Брой 8                                                    

25 февруари - 3 март 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Галина Станимирова

 

Колко са здравно неосигурените лица в областта, какво трябва да направят, за да получават достъпна медицинска помощ? Кои са най-големите длъжници на Националния осигурителен институт и какво ги чака? Отговор на тези въпроси дава Галина Станимирова, директор на териториалното поделение на НОИ в Плевен.

 

Касата е виновна

за проблема със

здравните осигуровки

 

Галина Станимирова е родена на 8 април 1964 г. в Плевен. Зодия овен. Основното си образование завършва в ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в с. Градина, община Долни Дъбник. След това се записва в Лозаро-винарския техникум в Плевен, откъдето излиза специалист по алкохолни и безалкохолни напитки. През 1991 г. приключва обучението си в Стопанската академия в Свищов, специалност финанси. Още преди дипломирането си започва работа след спечелен конкурс в регионална служба "Социални грижи", като един вид полага основите й. Там работи 10 години. От средата на 2001 г. поема ръководството на териториалното поделение на НОИ в Плевен. Омъжена е, има две дъщери. Съпръгут й - Борислав Станимиров, който в момента е шеф на местния клон на "Юнион банк", също е завършил финанси в Свищов. По пътя на родителите си са тръгнали и двете им дъщери. През 2005 г. на по-голямата - Ралица, предстои дипломиране, същите университет и специалност е избрала и по-малката - Светослава, която от тази година е студентка в първи курс.

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Г-жо Станимирова, има един любопитен факт във вашата биография. Как след Лозаро-винарския техникум се ориентирахте към финансите?

- Когато трябваше след VIII клас да избера накъде да тръгна, нямах особено голям избор. В крайна сметка предпочетох техникум пред гимназия. От няколко възможности едва ли не със затворени очи посочих последната и тя беше решаваща да направя в последствие избора си в съвсем друга посока. Но любовта ми към виното и безалкохолните напитки остава и на този етап. През миналата и по-миналата година участвах в дегустационни комисии във връзка с празника на лозарите "Трифон Зарезан", така че не съм забравила това, което съм учила.

Но аз по принцип съм човек, който обича да приема предизвикателствата и да работи на трудни фронтове. И първата ми работа, и тази го показват. Точно в такива ситуации човек най-добре може да докаже себе си. През тези три години, откакто съм директор на НОИ - Плевен, мога да кажа, че утвърдих управлението като едно от най-добре работещите - с чудесен микроклимат и взаимоотношения между отделите и секторите, между колегите. Намерихме общ език и съвместно се справяме с предизвикателствата и трудностите, а те за последните няколко години не са никак малко.

- Как оценявате изминалата 2004 г.?

- Като успешна както за мен като директор, така и за управлението, което ръководя. Приключихме годината с големи задължения - около 20 милиона лева, които сме констатирали със съответните ревизионни документи и актове за начет. Те не са никак малко на фона на близо 500-те милиона лева задължения на института като цяло в национален план, но от друга страна са гаранция за добре свършена работа. Когато поех управлението на НОИ - Плевен, задълженията нямаха и 10 милиона лв. Всичко се дължи на екипа, с който работя. Залагам на младите хора. Те по-бързо се адаптират и навлизат в работата. С някакъв вътрешен хъс изпълняват задачите, които им се поставят за разлика от по-възрастните. Нашето управление е сравнително младо. Средната възраст на целия числен състав, който е 155 човека, е около 45 години.

2004 г. беше успешна и от гледна точка на това, че всички, които дойдоха от съкратения сектор "Парични обезщетения" от Бюрото по труда, успяха да се адаптират и да продължат да изпълняват задълженията си. В някои от другите управления на НОИ в страната все още съществуват проблеми в тази посока.

От март миналата година три пъти се увеличиха молбите във връзка със смяна на вида на добавката за пенсиите, но ние успяхме да се справим и към настоящия момент почти няма просрочени такива заявления в задължителните срокове за обработка.

- Продължава да бъде актуален въпросът за статуса на здравнонеосигурените лица. Към настоящия момент колко човека са с нарушени права и какво следва за тях оттук нататък?

- Здравните осигуровки бяха едно от предизвикателствата, с които ние успешно се справяхме в продължение на две години. Така или иначе към настоящия момент близо 84 хиляди души на територията на Плевенска област са с нарушени права, т. е. дължат повече от три вноски за периода 2000 - 2005 г. На всички от началото на март ще им бъдат изпратени уведомителни писма, с които ще ги приканим доброволно да платят. Служебно ще бъдат съставени ревизионни актове за начет, следва издаване на разпореждане за събиране на сумите. Ако в едногодишен срок те не погасят доброволно задълженията си, ще бъдат предавани на Агенцията за държавни вземания. Категорична съм, че няма да има опрощаване на тези задължения.

Що се касае за предоставената възможност на всички да разсрочат дължимите от тях суми, искам да отбележа, че почти 95% от лицата не изпълниха това свое задължение и автоматично бяха анулирани около 5 500 издадени от нас разрешения за разсрочване на здравноусигурителните вноски. Много малко хора при нас се възползваха и от това да платят три наказателни вноски, за да възстановят правата си. Но и през тази година ще продължаваме да работим в тази посока. В момента имаме хора в приемните, които ежедневно обслужват лицата с нарушени здравноосигурителни права.

- Почти всички граждани със стари задължения определят като абсурд факта, че трябва да плащат осигуровки със задна дата, т. е. от началото на 2000 г. Как ще коментирате този момент?

- Това не е нещо, което да е решено впоследствие. Още с влизането в сила на Закона за здравното осигуряване през средата на 1999 г. всички български граждани трябваше редовно да започнат да внасят здравните си осигуровки. Затова, че започнахме на един по-късен етап да наблюдаваме некоректните, е пропуск знам ли на кого - някой, който не се е сетил по-рано. Отговорно мога да заявя, че това си беше проблем на здравната каса - при тях са регистрираните общопрактикуващи лекари, там са и пациентските листи на лицата, които тези лекари обслужваха и за които всеки месец държавният бюджет плащаше суми, а те се даваха единствено, ако лицата са осигурени. Здравната каса не трябваше да плаща суми на личните лекари, след като при тях има нередовни пациенти. В крайна сметка обаче възложиха процеса за изясняване на здравноосигурителния статус на нас.

- Продължава ли "Нова Плама" да води списъка на най-големите ви длъжници?

- Да. Това са стари задължения, констатирани в периода1998 - 1999 г., и те надхвърлят вече 4 милиона лева. Сега Агенцията за държавни вземания ги събира принудително. Друг голям длъжник е "Елиа" - Никопол, с близо 1 млн. лв., "Саня" е пак с близо милион, "Балканкар" ни дължат близо 300 000 лв. Нови длъжници от миналата година са "Санит" с около 1 млн. лв. и вагоно-ремонтният завод в гр. Левски с около 400 000 лв. Голям процент от длъжниците са земеделски кооперации. От общия брой на тези със задължения над 50 000 лв., които са 115, седемдесет са земеделски стопанства.

- Има ли плевенски представители тази година в националната топкласация на най-коректните осигурители?

- Да. В категорията на осигурителите с наети лица от 15 до 20 човека е окръжната прокуратура в Плевен. С над 500 работници и служители е местният клон на "Електроразпределение". С повече от 1 000 лица е УМБАЛ. В останалите категории нямаме представители на коректни осигурители. Впечатление прави, че е по-голям броят на тези работодатели, които преустановяват дейност, т. е. закриват фирмите си, отколкото на тези, които тепърва правят регистрация.

- От какво най-често са недоволни гражданите?

- От начина на обслужване. Тези 155 човека, които работят тук, са 155 различни характери и в същото време лицата, които идват при нас и търсят услугите ни, също са индивидуалности и са с различно отношение към институцията, към съответното лице. Има моменти, когато се е стигало до кризисни ситуации, до конфликти, но в крайна сметка винаги постигаме консенсус. Подавани са жалби и директно до президента, до комисията по жалбите на граждани в Народното събрание, до Министерството на труда и социалната политика. Те съответно ни биват препращани, тъй като ние сме институцията, която трябва да изрази мнение и становище. Правим проверка, констатираме дали това, което е написано в жалбата е точно така и по съответния ред информираме лицето. В по-голяма част от случаите гражданите нямат основание, но нерзбирайки сложната материя при определянето и отпускането най-вече на пенсиите, те предприемат тези действия.

- Имате ли уволнен или наказан служител във връзка с подобна жалба?

- На този етап няма уволнен служител, но има наказани след подадени сигнали. За миналата година наказахме със забележка двама от отдел "Пенсии" и сега предстои още едно наказание заради некоректно отношение при приемане на заявление и непълно обяснение какво в последствие лицето трябва да представи като документи, за да можем ние да се произнесем по неговата молба за преизчисление на пенсията.

- На какво се дължи според вас негативното отношение на българина към чиновниците по принцип, в това число и към служителите на НОИ?

- Най-вече на сложната и объркана материя. От една страна има кодекс за социално осигуряване, втори път - наредби, към тях съответни указания, които казват едва ли не всеки член как да се прилага и какви документи да се изискват. В един момент, когато на лицето му се изиска целият този набор от документи, то се сблъсква с много и различни институции, за да ги набави и в крайна сметка да ни представи на нас.

- Прекалена ли е бюрокрацията в България?

- Да. И при нас има неизяснени неща. Много често не можем да вземем решение, базирайки се единствено на нормативните документи, които регламентират дейността, и се налага да правим конкретно питане и да искаме отговор от съответната дирекция по определен повод. Това също предполага време и ако те не са експедитивни, ние не можем да се произнесем по преписката и оттам се получават конфликтните ситуации с лицата и гражданите. Най-пресните случаи например са свързани с новия фонд за гарантиране на вземанията. Затрупани сме с въпроси от страна на осигурителите - за кои точно категории се дължат вноските, кога се внасят сумите, но ето вече втори месец, откакто законът е влязъл в сила, а нямаме ясно становище по този въпрос. Материята е динамична, всичко много бързо се променя, а случаите са най-различни. Затова не винаги успяваме спешно да реагираме.

- Предимство или недостатък е една жена да управлява подобна отговорна институция?

- Естествено, че е предимство и най-вече предизвикателство. Жените са по-отговорни, по-дисциплинирани. При тях се наблюдава един по-голям хъс и вътрешна нагласа да довеждат нещата докрай. От директорите на 28-те териториални поделения на НОИ шест сме жени и не бих казала, че управленията, които ръководим, са по-лоши от другите - напротив.

- Какви качества трябва да притежава една жена на ръководен пост, за да всява респект у подчинените си?

- Преди всичко трябва да си съвсем точен и отговорен човек. На второ място да можеш да работиш с хора и да имаш нагласата и вътрешното усещане да ги разбираш, да правиш компромиси. И може би не на последно място - да си разбираш от работата. Защото присъствайки само формално на отговорния пост, това 50% гарантира едно недобре справяне със самата работа.

- Кой е най-големият компромис, който сте правили като директор на териториалното поделение на НОИ?

- Със себе си като ръководител компромис не съм правила. Виждайки, че нещо не съм свършила както трябва, давам всичко, на което съм способна, за да доведа нещата до край. На мен ми коства лично време, почивни дни, даже и отпуски, но знам, че това, което съм поела като задължение, трябва да го изпълня. Понякога заради работата ми страда семейството. Имала съм дни, когато не съм можела да комуникирам нормално както с децата си, така и със съпруга си, защото ме вълнуват неща, които са свързани с ежедневието ми. Може би не е съвсем нормално и логично и не е добре в личен план, но в крайна сметка за човек, отдаден на работата си, това трябва да е определящо.

- Кариерист ли сте?

- Не. Ако трябва в момента да избера нещо по-голямо, ще откажа. Както всъщност и направих - предложиха ми да оглавя листа за депутати. Но предпочитам да върша работата, която обичам. Категорично нямам амбиции да се занимавам с политика.

- Битува схващането, че хората, които се занимават с цифри и срокове, са сухи и скучни. Вие какъв човек сте?

- Аз съм нормален земен човек. Както отговорно мога да си гледам служебните ангажименти, така мога да се веселя, да участвам в непринудени мероприятия. Имам много приятели. Продължавам да поддържам отношения със старите си колеги.

- Какви цели си постявяте в личен план?

- Мисля, че това, което съм постигнала до момента, не е никак малко. Човек в крайна сметка не трябва да бъде максималист. Имам хубаво семейство, разкошни деца. Амбициите ми оттук нататък са свързани с тях - те да имат късмет да се реализират. Нямам неосъществими мечти.

- Когато все пак ви остане свободно време, с какво го уплътнявате?

- Обичам цветята. Те са моето хоби. През лятото имах над 160 саксии с различни видове. Сега са около 100. Нямам любимо цвете, обичам ги всичките, полагам грижи. Естествено мъчно ми е, когато загиват, но... Всичко започна спонтанно преди доста години. Появиха се няколко саксии, после ставаха все повече.У нас сега навсякъде има сандъчета с градински и екзотични цветя. Като студенти със съпруга ми гледахме много кактуси, сега обаче не ги предпочитам. Те бяха просто етап от живота ми.