Брой 13                                                    

1 - 7 април 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ивайло Атанасов

 

Известният с хапливия си език музикант и шеф на Плевенската филхармония и читалище "Съгласие" успява системно да дразни доста публични личности - според него не умишлено, а "просто така се получава".

Анализирайки културния живот на Плевен от две камбанарии, роденият на 8 септември 1957 г. Ивайло Атанасов намира през годините правилната формула, за да провежда последователна културна политика. С точен мениджърски нюх успява да утвърди достойното присъствие на Плевенската филхармония в културния живот не само на града и страната, но и в чужбина.

Лесно ли е да оглавява два културни института, защо зарязва кариерата на обещаващ пианист, има ли място в политиката за културтрегери и кои са актуалните проблеми на културата в града ни - отговорите на тези въпроси от Ивайло Атанасов само в "BG Север".

 

Политиката да не се

бърка в културата

 

Интервю на Даниела ДОЧЕВА

 

- Г-н Атанасов, какво ви свързва завинаги с Плевен?

- Това, че баща ми е един от създателите на Плевенската филхармония, затова за мен тя е и някакъв сантимент. Завършил съм плевенското музикално училище с пиано при Елеонора Карамишева. В дух на скромност - аз не съм скромен човек, моя беше първата първа награда за училището, спечелена на голям конкурс, и бях звездата на гимназията. Имам записи в телевизията и в радиото. Имах всички шансове за стабилна кариера. На едно от изданията на Лауреатски дни "Катя Попова" ме слуша френски импресарио и ме покани в Бордо, но не ми позволиха да замина. Това беше първият ми сериозен сблъсък с живота. Не заминах за Франция, защото дядо ми по майчина линия беше свещеник. От него много неща съм научил и съм расъл в църква - за разлика от други, които сега са по-набожни от мен. Вярвам, че има висша сила, която раздава справедливост от горе. Дядо ми е съден от Народния съд, конфискуват имуществото му и т. н. Мен не ме пускаха до СССР. Като завършвах гимназията имах вече две първи награди. Още в десети клас бях, така да се каже, осиновен от проф. Балсамова, майката на диригента Георги Нотев. От 70-те години датира приятелството ми с Нотев. После в консерваторията в София аз може би бях единственият й ученик, който не ходеше на уроци в учебното заведение, а у тях. Тя имаше големи надежди за мен и искаше много да ми помогне, като използва връзките си във Виена. Гарантираше ми, че проблемите с политиката ще отшумят, но с годините видях, че това няма да стане. Уроците при проф. Балсамова бяха и чисто житейски, не само по пиано. Това за мен беше уникален късмет. Между другото пуснаха ме до ГДР. Там проф. Хофман, шеф на Мюнхенската консерватория - катедра "Пиано", ме покани да уча при него. Имах и запис в радио "Берлин". Но до там.

- И се отказахте от кариерата на пианист?

- Първата ми забежка беше като съдия по футбол. Балсамова като разбра, ме руга страшно. Последваха записи, халтури - много. След това дойде художествената гимнастика - бях корепетитор на Нешка Робева. Тогава започнах и да композирам музика - за театрални спектакли, имам издадени песни, детска музика. Запалих се да пиша съчетания. Трябваше да се оженя, за да остана в София. Тогава в мой стил се сдърпах с Нешка, която ми каза: "Няма къде да ходиш". От тая жена съм научил много, защото тя е един от малкото хора, които не са демагози. Аз най-много мразя демагогията. Не нося фланелки: "Аз обичам Плевен", но това не ми пречи да обичам този град. Но няма да облека такава фланелка, защото не ми е чистичко. Нешка с личния си пример доказваше, че е убедена в това, което казва. За мен е жена с уникална воля.

- След това се върнахте в родния град?

- Да, уникално беше това прибиране посред зимата на 1985 г. Дойдох си за малко... и останах до сега. В София бяха всичките ми приятели. И като видях какво е в Плевен, си казах: "Леле, какво е това село!" Но се оказа, че не е така. Мина малко време и раздвижихме нещата в "Съгласие" с едно студио "Неделя сутрин". Залата беше препълнена. Бисерка Илиева беше шеф на културата в общината и ни даде пълна свобода да действаме. Ние се осмелихме да направим "Откровено за секса" - темата беше табу тогава. По това време бях щатен пианист в Плевенската филхармония.

- Защо напуснахте филхармонията?

- СДС изгони Георги Нотев, защото бил комунист, и аз бях единственият, който оглави някаква опозиция. Един диригент не може да бъде никога комунист. Когато политиката започне да се бърка в културата, става страшно. На сцената всичко лъсва, защото там или можеш, или не. Аз съм бъркал на сцената - не го крия. Нищо по-страшно няма от това. Един ден след това бях неадекватен. Да правиш кариера на музикант в днешно време е страшна месомелачка. Аз имам две деца - дъщеря ми свири на пиано, но не я натискам да става музикант. Синът ми се занимава с компютри. Дълго време съм преподавал музика и имам доста добри ученици. Знам, че когато отдолу няма база, а от горе се налагат изисквания, детето може да бъде смазано. Затова в нашия бранш има много депресирани хора.

- Как започнахте да се занимавате с културно управление?

- През 1991 г. напуснах филхармонията, явих са на конкурс за секретар на "Съгласие" и го спечелих. След година и половина бях избран за председател. Тогава моят приятел д-р Александър Александров, който беше кмет на Плевен, ми каза: "Я като толкова много знаеш, стани шеф на културата." Поисках пълна свобода и я получих. Веднага си отидоха много хора, на които не им беше мястото там. Свършихме огромна работа. Само в една година имаше Лауреатски дни "Катя Попова", театрална декада "Иван Радоев", фестивал "Хора и кукли" и фестивал на камерната музика. Аз защитавам тезата, че в Плевен трябва да има витрина на културата.

- А има ли я?

- Не. Не знам дали има и магазин вече. Витрината е Плевенската филхармония, на която съм директор от 1997 г. Театърът също живна, откакто Илко Иларионов е директор. Ще кажа нещо интересно. Аз бях в основата на това той да бъде избран, въпреки че ме питаха как мога да предлагам този пияница. Сега вече много хора се бият в гърдите, че заслугата е тяхна.

- Трудно ли съчетавате двете управленски длъжности?

- Който мисли, че е лесно, да пробва. Теоретично е възможно да има сблъсък на интереси. Но на практика толкова години е точно обратното.

- Кои качества според вас ви помагат да бъдете добър мениджър?

- Приятно ми е да работя. Аз се събуждам с идеи в главата, от които ако успея 1% да реализирам, съм много благодарен. За разлика от много шефове, обичам да работя с по-можещи от мен. Трябва да спрем да смазваме можещите хора в България. Ако се дава на можещите повече, те правят повече. На един неможещ колкото и да му даваш, накрая резултатът е нула.

- Бяхте член на "Гергьовден" и общински съветник. Защо?

- Допадна ми идеята тогава. Тя беше на успели личности, а не на хора, които са решили да живеят от политика. Сега е времето на личностите в политиката. Има ги и в Плевен, и в България. Хората в страната са много обезверени. Горд съм, че като общински съветник нямам предложение, което да не е прието.

- Малко хора знаят, че сте ловец отскоро.

- Стефан Ненков ме запали. Ходих няколко пъти на лов и ми хареса атмосферата. Това, че няма социално разделение - всички са равни. Още не съм си купил пушка. Мисля, че няма да мога да убия елен и сърна - много благородни животни са. На лов човек може да помисли за някои неща. Взех да помъдрявам с годините, не съм чак толкова луд като преди. Човек се уморява.

- И до сега някои хора ви обвиняват, че заедно с Георги Нотев закрихте Плевенската опера.

- За тази тема няма да стигнат и два вестника. Накратко: ако операта тогава не беше закрита, сега нямаше да има нищо. Много съм горд, че успяхме да съхраним ядрото - оркестър и хор. Дори собственият ми баща не ми говори цяла година след това, но след време разбра, че съм бил прав.

- Говори се, че турнетата на филхармонията имат частен характер?

- Това е несериозно. Мен ме командирова министърът на културата, аз командировам хората. Навсякъде по афишите пише Плевен, България. Часпром е ако излизаме и пише "Оркестър лиричен от Европа". Нещо струват ли на плевенските данъкоплатци тези турнета? Нещо дава ли община Плевен, за да пътуваме? Поискаха се 10 хил. лв. за хоровата формация. Получи ли Плевенска община 10 хил. лв. от Пловдивската опера, с която пътува хоровата формация?

- Конфликтна личност ли сте?

- Да, не го крия, и губя много от това. Едно време много грешки правех, и продължавам да ги правя. Но вече не вземам решения под въздействието на емоции. Шамаросват ме от ляво, от дясно. Ето и сега. Докато ме нямаше, вижте какво става...

- Защо някои личности не ви обичат особено?

- Искам да припомня на моите опоненти - културтрегери и трегери на културата, които мине-не мине и пишат декларации против мен, че от януари до март тази година Плевенската филхармония провокира интереса на посланици на две велики държави - Великобритания и Япония. Имам предварителни разговори с посланика на САЩ да открие курса за диригенти от Синсинати през август. Така че ако не друго, то поне господата от общината едно "мерси" да кажат. Аз виждам, че желанието им да пречат продължава с огромна сила, но поне да признаят, че тези личности идват в Плевен във връзка с Плевенската филхармония. Нека артист-оркестрантите - хората, които дават толкова много този град да има такава филхармония, да бъдат признати по някакъв начин. Едно "благодаря" просто. На тях, не на мен.

Съпругата на диригента Смит много точно каза, че "перлата в короната на Плевен е Плевенската филхармония". Нека да не се отрича това. Поканени сме на 16 декември в зала България заедно с хоровата капела "Светослав Обретенов" да реализираме "Месия" от Хендел с диригент Мартин Смит под патронажа на британския посланик. Изявата ще е с благотворителна цел. Единствената причина за тези участия е високото ниво на оркестъра. Едва ли някой вече ще тръгне да спори на тази тема. Живот и здраве догодина май или юни месец Плевенската филхармония ще изнесе 5 - 6 концерта в Англия.

- Как ще коментирате случката с разпределянето на годишната субсидия за читалищна дейност?

- Такъв вулгарен цинизъм не съм очаквал - казвам го аз, който съм безпардонен! Миналата година ни спряха нафтата - 40 хил. лв. назад. Сега - 54 хил. лв. назад. Това е съсипия, страшно е! "Съгласие" е единственото, което пълни със съдържание понятието читалище. Има показатели и нормативни документи, определени от министъра на културата. Има критерии за разпределянето на тази субсидия и те са: зала, бройки места в нея, бройки на томовете литература, бройки места в читалнята. Всички читалища, взети заедно, нямат толкова места в салончетата си, колкото има "Съгласие". Всичките 24 читалища взети заедно нямат толкова томове литература, колкото "Съгласие" - 260 хиляди! Имаме старопечатни безценни издания, които са единствени в България. Абонаментът за читалнята, в която на ден влизат между 350 и 500 човека, е за над 6 хил. лв. на година. Балетната школа, школа "Колорит"... Какво да говоря повече?! Общинските съвтници Николай Маринов и Михаил Шишков, трябва да бъдат така добри да оповестят на плевенските граждани какво работиха техните читалища през изтеклата година. Някой чувал ли е къде се намират читалищата "Парашкев Цветков" и "Развитие"? Аз питам като гражданин с какво би се променил животът на града ако тези две читалища ги няма?

Като станах шеф на "Съгласие" закрих успешната си импресарска фирма, защото нямаше да е много чисто иначе. Защо на тези две читалища им се предоставя общинска площ веднага, а за отнетите от "Съгласие" помещения вече години не се дава компенсация? Какви са тези читалища, които имат по-малки библиотеки от моята вкъщи?

- Преди време казахте, че ударите по "Съгласие" и филхармонията всъщност са насочени към вас. Още ли мислите, че някой разчиства лични сметки по този начин?

- В града има три стойностни културни института - драматичният театър, "Съгласие" и филхармонията. За друг не се сещам. Удряйки "Съгласие", се удрят директно два културни института - читалището и филхармонията. Винаги съм си мислел, че хората в сградата с часовника са над личните взаимоотношения, но май бъркам. Ако аз съм причината за това отношение, нека тези хора бъдат така добри открито да заявят: "Абе ти не си ни симпатичен и като се махнеш, ще се оправят нещата." Но да ми се каже в прав текст, защото засега това са само клюкарски истории, които стигат до мен. Чувам, че мен не ме обичали. Ама аз не искам да ме обичат. Тук сме се събрали да работим, не да се обичаме.

- Ако "Съгласие" е принудено да вдигне наема на филхармонията пет пъти, какво ще последва?

- Ще бъда принуден да си подам оставката като директор на филхармонията, защото не бих могъл да намеря тези пари. И убедено твърдя, че няма човек, който да може финансово да издържи на подобни условия. Защо трябва да бъде сринат този професионален културен институт, който носи слава на града срещу нула стотинки за общината? Една година мина откакто културни личности писаха декларация срещу мен. Те смятат ли, че това, което може да се случи със "Съгласие", е в интерес на Плевен? Нека бъдат така добри същите тези културтрегери да заяват сега гражданската си позиция.

- Днес е 1 април. Какво искате да се окаже шега?

- Цялата тази история срещу "Съгласие" и филхармонията ми се иска да не беше вярна. Но хич не ми е до първоаприлско настроение. Страшно взе да ми писва да вървя нагоре и някой периодично да се опитва да ме връща в изходна позиция. Мръснишко е това.

- Какво е веруюто ви в живота?

- Вярвам в професионализма. Човек не може да е специалист по всичко. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Ако ме питате какво ми се прави, решил съм да седна да свиря. И ако на 50-годишнината си още съм директор на филхармонията, ще изсвиря един концерт на Моцарт с нея.