Брой 14                                                    

8 - 14 април 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ст. лейт. Даниел Димитров

 

Съвсем скоро той ще бъде най-младият инструктор в авиобаза "Каменец" на новите самолети, които бяха закупени миналата година от българските военно-въздушни сили - PC - 9М. 29-годишният авиатор бе един от летците, които заминаха за Щанц, Швейцария, за да се обучат на новата техника. Завърна се със сертификат от швейцарската въздухоплавателна агенция, който му дава право да лети и да обучава на "Пилатус". През 2002 г. старши лейтенант Даниел Димитров печели стипендия от САЩ и преминава курса на обучение на техните летци в рамките на една година. Твърди, че за него летенето не е само професия, но и призвание.

Роден е през 1976 г. в Сливен. Родът на майка му е от плевенския край, а на баща му - от Котленския балкан. Твърди, че е наследил по малко и от двата типа нрави. Израства и учи в Сливен, средното си образование завършва в природоматематическа гимназия с математика и английски език.

 

В небето се чувствам на мястото си

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Ст. лейтенант Димитров, как решихте да станете пилот?

- При мен стана доста случайно. До последния момент, след като завърших средното си образование, не бях решил къде да се насоча. В интерес на истината още като ученик се записах в тогавашните аероклубове в Сливен и там правих парашутни скокове. Първо летях на безмоторен, а после и на витлов самолет. И от тогава все пак знаех донякъде какво представлява полетът, но в крайна сметка самата летателна професия е доста по-различна от представите, които имах.

В последствие, по време на кандидат-студентската кампания, кандидатствах в няколко университета и бях приет. Изпитите за военното училище бяха август месец и аз реших - така, като завършек на всички тези усилия, да опитам и там. Положих изпитите и след време, когато дойдоха резултатите, се оказа, че имам подходящия бал и се класирам в тази специалност, която бях посочил - "Летец-пилот за ВВС". Бях избрал само нея, защото прецених, че ако ще уча във военно училище, то ще е единствено това. После трябваше да избера между различните възможности. Направих го на една почивка на море. И така, между другото, осъзнах, че това е нещото, което искам да правя. Така се започна. Пет години се обучавах с всичките радости и перипетии. Завърших през 2000 г. като летец и на 19 август получих първото си офицерско звание. Нещото, с което се гордея е, че приключих обучението си с отличие и имах право да избирам къде да бъда разпределен.

- Защо решихте, че искате да служите в авиобаза "Каменец"?

- Защото вече отчасти познавах колектива, който работи там, хората, които бяха, и досега съм с прекрасни впечатления от моите колеги. Освен това може би е и въпрос на вътрешна нагласа. До този момент не съжалявам, че направих този избор.

- Висшите военни училища безспорно са по-особен тип вузове. Какво научихте в Долна Митрополия, освен това как се пилотира самолет, разбира се?

- Освен че човек усвоява теоретични знания и някакви практически умения, специфичните условия на военната среда, която е обусловена от задачите, които решават армията и въоръжените сили, те учат и на видовете взаимоотношения между хората. Това всъщност беше училище на живота, защото срещаш различни индивиди и самата изолираност на средата понякога поражда по-особен тип взаимоотношения. Т. е. като че ли е по-трудно, но в крайна сметка очите ти се отварят за много неща. И в емоционален и психологически план те изгражда като личност, защото този период на обучение съвпада и с един преходен период в чисто биологичен план.

- Какво е оставило най-трайни впечатления у вас до сега в работата ви на авиобаза "Каменец"?

- Тези пет години преминават пред очите ми единствено от положителната им страна. Забравям лошото, защото то не ми помага. Но най-хубавото е, че в момента летим на новия самолет, който закупи българската държава - PC - 9M. Може би това е един от най-запомнящите се моменти - новата техника. Друг такъв момент в чисто личен план е възможността, която имах, да бъда за една година в САЩ и да премина курса на обучение на техните летци. След това да замина за Щанц, Швейцария за приучване на новия самолет, който ще бъде експлоатиран във ВВС.

- Как бяхте избран за обучението в САЩ?

- Министерствата на отбраните на България и САЩ имат програма, съгласно която Америка организира нещо като стипендия за чуждестранни военнослужещи. Тя е свързана с обучение по съответната специалност. Имаше конкурс с няколко етапа и кръга на селекция. Явихме се пред представител на американското посолство на тест по английски език, като документите на преминалите успешно бяха разгледани допълнително от комисия на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Имаше интервю по телефона с представители на института в Сан Антонио. В крайна сметка от тази група, която се явихме - трийсет и няколко човека, имах щастието да бъда избран.

- Какво ви направи най-силно впечатление по време на курса?

- В САЩ заминах през септември 2002 г. Първите два месеца бях в Сан Антонио, Тексас, в техния езиков институт, където бъдещият обучаем преминава интензивен курс по език в конкретната специалност. Това дава и известно време за адаптация към техните нрави, към културата им. След това към края на ноември заминах в една от трите им учебни бази за ВВС - Калъмбас, в щата Мисисипи. След това бях зачислен в състава на един техен клас летци от 25 човека. В него само трима бяхме от различни държави - аз и двама колеги съответно от Доминиканската република и Хондурас. С тях освен обединяващият факт, че сме от различни страни, станахме и много добри приятели. Все още поддържаме връзка, пишем си отвреме навреме. По стечение на обстоятелствата се оказа, че ние сме първите, които от много години минават тази програма на това място. Беше интересно, защото програмата изискваше доуточняване и ние имахме възможност да участваме именно в изчистването на детайлите. На моменти това ни караше да се чувстваме като опитни мишлета, но определено мога да кажа, че се справихме успешно. Там започнахме с теоретичен курс за конкретния самолет, който ще бъде усвояван, след това продължи практическото обучение в течение на 9 месеца. За това време налетяхме 170 часа, което е една добра цифра. Имахме възможност на маршрутните полети да обиколим и други части на Щатите - отидохме до Флорида, до Южна Каролина, до Алабама. Освен чисто специализираната подготовка се срещнахме с много хора и видяхме места, които се запомнят.

След като се върнах от Сан Антонио положих изпит за повишаване на квалификацията, получих трети клас летец-пилот на ВВС.

- Вие бяхте един от летците-пилоти, които заминаха за Щанц, Швейцария, за да се обучите на новия PC - 9M?

- Да. След като стана ясно, че е подписан договор за закупуването на нов тренировъчен самолет PC - 9M, бяха избрани две групи по 4 човека летци-пилоти, които да отидат и да се приучат на новата техника. Заминахме в края на септември миналата година. Първо преминахме теоретична наземна подготовка, след което последваха полети. Една от целите на курса беше да усвоим границите, т. е. пълните възможности на самолета за малко повече от 20 дни. Курсът беше много интензивен. Изискванията бяха големи, а и ние осъзнавахме, че трябва да положим максимални усилия, за да можем знанията, които сме придобили, в последствие да предадем на колегите си. Фабриката на "Пилатус" се намира в близост до град Люцерн. Даже много полети се осъществяваха около Люцернското езеро и беше много красиво. Покрай завода има писта, която се използва от самия производител за изпитателни полети и за курсове на обучение. Завършвайки този курс, швейцарската въздухоплавателна агенция ни издаде сертификати, с които ни дава право да летим и да обучаваме на този самолет.

- Кога ще започнете да обучавате следващите летци?

- Това ще стане в съвсем скоро време. В момента тези 8 човека, които бяхме там, доизглаждаме програмата, по която ще бъдат обучавани следващите летци и доусъвършенстваме своите умения. Първоначално ще започнем с обучението на офицери, т. е. хора, които вече са летци, и в последствие, съгласно плановете, ще започнем да обучаваме и курсанти в техника на пилотиране и бойно използване на самолета.

- Колко часа са предвидени за тази цел и достатъчни ли са те?

- В момента именно голямата икономичност на самолета PC - 9M ще ни позволи с възможно най-малко разходи да увеличим часовете в зависимост от специалността. Идеята е бъдещите курсанти да завършат с не по-малко от 200 часа. Внесените промени в техните учебни планове и програми за летателно обучение ще позволят да подобрим тяхната подготовка и съответно да увеличим чувствително часовете, които те ще имат до края на курса си на обучение във факултет "Авиационен" на Националното военно училище.

- На какви самолети сте летял и кои са най-незабравимите ви спомени?

- Ако трябва да изброя всички самолети, ще започна още от аероклуба, където първият ми самолет беше безмоторен с името L-13 "Бланик". Следващият бе "Злим - 42 МУ". Във военното училище продължих с L-29, после основно на L-39. В Щатите летях на Т-37 и сега вече на PC - 9M. Честно казано, най-щастливите ми мигове бяха с безмоторния самолет - от чисто емоционална гледна точка. Останалите са по-скоро свързани с работата. Но всеки един оставя някаква следа, някакъв спомен.

- Как виждате вашата лична перспектива?

- Лично аз продължавам да се трудя и да изпълнявам задачите и заповедите, които ми се възлагат. Продължавам да усъвършенствам подготовката си на този самолет. Имам още много работа и много време.

- Има ли според вас бъдеще авиацията в България?

- Определено да. Не разбирам защо се поставя това под съмнение. Опитът, резултатите и анализите от военните действия през последните 10 - 15 години по недвусмислен начин и извън всякакво съмнение показаха, че авиацията ще играе основна и решаваща роля при воденето на бойни действия, както и при борбата с тероризма. За мен няма никакво съмнение за мястото и значимостта на ВВС в бъдеще.

- Какви качества трябва да притежава един летец?

- Честно казано, нямам отговор на този въпрос, защото колкото хора съм срещнал, всичките са различни. Но това, което ги обединява, като че ли е тяхната упоритост, която на моменти преминава в инат - поне при мен е така. Другото е желанието непрекъснато да учат и да се усъвършенстват. Защото летателната професия, въпреки красивата й страна, е много трудна. И необичайната среда, в която работим, налага едно постоянство, една воля да се бориш със себе си, със сетивата си на моменти.

- В определени моменти не ви ли се е искало да избягате от тази действителност и да се занимавате с нещо друго?

- Разбира се, че всеки човек преминава през различни периоди, но не мисля, че е имало такива моменти, в които съм искал да се откажа от летенето. За мен лично това не е само професия, но и призвание. Затова за себе си съм спокоен и мога категорично да заявя, че нямам моменти на разколебаване.

- Повечето момченца искат като пораснат да станат пилоти или космонавти. Вие за какво мечтаехте?

- Помня ли, беше толкова отдавна (смее се). Като че ли обаче не беше за летец. Но нямах изявена мечта - да бъда някакъв или друг. Самият факт, че се колебаех къде да следвам, е показателен за това. Но в момента, в който постъпих по този начин, разбрах, че това е нещото, с което съм искал да се занимавам, и изборът ми се оказа правилен.

- А сега за какво мечтаете?

- Сега мечтая да имам възможност да продължа да правя нещата с удоволствие - да не пресъхва този ентусиазъм, който имам. И да мога вечер спокойно, когато се прибера, да се обърна назад и да кажа - да, нещата, които направих са такива, каквито съм ги искал. Мечтая да продължавам да чувствам удовлетворение от работата си.

- Имало ли е случаи, когато се чувствате неудовлетворен?

- Много пъти, но всяко едно препятствие се явява предизвикателство. Ако я няма тази нагласа, човек много скоро ще се окаже затрупан от проблемите и временните неуспехи и оттам нататък няма излизане от този омагьосан кръг. Имало е много дни, когато съм се прибирал уморен и неудовлетворен. Но когато на другата сутрин отново се изправя пред самолета, се втурвам с главата напред.

- Какво е усещането да летиш?

- Неописуемо. Всеки по много личен и индивидуален начин възприема полета. Някой се чувства голям, друг - точно обратното. Лично за мен - аз се чувствам на мястото си.

- Изпитвате ли понякога страх?

- Да, даже много често. Но това не е страх в общоприетия смисъл на думата, който те лишава от всякакви мисли и емоции. По-скоро това е реакция на един защитен инстинкт, който ни кара да бъдем внимателни, концентрирани, да не прибързваме, да обмисляме нещата и да действаме. Това на моменти ни поддържа живи. Това е мотивационен, градивен страх. При него не се чувстваш безпомощен. Който не изпитва страх - или е глупак, или е луд.

- Какво бихте пожелал на колегите си, респективно и на самия вас, по случай 12 април - Международния ден на авиацията и космонавтиката?

- Да не забравяме мечтите си и хората, които ни помагат да ги осъществяваме. Защото мечтите са тези, които движат като цяло човечеството напред, към нещо по-добро. Може би, ако не спрем да мечтаем, ще продължим и да се движим. Защото всяко спиране означава смърт. В един или друг смисъл.