Брой 16                                                    

22 - 29 април 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. Васил Тодоров

 

Ръководената от него Клиника по нефрология и хемодиализа е едно от най-престижните звена на Университетската болница в Плевен. През последните три години клиниката е на първо място в страната по показатели за хемодиализното лечение.

 

Лекарят трябва да бъде

преди всичко човек

 

Доц. Васил Величков Тодоров е на 51 години, роден е в София. Средното си образование завършва в Плевен със златен медал, после се дипломира в столичната Медицинска академия също с отличен успех. Има 25 години стаж като лекар. Започнал е кариерата си като ординатор-терапевт в Центъра за спешна медицинска помощ - Плевен. От 1980 г. след конкурс е избран за асистент в Катедрата по вътрешни болести на ВМИ. От 1986 г. е старши, а от 1989 г. е главен асистент. През 1990 г. защитава дисертационен труд по проблеми на бъбречната поликистозна болест и придобива степен кандидат на медицинските науки. През 1995 г. е хабилитиран със звание доцент по нефрология.

Освен преподавател, е автор на над 70 научни труда - публикации, книги и участия в учебници. Член е на четири престижни международни медицински организации, на ръководните органи на Балканската асоциация по нефрология, диализа, трансплантация и изкуствени органи и на Българското научно дружество по нефрология. Името му е включено в най-популярния световен медицински сборник "Who is who in the World" ("Кой кой е в света").

Доц. Тодоров е женен, съпругата му е преподавател по френски език, има син - студент по право, и дъщеря - ученичка.

 

Интервю на Любомир ПЕТКОВ

 

- Доц. Тодоров, ръководите най-голямата клиника по нефрология и диализа в страната. Кое ви дава повод за професионална гордост?

- Началник съм на клиниката от 1995 г. Тя се е отличавала винаги с високо качество на работа, което означава - високо ниво на диагностичната и лечебна дейност. Основният стремеж на моя екип винаги е бил максимална грижа за пациентите и най-ефективно лечение на бъбречните заболявания, част от които са тежки и инвалидизиращи. През последните десет години клиниката отбеляза значителен прогрес в своето развитие. В момента тя включва две основни звена: отделение по нефрология - стационар с 25 легла, и диализно отделение с 20 поста. Сериозните успехи са в две насоки - едната е в сферата на т. нар. консервативна нефрология, която представлява лечение с лекарствени средства на най-важните и социално значими нефропатии. Нашето развитие и нашите успехи са свързани с прилагането на всички модерни диагностични методи в клиничната нефрология. Те са лабораторни, радиоизотопни и ултразвукови, имунологични. Като модерна клиника ние прилагаме безотказно и едно рисково диагностично изследване, което се практикува само в няколко университетски клиники у нас - транскутанната пункционна бъбречна биопсия. Това е действително радикален метод, при който се взема тъкан от бъбрека, за да се извърши прецизна хистологична диагностика на някои имунни нефропатии. Освен всичко това, в лечението използваме наред с антибиотичната терапия и съвременното имуносупресивно и имуномодулиращо лечение. Значителен напредък отбелязахме и в бъбречнозаместващото лечение при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Това е синдром, който е последният етап на хроничните нефропатии. Без бъбречнозаместващата терапия пациентите са обречени. Клиниката е водеща в приложението на хемодиализния метод. Диализното лечение в плевенската болница е стартирало през 1974 г. с два стари апарата. Постепенно през годините апаратите стават 16 - през 1995-а, а от миналата година, в навечерието на 30-годишнината на Клиниката по нефрология и хемодиализа, апаратите са вече 20. Този брой е нараствал постепенно съобразно броя на пациентите, респективно съобразно потребностите от такова лечение. В тази насока през последните 6 - 7 години въведохме и вече прилагаме рутинно още един алтернативен бъбречнозаместващ метод - перитонеалната диализа. На базата на всички тези постижения плевенската клиника по нефрология и хемодиализа застана на първо място в страната по обем на дейност. Така за 2003 г. сме провели 15 900, а през 2004 г. - 16 300 хемодиализни процедури. Това е огромен обем работа, който е показателен не само за нашето развитие, но е чудесен атестат за УМБАЛ - Плевен, и за нашия Медицински университет.

- Въпреки успехите, не може да нямате и проблеми в работата при сегашното състояние на здравеопазването у нас. Кои са най-сериозните от тях?

- По отношение на организацията на работа ние нямаме вътрешни проблеми. Препятствията, които срещаме, не са само наши. Те са и на колегите от много други специалности. Свързани са например с достъпа на пациентите до специалистите. Има редица несъответствия в нормативната база, несъответствия между документи на МЗ и програми на НЗОК, свързани са с рамковия договор и допълненията към него. Определено нормативната уредба на здравеопазването е в дълг по отношение на диспансерно болните. Например - предвижда се според една наредбата пациентите с определена степен на хронична бъбречна недостатъчност да се преглеждат при специалист нефролог веднъж на 3 месеца, което е недостатъчно. Някои от тях обаче са в по-тежко състояние, което изисква консултиране поне веднъж месечно, а понякога и на 10 - 15 дни. НЗОК също не осигурява финансирането на тази дейност. Решението на проблема става за сметка на лекарите. Ние преглеждаме без разрешение, преглеждаме без да спазваме нормативните документи, за да помагаме реално на хората. Вършим си работата съобразно хуманните принципи на Хипократовата клетва, без да се съобразяваме с бюрокрацията. Правим го само и единствено в полза на хората. Друг много важен проблем е невъзможността на немалко хронично болни да идват редовно на контролни прегледи поради парични затруднения, поради ниски пенсии или безработица. Това определено е наш проблем, компрометираното лечение в доболнични условия впоследствие се компенсира за сметка на по-големи разходи в болнични условия. Друг негативен фактор е недостигът на направления. Като цяло българският гражданин се нуждае и заслужава напълно свободен достъп до специалиста, който му е необходим.

- Оптимист ли сте за квалификацията на лекарите и развитието на здравеопазването в сегашните условия?

- Не съм оптимист при създадената система. Най-ощетени от нея са общопрактикуващите лекари. Системата им на работа е такава, че те практически не могат да се откъснат от нея и да специализират. Самите програми за специализация са много несъвършени. Как например да се специализира профил по нефрология само в рамките на пет дни. За останалите специализации също има затруднения, тъй като са свързани с продължително откъсване от постоянната месторабота и прекратяване на трудовото възнаграждение.

- А според вас като университетски преподавател какво привлича младите хора към лекарската професия?

- Както в миналото, така и сега, лекарската професия е привлекателна и престижна, радва се и на уважение в нашето общество. Вярно е, че като цяло заплащането в някои сфери на здравеопазването не е добро, особено това на лекарите от болничната лечебна дейност. Това, което според мен мотивира бъдещите лекари, обаче са общочовешките, хуманни подбуди да помагаме на болния и да спасяваме живота. Трябва да си признаем, че моралният облик и мотивация и на младите, и на изградените лекари вече са различни. Самата система ги промени. Фактът, че общопрактикуващият лекар вече се нарича едноличен търговец, е достатъчно красноречив. Превръщането на лекаря в търговец практически е отстъпване от моралните принципи на професията. Нямам нищо против търговските професии изобщо, но здравето да бъде превърнато в търговски продукт, за мен е неприемливо. Здравните услуги може да бъдат обект на оценяване и остойностяване от страна на държавата и на работодателя, но в никакъв случай не трябва да се поставя знак за равенство между клиент и пациент.

- Според вас Плевен подходящ град ли е за професионалното и научно развитие на един лекар?

- Плевен е един чудесен град, който има ресурс за развитие на една високо професионална болнична дейност и на научна работа. В нашата болница има много съвременни и престижни клиники, с прекрасни специалисти.

- А вие изкушаван ли сте от идеята да продължите своето развитие навън?

- Получавал съм доста предложения от колеги и приятели в чужбина. Винаги обаче съм чувствал, че мястото ми е тук и никога не съм възнамерявал да работя зад граница.

- В какво освен в Хипократовата клетва вярвате безрезервно?

- Вярвам във всички общочовешки принципи. За един лекар е важно да бъде преди всичко човек, да бъде добър професионалист, да се отзовава на нуждите на болните, дори когато знае, че прогнозата не е добра. Вярвам, че лекарят трябва непрекъснато да се усъвършенства. Професията ни изисква от нас да се учим цял живот. Казал го е и известният руски учен Иван Петрович Павлов: "Науката изисква от човека целия му живот". Винаги съм приемал, че медицината изисква от лекаря целия му живот.

- Вие сте кандидат за народен представител от листата на Коалиция за България за предстоящите парламентарни избори. Какво ви насочи към политиката?

- Смея да твърдя, че никога не съм бил политически неангажиран. Като гражданин аз винаги съм изповядвал леви убеждения. Не съм променял възгледите си, касаещи развитието на обществото, неговата организация, нито за системата на здравеопазването. Отзовах се на една покана от моята партия и се отзовах с готовност. Приех с благодарност тази покана да участвам в листата на БСП и коалиция, която за мен е израз на голямо уважение не само към мен лично, но и към работата ми. Приех с идеята да направя максималното и като експерт, и като гражданин, така че БСП да постигне убедителен резултат на изборите, какъвто заслужава.

- Смятате ли, че досега е имало достатъчно силно политическо представителство на лекарското съсловие и на здравеопазването?

- Имало е, разбира се, моменти през последните 15 години, когато отделни правителства са оказвали по-голяма подкрепа в нашия сектор, но струва ми се, българското здравеопазване досега никога не е било приоритет №1 на държавата.

- Кои са важните акценти в управленската програма на Коалиция за България според вас?

- Много от постановките на БСП в проекта в сферата на здравеопазването споделям лично. За мен е особено важно, че левицата залага на радикални промени, които според мен ще поправят последиците от произволно избрания и насила наложен модел на "здравна реформа". Порочните механизми в нея са много. Откъсна се доболничната от болничната помощ, българският гражданин беше лишен от свободен достъп до специалистите, въведоха се необоснованите потребителски такси, които макар и малки, са проблем за доста социално слаби хора. Финансирането на болничната дейност от НЗОК допълнително деформира ползотворността на здравеопазването. Постоянното променяне на лекарствените списъци и постепенното намаляване на реимбурсираната част от стойността на лекарствата се отразява крайно негативно върху здравния статус на населението. В системата на болничното здравеопазване т. нар. рамков договор създава предпоставки за дискриминационно отношение към пациентите, в зависимост от принадлежността на заболяването им към т. нар. клинични пътеки. Болничната дейност е недофинансирана и така дефицитът в дейността на болниците е заложен априори.

Левицата предлага редица конкретни и изпълними промени в системата, като премахване на потребителската такса, единно финансиране на болничните заведения, въвеждане на електронна здравна карта, свободен достъп до избран специалист и ясна нормативна база по отношение на лекарствената политика.

Не на последно място е необходимо най-сетне да бъде решен веднъж завинаги въпросът за достойното заплащане на лекарския труд. Системата на частното здравеопазване също трябва да бъде запазена и развивана. Нека тези колеги, които имат нагласата да създават частни лечебни заведения и да лекуват платежоспособни пациенти, да могат да го правят качествено. Държавните болници обаче трябва да предлагат модерно, добре финансирано и най-вече достъпно за всеки гражданин лечение.