Брой 2                                                   

13 - 19 ануари 2006 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Володя Вълков

 

Строителната фирма "Изобор" е една от най-известните в бранша в Плевенско и Ловешко. Нейният президент е бивш състезател и треньор по борба, но вместо да се впусне в силовия бизнес, поема по трудния път на предприемачеството. През 2005 г. фирмата продължи своето развитие с големи обекти и значителни инвестиции в материалната си база.

 

Стой на земята и

имай сърце да даваш

 

Володя Вълков е роден на 14 февруари 1962 г. в гр. Луковит. Учил е в спортното училище в Ловеч, специалност борба. Завършил е Националната спортна академия. След това е работил като треньор по борба в Плевен, където живее и в момента. През 1993 г. започва да се занимава с частен бизнес. Година по-късно слага основите на ЕТ "Изобор", чиято първоначална дейност е поставяне на хидроизолации. Днес фирмата осъществява всички строителни операции - от ново строителство, през реконструкции до продажба на строителни материали. Осигурен е и транспорт за извозване на материалите до съответните обекти.

Володя Вълков е семеен с един син, който учи в реална гимназия и играе във футболната академия на "Литекс" (Ловеч). Съпругата му е учител в ОУ "Петър Берон" и многократна национална шампионка по улов на риба.

 

 

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

 

- Г-н Вълков, как решихте от треньор по борба да се заемете с частен бизнес, и то със строителство?

- И аз като всички започнах да се занимавам с това, от което нищо не разбирам. С годините обаче набрах добри специалисти с опит. Моята работа е свързана по-скоро с мениджмънт - да намирам обекти, да осъществявам координацията, търговията в общи линии ми се отдава. В строителната част разполагам с осем строителни инженери, които са абсолютни професионалисти. Аз не се меся в тяхната работа, а гледам да ги подкрепям организационно. От тях Златко Вълчев, например, е наистина златно момче. Той няма нито един почивен ден през годината. Не мога да го накарам да си вземе отпуск. Толкова си обича работата и фирмата.

- Навремето бившите спортисти и най-вече борци (някои от тях не бяха даже и толкова бивши), започнаха да се занимават със силови застраховки, с охранителни дейности...

- Аз познавам такива. За някои трябва да говоря в минало време, защото си отидоха от този свят. Канили са ме да се включа в тези групировки, но нямам подобна нагласа и съм отказвал. Дори и да искам, не мога да го направя. То си е до човека, до душата му, до неговото разбиране. А това са наистина бързи пари. Гледал съм какво правят тези хора, но въпреки всичко не можах да стана като тях.

- Не е ли много съблазнително за един млад мъж бързо да направи пари, да кара мерцедес, да живее в лукс?

- Съблазнително е, да. И сега е съблазнително за младите. Всеки гледа, че другият кара мерцедес и на него му се иска. Но всичко е въпрос на дългогодишен труд, себераздаване, работа.

- Спортът помага ли в бизнеса?

- Определено. Това, което съм научил от спорта - да се оправям сам не само на тепиха, но и извън него, никъде не можеш да го получиш в живота. Спортът дава много и наистина помага. Нещо захапя ли го, трябва да го свърша. Няма кой. Пък и аз съм бил в индивидуален вид спорт, така че... Всеки трябва да се оправя сам - да гони, да има хъс.

- Значи важното е да постигнеш крайния резултат - на тепиха е победата, в бизнеса е друго...

- Да, така е. А този дух гледам да го предам и на другите хора от фирмата, с които заедно сме постигнали успехите. Който си мисли, че днес е беден, а утре ще стане богат, много се лъже. Малко са такива с богат чичо.

- Вие сте съученици и до колкото знам приятели с Гриша Ганчев. В момента му строите хотел в Ловеч. Той ли ви прави приятелски жестове или в бизнеса сиренето си е с пари?

- Абсолютно вярно е, че в бизнеса сиренето си е с пари. Гриша Ганчев докато не видя, че имам фирма и мога да направя нещо, ми даваше само дребни поръчки. Първо ме остави да се докажа, да стана някой. И чак тогава ми даде обекти. Мога да кажа, че той ме научи да мисля, защото е страхотен човек с мащабно и перспективно мислене. И това, което виждам, че прави със своите хора - уважава ги, се стремя по някакъв начин да го пренеса и в моята фирма. Родолюбец е. Обича България, града си. Той е най-големият меценат в страната.

- Виждам, че в офиса ви има доста картини. И тази "зараза" ли е от там?

- Това не е зараза. Не бих казал, че съм някакъв естет, нито съм специалист. Но все пак една картина те зарежда. От друга страна, купувайки различни творби, помагам и на художниците, тъй като най-големият им проблем сега е, че нямат пазар на изкуството си.

- Фирмата ви има много силно присъствие в Ловеч, тази година направихте голяма инвестиция в града на люляците със закупуването на бившето БКС, строите големи обекти. Защо там, а не в Плевен?

- Първо, там съм учил и познавам много хора. Знаят ме що за човек съм - че като се захвана с нещо, ще го направя. Пък и кметът на Ловеч Минчо Казанджиев е отворен към бизнеса, създава добри условия за предприемачите, които правят нещо за града. По принцип строим по линията Плевен - Ловеч - Троян. В Плевен също имаме много обекти. Но в Ловеч станахме един вид фирмени строители на "Литекс комерс" в региона. Стремим се да строим качествено на сравнително ниски цени.

- Как оценявате за фирмата и за себе си 2005 г., кои бяха най-значимите ви инвестиции и обекти?

- През миналата година довършихме базата, която закупихме преди около 5 години, сега строим два хотела. Изпълнихме строителната част и на новооткритата в Плевен борса за дървен материал. Оборотът ни е някъде около 3,5 - 4 млн. лв., като всяка една стотинка съм инвестирал във фирмата. Затова още живея в апартамента на майка ми и баща ми. Инвестирам в машини, в недвижими имоти, в хората също. Това е моята политика и с времето тя ми носи добри плодове.

Най-важното е, че през 2005 г. затворихме кръга напълно с покупката на бившето БКС - Ловеч, което има кариера за добив на инертни материали, бетонов възел, арматурен двор, тежка механизация, собствена бензиностанция. Преди 10 - 15 години това е било най-силното предприятие, но лош мениджмънт е довел до това сега то да е с огромни задължения. Въпреки всичко мисля, че ще го възродим и предприятието ще стане най-мощното. С него напълно затваряме цикъла в строителството. Управлението е по-трудно, но вече не завися от никого и от нищо.

- Какви са плановете ви за 2006 г.?

- Фабриката на БКС - Ловеч, е в трагично положение. Нищо не работи. Започнахме да оправяме постепенно машините, бетоновия център, арматурния двор, кариерата. Това е основното за тази година. И когато го свършим, смятам, че с този потенциал, който имаме, много малко фирми биха ни били конкуренти.

- Което означава, че най-вероятно ще търсите други големи обекти?

- Определено. На този етап Гриша Ганчев е лоялен към нас с плащането и ние също сме лоялни. Тази година съм отказал обекти за над 12 млн. лв.

- Имате ли някакви отношения с политици? Обикновено, когато видят една сериозна и добре работеща фирма, те си "предлагат услугите". Ползвал ли сте досега протекции, оказван ли ви е натиск?

- В общи линии не се интересувам от политика. Познавам обаче доста достойни хора, които влязоха в политиката, като Румен Петков, Васко Антонов, областният управител на Хасково Райна Йовчева, която е страхотен човек. Но много рядко опирам до услугите им. Гледам сам да си върша работата. А като си гледаш добре работата, хората те търсят. За да откажа толкова обекти...

- Колко работници и служители имате?

- 170 - 180 човека са на редовни трудови договори. За отделните обекти се наемат допълнително хора, предстоят нови назначения в БКС - Ловеч и общо в "Изобор" ще работят тази година около 250 души.

- Споменахте вече за хората, с които работите. Какви придобивки има за тях?

- Това ми е веруюто - когато богатея аз, да богатеят и хората около мен. Затова съм инвестирал много в тях - за обучение, за повишаване на квалификацията. Заплатите им са сравнително високи за региона, изплащат се редовно - всяка седмица. За най-дългогодишните и добрите служители осигурявам редовни почивки за сметка на фирмата. Тази година 56 човека с техните семейства бяха на безплатна почивка на морето. Закупих автомобили на тези, които имат най-голям принос за фирмата. Банкетите са нещо обичайно. В края на всяка година давам премия в зависимост от това кой, как и колко е работил. И бих казал, че за три години съм раздал толкова премии, колкото да си купя най-хубавата къща в центъра на Плевен. Който се е трудил и е дал всичко от себе си за фирмата, трябва да бъде поглезен. Това все пак е някакво отношение. Не можеш да третираш работника единствено като такъв. И той е човек.

- Те усещат ли тези жестове?

- Да, определено. Е, има и такива, които не ги оценяват, но голяма част от хората ги усещат. И това ги мотивира да работят. Тази година ми направиха проверка от Главната инспекция по труда в София. Оказа се, че ние сме една от петте фирми в България, на които не са направени никакви забележки. Това е добър атестат за фирмата. Като се има предвид, че забележките в строителството са най-много, тъй като изискванията са най-големи.

- Като президент на фирма с такава голяма дейност, какво е впечатлението ви от нормативната уредба, от отношението на държавата към частния бизнес?

- Преди време, за да предадеш един обект, имаше една папчица с 15 - 16 изисквания, сега са между 500 и 600. Това донякъде е добре, за да се строи качествено. Да започнеш да строиш също е много тежка процедура, от това негодуват хората. Не можеш да купиш един имот и две години да ходиш по инстанции.

Разрешителният режим е много утежнен. На Запад нещата стават много по-лесно, но в крайна сметка живеем в България и трябва да се съобразяваме с нейните закони. Надявам се, че много неща ще се подобрят след влизането ни в Европейския съюз.

- Очаквате ли проблеми с европейските изисквания?

- Мисля, че не. Общо взето гледам да съм в крак с изискванията. Чета литература, интересувам се, ходя по панаири, симпозиуми.

- Работата ви е такава, че контактувате с много държавни служители. Мислите ли, че има корупция?

- Има. Но се срещат и много съвестни и честни хора. Тябва да се помъчим да променим нещата някакси, въпреки че не знам как. Може би начинът е да си чист от всякъде, за да няма за какво да те изнудват.

- Със състоянието, което имате в момента и като собственост, и като активи, защо трябва да работите толкова, когато с много по-малко усилия може да получавате достатъчно и за вас, и за семейството ви? Това алчност ли е, или е някаква тръпка?

- Тръпка е. Защото спреш ли да се развиваш, конкуренцията ще те смаже. Пък и удоволствието в строителството е да направиш и да оставиш нещо хубаво. Оновното не са парите, въпреки че без тях не може, те са средство за живеене. Да виждам, че фирмата се развива, това е моята радост. Щастлив съм, когато хората, които работят при мен, се гордеят с това. И най-важното е да споделяш това, което имаш, с хората около теб. Когато даваш, трябва да ти е хубаво.

- Съвсем наскоро направихте в Плевен клуб по борба "Изобор". Разкажете малко повече за него.

- Скоро го регистрирахме във федерацията. За база ще ползваме старата зала за борба. Община Плевен отпусна 35 хил. лв. да направим покрива, който беше в трагично състояние. Купихме уреди за подготовка, вътре ще направим ремонт, на децата ще предоставим тренировъчни, представителни анцузи. Ще взема един бус, който ще се изплаща от фирмата, но ще го ползва клубът.

Идеята ми е децата да започнат да се обучават още от малки. До известна степен отношението на хората към борците е лошо, пък самите деца са добри и зависи как ще ги подведеш. Освен на спорт, е важно да ги научиш на ценностите в живота - да обичат България, да направят нещо добро, например да засадят дръвче. Ще трябва да наблягат и на ученето. Просто искам да се промени отношението на хората и когато използват думата борец, да не я казват като синоним на престъпник или глупак.

- Какви цели си поставяте в областта на спорта с този клуб?

- Сега ще започна с малки дечица и, дай боже, да излъчим олимпийски шампион от Плевен. От друга срана е здравословният начин на живот. Когато човек спортува, се учи да се бори в живота. Печалба от това нямам, но човек трябва да има сърце, защото много малко хора го правят. А трябва да се получи така - аз давам за борбата, друг за пианистите и така - всеки за нещо. Дано приемат скоро и Закона за спонсорството.

- Има ли според вас много бизнесмени патриоти, които са готови да отделят лични средства?

- Срещат се хора, които имат сърце да дадат. Има обаче и такива с по няколко апартамента или огромна къща, а ако им кажеш да помогнат на някое дете, ще получат инфаркт.

- Въпреки това, което сте постигнал, не парадирате с материалното си състояние, не търсите медийни изяви...

- Такъв съм по характер. Отказвам приеми, светски изяви. Дразнят ме. Пък и човек трябва да се доказва, а не само да се показва. Работи, прави каквото трябва, пък да става каквото ще, е казал народът.

- Как се разтоварвате, имате ли хоби?

- Хобито ми е риболовът. Обичам да чета, но напоследък много рядко ми се случва. Отпускам и с приятели на по питие. Ловджия съм.

- Вашата съпруга е многократна шампионка по риболов, тя ли ви запали?

- Не. Аз съм запален от дете. Въпреки че жена ми е републиканска шампионка, много пъти съм хващал повече риба от нея, така че не се давам. Има някаква семейна конкуренция. Но честно казано, много съм научил от нея.

- Какво е отношението ви към жените?

- Жената е най-прекрасното същество, сътворено на земята. Вярвам в любовта и пожелавам на всички да я изживеят с лошите и хубавите неща. Вярвам и в доброто.

- Какво не може да простите?

- Мразя кражбите, предателството. Това са нещата, с които не правя никакви компромиси. Надеждите ми са хората да се променят и да стават по-добри.

- Отношението ви към приятелството?

- Много малко са приятелите, за да ги губиш и трябва да държиш на тях, да ги уважаваш. Аз съм такъв човек, че за тях давам всичко. Независимо в какво състояние съм, къде съм. Срещам взаимност. Е, има и отклонения, но истинският приятел си остава такъв.

- Виждате ли в себе си някакви недостатъци, които искате да преодолеете?

- Виждам. Неправилният режим на живот, който водя. Нервите, многото цигари. Аз съм от хората, които си живеят живота и си носят новите дрехи. Земният път е много кратък, за да се пазиш, да се съобразяваш. Носи си новите дрехи, хапни и тия трите работи... Нищо човешко не ми е чуждо.

- Имате ли девиз?

- Трябва винаги да стоиш на земята. И да имаш сърце да даваш. Господ връща.