ТЕМА


 

Ударите на кризата

 

Световната икономическа криза все по-осезателно започва да се чувства и в България. Екипно проучване на "BG Север" показа, че в повечето областни градове, в които се разпространява вестникът, масово се съкращават работници, закриват се производства. От Нова година се очаква регистрираните в Бюрата по труда да стават все повече, потреблението да се свие, а бизнесът да продължи да търси варианти за оцеляване.

 

Плевен

 

Най-зле са строителството и текстилният бранш

 

Чака ни безработица от 10% през 2009 г., месеците февруари и март най-трудни

 

Въпреки отстъпките, клиентите все по-рядко влизат в магазините

Емилия КАРАБУЛЕВА
Поля ТОМОВА

Най-сериозно засегнати от кризата в Плевен се оказаха строителството и текстилната промишленост, следвани от земеделието, производството на храни и търговията. Първи започнаха да се оплакват строителните предприемачи заради свиването на пазара, падането на цените и липсата на търсене от страна на клиентелата. Най-вероятно и през следващите месеци сушата за поръчки ще продължи, ако банките не престанат да ограничават кредитирането.

Кризата се разпростря и в традиционния за Плевен шивашки бранш. Продукцията вече не се търси както на нашия, така и на европейския пазар, затова предприемачите бяха принудени да сведат до минимум разходите си, някои от тях дори посегнаха на персонала. Така полека на трудовата борса в града излязоха десетки съкратени, които в момента активно търсят работа, за да могат през настъпващата 2009 г. да сключат нови трудови договори, установи репортерска проверка.

250 души са съкратени през последните месеци в Плевенско, показват данните. От "Текстилко" - Червен бряг, са навън 50 работнички. Също толкова остават без препитание и от "Палфингер". Заради преструктуриране на дейността от 1 декември в "Рубин" са съкратени около 30 души. 20 работници пък са освободени от "Метаком - СЛЗ" - Плевен, където през януари се очакват нови съкращения. Според информация на КНСБ от началото на годината в региона се очаква на улицата да излязат още около 1 000 човека. Обувната фабрика в с. Брест ще уволни всичките си 90 работници заради закриване на цеха. Чакат се съкращения в шивашките фирми "Яна" , "Димитров", "Невитекс", "Либърти", "Пунто", "Булдеза". Съкращения ще има и в хранително-вкусовата промишленост - фирма "Българска захар" и "Овобул", машиностроенето - "Илинден". Без работа след Нова година ще останат и заети в секторите "Строителство" и "Услуги". До момента работодателите спазват изискаванията на закона и обявяват съкращенията в институциите, категорични са от синдикатите.

Кризата в Плевен се почувства преди месец и половина, когато пазарът бе задръстен от продукция, но рязко секна потреблението. Представители на фирмите износителки, които в града са около 17%, също пострадаха от невъзможност да реализират продукцията си на европейския пазар. Тази тенденция се отрази в бизнес проучванията и в статистическите данни, макар и слабо още през октомври т. г. се прокрадваха опасения от разгръщане на кризата. Още тогава предприемачите от Плевен посочиха като проблеми, затрудняващи бизнеса им, несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и липсата на финансиране. Спрямо 2007 г. намаля производството на брашно, слънчогледово масло, готови храни, облекло, строителни материали и др., показват данните.

През последните два месеца рязко е намаляло потребителското търсене в търговската мрежа на Плевен, което също е в резултат от разширяването на кризата. Репортерска проверка установи, че раздвижване няма дори в навечерието на коледните празници. Търговците се опитват с апетитни празнични отстъпки да привлекат клиентела, но това рядко се случва. Намалели са дневните обороти от продажбата на облекло и обувки, бяла техника, дори лекарства.

Единствено в търговията с хранителни стоки се забелязва движение, макар че средният клиент е привлечен повече от падналите цени на основните хранителни стоки, а не от непрекъснато обогатяващия се асортимент. Цените на ориза вече са с около 15% надолу, а олиото е поевтиняло с 25%, очакванията са да падат още. "Това показва, че нашите производители са се ограмотили и в условията на криза предлагат по-ниски цени за основните хранителни стоки. Хората вече купуват по-евтини български стоки, така имат възможност да запазят традиционния асортимент от храни за трапезата си. Кризата ще избие най-вероятно през февруари - март 2009 г., тогава можем да коментираме, да правим анализи как се е отразила на хранителния бранш", обясни Румяна Николова, търговец на хранителни стоки в Плевен.

Като рефлекс от задълбочаване на кризата се забелязва и увеличение на процента на безработица. Ако през октомври т. г. равнището й е било 4,19% за Плевен и 7,26% за областта, след Нова година се очаква то да достигне 10%. Или дори да надскочи тази психологическа граница, прогнозират от Министерството на труда и социалната политика. От там смятат да преборят безработицата със съкращаване на работното време и дотиране на работните заплати. Докъде ще растат нивата й можем да разберем през първите месеци на 2009 г., когато в трудовия поток ще се влеят и завръщащите се от чужбина гурбетчии с прекратени трудови договори.

 

 

ловеч

 

Депутати обсъдиха мерки с бизнеса

 

Депутатите от Коалиция за България Йордан Петков, Янаки Стоилов и Донка Михайлова (отляво надясно)

Мира ГАНЧЕВА

Отражението на финансовата криза на местно ниво и мерките за тяхното преодоляване обсъдиха депутатите от "Коалиция за България" Янаки Стоилов, Донка Михайлова и Йордан Петков с представители на бизнеса, областната и общинската администрации в Ловеч.

Повечето от проблемите трябва да намерят национално решение, но част от тях могат да бъдат съпътствани с мерки на местно ниво, заяви Янаки Стоилов. По думите му основно средство за противодействие на икономическите и социалните усложнения са предприемането на активни действия, освен вече извършените като гарантиране на определен размер на депозит в банките, увеличаване на средствата в банката за развитие и т. н. От Бюрото по труда съобщили, че през последния месец няма нарастване на безработицата в община Ловеч и обяснили, че работодатели закриват обявени, но незаети работни места, както и че не обявяват нови. В същото време обаче от областна дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, уведомиха, че има подадено уведомление за съкращаване на 180 работници в троянския завод "Машстрой". От "Елма" в планинския град има подадени жалби за неплатени заплати, в момента трудовите инспектори установяват какво е положението.

Няма тревожни тенденции със заетостта в Ловеч в сферите на строителството и шивачеството, каквито се наблюдават навсякъде в страната, е мнението на Донка Михайлова след срещата с бизнеса. В тази връзка тя и колегите й внесли предложение за увеличаване размера на обезщетението за безработица, като подновили неприетото от миналата година предложение горната граница да бъде колкото една минимална работна заплата - 240 лв. Представители на строителството и шивашката промишленост изразили тревогата си, че в общини като Ловеч и по-малки съкращаването на работна ръка би създало проблем след време, когато ръстът на икономиката тръгне в обратна посока. Шефове на шивашкия бизнес предложили да се премине към гъвкаво ползване на работна ръка за определен брой часове през деня, а държавата допълнително да доплаща работното време, което реално не се изработва.

 

 

ГАБРОВО

 

Шивачници масово спускат кепенци

 

Мариана ДИМИТРОВА

Шивашките фирми в Габровска област масово закъсват с производството и голяма част от тях вече спуснаха кепенци. От Бюрото по труда съобщиха, че докато преди няколко месеца били заливани със свободни работни места за шивачки, в момента няма нито една обявена позиция за този бранш. Все още на борсата не са пристигнали списъците със съкратените в още един емблематичен завод - обувната фабрика "Рекорд", която навремето бе известна под името "Сърп и чук" и обуваше цяла България. Колапсът в тази фирма е отдавна, а преди няколко месеца нашумя с това, че изплаща заплатите на работниците си в няколко чифта обувки. Със задаващата се финансова криза сега във фабриката са останали само няколко счетоводители, които да дооправят документите и сметките и този завод да остане вече в историята. Доста работодатели в производството са притеснени от задаващата се криза, но много от тях коментират, че най-после ще си намерят качествена работна ръка. Не е тайна, че кадърните кадри през последните години бяха кът, а шефовете на фирми се принуждаваха да наемат сульо и пульо. Сега с очакваното завишение на безработицата заради съкратено производство и освобождаване на хора, устискалите кризата фирми се надяват да могат да избират добри специалисти.

Въпреки очакваните съкращения заради световната финансова криза обаче, нивото на безработицата в Габровска област се запазва 3, 4 на сто, което е под средното за страната. През октомври в Бюрото по труда в Габрово са се регистрирали 2 274 безработни. От тях 1 070 са от Габрово, 344 от Дряново, 382 от Трявна и от Севлиево - 478.

Към края на ноември обявените свободни работни места в Бюрото по труда са 64. Търсят се учители, стругари, фрезисти, шлайфисти, специалисти на машини с цифрово-програмно управление.

 

 

монтана

 

Съкращават 100 души в акумулаторния завод

 

Симеон НИКОЛОВ

Заради световната икономическа криза, спада на цената на оловото и акумулаторите, а също и намаленото производство на автомобили, в акумулаторния завод "Монбат" в Монтана готвят съкращения на около 100 души. Някои от тях вече са получили предизвестия и ще трябва да напуснат работа от 1 януари 2009 г. За останалите ще се изчака още месец. От пресцентъра на компанията "Приста ойл", част от която е "Монбат", обявиха, че заради кризата ще трябва да съкратят 15% от работниците си, които се намират в градовете Монтана, Русе, Добрич и София (най-много в Монтана). Кризата, която се отразява на строителството, е ударила и завода за подови плочки "Керамик инвест" в Монтана, където част от персонала е в принудителен неплатен отпуск. Затруднения има и в други фирми, чиято продукция се пласира в чужбина.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

307 човека на улицата само за октомври

 

Кремена КРУМОВА

В Бюрото по труда във Великотърновска област, която се считаше за един от регионите с най-ниска безработица, само за октомври са регистрирани 307 човека. От тях повече от половината са работили в сферата на услугите. Краят на туристическия сезон и затварянето на кръчми е основната причина за това, изтъкват експерти.

Кризата се чувства осезаемо и в други отрасли като строителството, недвижимите имоти, шивашките фирми. "Преди две - три години, когато се осъществяваха огромни печалби, беше добре. Сега, когато няма инвеститори и хора, които да купуват, вече е зле, коментират ситуацията запознати с фирмите за предлагане на имоти. Местният бизнес е замислил дори да намали работното време, за да може да задържи специалистите или поне да не уволнява хора. Някои големи фирми в региона дори са готови да прекратят дългосрочни договори с чужбина заради кризата. Съгласни са да платят неустойката, отколкото да губят време по съдилища заради неизпълнени договори.

Заради кризата спря автобусният транспорт в община Павликени. Причината е, че от фирма "Павтранс, която обслужва маршрутите, обявиха, че са пред фалит и отказват да поемат поверените им линии, въпреки че договорът с общината изтича едва през пролетта.

"Със съкращаването на работници, ще се намали покупателната активност на хората, фирмите производителки ще намалят производството си и ще се стигне до стагнация. И ще последва един омагьосан кръг, обобщава бизнесмен от Велико Търново.

До този момент няма масови съкращения на работници в региона.

 

 

ВРАЦА

 

Предстои закриване на предприятия и фирми

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Има сигнали за забавяне на икономиката във Врачанския регион, но все още няма масови съкращения на работници, съобщиха от Бюрото по труда. Към края на ноември фирмата за добив и обработка на скални материали "Булнед" е връчила предизвестия на 24 човека, че ще бъдат освободени от работа. Очаква се през януари и февруари да бъдат уволнени още 15 души. Най-малко 50 работници и специалисти ще бъдат съкратени през следващите месеци и в завода за ремонт и производство на металорежещи машини поради свиване на международния пазар. От Бюрото по труда казаха още, че има и други индикации за забавяне на икономиката и те са свързани с подаваните от работодателите заявки за набиране на работници и персонал, които са значително по-малко от изминалите месеци. Там, където има търсене, то е само за висококвалифицирани работници и специалисти. Не спират и офертите от чужбина, като последната е от Испания за селското стопанство при дневна нетна надница от 36 евро. Има изисквания за владеене на език и за квалификация.

Според Евгени Иванов, председател на УС на Търговско-промишлената палата във Враца, всички предприятия, които работят за износ, ще ограничат постепенно производството си, тъй като до края на годината изтичат сключените договори, а нови почти не се подписват. Тази стагнация ще се отрази най-вече на шивашката промишленост, която работи предимно на ишлеме за чужди фирми, както и на машиностроенето. Тези два отрасъла са застъпени много сериозно в региона. Очаква се да има спад в производството през следващите месеци около 20 - 30%, а това означава, че вероятно и толкова ще бъдат съкращенията в съответните предприятия.

Според Иванов всяко предприятие ще търси спасение за себе си, като вероятно ще се наложи то да преструктурира своето производство, да договаря нови пазари, може би на изток, както стана през 1996 г., когато икономиката се обърна на запад. Не се знае колко ще продължи кризата и до каква степен ще удари икономиката, но ще има голямо свиване, ще се стигне и до затваряне на предприятия и фирми, прогнозира Иванов. След това се очаква да се яви дефицит на стоки и отново да се възобнови голяма част от производството. Сивата икономика няма да пострада, напротив, тя ще запълни голяма част от дефицита, тъй като не плаща данъци, има повече оборотни пари и ще се стреми да излезе на светло, като заеме място на затворени предприятия или на такива със свито производство.

Под ударите на кризата попада и строителният бранш. Неговите проблеми ще се отразят и на съпътстващите фирми - производителите на строителни материали, дограми, също на добива на цимент и други инертни материали. Кризата може да удари най-вече калпавите фирми и предприемачи, които не са си направили добре сметката, смята председателят на Строителната камара във Враца Тодор Топалски. Част от тях са теглили неразумни кредити, като са разчитали на по-високи цени при продажбата, но жилищата, които предлагат, нито са в атрактивни зони, нито са качествени. От друга страна банките притискат купувачите с 1 - 2% по-високи лихви, а по отношение на ипотеките държат на допълнително обезпечение за не напълно готовите жилища. Това е причината пазарът с тях в момента да е муден. Домове с акт 16, изпълнени добре и в престижни квартали, и сега се търгуват без проблем. Има и строителни босове, които са си позволили да живеят много охолно, като са хвърляли луди пари за скъпи коли и курорти. Те вече си патят от кризата. Нещата в промишленото и общественото строителство следват друга логика. Настъпи времето да има български инвеститори, но да не достигат строители. Доста търгове ще се провалят и ще се повтарят, защото няма достатъчно квалифицирана работна ръка, тъй като много опитни дюлгери изтекоха към Европа през последните години. Макар че от Испания вече се връщат, пак не са достатъчни. Добър знак е, че правителството залага в бюджета си за следващата година над 5 млрд. лв. инвестиции в бранша, смята Тодор Топалски.