Брой 2                                                    

14 - 20 януари 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Светослав Топузов

 

Той е живата легенда в леката атлетика на град Плевен през последните три десетилетия. Благодарение на неговия труд и талант десетки плевенски атлети са се качвали многократно на почетната стълбичка и в тяхна чест е звучал българският химн. Въпреки огромните трудности за развитието на този спорт Светослав Топузов не се отказва, а напротив - влага своите усилия в едно ново начинание - СК "Феникс 2004". Неговата цел, както казва самият той, е леката атлетика в Плевен като птицата Феникс да възкръсне от пепелта.

 

Треньорската професия

е тотално обезличена

 

Без грижа и добри условия за подрастващите спортът няма бъдеще, казва известният специалист

 

Светослав Топузов е роден през 1949 г. в село Врабево, Троянско. Завършил е средното си образование в Ловеч, след това Националната спортна академия. Бивш републикански шампион по троен скок за юноши и мъже, национален състезател. Вече 25 години е треньор в плевенската лекоатлетическа школа. Почетен гражданин на Плевен от 1996 г., в края на 2004 г. получи приз за цялостен принос за развитието на спорта в града.

 

Интервю на
Любомир ПЕТКОВ

- Г-н Топузов, откъде дойде вашата любов към Царицата на спортовете?

- Започнах сравнително късно да се занимавам с този спорт. До 18-годишна възраст тренирах баскетбол, но тъй като не успях да стана особено висок, се насочих към скачането. Тогава бяха други години, аз не съм очаквал да направя пробив на световни и европейски първенства. Не съм гонил свръхрезултати. Въпреки това съм ставал републикански шампион и в юношеска възраст, и при мъжете. Спортната ми кариера протече в ЦСКА, когато бях войник, както и в Ловеч. Началото на треньорската професия ме доведе в Плевен.

- Разкажете как се роди идеята за новия лекоатлетически клуб "Феникс" и как виждате неговото бъдеще?

- Идеята назряваше през последните няколко години. От една страна Плевен винаги е имал силни традиции в леката атлетика. От друга страна обаче поради редица обстоятелства напоследък нямаме високи резултати при мъжете и жените. Естествената причина за това е фактът, че плевенската школа от няколко години се е превърнала в донор на различни клубове. Готвим години наред класни лекоатлети, а след като дойде време да се радваме не техните резултати, можем да ги гледаме само по телевизията. Именно затова се роди идеята у мен и мои приятели да се опитаме да задържим талантите в Плевен и да възродим високите постижения в национален и международен мащаб. Така беше създаден клубът, името му също не е случайно, то носи определена символика.

Главната ни цел наистина е да се опитаме да създадем подходящи условия за подготовка тук на най-добрите ни състезатели. След две години по всяка вероятност ще влезем в Европейския съюз, а поне 4 - 5 от моите възпитаници отдавна са влезли в Европа с резултатите си. Важно е тогава в Плевен да има наистина силен лекоатлетически клуб, а не тепърва да търсим нови попълнения и да чакаме от тях резултати в бъдеще. Целите са амбициозни, без да бъда максималист се надявам да ги реализирам с помощта на всички, с които работя. Оптимистично е, че първите резултати от постигнатото в клуб "Феникс 2004" вече ги имаме.

- Колко лекоатлети имате в клуба и какви са постиженията им до момента?

- Началото на миналата година беше много скромно. Започнахме с четирима атлети, но пък те се представиха повече от добре. Спечелиха за миналата година общо 19 медала, осем от тях златни в държавните първенства. Имаме също злато и сребро от балканско първенство, класиране за световно първенство за юноши и девойки. В началото на тази година вече имаме картотекирани 12 състезатели. До края на месеца очакваме още попълнения, които не са от Плевен. Не е изключено в клуба да има и международно участие. До лятото се надявам атлетите на клуб "Феникс 2004" да станат над 20. Най-изявените ни състезатели са на първо място Даринка Йотова, Андриана Бънова, Лора Лазарова, Дилян Захариев, Константин Стоянов, Владимир Венев. Всички останали също са много перспективни. Всички изброени имат потенциала да покрият нормативите за световни и европейски първенства за техните възрастови групи. Поне трима от тези лекоатлети според мен имат сериозно бъдеще на световно ниво.

- Може ли да очакваме от Даринка Йотова действително голям пробив в тройния и дългия скок?

- Бих казал, че тя пробива вече го е направила. Тя влезе в 15-те най- силни в света и в тройния, и в дългия скок. На балканското първенство доминираше отново и в двете дисциплини. Това показва, че Даринка е комплексен състезател. Нейните резултати вървят нагоре. Трябва й още международен опит и самочувствие, за да може да дава най-доброто от себе си на големи състезания.

Трябва да намерим начин да успеем да съхраним за нашия град такива перспективни състезатели. Радвам се, че има хора от Плевен като Васил Антонов, Бойко Божинов и Ерол Михайлов, които помагат на клуба. Не приемам оправданието на други от обществения елит на града, които казват: "В Плевен пари няма". Ами ако човек се загледа на улицата само за една минута, край него ще минат поне дузина скъпи автомобили, които дори на запад не могат да си позволят. Проблем е да бъдат убедени хората с възможности, че няма по-хубав жест от това да помогнеш на някое талантливо дете. Като цяло съм разочарован от липсата на поне малко местен патриотизъм у плевенчани.

- Като стана въпрос за материална подкрепа, все същите ли са условията, в които водите тренировки?

- Положението не само че не е по-добро, но дори се влошава. Условията в лекоатлетическата база са под всякаква критика, както е всъщност и с голяма част от другите спортни обекти. Това, че се получават високи резултати е въпреки мизерията, в която работим. Твърдо мога да заявя, че нито един треньор, включително от по-бедните страни като Македония и Албания, не би се ангажирал да гони някакви резултати при такива условия на труд за него и неговите възпитаници. Вярно е, че цялостното състояние на страната не е цветущо, а спортът от своя страна е огледало на действителността. На нас обаче не ни трябва суперлукса, на който се радват чуждестранните атлети. Ние се нуждаем само от по-нормална обстановка. Представете си какво означава в една спортна зала да няма парно отопление от 6 години насам, както и топла вода. Да не говорим за сауна, тангентор, които са абсолютно необходими и се използват навсякъде за възстановяване от тежки тренировки. Само тези условия биха задържали качествени скачачи, които да представляват града.

- Следите ли развитието на вашите открития за големия спорт Тереза Маринова и Ивайло Русенов, които предпочетоха да се състезават за други клубове извън Плевен?

- Няма начин да не знам какво правят по състезания, защото всички сме в една система. Ако ме питате за някакъв специален интерес - не, нямам такъв. Първо, защото не ми е работа и второ, защото не влизат в бъдещите ми планове като треньор.

- Има ли останала болка у вас след тези напускания - първо на Тереза Маринова, после и на Ивайло Русенов?

- Не бих го нарекъл болка. В крайна сметка аз за себе си съм убеден, че съм направил за тези състезатели всичко - и като човек, и като треньор. Тяхното отношение не бих искал да коментирам, оставям го на други хора. Аз смятам, че няма от какво да се срамувам като специалист, направил съм ги състезатели на световно ниво. Ако има нещо, на което може би не съм успял да ги науча, то е да възпитам у тях някои по-добри човешки качества.

- А кой е най-щастливият ви миг в треньорската професия и с кой лекоатлет го свързвате?

- Професията ми е донесла много хубави моменти. Като резултат естествено Тереза Маринова е №1. Едни от най-хубавите ми спомени са когато Здравко Димитров стана световен вицешампион за юноши през 1986 г., балканската титла на Тодор Шопов и победите на Георги Димитров, лека му пръст. Това бяха силни спортисти и силни личности. В последните години такъв е Васил Гергов. Не знам дали има някой в Плевен, който да е донесъл повече шампионски титли за града от него. Васил Гергов има над 15 такива. Сега бъдещето е в Даринка Йотова и останалите.

- Какво мислите за навлизането на известни имена от българския спорт в политиката? Има и такива ваши колеги като Христо Марков например. Смятате ли, че те помагат ефективно на спорта?

- От една страна е радостно, че в сегашното Народно събрание има толкова много елитни спортисти. Като че ли обаче по-голямата част от тях останалите в управлението ги претопиха и ги направиха едни от тях. Засега поне аз не съм открил нито един положителен ефект от присъствието на спортисти в политическия живот. Има и нещо друго, което трябва да се знае. Тези спортисти, които днес са се ориентирали към политическото поприще, са се готвили и са се развивали при съвсем различни условия от днешните. Тогава системата за финансиране и обезпечаване на спорта работеше добре. Днес и в спорта са валидни пазарните принципи. Лесно е да се осигури финансиране на един доказан вече елитен спортист, който има постижения зад гърба си. Тогава спонсорите и рекламодателите сами идват. Трудното е да се осигури подготовката на подрастващите, без които обаче няма бъдеще. Подобни разходи трябва да се възприемат като инвестиция. Връщайки се към въпроса за участието на спорта в политиката, смея да твърдя, че спортистите в парламента и в управлението на страната са в дълг към спорта. Факт е, че няма добър и действащ закон за спорта. Факт е също така, че треньорската професия е тотално обезличена. Няма никакъв интерес от страна на младите специалисти. Аз например не виждам кой ще продължи започнатото от мен.

- Има ли въпреки всичко интерес към тройния скок и въобще към леката атлетика в Плевен?

- Бих отговорил така: популярността на даден спорт в един град се определя от личностите, които го практикуват. Не може да не провокира интерес сред подрастващите един известен спортист, когото освен че можеш да видиш по телевизията, можеш да срещнеш и в собствения си град. Нима децата не биха се запалили по определен спорт, ако можеха да срещат в залата своите спортни идоли? Самите големи спортни личности носят рекламата на спорта със себе си. Именно това е и част от идеята за създаването на СК "Феникс 2004" - да създадем истински спортни звезди, които да живеят в родния си град и да се състезават за него.

- Целият ви живот ли е в леката атлетика - имате ли други любими занимания освен тренировките?

- Най-добрият начин за разтоварване за мен е разходка със съпругата ми и домашния любимец от породата далматинец. Много рядко остава време за това, но е приятно. Останала е и любовта ми към баскетбола от юношеските години. Когато съм в града, редовно посещавам домакинските мачове на "Спартак".

- Синът ви също е състезател по троен скок...

- Да, надявам се да го картотекираме в нашия клуб, тъй като досега той участваше от името на друг клуб. Синът ми е един от примерите за младите хора, които искат да се реализират в спорта, но постоянно са пред дилемата - да продължа или да се откажа. Причина за това естествено са условията, при които живеят младите хора днес.

- Какво е вашето пожелание в началото на 2005 г.?

- Желая на всички - спортисти и граждани на Плевен, преди всичко здраве и професионална реализация и както обичам да казвам: "Кой както си го направи, така ще си го ползва".