощност 880 мегавата в края на 2006 г. (Пак според този меморандум, узаконен с решение на Министерския съвет, в края на 2002 г. бяха спрени предсрочно първи и втори реактор със същата мощност). Как ще се отрази това на енергетиката на страната и Балканите, каква ще бъде цената на тока - на тези и други актуални въпроси специално за читателите на "BG Север" отговаря изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй".

 

Има малък шанс да спасим трети и четвърти блок

 

Роден е на 21 септември 1949 г. в Разград. През 1972 г. завършва физика в СУ "Климент Охридски". От 1974 г. последователно заема длъжности от началник-смяна на цех реакторен до дежурен инженер на блокове 1 - 4. От 1984 г. до 1992 г. ръководи проекта за подготовка за пуск на хилядамегаватовите пети и шести блок. Работи последователно на всички длъжности на висшия оперативен персонал до директор на пети и шести блок. От 1992 г. до 1997 г. е заместник-управител на АЕЦ "Козлодуй". След това е първи заместник-генерален директор на НЕК ЕАД. От 2001 г. е заместник-изпълнителен директор, а от юни 2005 г. е изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй".

Хоби - лов. Женен, с един син.

 

 

Интервю на
Цветана АТАНАСОВА

- Г-н Иванов, има ли все още шанс България да спаси трети и четвърти блок от по-ранното им спиране, като се има предвид, че това е политическо решение - цената, която страната ни трябва да плати за членството в ЕС?

- Има един, макар и малък шанс. В края на април и началото на май на сесия на Европейския парламент ще се гласува отново предложението на наблюдателя за България Джефри ван Орден за по-гъвкав подход към предсрочното спиране на двата блока. Той е подготвил доклада по препоръка на Съвета на министрите на ЕС за по-гъвкаво отношение към сроковете за затваряне на мощности в АЕЦ "Козлодуй", поне докато се изградят нови. При гласуването през декември миналата година само два гласа не достигнаха, за да получим необходимата отсрочка.

Вече не само българите, но и европейците са убедени, че тези реактори работят абсолютно надеждно и безопасно. Това доказаха и десетките мисии на Международната агенция за атомна енергия, както и партньорската проверка на ЕС. И двата блока са модернизирани по програмата за подобряване на ядрената и експлоатационната им безопасност, така че да отговарят на световните стандарти. За това са вложени 300 млн. евро. Ако се затворят блоковете, тази инвестиция ще се окаже безсмислена.

По-продължителната им експлоатация е важна не само за нашата страна, но и за Балканите и Европа. Защото България покрива 90 процента от аварийния недостиг в Балканския регион от електроенергия. Когато преди три години нивото на река Дунав спадна критично, нашата централа покри недостига от електричество на Румъния, защото АЕЦ "Черна вода" технологично не може да работи на ниско ниво на водата. Същото се случи и на олимпиадата в Гърция, когато покрихме недостига от електроенергия с 600 мегавата. При необходимост изнасяме ток за Македония, Косово, Албания, Сърбия. Спирането на трети и четвърти блок ще отнеме тази възможност и това би довело до напрежение в региона. В този смисъл ние сме балансьор, който Европа би трябвало да отчете и да преразгледа позицията си за 3 и 4 блок, като я направи по-гъвкава. Освен това спирането на мощности трябва да се разглежда в контекста за запазване на възможността за пуск на отделен блок, ако това се наложи.

- Какви ще са икономическите и социалните последици от по-ранното закриване на ядрените блокове?

- Страната ни ще се лиши още от 880 мегавата мощност или 10 процента от общото електропроизводство на България. В световната практика до предсрочно спиране на блокове се стига само ако имат проблеми с ядрената безопасност или са неконкурентоспособни. В случая с АЕЦ "Козлодуй" и двете причини не съществуват.

Според доклада на Ханс-Холгер Ронген - ръководител на Отдела за планиране и икономически анализи на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), загубата за България от спирането на трети и четвърти блок в края на 2006 г. ще е за над 1,5 млрд. евро. В това влизат преките икономически загуби от 734 млн. евро и пропуснатите ползи от износ на ток до 2016 година за 875 млн. евро. Финансовите параметри на загубите от износ са съставени върху цена на електроенергията от 2,75 евроцента за киловатчас. Но сега България изнася ток по 4 евроцента на киловатчас и всъщност загубите ще са реално много повече. В същото време Европейският съюз планира 550 млн. евро финансиране за АЕЦ "Козлодуй" до 2009 г., но засега сигурни са само 210 млн. евро по меморандума от 1999 г. Трябва да се има предвид, че тези блокове работят с най-ниската себестойност в системата на електропроизводството - 1,4 цента на киловатчас, и с това са изключително конкурентоспособни и рентабилни. Тази ниска себестойност допринася за задържане на все още сравнително ниска цена на тока за крайния потребител. Със спирането на първи и втори блок тази цена се увеличи с 26 процента, а ако затворим в края на тази година трети и четвърти блок, през 2007 г. тя ще се вдигне със сто процента.

- Как се отразява това на персонала, който експлоатира и поддържа атомната централа?

- Не мога да твърдя, че непрекъснатата заплаха от предсрочното спиране на блоковете не влияе на персонала, напротив. Но искам да подчертая, че тук работят високомотивирани квалифицирани специалисти, с голямо чувство за отговорност. Това не са само думи. Доказателство е, че имаме девет години безаварийна работа на хилядамегаватовия шести енергоблок и 7 години и 7 месеца работа без сработване на аварийната защита на пети блок. По този показател АЕЦ "Козлодуй" се нарежда сред атомните централи с най-добри постижения в света, тъй като по критериите на Световната асоциация на ядрените оператори (WANO) едно сработване на аварийна защита за две години е показател за висока безопасност и надежност на експлоатация. Във връзка със спирането на блоковете ще се опитаме да запазим специалистите си на всяка цена, независимо от ситуацията. Защото те са най-голямата ценност на централата със своята висока квалификация, ерудиция и изключителен опит. Тези хора са подготвени да експлоатират и АЕЦ"Белене".

- Колко човека работят в момента в АЕЦ "Козлодуй" и каква е средната работна заплата?

- В началото на тази година за пръв път персоналът падна под 5 000 души и сега е 4 930. Но подчертавам, без съкращения, а по естествен път. С програмите за пенсиониране, които прилагаме, са освободени около 1 000 специалисти. Заплащането напълно съответства на голямата отговорност, която носят тези хора. Средната брутна заплата за 2005 г. е 1 089 лв. Имаме право всяка година да вдигаме заплатите с 5%. Правим всичко възможно, за да задържим това темпо на нарастване на доходите. Хората могат да очакват увеличение и за 2006 година. В същото време прилагаме политика за мотивиране и развитие на кадрите по различни програми.

- Как приключихте 2005 година в производствено и финансово отношение?

- Атомната централа преизпълни годишната си програма с 5 процента, като произведе 18 653 081 мегаватчаса електроенергия при строго спазване на всички изисквания за безопасност на експлоатацията. С това централата заема 42,2 процента дял в общото електропроизводство на страната. Тази година АЕЦ "Козлодуй" получи престижната награда на Българския форум на бизнеслидерите - трето място в конкурса "Годишни награди за отговорен бизнес" в категория "Инвеститор в човешкия капитал" и четвърто място в общата национална класация "ТОП 100" на Българската търговско-промишлена палата на фирмите с най-високи приходи от продажби, като се нареди след НЕК, "Кремиковци" АД и БТК.

За първи път обаче в своята история АЕЦ "Козлодуй" може да излезе на загуба за 2005 г. Това ще стане ясно през май, когато ще приключим с финансовия анализ. Загубата идва от по-ниската изкупна цена на тока, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР) - 1,89 лв. за мегаватчас, вместо исканите от нас реално оценени 2 лева. Това означава, че около 60 млн. лева приходи няма да влязат в бюджета на централата. Ние сме завели съдебен иск срещу комисията, но засега няма резултат. Тази ниска цена ни поставя пред затруднение да излащаме заемите за модернизация на пети и шести блок, които са над 419 млн. евро. От миналата година започнахме да изплащаме и главницата по заема, освен лихвите. Според договорите с кредиторите заемите ще се погасяват до 2021 г., като трябва да плащаме по над 25,7 млн. лв. годишно, от които 14,7 млн. лв. са главница. Най-големите плащания са през 2009 до 2016 г. И трябва да се знае, че тези заеми не са включени в себестойността на електроенергията, те се изплащат от печалбата. Ако говорим за себестойността на продукцията, тя е отежнена от 17 процента за ядрено гориво, 9 процента за превоз на ядрено гориво, 25 процента амортизационни. АЕЦ "Козлодуй" внася в републиканския бюджет 3 процента от общите данъчни приходи и 8 процента от неданъчните приходи.

- Какви резерви ще разкриете, за да отговорите на това финансово предизвикателство?

- Един от вариантите за увеличаване финансовия ресурс на централата е намаляване на вноската за фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация", която е 15 процента и фонд "Ядрено хранилище", за което се отчисляват три процента. Натрупаните досега над 700 млн. лв. са достатъчни и позволяват да се свали процента от 15 на 4. Извеждането от експлоатация струва средно по 200 милиона евро на енергоблок, като средствата за това се отчисляват от цената на произведената от централата електроенергия. Дори и при намаляване на вноските до 2035 година, ще бъдат събрани всички средства, необходими за пълното спиране на мощностите, което е предвидено за 2080 г. В момента тези средства са част от държавния бюджет и се намират в БНБ при 1% процент годишна лихва, което не дава възможност на централата за реинвестиране на финансовия ресурс.

Друг финансов резерв е да се увеличи определената от НЕК квота за свободна продажба на електроенергия. Миналата година тя беше 5 процента от нашето електропроизводство или 500 млн. киловатчаса. За тази година са предвидени 850 млн. киловатчаса. Но ние бихме могли да изпълним още по-голямо количество.

- Какви са другите приоритети на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.?

- Ще завършим програмата за модернизация на хилядамегаватовите пети и шести блок. Досега по нея са изпълнени над 200 технически мерки по нови проектни решения. Общата стойност е 419,9 млн. евро. 70 процента от тях се осигуряват чрез външно кредитно финансиране, а 30 процента (146 млн. евро) са собствени средства. Модернизацията се изпълнява от европейските компании "Сименс" и "Фраматом" и руската "Атомстройекспорт", обединени в "Европейски консорциум Козлодуй", и от американската "Уестингхаус".

Друга голяма задача е изграждането на хранилище за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво (ОЯГ).

- Но този проект се забави доста от предвидените срокове?

- Има забавяне с половин година, но това не е фатално, тъй като по междуправителствена спогодба с Русия периодично за там транспортираме над 300 касети годишно с ОЯГ. Забавянето дойде от спорни въпроси по техническата обосновка на безопасността. Очаква се в скоро време те да бъдат изчистени и проектът да се представи за обществено обсъждане по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според договора и графика хранилището трябва да бъде завършено през 2009 г. Проектът е на стойност 48,7 милиона евро и се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като се финансира от Фонда за извеждане от експлоатация на ядрени реактори. Търгът за изпълнител спечели германският консорциум RWE NUKEM GNB, който ще наеме за подизпълнители български фирми. Хранилището ще съхранява 2 800 касети с ОЯГ за срок най-малко 50 години. Искам да подчертая, че този проект е свързан с цялостната стратегия за безопасно управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, но за България остава актуален въпросът за изграждане на национално хранилище за погребване на радиоактивните отпадъци.

- Как ще коментирате лансираната идея за създаване на обединена компания АЕЦ "Козлодуй - Белене", в която пети и шести блок на Козлодуй да се включат като апортна вноска?

- Логично е "Белене" да бъде към АЕЦ "Козлодуй", вероятно трябва да се намери най-подходящата управленска форма. В основата й да бъде фактът, че в Козлодуй са действащите ядрени мощности, финансовият и човешкият потенциал, които биха помогнали да се пусне "Белене". Втора атомна не може да се строи със собствени средства. Ще трябва да се привлекат големи инвеститори. Една такава компания ще координира движението на кадри, финанси, кредити. Ние вече подготвяме оператори за Белене, което е от голямо значение, защото един добър оператор на ядрени мощности се готви минимум 5 - 6 години. Ще се радвам, ако този проект тръгне, тъй като строителството на АЕЦ "Белене" е много важно в икономически и социален аспект както за региона, така и за България.