Брой 7                                                    

18 - 24 февруари  2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Цвятко Камбуров

 

Не само нарушеното спокойствие в традиционно тихата система на плевенското следствие беше причина да поканим за интервю шефа на ОСС. Дори и той не отрече намесата на политически, икономически и лобистки интереси в работата на правораздавателната система в Плевен. Трагично е, че само седмица след като професията следовател навърши 125 г., след като по пътя на борбата с престъпността бяха хвърлени толкова усилия от почтени професионалисти, днес разговаряме за натиск, корупция, тъмни сделки и лобизъм. И отново Плевен заседна по вестникарските страници със славата на Палермо.

 

Недопустимо е следовател

да изнася информация

 

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

 

- Г-н Камбуров, каква е вашата оценка за сбирката на отделните звена в съдебната система през изминалата седмица, какви проблеми бяха обсъждани?

- Сбирката протече в тон на разбирателство, добронамереност и оптимизъм. На срещата присъстваха главният прокурор Никола Филчев и ген. Бойко Борисов. Те направиха изказвания по някои проблеми, а директорът на Националната следствена служба (НСС) Ангел Александров предложи на вниманието ни отчетен доклад, който съдържаше обобщени данни за приключените следствени дела. Обърнато беше внимание на някои по-съществени случаи, както и на взаимодействието между отделните звена в съдебната система. Говори се общо и за окръжните следствени служби, като постижения и като стил и метод на работа.

Ген. Бойко Борисов направи изказване за рязкото подобряване на взаимодействието между отделните звена в борбата с престъпността. Присъстващите на срещата бяха единодушни, че с влизане в сила на някои законодателни изменения, касаещи взаимовръзката между МВР, прокуратура и следствие отделните магистрати повишават ефективността на своята работа.

Особено след като се видяха първите резултати от приетата през март Инструкция №1 за регламент на контактите между полиция, следствие, прокуратура и съд. Например при посещение на едно местопроизшествие се разпределяше работата между отделните звена - кой трябва да дава информацията, кой е длъжен да я обезпечи, изобщо какви действия да предприемат полицейските служители, следователите, прокурорите. Този процес включва образуването, движението по делата, решава се кои производства се водят на специален отчет и т. н.

- Искате да кажете, че с влизане в сила на инструкцията се въведе ред в системата?

-Да. Апелативният прокурор Ани Димова издаде заповеди и разпореждания, които да вменят на съответните прокурори задължения, те осъществяваха вече лични контакти, ходеха при следователите, вземаха материала - нещо, което не беше правено дотогава. Така според мен се подобриха нещата не само в плевенското следствие, но проясняване се почувства и в национален мащаб.

Всеки прокурор вече знаеше какви дела са му възложени, а не както беше дотогава - запознаването с делото да става, след като следователят вече е приключил. Така постоянно се връщаха материали, процесът се бавеше. Сега следователят има възможност да участва с вземане на показания, преценка на материали - т. е. участва активно в процеса.

На органите на МВР също бяха вменени някои конкретни задължения, защото при тях системата е субординирана и както поиска ген. Бойко Борисов информацията трябва да постъпва писмено, за да се постави срок, което задължава участниците по веригата да го изпълняват.

Влизането в сила на инструкцията, както и измененията на Наказателно-процесуалния кодекс от септември месец рязко подобриха работата в системата, което повлия благоприятно върху борбата с престъпността.

- Защо ударите върху следствието са най-чести и дръзки и кой ги причинява?

- Имаше три големи промени и катаклизми в следствието.

Първата беше през 1990 г., когато започна да се гради демокрация. Тогава политиците прецениха и това беше записано в Конституцията, че всички наказателни дела трябва да се извършват от юристи, т. е. от следователи. Според авторите на промяната не било редно разследването да се извършва от органите на МВР, като причина те посочиха нарушаване правата на човека. Затова извадиха дознанието от МВР и го закриха. Остана вариантът всички дела да се разглеждат от следователи, на практика ние също си имахме дознатели.

През 1990 г. всички дознания бяха преобразувани в следствия и системата започна да се затлачва. Тогава се въведе адвокатската защита по всички дела, изобщо нещата се промениха коренно с оглед на някакви демократични съображения.

След 3 - 4 години обаче се отчете, че този ход не е бил правилен и в края на 1994 г. се реши отново да има дознание. През 1995 г. формата на дознанието като разследване отново беше възстановена, но в рамките на новосъздадената Национална следствена служба. Или тогава пак можеше да има лица, които не са с юридическо образование за рзследване, кръстиха ги помощник-следователи и те останаха в структурите на НСС.

През 1997 г. се реши да се закрие тотално следствието. Имаше един НПК, който между две четения в парламента бе окичен от разни депутати с абсурди. Слава богу, след преборване със здравия разум на други политици се взе половинчатото решение за закриване на НСС и останаха 29 действащи, независими една от друга окръжни следствени служби. А националната пък бе преобразувана в специализирана следствена служба.

Този ход доведе до хаос, разхвърляне, моите наблюдения сочат, че всеки си правеше каквото поиска. Защото ако няма едно административно или методическо звено, където да попиташ за нещо формално, дребно, да се уеднакви практика най-малкото, то дейността ти пропада.

Получи се разпокъсаност в системата, като решението беше негласно следствието да премине на подчинение на прокуратурата. Като няма кой да те командва, отиваш на подчинение на главния прокурор. Така беше тогава.

През 2000 г. се отчете хаосът и се реши, че тези колеги помощник-следователи трябва да се върнат към системата на МВР или разследването отново да премине там, без да се създава дознателски апарат. Нашите колеги помощник-следователи, някои от които с повече от 15 г. стаж, не ги върнаха в МВР, а ги натириха да си търсят работа другаде.

Спомням си, че тогава ние от системата се застъпихме за тях, имаше брожения, недоволство. След това, когато нещата не потръгнаха, започнаха да ги връщат лека-полека. Но голяма част от тях станаха адвокати или се оттеглиха, а те бяха потенциал на следствието и загубата им се почувства осезателно.

Другото безумие, което последва, целеше да направи от полицейските служители дознатели. Но се оказа, че не става. След което се реши да бъде върната НСС на мястото на съществуващата дотогава специализирана служба, като част от функциите й бяха орязани. Започна едно изземване на дела от окръжните следствени служби по осмотрение на софиянци. Ние се опитвахме да им пробутаме някое по-сложно производство, но те не искаха. Така беше до 2002 г.

След избора на Ангел Александров за директор на НСС преди година нещата в следствието тръгнаха към проясняване.

И тогава изведнъж дойде един доклад, т. е. беше спуснат, който буквално даваше указания за закриване на следствието по някакви европейски норми и стандарти.

- Част от трусовете в следствието не бяха ли предизвикани именно от неправилно тълкуване на европейските изисквания, не се ли прилагат тези правила механично?

- Никога, никъде не е указано, че нашите структури трябва да се променят. Просто европейците искат в България да има ефективно разследване, а рецептата трябва ние да я намерим с оглед на националните си особености и изисквания.

Това ни го казаха вече европейски юристи при посещението си в Плевен, както и министър Меглена Кунева. Тя обясни, че никой няма претенции към закриване на структури в досъдебното производство. Идеята е да има ефективност и резултатност, а това ще ни впише в европейския модел.

- Какъв е статутът на следователя в момента?

- Според Закона за съдебната власт, пък и по конституция следователят е магистрат. Мога в този смисъл да посоча един парадокс. На група белгийски юристи при посещението им в Плевен направило впечатление, че следователят, който е магистрат, разпитва обвиняемия пред съдия. Като последният също е магистрат. Значи ние пропускаме разпита пред адвокат, не връзваме вяра на следователя, а после повтаряме операцията пред съдия.

Този парадокс доведе до идеята да се повишат функциите на следователите като разследващи магистрати. Според мен е добре дознанието да остане в МВР, но разпитите да се извършват пред следовател и той да определя първоначалните мерки. Така следствието да се запази като координаторен орган.

Тези идеи бяха възприети от правителството, през декември се прие декларация, която утвърди мястото на следствието. Според мен от 2004 г. системата работи добре.

- Мислите ли, че съдебната реформа може да приключи в рамките на този парламент?

- Не. Това е невъзможно. Не вярвам на бомбастичните идеи за нов наказателно-процесуален кодекс, който да бъде внесен до май месец. Той се работи от много юристи, не може такъв важен закон да се претупа за нула време, само и само да угодим на някого.

Бедата на нашето правораздаване през последните 15 години беше в липсата на концепция. Правеха се неща на парче, в угода на различни политически сили. Всеки, който дойдеше на власт, започваше да крои, да прави сметки, без да мисли глобално.

Следствието през годините е доказало, че не може да бъде командвано. Няма такъм механизъм за повлияване на нашата система.

- Но фактите сочат, че сте подложени на натиск?

- Получава се така, че следствието като самостоятелно действаща структура в рамките на досъдебното производство все пак е част от общия, цялостния правораздавателен процес. Лесно е за всеки колега да си приключи делото и да го изпрати на по-горна инстанция. Знаете ли колко пъти са ми казвали разни политици, бизнесмени или пък съмнителни елементи: "Абе, ти прави каквото искаш. Аз ще пипна по-нагоре и пак ще стане както искам."

Трудно е да постигнеш резултат в рамките на следствието, когато следващите инстанции се повлияват от хора с пари, от икономически лобита или от политици. След като контролът е в съда, пак няма промяна. Не казвам нищо лошо за съда, но системата така е направена, че дори някой следовател да се изяви като принципен и добър, то после при липса на резултат усилията му отиват нахалост. А това демотивира хората за работа.

- А как стоят нещата в ОСС - Плевен? Известно е, че има някои по-особени дела, които се изпращат за разглеждане в НСС...

- Тук, в нашата служба, винаги сме се пазели от сплетни и интриги. Те само пречат на работата. Нямам данни досега да е оказван натиск на следователи.

Колкото до тези по-особени дела, за които говорите, има такава процедура за производства, които касаят магистрати и други важни личности. Правили сме отводи, предлага се на главния прокурор и по негово разпореждане делото се разследва от НСС. По този начин се водеше делото за покушението срещу съдията Валери Цветанов.

- Наскоро съдията Цветанов е върнат на работа в плевенския районен съд. Можете ли да дадете някаква по-подробна информация?

- Значи съдията Цветанов пак е станал медийна звезда. Аз нямам никаква представа за неговата дейност, нито като следовател съм се занимавал с него, нито като директор. Нямам като ангажимент да следя делата на колегите. Мога само да разпределям работата, с оглед на това да не се претоварват следователите.

За Валери Цветанов знам само какви дела имаше, направихме си отвод тогава и разследването отиде в НСС. Доколкото ми е известно, делото за покушението срещу магистрата е спряно.

- Но неговото име се намеси и в случая с убийството на бизнесмена Людмил Конов. Открихте ли някаква връзка между тях?

- Делото за убийството на д-р Конов се разследваше от следователя Берон Кърчев. Той имаше пълна свобода на действие.

От публикация във в. "Политика" разбрахме, че Кърчев е изпратил делото във Висшия съдебен съвет, без никой от следствената служба да знае. Няма такава процедура на изпращане на следствени материали във ВСС, той може евентуално да бъде сезиран с нещо, за нещо. Още повече, че наблюдаващият прокурор и прокуратурата трябва да бъдат уведомени. Оттам делото, доколкото разбрах, е било пратено по компетентност във Върховната касационна прокуратура.

В публикацията имаше изнесени доста подробности, факти и имена от делото, което е недопустимо, при положение, че прокурорът не е дал тази информация. Най-вероятно тогава данните са изнесени от следователя. Как са стигнали в този вестник, е друг въпрос.

- Но това е класифицирана информация, как е попаднала в медиите?

- Аз ще направя служебна проверка. Информирал съм ръководството на НСС за това какво е изпратено. Следователят Берон Кърчев имал някакви съображения за намесата на икономически групировки в случая, цитирани са имена на следователи, на прокурори, не знам на каква база. Това е негова преценка.

- Какво ще стане оттук нататък, имало ли е натиск срещу Кърчев? Обменяна ли е информация по делата срещу Валери Цветанов и това за убийството на д-р Конов?

-Не изключвам възможността да е имало обмен на информация между делата. Защото има връзка между двата случая. Но поне официално делото за убийството на д-р Конов се разследваше от Берон Кърчев. Сега случаят ще премине към НСС, още повече щом следователят е уличен в изнасяне на данни, които са класифицирана информация. Като направим проверка, ще видим.

- Допускате ли, че тук има някаква сделка - т. е. някой на някого е платил?

- Не знам. Не мога да говоря, когато нямам сигурна информация. Назначили сме комисия от следователи, които не са от списъка на поръчковите, за да проверят по какъв начин се е движило делото административно, верни ли са твърденията и как е изнесена информацията в пресата, и то с такива подробности.

Предполагам, че такава проверка ще се възложи и от НСС. Аз съм ги уведомил, те ще преценят.

- Но тази история е прецедент в практиката на ОСС Плевен. Имало ли е досега такъв скандален случай?

- Такъв случай е пръв в нашата практика. Досега все сме се опазвали от скандали, от клюкарски елементи и сме се старали да си гледаме строго нашата работа.

- Подозирате ли намесата тук на политически или икономически интереси?

- Дали са политически или пък строго местни, не мога да кажа точно. Но ще се разбере.