Брой 10                                                    

11 - 17 март 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Силвия Кръстева

 

Съдията в Плевенския окръжен съд Силвия Кръстева преди два дни имаше двоен празник - родена е на 8 март. В най-женския месец, когато страницата ни е ухажвана от толкова известни дами, ние я избрахме, защото тя има специално отношение към медиите. Освен, че е юрист с дългогодишна практика, Силвия Кръстева е едно от най-уважаваните от журналистите пресаташета в Плевен. Разкъсвана между страстта си към правото и музиката, тя благосклонно ни пусна в своя професионален и съкровен свят.

 

Съдията не е съдник

на хората

 

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

 

- Г-жо Кръстева, защо станахте юрист с този изявен музикален талант?

- Занимавах се 13 години преди всичко с музика. Завършила съм СМУ "Панайот Пипков" в Плевен, със специалност цигулка. От 6-годишна започнах да свиря в същото училище. Изборът ми за промяна на професионалната ориентация беше, не бих казала драматичен, а по-скоро внезапен. Разбира се, аз като ученичка имах и други интереси - философия, науки, ориентирани към общественото развитие. Не съм била само музикант, имах по-широки интереси. Може би това определи избора ми да се занимавам с право. Самото решение беше взето за много кратък период от мен, като тук трябва да спомена, че баща ми също ми повлия при избора. За което сега съм му благодарна.

Не съжалявам за взетото решение. Професията юрист за мен е нещо много специално и ми дава възможност за личностна изява още от момента, в който започнах да следвам право. Харесвам тази професия по много причини, основната сред които е, че човек, който се занимава с право, би могъл да разрешава проблемите на хората - т. е. докосвайки се до ексцесиите в техните взаимоотношения, да може да даде правилния и верния от гледна точка на правото отговор на техните проблеми. Затова смятам, че професията е много интересна и разнообразна, едновременно с това - много отговорна.

- Кой бе най-трудно разрешимият казус в кариерата ви?

- Разглеждала съм доста тежки и сложни от правна и житейска гледна точка дела. Работя с материята на административното и на търговското право. Казусът с местните избори бе един от тях. Била съм член на състава, който е разглеждал делата за избора на кмет в предходния мандат и вота за общински съветници в настоящия. Тези процеси са трудни и тежки, както от фактическа, така и от правна гледна точка. Още повече, че става дума за сериозен обществен интерес, което изисква специална подготовка и много точно изследване на патологията в рамките на самия казус.

Но това не е най-трудният проблем, изследван от мен по време на кариерата ми в житейски план. Смятам, че претенции за такива могат да имат случаите на присъждане на родителски права при бракоразводните дела. Много е тежко за един съдия да реши при кого от родителите трябва да остане да живее едно дете. Особено след като то обича и двамата, иска да бъде с тях и за него разводът е сериозен, драматичен период от детството. Смятам, че по-тежък казус за мен от житейска гледна точка не е съществувал.

- Защо според вас съдебната ни система е една от най-често упрекваните власти за бавната демократизация в България?

- Бих казала, че съдебната система подлежи на сериозна реформа както от кадрова, така и от законодателна страна. В тази област се полагат съществени усилия, предстоят още промени, които са свързани със законовите изисквания към тази система и към приложението на закона. Най-често упреците на обществото спрямо нас, магистратите, са във връзка с бавното разглеждане и приключване на делата. Това е така по обективни причини, няма субективен фактор, който да влияе като последица. Тук става дума за процесуални закони, нуждаещи се от изменение, за да могат да осигурят възможност на магистратите да решават делата за по-кратко време.

Бързината в производството не винаги би дало необходимия ефект от гледна точка на качеството на работата ни. Естеството на правораздаването изисква събирането на множество доказателства, които не винаги още на първото заседание са налице или пък възниква нова информация за тях. Това предизвиква отлагане на делото, за да може да се събере цялостната информация и да се състави една пълна фактическа обстановка. Въз основа на нея съдът следва да вземе своето решение както за наказателните, така и за гражданските дела.

В момента предстоят изменения на процесуалните закони, по-точно в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които ще дадат възможност да бъдат намалени ситуациите, причиняващи отлагане на делото.

Що се отнася до другите законодателни промени, искам да информирам читателите, че понастощем е готов проектът за Административно-процесуален кодекс (АПК). Това е нов, модерен закон, който е обхванал всички сериозни проблеми, възникващи в рамките на процеса, и дава разрешение за по-кратките срокове по насрочване, разглеждане на делата и постановяване на решение. Този закон е различен и по отношение на това, че тук влизат много сериозно информационните технологии не само по отношение на събирането на информация, но и по отношение на призоваването. Това е нещо, което в ГПК и в НПК не е съществувало.

Така че от законодателна гледна точка има съществен напредък, тези закони са още в проект и предстои да бъдат приети от парламента.

- Какви промени са нужни от позицията на практикуващ юрист като вас за синхронизация на родното с европейското право?

- Европейското право включва много широк кръг от обществени отношения, които са уредени за страните членки на ЕС. За нас магистратите е необходимо, дори задължително да познаваме в дълбочина принципите на европейското право, нормативните актове и начините на тяхното приложение, както и практиката на европейския съд. Това се налага, тъй като от момента, в който България бъде приета за страна членка в ЕС, пред всички нас ще възникне въпросът за прилагането на европейското право.

От тази гледна точка пред нас стои и въпросът за хармонизация на националното право с европейското. И по-точно в областта на трети стълб - националната сигурност и наказателното правораздаване. Това е проблем, който стои по-скоро пред парламента, а не пред нас, магистратите. Ние трябва да се запознаем с европейското право и да знаем как, по какъв начин да го прилагаме в нашата практика.

Сериозен въпрос във връзка с присъединяването ни към ЕС от гледна точка на базата представлява информационната система. В някои съдилища в страната се изпълнява проект във връзка с информационните технологии. В Плевенския окръжен съд (ПОС) този въпрос все още предстои. Би следвало да се осъществи компютърна връзка между съдиите и деловодствата на ПОС, именно за да може да бъде синхронизирана нашата дейност. Сигурна съм, че този проблем скоро ще бъде решен.

- Плевенският окръжен съд отчита много добри резултати за 2004 г. На какво се дължи положителната промяна?

- Въпросът е много подходящ, като се има предвид, че на ПОС предстои отчетно събрание за дейността му през 2004 г. Искам да изразя своята гордост, че действително нашите резултати са много добри както по отношение на срочност при разглеждането на делата, така и при постановяване на съдебните актове. Твърде нисък е процентът на просрочените съдебни актове, т. е. всички съдии в ПОС успяват независимо от голямата натовареност да постановяват съдебните си актове в законовите срокове. Това е един много добър показател за работата на съда.

Реалните положителни резултати се дължат на създадената строга организация на работа в нашия съд. Искам да споделя с читателите на вашето издание, че в ПОС са оформени няколко отделения - наказателно, административно, гражданско и търговско отделение, което налага известна специализация за съдиите, т. е. те да съсредоточават своето професионално внимание върху група закони, уреждащи конкретната материя. Това дава възможност на всички нас да изучаваме в дълбочина правото, което прилагаме всеки ден.

Друг момент от нашата организация на работа е, че има постоянни състави в рамките на всяко отделение. Всеки състав пък има съдия докладчик по конкретни дела, които се придвижват от него от момента на разпределение на делото до момента на постановяване на съдебния акт. Не е налице текучество в съставите по отношение на съдиите, така че един съдия може да работи в конкретно дело, като го проследява от първото заседание до приключването му.

Тази организация ни дава възможност да работим добре и да планираме своята дейност. Независимо от проблема, който поставих преди малко за нуждата от информационна система в съда, сега има стриктна координация в работата ни между съдии и служители, деловодители и секретари. Това осигурява своевременно преглеждане на делата и когато възникнат проблеми във връзка с призоваване на страните, заключения на вещи лица или събиране на други доказателства, то съдията може бързо да отреагира, така че да сведе до минимум вероятността да бъде отложено едно дело.

- Като пресаташе на съда как виждате взаимоотношенията си с плевенските журналисти? Натоварена или удовлетворена се чувствате с този допълнителен ангажимент?

- Назначена съм за пресаташе на ПОС от юли 2004 г. Изпълнявам тази длъжност, като едновременно с това съм съдия - това е моята основна функция и мисля, че работя наравно с всички.

За мен дейността на пресаташе е едно огромно предизвикателство, нещо повече в работата ми и в общуването ми с хората, но е твърде интересна и ми дава възможност да се усъвършенствам не само като юрист, а и като човек, който трябва да бъде ежедневно информиран както за работата на нашия съд, така и по всички останали проблеми в обществото. Затова аз се старая да бъда във форма, за да съм компетентна във връзките си с журналистите, за за мога да им давам повече и все по-актуална информация.

Щастлива съм от това, че съвместната ни работа с представителите на медиите е на високо ниво.

- Какви принципи спазвате в общуването си с медиите?

- Смея да твърдя, че функциите на пресаташе от гледна точка на осигуряване на прозрачност и точна информираност на нашето общество се осъществяват ефективно. Въведена е система на редовни брифинги, които са два пъти в месеца и на тях се старая да дам необходимата и допустимата информация за работата на ПОС. Вече съм ориентирана какъв е медийният интерес по конкретни казуси. Следя ги в развитие и съм в състояние да говоря по тях пред журналистите. Старая се да спазвам принципа на точност и обективност в поднасянето на темите.

Държа да подчертая, че в пряката си работа с медиите стриктно спазвам принципа на равнопоставеност на всички. Иска ми се по-често във взаимната си дейност да търсим и намираме добрата новина.

- След кабинета и съдебната зала къде прекарвате остатъка от времето си, имате ли любимо занимание или хоби?

- Обичам да се разхождам сред природата. Любимите ми сезони са пролетта и лятото. Обожавам морето, плажа, слънцето и чистия въздух. Още повече, че нашата работа е кабинетна, голяма част от живота си прекарваме в затворени помещения, затова използвам всяко свободно време да бъда сред природата.

Обичам да се занимавам с цветя, отглеждам ги, радвам им се. В градинарството съм лаик, но се уча, постигам го с желание и усет. Цветята ме разтоварват по един особен начин. Когато съм напрегната усещам как те отнемат лошата енергия от човека. Правят ме по-спокойна, по-добра, по-уравновесена. По този начин се докосвам до красотата в живота.

- А свирите ли често и пред кого?

- Музиката е другият ми начин за релаксация. Слушам много и разнообразна музика. Обичам да свиря, дори напоследък откривам една особена страст към пианото. Което не означава, че съм изоставила цигулката. Свиря на тези инструменти според настроението си. Пианото дава възможност за по-широко звучене, усещане за обемност на звука, имаш чувството, че потъваш в музиката. Докато цигулката е един инструмент на душата. Там можеш да изплачеш себе си, там можеш да обясниш на себе си проблемите и радостите. Цигулката е труден инструмент, работата с него е свързана с голямо напрежение, но аз съм свикнала с него през всичките тези години. Докато към пианото подхождам освободено, там нямам професионални претенции. Музиката е моята страст, обожавам предкласиката - Бах, Вивалди, Хендел, всички техни произведения, които мога да слушам и които познавам във всякакво инструментално и вокално изпълнение.

Свиря преди всичко пред себе си. Когато се чувствам уверена мога да се покажа и пред по-широка аудитория.

- "Раздавач на правосъдие" ли сте у дома? Какво е за вас семейството?

- Омъжена съм и имам две деца. За мен семейството е един оазис, в който можеш да споделиш проблемите си, да дадеш и да получиш радост и спокойствие. Добрата атмосфера в дома е много ценно нещо, за което съм благодарна на съпруга и децата си.

Разбира се, не мога да се изолирам от професията и навиците си, но се старая в семейството си да бъда съпруга и майка. И да не демонстрирам привичките си на съдия.

- Имате ли някакъв обединяващ принцип - в кариерата и в личния живот?

- Подчинявам живота си на едно мото от години - аз съм съдия, а не съдник на хората. Когато дойде едно дело при мен, аз се запознавам с него, както със закона и съдебната практика. Решавам казуса от гледна точка на правото и справедливостта. Защото не винаги решаването на конкретен проблем от морална гледна точка съвпада с моята етична позиция. Аз нямам право да изразявам отношение към конкретен човек, който е страна в производството. Това трябва да бъде принцип за всички съдии и да се спазва стриктно в работата ни.