Брой 17                                                    

29 април - 5 май 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Отец Милен

 

В навечерието на най-светлия християнски празник Великден един от най-младите свещеници в Плевен споделя специално за читателите на "BG Север" своите разсъждения за смисъла на празника, вярата и безверието, живота и смъртта, свещеничеството и християнството през погледа на църквата.

 

Всеки ден трябва

да се борим с неправдите

 

Милен Григоров Атанасов е роден в гр. Левски на 3 септември 1978 г. Основното си образование завършва в село Обнова, а средното - в Техникума по ресторантьорство, търговия и обслужване в гр. Плевен. След това отбива военната си служба в ШЗО "Хр. Ботев" - Плевен. През 2003 г. завършва Богословския факултут на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". На 17 септември 2004 г. е ръкоположен от Негово Високопреосвещенство плевенския митрополит Игнатий в дяконски чин. В последствие е ръкоположен за свещеник и от миналата година изпълнява задълженията си при храм "Св. Параскева" в Плевен. Като допълнителни енории са му назначени селата Згалево, Одърне и град Пордим. В момента живее в Плевен със съпругата си, която тази година завършва висше икономическо образование в гр. Свищов.

 

Интервю на Даниела ДОЧЕВА

 

- Отче, какво бихте искали да кажете на хората точно преди Великден?

- Великден за всеки християнин е най-светлият празник. В този ден тачим възкресението Христово като казваме, че Христос със смъртта порази оногова, в когото е властта на смъртта, сиреч Дявола. Тоест Христос умря и проля кръвта си заради нашите грехове. Затова ние трябва всеки ден в нашия живот да се борим с неправдите. Всеки на работното си място с нещо да помогне на по-бедния от него или на по-немощния, защото църквата е на народа. Хората посещават храма главно на Цветница и на Великден, но малко се замислят за смисъла на тези празници. Онова върбово клонче, което свещеникът подава и казва: "Честит празник!" спомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим, възседнал осел. И всички казаха: "Осанна!", постилаха палмови клонки и своите дрехи да мине по тях Спасителят. Същите тези хора по-късно казаха: "Разпни го!" Тъй като ние тук нямаме палмови клонки, се раздава върба, за да се спомни този ден. Великден заради това е предшестван и от голям пост, за да се усети радостта от празника и телесно, и духовно. Един стих казва: "Този ден е сътворил Господ ние да се възрадваме и да се развеселим." Заради това за този велик християнски празник имаме така наречените четири подготвителни недели. В дните на светия пост всеки един от нас размисля в сърцето си как по-достойно да срещне празника, възкръсналия Христос. И да се поздравим в пасхалната нощ с "Христос возкресе!" и "Во истина возкресе!". С този поздрав християните се поздравяват до празника Възнесение Господне или още познат между народа като Спасовден. Това е 40-ият ден след Възкресението.

- Като че ли ние сме по-склонни да се молим, когато сме в беда...

- Българинът идва на църква, моли се, плаче, когато има проблем. Свещеникът разговаря с него, ако той желае. Може да се прочетат молитви. Но често пъти се случва онзи, който е идвал да се моли за нещо, да забрави да дойде за благодарствена молитва. Има такъв евангелски разказ, в който Христос очистил 10 души прокажени. И един другородец се върнал и му казал: "Благодаря". А Христос попитал: "Къде са деветте?" Така можем да зададем и ние въпрос: защо търсим църквата, само когато имаме тази вопиюща нужда?

- Вие защо решихте да станете свещеник?

- От малък съм възпитан в християнски дух. В моето семейство всички са вярващи християни. По традиция моят дядо и моят прадядо са били певци при храм "Св. Троица" в с. Обнова. От дете в мен беше насадена вярата, в която постепенно настъпвах и след завършване на Богословския факултет и изпълнението на другите норми, за да стана духовник, представих своите документи, които бяха одобрени и бях ръкоположен.

- Какво друго трябва да прави един свещеник, освен да служи в храма?

- Освен да изпълнява задълженията си в храма, един свещеник според силите си трябва да помага на хората. Да посещава болни, да разговаря с тях, да не бяга от хората, а да им показва пътя, по който трябва да се върви. Особено в дните на Великия пост, който е сега. Всеки един свещеник да направи равносметка на своите дела и на своя живот и какво е направил за своя ближен. Защото и Христос казва: "По делата ще ги познаете". А не може ако правим лошо, да очакваме добро. Хубаво е свещеникът да се занимава и с друга социална дейност, както правим ние от храм "Св. Параскева". Всяка неделя след служба даваме обяд. Наистина има много хора, които гладуват в Плевен и се радват и на скромен обяд.

- В много европейски страни църквите са богати и могат да си позволят такава дейност. Вашата църква откъде намира средства?

- Храната се купува със средства на дарители, между тях има и много анонимни.

- Какво можете да направите вие, когато се сблъсквате с явна неправда?

- Да се прояви разбиране, състрадание, непримиримост. Все пак живеем в демократично общество. Можеш да кажеш или да помогнеш на хората, които са пострадали от тази неправда. Има какво да се направи, ако човек иска. Хубаво е ако все повече млади хора се доближат до църквата, а не да попадат в клопките на разни секти, които не е тайна за никого, че съществуват. Има хора, които все още казват, че не вярват в нищо, което за мен лично е безумство. Не може човекът, който е венец на божието творение, да приключи живота си в гроба. Ние вярваме, че душата е безсмъртна. При смъртта тялото се полага в гроба, а душата отива при този, който я е дал.

- Възкресението е доказателство за това, че човешкият живот не свършва с физическата смърт. А съществува ли прераждане на душата?

- Не, това е отклонение от християнското учение. Всеки сам кове съдбата си. Всеки ще отговаря за делата, които върши на земята. Не може аз да греша и да съм спокоен, че като умра, един ден моята душа ще отиде в твоето тяло, ти ще живееш праведен живот и така ще се пречистят и моити грехове.

- А как църквата обяснява раждането на деца с недъзи и инвалиди, не трябва ли всички да имаме равен старт в живота?

- Често пъти децата плащат за греховете на своите родители, дори на поколенията преди тях. Но това е в ръцете на Бога - това, което ни е писано, както обичаме да казваме. Всъщност няма пълно предопределение на живота, защото човек, който търси своето спасение, той може да го постигне по един или друг начин. Както св. апостол Павел. Той е бил най-големият гонител на християните. На път за Дамаск Христос му се явил и му казал: "Савле, Савле, защо ме гониш?" Оттогава той става най-големият проповедник в защита на христовата вяра. Дори и разпънатият разбойник на кръста до Христос в последния момент повярвал в него. Това не означава, че може цял живот да правиш лоши неща и да получиш спасението си от един миг. В този ред на мисли можем да споменем, че в древността хората са се кръщавали на по-преклонна възраст. Защото с кръщението се омиват греховете. Те смятали, че колкото по-късно се кръстят, ще отидат при Бога по-чисти. Днес децата биват кръщавани според вярата на своите родители. За съжаление често когато детето израсне, родителите забравят да му говорят какво учи църквата. Тя не учи на неразбирателство, на лошо, а на мир, правда, любов между хората. Христос казва: "Обичайте и враговете си." Ако едно дете от малко се наставлява в истините на христовата вяра, смятам, че няма да има толкова убийства, грабежи и по-малко хора ще залитат в неверните учения.

- Мислите ли, че християните 2000 години след идването на Христос са по-вярващи и по-прозрели учението му?

- Времето, в което живеем, не може да бъде сравнено с онези апостолски времена, които са били много близко до момента, в който Христос е живял тук, на Земята. След Възнесението на Христос християните са се събирали всяка неделя и са извършвали света литургия. Днес също е така, но много хора не знаят това. Света литургия се отслужва и на всички останали християнски празници, което приобщава хората. Тъй като литургия означава "общо дело" - това е една обща молитва. Молитвата се дели на частна и обща. Частни са молитвите, които сутрин християнинът си прочита вкъщи пред домашния олтар, който може да изглежда най-различно - хубаво е иконите да са поставени на изток. Вечер също се молим, като седнем да се храним, като приключим. Молитва е дори изразът: "Господи, помилуй". Обществената молитва се извършва в храма от йерархическите лица. Присъстващите мислено участват в нея и се откъсват от всичко земно, спомнят си Христовите страдания, смъртта и славното му Възкресение. За да може да си тръгнат от храма в мир.

- Много хора са отблъснати от вярата заради непристойните деяния на някои свещеници. Какво ще кажете на тях?

- Свещеникът е човек като всички останали със своите предимства и недостатъци. И аз мога да изпадна в изкушение. Наистина хората ще видят и ще си кажат в сърцата: "Какъв свещеник е този?" Но ние трябва да вярваме, че силата, опрощаването на греховете, благодатта е от Бога. Свещеникът служи на светия олтар, но благодатта не идва от него. Той е само проводник. Макар и ръждив - той е проводник. Това е истината. Силата идва от извора. Тръбичката, по която идва водата, може да е от злато, от сребро, от обикновен метал. Но живителната течност идва винаги от един хубав и бистър извор. Един човек, който идва с вяра в храма, няма да гледа кой е свещеникът. Всеки трябва да изпита първо вярата си, да изпита себе си. И да избягва да съди своя близък. Хората не бива да се занимават с клюки. За толкова много неща може да се говори, а те започнали да се занимават с делата на един или друг. Всеки отговаря за своите дела. Идеални хора няма. Животът поднася различни изненади.

- На вас случвали ли са ви се чудеса?

- Много хора идват в църквата и казват, че както стояли и пиели кафе, им се явил Христос. Ако познаваме добре живота на светиите - с какви дела те са украсили своя земен път, в какви трудности са проповядвали и тяхната ревностна вяра, ще знаем, че в житията не на всички светии се казва, че Бог им се е явил. Как тогава ние, свещениците, да си обясним, че в днешно време хора, които не водят чак толкова чист живот, могат да видят Христос? Та той чак и разговарял с тях. Не мога да го приема. Аз вярвам, че Бог ми е помогнал да стана точно свещеник. Но за да стана такъв, аз съм се потрудил според силите си - няма перфектни хора. Ако аз не бях нужен на църквата, ако Бог беше отредил моето място да е другаде, може би така щеше да стане.

- Искате да кажете, че всички свещеници са вярващи и няма такива, които приемат своята дейност като професия?

- Мисля, че всеки свещеник има вярата. Защото той служи света литургия, на която приема тялото и кръвта Христови. Има хора, които говорят, че има безбожници между свещениците, но това не е така. Свещенството не е занаят - да заключим работилницата и да се приберем. То е призвание. Не може да отидеш да си подадеш документите, работното ти време да е от 8 до 6, да пееш, да ходиш по погребения, да се срещаш с хора просто така. По-скоро рядко хората контактуват със свещениците, за да ги познават истински.

- Вие самотен човек ли сте? Сигурно в очите на доста хора изглеждате странно...

- Да, така е до някъде. Но имам подкрепата на своите роднини. Аз съм отрасъл в църквата и решението ми не изненада никого в Обнова. Срещнах тяхното разбиране. Аз не се срамувам от църквата и не обичам някой да ми налага мнението си. Отклонявал съм такива разговори като обяснявам, че животът си е мой и аз решавам какво ще правя.

- Има ли според вас хора, които посещават храма, защото е модерно?

- Всеки идва според мен да се помоли, да сподели своята болка или радост и да запали една свещ. Не мисля, че някой идва да отбие номера. Колкото и един човек извън църквата да изглежда, че е безгрижен, ние не знаем той какво изпитва в душата си, какво таи. Затова църквата е отворена за всеки.

- Как ще коментирате това, че съществуват две християнски църкви и един Бог? Какво мисли православието за католицизма?

- Имаме догматически различия, които не ни позволяват да служим заедно света литургия с католиците. Ние не сме съгласни с техния догмат за главенство и незаблудимост на папата, както и с техния символ на вярата, който се чете на светата литургия. През 1054 г. Западната църква се отделя от Източната. Католиците смятат, че Христос е дал първенствуващо място на Св. апостол Петър. И тъй като той е бил в Рим, те смятат, че той трябва да е главен град.

- Вие лесно ли прощавате?

- Всеки трябва да прощава. Не само да кажеш "прощавам." Трябва човек да умее да наведе глава, да осъзнае, да не търси вината само в другия. Няма безгрешни хора. Трябва да бъдем снизходителни и да умеем да прощаваме истински. Всеки казва молитвата "Отче наш". Не бива да изговаряме думите механично, а да се замислим днес простихме ли? И дали ще ни бъде простено. Защото ако ние не простим на нашите ближни, Небесният отец няма да ни прости.