Брой 11                                                    

18 - 24 март 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Нина Митева

 

В най-женския месец от годината ви срещаме с една успяла дама. Нейните постижения са още по-впечатляващи заради това, че са в света на бизнеса - мъжка територия, в която оцеляват най-силните. Залагайки единствено на професионализма си, а не на женски хитринки, финансовият директор на Груп 4, бившият управител на Алианц България в Плевен и президентът на Ротари клуб - Плевен Центрум Нина Митева днес с основание заявява: Аз съм успяла жена.

 

Важното е да запазим

свежестта на сетивата си

 

Интервю на Даниела ДОЧЕВА

 

- Госпожо Митева, откъде тръгва интересният ви професионален път?

- Миналата есен навърших 50, но някъде, вътре в себе си, си оставам една хлапачка. Аз съм Везни, родена съм на 5 октомври в Плевен. И сега живея в бащината си къща заедно с майка ми, сестра ми, съпруга ми и семейството на малката ми дъщеря. Имах невероятно щастливо детство, защото ме направи свободен човек за цял живот. Играех с момчетата - ловяхме паяци, с прашки ходехме да бием врабчета, беряхме джанки, зарзали и череши - според сезона. В по-късни години нямаше никакво значение, че аз съм дружинният председател, а приятелите ми са гаменчетата на класа. Дружно много се забавлявахме и до сега много се обичаме. В Плевен са почти всичките ми приятели и близки хора. Като дете рисувах много добре, но завърших математическата гимназия. С твърде голяма лекота ми се отдаваше всичко - като изключим пеенето. Затова чак на стари години се научих да си пиша домашното, т. е. да се подготвям и да не импровизирам. После завърших математика в Софийския университет. Това ми даде една добра база, определен тип мислене.

- Работила сте като учителка?

- Да, преподавах математика известно време. После се занимавах с управление на образованието. 10 ноември ме завари на ръба на защитата на дисертацията ми на актуална и в момента тема: Образованието като фактор за социална мобилност. Беше много сложно да я отстоявам, но излишен труд няма. Всичко, което съм научавала във времето, е влизало в работа.

Гордея се, че създадох финансовата гимназия Интелект с мои приятелки. То също ми струваше огромна борба. Спомням си как прекарах едно цяло лято във висене в Министерството на образованието, където ми казваха, че такова нещо не може да съществува - в България има или езикови гимназии, или икономически техникуми, а това е някакъв хибрид. Вече 14 години то е едно от елитните училища в Плевен. Бяха едни такива шантави времена, в които всичко се политизираше безкрайно. През 1991 г., когато приехме третия випуск, трябваше да напусна директорския пост, за да оцелее училището.

- И случилото се предопредели факта, че днес се занимавата с бизнес?

- Точно така. Покойният ми приятел Радослав Райков - Рачо ми предложи да стана ръководител на управление Маркетинг в печатницата. За две години опознах всички български издателства, издатели, писатели, поети, прекрасните панаири на книгата. По този интересен начин навлязох в света на бизнеса.

- А как попаднахте в сферата на застраховането?

- Явих се на конкурс с още 18 човека. Съветът на директорите ми каза, че съм ги впечатлила с някакви качества и кой знае - след като жена управлява България (Ренета Инджова тогава беше премиер), може пък и те така да решат. Аз им казах: Щом една жена трябва да управлява България, значи държавата има нужда от сериозна помощ. Явно и тук е така. Те се позасмяха и ме назначиха. Една година бях зам.-управител на дружеството - все пак нямах опит в реален бизнес. На Алианц дължа 9 много силни години в живота си - стъпих си на краката материално, реших важни житейски въпроси, децата ми получиха добро образование. Голямата ми дъщеря - Биляна, е директор Продажби в централата на банката на Алианц, а другата - Деница, работи в представителството на Алианц - Плевен, в застраховането. И двете като мен се омъжиха много рано. Гордея се с тях, въпреки че съм много критична и раздавам справедливост понякога в повече, отколкото трябва. Много дължа на Алианц като житейски опит, като реален поглед върху икономиката на целия регион. Опитът ми на преподавател и интересите ми в сферата на приложната психология си намериха мястото, част от успеха в този бизнес е изграждането на мрежа от застрахователни посредници, които са в целия регион. С инат и настоятелност като управител убедих тогавашните шефове, че трябва да се построи сграда в Плевен. Това беше първата нова сграда след 10 години застой в града. Ръководителите на Алианц са изключително достойни мъже. Малко се говори и малко се знае за тях, но те са големите български индустриалци.

- Къде продължихте професионалното си развитие?

- Сегашната ми позиция е финансов директор в Група 4 в София. Компанията е част от една голяма верига - Група 4 Секюрикор, създадена през 1901 г. в Дания. В момента работи в 108 държави и има над 340 хил. служители в цял свят. Предметът на работа на фирмата е търговска сигурност, което в България сега се утвърждава като понятие. По-просто казано нашата фирма осъществява проекти за охрана на големи инвеститори и на повечето от големите банки. Аз управлявам финансите на фирмата. Доволна съм, защото работата ми доказа, че мога да се справя. Отново имам позиция в мултинационална корпорация, но вече на едно по-друго ниво предвид умения и отговорности.

- Освен работата ви, какво друго е важно за вас?

- Цялото ми голямо семейство и приятелите ми. Имам трима много любими мъже - моите внуци Александър, Калин и Никола. Стремя се изкуството да ме съпътства в живота. Слушам много музика - класика, Вангелис, метъл. Шарени са ми предпочитанията. Много съм страдала, че не мога да пея, но любопитното е, че сънувам музика. Положих огромни усилия да се сдобия с билет за концерта на Найджъл Кенеди (бел. р. - днес, 18 март, в София) и го очаквам с голямо нетърпение.

- Как се съхранихте в мъжкия свят на бизнеса?

- Светът по начало си е мъжки, а този на бизнеса - още повече. Винаги съм се държала като равна с мъжете. Не знам дали е било грешка, но аз никога не си позволих да се възползвам от това, че съм жена. Всички тези ефектни номера Ах, ох, колко съм слаба, колко имам нужда от закрила никога не можах да ги науча. Тази есен бях на бизнес конференция в Маями. От 300 човека само 10 бяхме жени. Много е трудно понякога.

- Има ли типично женски качества, които ви дават преимущество в работата?

- Жените печелят с това, че изпипват повече нещата, умеят да мислят с няколко хода напред. Те са добри в детайлите, в сглобяването на картинката от всички страни, а силата на мъжете е, че се концентрират върху момента. Жените са успешни до едно по-средно ниво на управление. На по-високите етажи преимуществата им се обръщат срещу тях. В редица случаи бизнесът изисква повече бруталност, повече агресивност. В този смисъл топмениджърите и големите имена в бизнеса по изключение са жени. България е страна, в която жените се ползват наистина с голяма еманципация. Светът не винаги е справедлив, но ако можеш нещо, винаги имаш следващ шанс.

- Какво ви помогна да успеете?

- Аз съм верен човек - на приятелите си, на убежденията си. Не предавам хората, които са ми близки - може би това ми дава сила. Отдавам се с цялата си страст на това, което правя - няма значение дали е работа, или удоволствие. Обичам да работя, да изразявам себе си в работата - един вид творчество. И усещането, че нещо се е случило. Това е особено удовлетворение. С годините се научих да съм търпелива, да не раздавам набързо справедливост, да съм по-малко импулсивна. Познавам много успели жени и това ми дава сила.

- Съпругът ви подкрепяше ли ви в кариерата?

- Той от много години е в банковата сфера. От студенти сме заедно. Не сме идеалното семейство - минали сме през много перипетии, но сме много по-истински от много лъскави двойки. Важно е да позволиш на другия да има свобода, да оценяваш неговото право да бъде личност, да има собствени интереси. Разбира се, всичко това оцелява ако има и някакви общи ценности. Половината ни общ живот премина в едно надскачане кой е по-успяващ, което е моя грешка. На мъжете им е по- трудно, когато имат такъв тип жени до себе си. Затова аз оценявам и търпението му.

Любовта е сложно нещо. Обичам не е чувство, а един глагол. Това не е нещото, което те кара да ти се свива стомахът и да ти подскачат вътре пеперуди - всички сме минавали през това, а означава да помагаш, да изтърпяваш, да бъдеш до някого, да пазиш равновесието, да го зачиташ.

- Бяхте в Евролевицата. Защо в момента не се занимавате с политика?

- Бях в политиката, когато беше повече въпрос на емоция. Някакъв политически пубертет прекарахме всички. Залагах на развитието на някаква социалдемократическа тенденция, но се оказа, че не съм попаднала на точните хора. Вихреха се дребни страсти, които сега изглеждат даже смешни. От години нямам политически ангажименти, въпреки че не съм променяла своите убеждения и пристрастия с времето. Аз убедено вярвам в социалните ценности. От това време ми останаха добри приятелства. Ще се радвам, ако политиката с времето става по-прагматична.

- Има ли достойни за уважение политици в България?

- Безспорно, макар и по изключение. Много се надявам, че в младите политици ще има искра на друга нагласа за политика. Всъщност идва тяхното време. Струва ми се, че след един период на предизвикателна незаинтересованост към политиката, у младите хора вече има интерес. Надявам се, че идва поколение, което ще донесе нови критерии, нова култура.

- Доколко политиката и бизнесът са свързани?

- В нормалния свят те са функция едно на друго - в различна степен.

- Как станахте член на Ротари и настоящ президент на клуба в Плевен?

- Доброто на тази организация е, че тя залага на изключително демократични принципи. Член съм от 5 години и обичам приятелите си от Ротари. Те ме поканиха, но в началото им беше трудно - имаше един емоционален период, в който трябваше да си редактират езика, донякъде поведението. Сега е друго, има и още две дами, които много уважавам като личности и професионални постижения. Между другото в страната още има клубове, които са само мъжки. Във времето приятелите ми оцениха нагласата ми да бъда точна, да изпипвам нещата в детайли, да отхвърлям някаква работа. Бях вицепрезидент една година и доста се налагаше да поемам функциите на тогавашния президент Димитър Тенев. Както сега ме заместват мои приятели. Щом приеха мисълта, че мога да бъда президент на клуба, значи сме извървели пътя си. Харесва ми атмосферата на приятелство, че се пресяват хората с различни очаквания. Клубът набира своето самочувствие, прави своите успешни проекти. Така че това е едно градивно общество.

- По какъв начин релаксирате?

- Пътувам много. Научих се да шофирам преди две години. Любимото ми място е къщата ни в село Старо Стефаново. Вярвам, че рано или късно ще се установим там. Там може и с две козички и пет кокошки да си живееш щастливо, ако си стигнал фаза, в която си над много други неща. Природата страшно ме зарежда. Много обичам морето. Интересна ми е приложната психология и чета много. Един от любимите ми психолози казва: Уважавай заблужденията на ближния си така, както своите собствени. Това е много вярно - всеки има право на собствените си грешки и на собствената си истина. Важно е винаги да си отворен към света и да не губиш свежестта на сетивата си; да ти се живее, да намираш предизвикателства.

- За какво мечтаете?

- Много ми се иска да видя още много от света. Била съм в над 20 страни. Стигнах и до Япония и САЩ. Поразена бях от Лондон. Какъвто и да е поводът за пътуването, успявам да видя музеи, изложби и задължително да опитам местна кухня. Каквото може, трябва да се види, да се научи. Би ми било интересно да отида в Южна Америка, Индия, Китай, Индонезия, Филипините. Обичам всякаква екзотика, нейния аромат. Изтокът е абсолютно друг свят. Интересното е, че докато бях в Япония, имах чувството, че това е мястото, на което винаги съм била, и че другото е някакъв далечен сън, за който не съм сигурна дали е реалност. Много странно преживяване. Интересува ме духовната култура като постижение на човечеството. Търся във всяко нещо блясъка на интелекта. Впечатлена съм от източните практики - будизъм, йога. Животът е обидно кратък, възможностите не са толкова много. Така че част от нещата ще останат само хубави намерения.

- Как се самооценявате?

- Понякога показвам много по-голяма самоувереност, отколкото всъщност имам, и това вероятно дразни много хора. Но всъщност имам много реална оценка за себе си и съм много самокритична. Всеки си има своите предизвикателства, победи, своите драми. Може би не всеки съумява във времето да ги осмисли и да се учи от тях. Смятам, че съм една успяла жена, защото винаги съм била успешна в работата си, защото имам добри дъщери, а това не е малко. Имам приятели, които не намаляха с времето - може би защото съм била много избирателна. Имам дарбата никога да не скучая.