Брой 18                                                    

6 - 12 май 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Полк. Георги Ганчев

 

Три събития само за два дни ще отбележи началникът на щаба на Учебна база "Христо Ботев" в Плевен. Освен че днес, 6 май, празнува професионално и има имен ден, вчера той чества и 50-годишния си юбилей. С него разговаряме за миналото, настоящето и бъдещето на Българската армия, за готовността на нашите войници да се справят с предизвикателствата на световния тероризъм, за промените, които се предвиждат в бившия учебен център за подготовка на младши командири и офицери.

 

Плевен винаги ще бъде

един от големите гарнизони

 

Полк. Георги Ганчев е роден на 5 май 1955 г. в с. Красен, Добричка област. Основното си образование завършва в родното си село. През 1974 г. приключва обучението си в механотехникума в Добрич, където се преместват да живеят родителите му. През същата година е приет в тогавашното висше народно военно училище "Васил Левски" във Велико Търново, което завършва през 1978 г. Разпределен е на служба в Шумен, където изкарва три месеца, след което е преместен в Разград за две години също в мотострелкови полк. Кариерата му през следващите четири години продължава като командир на рота отново в Шумен. Следват две години във Военната академия, след което четири в Звездец като началник щаб. През 1990 г. става командир на полк в Мичурин. През 2001 г. поделението е закрито, а полкът ликвидиран. Премества се да служи като заместник по учебната част на тогавашния Централен учебен център за подготовка на младши командири и новобранци в Плевен. От 2002 г. е началник щаб на Учебна база "Христо Ботев". С Плевенския гарнизон е свързан и емоционално, тъй като първото си офицерско звание получава на централния площад в града. Семеен, с две деца - дъщеря му Деница следва иконография във Велико Търново, синът му Галин в момента учи реставрация и консервация в Белград.

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Полк. Ганчев, как решихте да станете военен, защо избрахте този път?

- Като ученик никога не съм мечтал да стана офицер. Изобщо не съм си го и помислял дори. Стана съвсем случайно. В една емоционална вечер съученици тръгнаха да се записват - и аз с тях. Пуснах си документите и стана така, че ме приеха. Не съм кандидатствал на друго място. В никакъв случай обаче не съжалявам за решението си тогава, дори не съм си представял подобно развитие на кариерата си. Като цяло службата ми е емоционална, разнообразна, защото се работи изключително с млади хора, които са носители на новото, темпераментни са, което, разбира се, поддържа и духа жив. Обиколил съм почти цяла България. Навсякъде съм оставил приятели.

- На какво ви научи вашата професия?

- На последователност, самодисциплина, ред, на упоритост. На качества като принципност и отговорност. Може би изгради в мен и аналитични способности по отношение на хората, с които контактувам, за техните проблеми, нужди и желания, научих се да разбирам болките, стремежите им. Хубава е нашата професия, защото се работи може би с най-тежката материя - човешката. В казармата влизат както завършени личности - висшисти, така и доста неулегнали момчета, които не са се откъсвали до този момент от семейната среда, което предполага и различен подход към различните категории. Това също обогатява. В този смисъл смятам, че моят път на развитие е много положителен.

- На 5 май отбелязахте 50-годишния си юбилей, което е значимо лично събитие. В такъв момент човек винаги си прави равносметка. Каква е вашата за изминалите години в личен и професионален план?

- Като всеки човек и аз се обръщам назад във времето. Давам си сметка за изминалия път. Знам, че не е бил лесен, но за нищо не съжалявам. Може би ако има възможност да се върнат младите години и отново да започна активния си жизнен път, бих избрал същия. С уговорката, разбира се, че ще се стремя да преодолея някои грешки, които съм допускал. Защото безгрешни хора няма. Човекът обаче е устроен така, че вечно търси новото, отправя поглед напред и макар и на 50 години, аз гледам в бъдещето. Оптимизмът още ме държи.

- Днес се отбелязва денят на храбростта и Българската армия. Кои победи на войските ни според вас трябва да се помнят задължително от всеки?

- Историята на България е преди всичко история на нейната армия и в частност на сухопътните войски. Победите, които трябва да се помнят, са много. Като се започне от първата българска държава - битките при Ахелой, Клокотница, срещу кръстоносците и се стигне до най-ново време - при Дойран, Червената скала, победите при Одрин. Това са значими събития, които са допринесли даже за развитието на световната военна наука. Дори и през Втората световна война имаме доста значими постижения - най-вече пътят на Първа българска армия. Историята е преди всичко въпрос на интереси. Да не се обръщат младите към нея е виновно донякъде обществото. Защото в момента процесите, които текат в глобален мащаб и най-вече в България, като влизането ни в Европейския съюз, членството ни в НАТО, все повече избутват историята назад. Но мисля, че родовата памет неминуемо ще накара младите да се обърнат към миналото.

- Как преценявате състоянието на Българската армия днес и къде виждате нейното място в бъдеще?

- Винаги Българската армия, независимо дали България е била царство, народна република или република, е служила на ето тази педя земя, която е на картата, и на нейните граници. Тя никога не се е занимавала с политически събития и никога не е определяла политическия ход на историята. В бъдеще виждам армията ни като част от колективната система за сигурност, от общите сили на Европа и света. И както виждате, Българската армия в момента изпълнява новите си задачи не само вътре на територията на страната, но и почти по целия свят.

- Преди падането на Берлинската стена во-йниците се обучаваха в конкретни задачи - за справяне с противник от съседни държави. Сега след рухването на Желязната завеса и липсата на противопоставяне между НАТО и Варшавския договор, на какво се набляга в подготовката им?

- Подготовката на войниците и на въоръжените сили по принцип е насочена преди всичко към заплахите и предизвикателствата на новия век. Това е тероризмът в глобален мащаб. Тероризмът няма лице, няма фронт, няма ясно изразени структури и това налага нов начин на подготовка - да се действа при екстремни ситуации. Времето на планиране на мероприятията е изключително малко. Освен това в момента част от подготовката на Българската армия е насочена и към борба с кризи и подпомагане на населението при кризисни ситуации - природни бедствия, промишлени аварии. Отделя се голямо значение и на това.

- Достатъчна ли е подготовката на новобранците в тези съкратени срокове, боеспособни ли са те?

- Задачата на учебния център е първо да научим новобранците на азбуката на военното дело, да ги адаптираме към военната среда и на част от тях да им дадем военно-отчетна специалност. Програмите и интензивността на обучението са достатъчни на този етап, за да получат войниците една завършена подготовка. Категорично срокът за обучение при нас е напълно достатъчен.

- Промениха ли се с нещо условията на обучение в базата след приемането ни в НАТО?

- В базата се обучават две категории военнослужещи - наборни и кадрови. Базата приема кадрови войници за нуждите на сухопътни войски, обучава ги в първи и втори модул - първоначална подготовка и придобиване на военно-отчетна специалност за механизираните подразделения на Българската армия. Тази подготовка е съобразена с новите изисквания и е планирана така, че се използва опитът, който е придобит от последните участия на нашите подразделения в мисиите. В момента Българската армия има достатъчно натрупан опит и тези новости са заложени в програмите. Те се преработват всяка година, като се отчитат реалностите и тяхното бойно използване по време на мисии.

- Колко новобранци в момента се обучават в УБ "Христо Ботев"?

- В момента имаме 2 050 новобранци, които положиха клетва на 5 май.

- Много критики се отправят към дисциплината в армията, смятате ли, че те са основателни?

- Когато има инциденти, са основателни. По принцип командният състав насочва усилията си за преодоляване на негативни явления. Войниците, които влизат, са носители на някакви ценности или обременености - било то от битов характер или от обществото, и когато ги събереш на едно място, винаги изникват инциденти. Но командният състав е с богат педагогически опит, с познания и се стреми да ги преодолява. Една от задачите е да работим превантивно в тази посока. През последните две години ние нямаме инцидент на неуставни взаимоотношения, на кражби и т. н. Дисциплината не е еднократен акт, това е един процес, който непрекъснато трябва да се наблюдава и да се управлява. Това е система от мероприятия и действия и не можеш да кажеш днес я има, утре я няма. Мисля, че на този етап успешно се справяме с тези неща. Освен това за личности, които са по-трудно адаптивни към колективите, нашата учебна база разполага с психолози, които работят с тях индивидуално.

- Ако погледнем в една далечна перспектива, когато няма да има вече враждуващи сили и диктаторските страни стават все по-малко, няма ли да се обезсмисли съществуването на армията въобще?

- Армията възниква като атрибут на държавата. С умирането на държавата армията едва ли ще отмре. На този етап, поне тенденциите, които се наблюдават, е да се изградят колективни сили за сигурност. Докато има противници на новия обществен ред, ще има нужда и от армия и от сили за сигурност, които трябва да работят в интерес на обществото. Армията просто не е излишна структура.

- Достатъчно средства ли отделя държавата според вас за Българската армия, като се имат предвид бюджетите на Съединените щати и на други големи държави?

- Аз не мога да коментирам този въпрос. Наясно съм със средствата, които постъпват в нашата учебна база. Мисля, че на настоящия етап са достатъчни и нямаме недостиг на пари за храна, за облекло и т. н. Имаме малко проблеми със сградния фонд, който остаря - от 25 години в Плевен не е извършван капитален ремонт. Правени са отделни ремонти по възстановяване на възникнали аварии, повреди и т. н. Сега е стартирала процедура по извършване на основен ремонт. След като я има, това означава, че средствата не са недостатъчни.

- Ще се промени ли с нещо дейността на учебната база след въвеждането на т. нар. професионална армия в България?

- По новия план за реорганизиране на Българската армия и изцяло преминаването й към професионална тук е предвидено да се предислоцира една бригада, която ще стане факт до близките 2 - 3 години. Така че успоредно със задачите, които се решават до изтичането на срока за набиране на наборни войници, тук ще дойдат и ще бъдат разположени истински бойни подразделения. Така че казарменият фонд, който е тук, ще бъде винаги населен, а Плевен ще бъде винаги един от големите гарнизони на България.

- В тази връзка какво трябва да се направи, за да има повече желаещи за професионални войници?

- Това е много труден въпрос. Основният проблем, рабира се, е заплащането. Ако то е адекватно, е логично хората да бъдат мотивирани. В момента заплатата на един кадрови войник е 300 - 330 лв. и тя се оказва недостатъчна. Но и по този въпрос вече се работи. Доколкото знам, с новите промени в закона заплатата на кадровите войници ще бъде сериозно актуализирана и съобразена със средната работна заплата в страната. Смятам, че този проблем ще се преодолее. Надявам се в близко бъдеще службата на кадровия войник да бъде привлекателна.

- Какво е отношението на обществото към военните днес според вас?

- Обществото е положително настроено към военните и това показват дори социологическите проучвания - рейтингът на армията е сравнително висок за разлика от много други институции. Но може още да се желае в тази посока. В последните години армията се отвори към обществото, отвориха се порталите, има достъп до казармите, което води до придобиване на една по-реална представа. За да не се създават легенди. Мисля, че високият рейтинг на армията е оправдан - в зависимост от задачите, които решава, от успехите, които има, от приноса за приобщаване към европейските структури. Неведнъж е заявявано, че основен принос за това има Българската армия.

- Имате ли наблюдения за гражданската реализация на ваши колеги, които трябваше по-рано да напуснат армията?

- Много от колегите се реализират успешно. Други не успяват, но това не е, защото са слаби специалисти, а просто поради липса на адекватни работни места. Безработицата навън е голяма. Този въпрос касае повече обществото, отколкото нашите колеги. На настоящия етап има пунктове за социална адаптация - такъв даже е създаден във Военния клуб. Благодарение на него около стотина човека са успели да се реализират. Прави се доста, но все още пътят не е отъпкан.

- Смятате ли, че е престижно пенсионирани военни да изкарват прехраната на семействата си с неквалифициран труд?

- Това е най-лошото, но няма непрестижен труд. Друг е въпросът, че въпреки техния опит и умения да работят с личен състав, те отиват да се препитават в несвойствени сфери на обществения и икономическия живот. А могат да бъдат къде-къде по-полезни на обществото.

- Имате ли девиз или мото, което ви води в живота?

- Да, имам - не се обръщай назад.

- На какви хора се възхищавате?

- На организираните. На тези, които знаят какво искат да постигнат и умеят да планират нещата.

- Как прекарвате свободното си време, имате ли любими занимания?

- Сбободното си време прекарвам основно сред природата, там си почивам. Обичам да се разхождам, както и да ходя за риба.

- Ако трябва да се охарактеризирате с една дума, каква би била тя?

- С една не мога. Но за себе си ще кажа, че съм умерен работохолик, умерено добър, умерено лош...

- Какво бихте пожелали на вашите колеги по случай професионалния им празник?

- На колегите и подчинените преди всичко им желая да бъдат здрави, все така с младежки дух и енергични в професията и никога да не униват, колкото и трудности да предстоят за преодоляване. На семействата им - да бъдат сплотени, да вярват на хората в униформа и да ги подкрепят.