Брой 15                                                    

15 - 21 април 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Румен Лазаров

 

Председателят на Плевенския окръжен съд (ПОС) в навечерието на Деня на юриста - 16 април, отчете добри резултати на ръководената от него институция по време на годишното събрание. Той бе любезен да отговори на актуалните въпроси, касаещи правосъдната система, и чрез страниците на "BG Север" поздрави колегите си с предстоящия им професионален празник.

 

Правосъдието е

въпрос на морал

 

Румен Лазаров е роден на 17 май 1961 г. в Плевен. През 1979 г. завършва Втора гимназия в родния си град, а от 1981 г. до 1985 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 21 ноември 1986 г. до 4 декември 1991 г. е бил следовател в Окръжна следствена служба (ОСС) - Плевен. После става съдия във военния съд в родния си град, където работи до 2003 г. От 2 юни 2003 г. до 30 юни 2004 г. е бил съдия в Плевенския окръжен съд (ПОС), след което поема длъжността председател и административен ръководител.

 

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

 

- Г-н Лазаров, как премина годишното отчетно събрание на Плевенския окръжен съд, с какво можете да се похвалите?

- На 8 април беше проведено годишното отчетно събрание за дейността на Плевенския окръжен съд и районните съдилища от района за изминалата 2004 г. Гости на нашето събрание бяха председателят на Апелативния съд във Велико Търново Йорданка Неделчева, съдия Милчо Ванев от Апелативния съд, окръжният прокурор на Плевен Марио Василев, както и директорът на ОСС в града Цвятко Камбуров.

В началото изнесох отчетен доклад, както за дейността на Плевенския окръжен съд, така и за петте районни съдилища, които се намират на негова територия. Това са районните съдилища в Плевен, Червен бряг, Левски, Никопол и Кнежа.

На базата на статистическите данни и след анализирането им са направени съответните изводи за работата на съдилищата. Така за 2004 г. в ПОС и районните съдилища, както съдиите, така и служителите, са показали добри резултати, трудили са се мотивирано, с чувство на дълг и отговорност. Това не е само мой, субективен извод, а е една обективна оценка на базата на статистическите данни. Много добри отзиви за работата на окръжния съд и районните съдилища даде и председателката на апелативния съд във В. Търново Йорданка Неделчева. Въпреки че техният доклад още е в процес на изготвяне, на обобщаване на данните, г-жа Неделчева сподели, че по най-важния показател - за приключване на делата в тримесечен срок, ПОС държи първото място сред всички съдилища, които се намират на територията на апелативния съд. Това се отнася както за организацията на работа, така и за професионалните качества на съдиите в района.

Гордея се, че съм съдия в ПОС, защото моите колеги са хора с богат житейски и юридически опит, имат добри нравствени и професионални качества, а това неминуемо рефлектира върху тяхната ежедневна правораздавателна дейност и върху качеството на постановяваните от тях съдебни актове. Правораздаването трябва да бъде бързо, ефективно и справедливо, а то е такова благодарение на усилията на нашите магистрати.

- Можете ли да посочите някои конкретни цифрови данни за дейността на Плевенския окръжен съд?

- Основните критики, които идват от средите на политиците, на журналистите, от представители на европейските комисии на страните членки на Европейския съюз са отправени към твърде дългия срок, към продължителността във времето на съдебното производство. Това са основателни критики, тъй като дори и за хората, които не са с юридическо образование, е ясно, че мудното и тромаво правосъдие е лошо правосъдие. В тази връзка искам да подчертая, че през 2004 г. 89% от всички дела, постъпили в ПОС, са разгледани и решени в тримесечен срок. Това е един добър показател, който фиксира бързината на правораздаването и ни дава основания за оптимизъм.

Друг съществен факт е, че тези резултати са наследени от предишни години. Тук се наблюдава една устойчива тенденция, преобладаващата, да не кажа огромната част от делата да се гледат в тримесечен срок. През 2003 г. 91% от постъпилите в съда дела общо за годината са разгледани и решени в тримесечния инструктивен срок, а през 2002 г. по този показател са минали 92% от съдебните производства.

Наблюдава се и друга тенденция - на леко намаляване на постъпващите в окръжния съд, различни по своя характер дела, но за този факт съдиите не носят вина, тъй като делата постъпват в съда или въз основа на искови молби, или въз основа на внесени от прокуратурата обвинителни актове. Важното е да се разглеждат и решават бързо, своевременно, компетентно и качествено, така че правосъдието наистина да е справедливо и да не се отдалечава във времето. Прекалено дългото времетраене на един съдебен процес освен че разколебава доверието на гражданите в съдебната система, е и осезателна пречка за пълноправно членство на България в ЕС. Всички знаем, че едно от най-важните изисквания за постигането му е да се доведе докрай започналата и проточила се по-дълго от необходимото съдебна реформа.

- А какви проблеми най-често срещате във връзка с опитите за адаптиране на родната съдебна система към европейските изисквания? Какви промени се налагат в нормативната база, в кадровия подбор, в квалификацията на юристите?

- Основните проблеми, а то е видно и от провеждащите се семинари, национални конференции на съдиите с участие на представители на чужди държави, са свързани със законодателството. Сериозната причина за отлагането на делата, за по-дългото от нормалното времетраене на съдебните процеси, независимо дали те са граждански или наказателни, е нормативната уредба. Така че е необходимо да бъде променена законовата база с цел правосъдието да стане по-леко и да се съкрати времетраенето на съдебния процес. Това, разбира се, не означава снижаване на ефективността при разкриване на обективната истина, което пък кореспондира с основите на правото въобще. Интересите на гражданите, на обществото и на държавата като цяло налагат претенцията правосъдието да се раздава в разумни срокове. Още повече, когато става въпрос за обвиняеми и подсъдими, които са задържани под стража и трябва да им се осигури справедлив процес от една страна, а от друга - задържането трябва да бъде в разумни срокове. А те не са 5, 6 или 8 години.

Напоследък за разглеждане влизат дела от началото на 90-те години на миналия век. Причината е, че прокуратурата наистина започна да работи както трябва, ускоряване се забелязва и в работата на ОСС. Не говоря само за територията на Плевенския окръжен съд, в цялата страна масово постъпват с обвинителни актове дела за престъпления, извършени преди 15-ина години. Досега те са трупали прах по лавици и в чекмеджета, но е очевидно, че вече са взети мерки и вървят към приключване. Затова сега се намират в съдилищата.

Когато изготвях доклада, ми направи впечатление, че броят на наказателните от общ характер дела като първа инстанция в ПОС в сравнение с предходните две години се е увеличил повече от два пъти. За 2004 г. в съда са постъпили 139 наказателни от общ характер дела първа инстанция, докато за 2003 г. те са били 72, а през 2002 г. - само 61. Увеличение се забелязва и при административните дела, но не чак в такива сериозни размери. Данните показват, че подобна тенденция се наблюдава както в Плевенския районен съд, така и в Червенобрежкия.

- Министърът на правосъдието Антон Станков вече обяви, че до 15 май ще имаме нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Практикуващи юристи вече изразиха съмнения относно този срок, възможен ли е той според вас?

- Една от най-важните промени, за която настояват и от Еврокомисията, и от страните членки на ЕС, е приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс. Аз следя внимателно тази одисея, но не мога да коментирам, тъй като не съм запознат какво точно ще се промени и как. Слушах преди няколко дни министър Станков, той също отказа да коментира, позовавайки се на обстоятелството, че за създаването на новия НПК е сформирана работна група, която в суров вид е предложила идеи на правителството. Те обаче още не са обсъдени и не са материализирани в проектозакон. Когато това стане, министър Станков обеща, че по подходящ начин ще бъде съобщено какви са промените, в какво се изразяват те и едва тогава би могло да се коментира както от страна на съдиите, така и от страна на прокурори, следователи, адвокати. Всички се надяваме, че промените ще бъдат за добро, т. е. ще улеснят правораздаването, ще го направят още по-бързо, по-справедливо и ще помогнат на държавата да добие едно по-високо самочувствие в процеса на евроинтеграцията.

- А вас, практикуващите юристи, питат ли ви, когато творят законите - все пак вие сте хората, които боравят с материята, и имате поглед върху конкретното й приложение?

- Въпросът е съвсем основателен. За съжаление аз от 1986 г., откакто работя в системата, не бих казал, че законодателите и административните ръководители на съдебната власт не ни питат, но ни питат постфактум. След като бъде изготвен законопроектът, след като бъде внесен в правната комисия на Народното събрание, след като бъде гласуван в пленарна зала и съответно стане закон, тогава започват да се организират конференции или съвещания по един вече приет закон. Чак тогава се търси мнението на практикуващи юристи, а то в този момент е излишно, тъй като закон, който е влязъл в сила, не се коментира, той се прилага от съдиите, прокурорите, следователите и е задължителен за тях, както и за гражданите. Така че този момент е неподходящ за вземане под внимание на мнението на практикуващите юристи.

Често коментираме този проблем с моите колеги. Според нас е необходимо когато се работи един закон, тогава да се чуват гласовете на професионалистите, които боравят с материята. Важно е да се вземат впредвид техните идеи, ако те са прогресивни и приложими, да бъдат осмислени от законотворците и да залегнат в нормативните актове.

- А до каква степен ефективността на правораздаването се влияе от финансовата обезпеченост?

- Съгласно Конституцията на Република България и Законът за съдебната власт ние имаме отделен бюджет. Магистратите трябва да се съобразяват, да се вместват в рамките на определените лимити, защото не е тайна, че те са доста ограничени.

Аз не мога да твърдя, че парите са напълно достатъчни, но наблюденията ми показват, че такова е положението и в другите окръжни съдилища в страната. Висшият съдебен съвет взема мерки, за да може системата да разполага с ресурси, защото в противен случай дефицитът оказва влияние върху ефективността в пряката работа на съдебната система.

- Липсата на финанси обаче не провокира ли корупция в системата?

- Аз не бих могъл да твърдя, че липсата на средства провокира корупция, но е сериозен фактор за поява на корупция. Независимостта на магистратите е едно, но тя би трябвало да е и финансова. Това означава не някакви супер заплати, но все пак трудово възнаграждение, което да съответства на вложения труд и на стандарта на живот в България. Защото бедността генерира корупция. Голямото богатство също генерира корупция. От едната страна се появява някакъв новобогаташ, съмнителен бизнесмен с много пари, а от другата стои обикновен държавен служител - прокурор, следовател или съдия. Голямото несъответствие в размера на доходите пак е условие за "преминаване на границата". Така се създава корупционна среда, в която потъват усилията на много честни магистрати.

У нас проблемът е, че този вид обществено зло многократно надхвърли мащабите на поносимост за страната. Европейските юристи, които посещават Плевен, не отричат наличие на корупция в държавите си. Но там обществото разполага с механизми за ограничаването й или държането й в определени граници.

От друга страна много малко хора досега са осъдени за корупция, защото тя трудно се доказва в съда.

- Какви личностни качества трябва да притежава един човек, за да стане добър юрист?

- За да стане добър юрист, човек трябва преди всичко да бъде честен, да притежава чувство за дълг и отговорност и да има високи нравствени качества. Професионалните могат да се изградят и да се придобият в процеса на работа.

Според мен правосъдието е въпрос и на морал. Аз например станах юрист от силно развито чувство за справедливост.

- Как прекарвате свободното си време? Имате ли любими занимания?

- Обичам в свободнто си време да се срещам с приятели, да чета предимно руска литература. Привличат ме също така и криминалните романи, трилърите. Голям любител съм на спорта, постоянно следя състезанията по футбол, лека атлетика, плуване. Ходя със семейството си на Балкана, когато имам повече свободно време. Човек трябва да си почива, защото преумората, голямото напрежение, без да имаш възможност за релаксация, рефлектират отрицателно върху работата.

- Проявява ли семейството ви разбиране към вас и към отговорните ви задължения?

- Съпругата ми е икономист, имам син, който е в XI клас в Държавната финансово-стопанска гимназия "Интелект". Държа на семейството си, както и те държат на мен и ме разбират. Те са ми опора, помагат ми в трудни моменти.

- Съществува ли мото, което да обединява личностните ви и професионални мотиви за действие?

- Понеже съм съдия, много отдавна бях прочел една мисъл на немски философ, която ми пасва. Та той като специалист в областта на правото казва: Справедливост е да искаш справедливост. Тази мисъл точно отразява моите нагласи, мотивацията ми за работа.