Брой 9                                                    

4 - 10 март 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Васил Василев

 

Председателят на областния съвет на СДС в Плевен и народен представител е вероятният водач на синята кандидат-депутатска листа, след като кметът Найден Зеленогорски оттегли кандидатурата си. Има ли напрежение между тях, кой е виновен за разцеплението на СДС, на какво залагат хората на Надежда Михайлова - отговорите на тези въпроси само в "BG Север".

 

На България й трябват професионални политици

 

Васил Василев е роден на 26 юли 1962 г. в Горна Митрополия. След завършване на средно образование е приет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където се дипломира със специалност история. През 1987-88 г. специализира нова и най-нова история в Софийския университет. Работи известно време като учител в Червен бряг. През 1999-2001 г. е зам.-областен управител на Плевен. От 2001 г. до днес е депутат от СДС в НС. Председател на националния контролен съвет на синята партия. Съпругата му Стефка е учителка в училище "Цветан Спасов". Има син на 7 години - Константин.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Г-н Василев, мечтали ли сте като дете да станете професионален политик?

- Като всяко дете и аз в играта съм си избирал различни професии. Искал съм да ставам и футболист, и артист, и пилот В крайна сметка след 15-ата година интересът ми към историята стана по-силен и твърдо реших, че трябва да уча тази дисциплина и да се развивам с нея. Но както обикновено става, това което смяташ да правиш и това, което се случва, не винаги е едно и също. Аз исках да се занимавам с научна работа и затова специализирах една година най-нова история. Бях започнал да се готвя за асистент в университета, но след 1989 г. процесите в страната се промениха коренно и в едни момент влязох в политиката.

- И защо се насочихте към политиката?

- През 1989 г. бях на 28 години. И не само защото съм се занимавал с история, а и защото съм се интересувал винаги какво става в нашето общество, със започването на промените се ангажирах с политика. Защото смятах, че нещо трябва да се промени. През 1990 г. станах член на СДС, та до днес Впоследствие започнах професионално да се занимавам с политика, и така Основните мотиви тогава бяха, че страната има нужда от промяна. Всички виждахме какво беше на Запад, какво беше Източната система, всички бяхме наясно как комунистическият режим управляваше страната и къде се намираше тя. СДС беше политическата сила, която отъждествяваше антикомунизма у нас и евроатлантическата визия на България. СДС означаваше промяна. В моето семейство никога не е имало комунисти, беше нормално да се ангажирам и аз го направих.

- Не всичко е политика, но всичко се докосва до нея, казва Макиавели. Вие какво мислите за това?

- Отношенията между хората, приятелството, любовта между двама души - това не е политика. Това са съвсем други отношения. Политиката е начин да изкажеш своята воля за управление, за развитие на обществото. Все повече политиката започва да става професия и в това няма нищо лошо. Ежедневно ние се докосваме до политиката, и то е свързано с реализиране на управлението. Всички ние сме зависими от нашите управници. Ние ги избираме и всеки от нас, давайки доверие на един или друг политик, се докосва до политиката. Така той участва в управлението, съпричастен е по един или друг начин.

- А какво отнема политиката от един човек? Казват, че тя е най-ревнивата жена.

- Когато човек професионално се ангажира с политиката, той до голяма степен не принадлежи на себе си. Първо, защото е публична личност, второ - защото политиката наистина изисква много постоянство и време. Нямаш право на грешки в политиката, защото понякога тези грешки са фатални не за един човек, а за цели общества - зависи къде си в йерархията. В историята има много такива примери. Не на последно място ти не принадлежиш много често дори на семейството си. Защото хората искат от теб. Убеден съм, че и аз, и моите колеги имаме един основен проблем - всички идват и искат да им решиш въпроса, без значение дали той е личен или е в сферата на управлението, или какъвто и да е. За съжаление, ние не винаги можем да решим всички проблеми. На мен ми се е искало много пъти да мога да отговоря на всички молби и желания, но не винаги зависи само от мен. С това се сблъскваме ежедневно. В политиката е така - когато нещо свършиш, хората смятат, че си длъжен да го направиш, когато обаче не се случи, казват, че не искаш или че не можеш.

- Защо според вас СДС загуби изборите и се разпадна след това?

- Когато СДС дойде на власт през 1997 г., България беше фалирала след управлението на Жан Виденов и на БСП. Имаше тежка икономическа, финансова и социална криза, хората бяха на улицата и свалиха правителството. СДС наследи едно тежко положение и имаше няколко задачи, с които трябваше да се справи. Убеден съм, че се справи - стабилизира страната, изведе я от кризата и реализира реформите, които бяха отлагани с години. Тежестта на тези реформи, които бяха направени в периода 1997 - 2001 г. наистина се преживяха тежко от българското общество, което плати висока цена за това. СДС също плати висока цена за тежестта на реформите и промените. Бяхме наясно, че такава цена ще се плаща от политиците и от обществото, но това беше единственият път, който България трябваше да измине и трябваше да бъде приложен в управлението, за да се променя страната. СДС беше и остава партия на промяната и на евроатлантическата ориентация на България. В резултат на тези четиригодишни усилия сегашното правителство наследи една държава в много добро състояние - с финансова и банкова стабилност, с пазарна икономика, с ясна външна политика към НАТО и ЕС.

Разбира се, трябва да признаем, че имаше и грешки, които доведоха до слизането от властта. Няма политическа сила, която по време на управлението си да не допуска грешки. Може би СДС не можа да подготви обществото за тежестта на реформата и предизвикателствата. Като че ли хората не ни разбраха и това си е наша грешка - не ги подготвихме. Не решихме въпроса с досиетата...

- Все още ли мислите, че този въпрос много касае обществото?

- Когато СДС дойде на власт, пое този ангажимент. До каква степен това е касаело обществото или не, това е друг въпрос. Ако трябва да коментирам като политик - разбира се, че касае обществото. Фактът, че и до днес тази тема се появява в политическото пространство, че и до днес в българското правителство има хора, които са били ангажирани със службите на комунистическата система, е достатъчно красноречив. Така че това беше нещо, което трябваше да направим. Трябваше да решим въпроса с кредитните милионери, нещо което обществото очакваше от нас. Трябваше да се даде отговор защо министри от правителството на Виденов не понесоха отговорност за катастрофата, до която доведоха България. Разбира се, трябваше да се дадат много отговори в сферата на приватизацията. Всички тези неща доведоха до това да не управляваме втори мандат. Защото всички предходни политически кабинети не направиха сериозни реформи, знаейки каква цена ще платят.

- А не мислите ли, че корупцията по време на управлението на СДС е една от причините да падне от власт?

- Ако някой твърди, че е имало корупция само когато СДС управляваше, не е искрен. Корупция в България е имало и преди 1989 г., и след това. В момента параметрите на корупцията при управлението на НДСВ и ДПС са изключително големи. И мога да си разреша да го кажа, защото съм свидетел на това как управлението на страната се превръща в политически пазарлък с оглед на оцеляване на правителството и управляващото мнозинство. Визирам последните събития, когато Новото време буквално заради едно министерство продаде доверието си към управляващото мнозинство. Въпросът е какви усилия полага обществото да намали корупцията. Корупция има и в утвърдени демократични държави, тя съпътства обществата винаги и въпросът е до каква степен ще бъде овладявана. И може би тук е ролята на гражданския контрол в нашето общество, който все още е далече от това, което виждаме в западноевропейските общества. Смятам, че това ще се случи и в България, защото тя се движи по този път. Въпросът за корупцията е неделим от личния морал на всеки един, който заема ръководен пост в държавата.

- Само личностни противоречия ли предизвикаха разпада на СДС?

- Мисля, че основна вина за разцеплението на СДС имаше Иван Костов. Действията, които той предприе, трябва да тежат на неговата съвест. Той явно обслужи личните си интереси, а не интересите на партията. Костов най-малко имаше право да разцепва СДС, тъй като той получи от него всичко - беше председател на организацията, тя го направи премиер на България. В крайна сметка той стана известният политик Иван Костов благодарение на СДС. А го предаде, според мен от лични амбиции

- Лични амбиции в смисъл политически или някакви други?

- До последно той смяташе, че партията му принадлежи и тя му е длъжник, че той е незаменимият човек в нея. И в крайна сметка прецени, че СДС вече му е ненужен и си направи лична партия.

- Кой ще бъде вашият главен опонент на предстоящите избори?

- СДС има ясно изразена дясна позиция и поведение и е единствената политическа сила, която може да консолидира десницата на предстоящите избори и да даде отпор на основния претендент за властта и опонент на десницата - БСП. Социалистите са тези, с които ние ще имаме идеен и програмен сблъсък за следващото управление на страната. Смятаме, че БСП все още не се е реформирала и има неща, които ни смущават. Доказателства за това са изявленията на Сергей Станишев по отношение на контингента ни в Ирак, валутния борд и приватизацията на "Булгартабак".

- Преди няколко години ви нападнаха и биха на улицата. Докъде стигна разследването, какви бяха мотивите за побоя?

- Когато полицията залови извършителите, ще даде отговор на това какви са били мотивите им и причината. Факт е, че в българското общество продължава да се шири насилие. Цялото общество трябва да даде отпор на престъпността. Защото никой не е застрахован какво може да му се случи вкъщи и на улицата.

- Докъде стига компромисът в политиката?

- Стига дотам да не измениш на идейните си виждания и позициите си, да не си безпринципен и да не нарушаваш моралните норми, да не оставяш в хората впечатлението за лъжа, за пазарлък. Трябва да бъде ясно заявено в името на какво се прави компромис. Той не трябва да бъде на всяка цена. Защото преди няколко дни ние станахме свидетели на нещо, което опорочава политическия компромис - това е политическата сделка между Новото време, НДСВ и ДПС. На всички е ясно, че споразумението не защитава интересите на българското общество. Целта беше да оцелее правителството и Новото време да осребри подкрепата си. Това се случи - те получиха едно апетитно министерство - енергетиката. Има и личен морал и поведение и аз не бих си разрешил да премина границата, а след това да ми е трудно да дам отговор на семейството си и на хората, които са ме избрали. Човек трябва да има сили, когато не може да направи нещо пряко своята воля, да се мотивира защо не го прави и ако е нужно да излезе от политиката. Човек не се ражда политик, той става такъв.

- Имате ли време за семейството си и какво му дължите?

- Длъжник съм на семейството си с това, че четири дни в седмицата не съм при тях, а в София. Длъжник съм на сина си, който е ученик и има нужда да бъда около него, но аз не съм. Хубавото е това, че семейството ми ме разбира, защото вижда с какво се занимавам. Както казах, политиката не позволява да принадлежиш на семейството си в този смисъл, в който другите могат да си го позволят. Политиката те прави публична личност, близките ти понякога чуват какви ли не небивалици и са принудени да ги изтърпяват. Аз съм благодарен, че те ме разбират и ме подкрепят, че са до мен. Дават ми сила, вярват ми и това много ми помага.

- Нужна ли е на България политическа класа?

- Да, нужна е. На България й трябват професионални политици. Това е практика във всички утвърдени демокрации. Друг е въпросът, че през последните години сме свидетели на какво ли не в политиката

- В тази връзка, какви хора не трябва да влязат в парламента? Някои явно се нуждаят от психиатър, други се появяват откровено нетрезви в пленарна зала...

- Всеки може да се кандидатира, избирателят казва кой получава доверие и кой не. Парадокс е това, което казвате - да има хора, които са неадекватни с поведението и състоянието си в парламента. Ние изживяхме период, в който българското общество поиска да дойдат да го управляват политици отвън. Почти цялото правителство дойде от чужбина. Но чудото не се случи, не стана и по-добре. Смятам, че ние трябва да работим с това, което имаме в страната - като личности и като потенциал, и всеки трябва да си намери мястото в обществото, да бъде отговорен. Тогава ще успеем, това е пътят.

- Кои са нещата, които ви разтоварват, имате ли приятели от детинство?

- Имам приятели от детинство и те са много. Една част от тях са в Плевен, други в София. Едни са музиканти, други - учители, бизнесмени... Когато се събираме не си говорим за политика, а си говорим за нас и това е добре. А иначе обичам и да спортувам. Обичам туризма и планината, но за жалост не намирам време често да съм там.

- А каква музика слушате?

- Като малък свирих седем - осем години на тромпет. Така че много обичам да слушам Майлс Дейвис, Армстронг, разбира се добри спомени имам и досега продължавам да слушам рок.

- Кое ви разсмива и кое ви натъжава в Народното събрание?

- Мога да кажа кое ме смущава - това е случайността. Когато виждаш, че някой не е адекватен на ситуацията. Разсмива ме понякога поведението на някои хора, когато се опитват да ти внушат нещо, което не само ние, депутатите, а и цялото общество вижда, че не е така. Например последните напъни на Кошлуков и Севлиевски да обяснят какъв значим компромис са направили за интересите на България. Притеснява ме това как хора влизат с определени политически листи и само след няколко години, водени от личен интерес, напускат парламентарните си групи и предават избирателите си. Но смятам, че с времето нещата ще се променят към по-добро. Убеден съм, че хората ще гласуват за доказани професионалисти и политици и случайността ще отпадне.

- Говори се, че има напрежение между вас и кмета на Плевен Найден Зеленогорски. Така ли е и ако да - защо?

- Между мен и кмета Зеленогорски никога не е имало и няма напрежение. Може би някой иска да има напрежение и това се тиражира в общественото пространство с оглед на предстоящите избори. Ние с г-н Зеленогорски се познаваме от 1990 година и сме работили винаги в екип, преминавали сме и през успехите, и през неуспехите на СДС и сме оставали на ясни позиции в СДС. Имаме чудесни взаимоотношения. Днес също работим в екип. И двамата сме наясно с ангажиментите и отговорностите, които сме поели към гражданите на Плевен, областта и членовете на СДС. Тези ангажименти и отговорности са много по-важни от всичко друго. Останалото е неистина.