ТЕМА


 

Изненадаха ли ни

последните дъждове?

 

Последните дъждове отново предизвикаха паника в някои райони на Северна България. Въпреки че други области останаха почти незасегнати, проверка на "BG Север" показа, че някои отговорни фактори не са си взели поука от потопа, който ни връхлетя преди година. Според институциите, които имат ангажимент да следят проблема, виновни няма. Нещо повече - всички твърдят, че съоръженията са в изправност и са готови да посрещнат дъждове. Практиката обаче сочи, че водата продължава да изненадва, а страхът на много хора да не се окажат без дом остава.

 

 

Плевен

 

Три опасни места следят в региона

 

Нужни са още пари за съоръженията, казват от "Напоителни системи"

 

Една от основните причини за наводненията е непочистването на речните корита, шахти и бариПоля ТОМОВА

В Плевенско има три опасни точки, съобщиха от Гражданска защита. Една от тях е дига на река Осъм край село Градище. Тя е пропаднала на 30 см и е лесна за пробиване при високи води. Друг проблемен участък съществува все още до с. Трънчовица, където под дигата има тръба и шлюз, който пропуска. Водата се просмуква пред дигата и наводнява. Скъсан участък от дига пък има край Козар Белене. От "Напоителни системи" признават, че все още има проблемни и опасни места. Директорът Цанко Цолов обаче заяви, че общо взето съоръженията са в готовност да посрещнат дъждове и снегове. За ситуацията край Трънчовица той обясни, че нямало опасност от наводнения и паника се създава от собственика на земеделската земя около дигата. Екипите на "Напоителни системи" почистват каналите и съоръженията, добави Цолов. Той не отрече, че плевенската дирекция има нужда от финансиране, за да поддържа изрядни съоръженията в региона, но отказа да назове сумата, необходима за безопасната им работа. Областният управител Цветко Цветков също съобщи, че е поискал писмено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансиране. Заради предишните наводнения за Плевенска област се отпуснаха над 1 млн. и 500 хиляди лева, с които са възстановени или ремонтирани съоръжения в региона. За разлика от други места, тук няма скандални сделки и откраднати пари.

Последните наводнения в страната показаха, че една от основните причини за тях е непочистването на речни корита, шахти, бари и други. От началото на тази година експертите на Басейнова дирекция - Плевен, са извършили 238 проверки по състоянието на речните корита. За тяхното почистване отговарят кметовете на населените места, през чиите територии преминават реките. Проверките на Басейнова дирекция са установили, че на някои места, които не се уточняват, коритата не са съвсем почистени. Задръстването с боклуци, храсти и дървета на речното корито намалява размера му и вода до разлив на водата. Актове обаче не са съставени, тъй като крайните сроковете за почистване на коритата все още не са изминали.

Това, което гарантират всички институции е, че наблюдават непрекъснато водните обекти, особено при дъждовни дни.

 

 

монтана

 

Дългоделска Огоста излезе от коритото си

 

 

Пороят в Монтана отнесе пътни настилки и влезе в къщите в някои кварталиМомчил ИВАНОВ

Неочаквано за мнозина темата за отводнителните канали стана една от централните в предизборната кампания в Монтана. Подхвана я кандидатът на ГЕРБ за кмет Златко Тодоров, който критикуваше настоящият градоначалник Златко Живков, че допуснал града да се наводнява при поройни дъждове. Тодоров обещаваше да спре наводненията в Монтана като изгради дублираща канализация за отвеждане на дъждовни води. Той твърдеше, че средства за това ще се намерят от европейските фондовете и обвиняваше Живков, че не е търсил достатъчно и допуснал улиците да приличат на кални реки при всеки пороен дъжд. Живков отговаряше, че гледа с усмивка на подобни обвинения, защото опонентът му нямал представа за какви суми става въпрос и всъщност се заканвал да спре дъждовете.

Словесната престрелка продължи през целия месец на кампанията. Живков обясняваше, че след дъждовете през лятото на 2005 г. всички отводнителни канали в града и речни корита около него са почистени от общината и Гражданска защита. Той даваше за пример каналите в кварталите "Мала Кутловица", "Плиска" и "Младост", които преляха при 100 литра на квадратен метър дъжд през 2005 г., но не преляха при 173 л през 2007 г., тъй като са били почистени.

При пороя на 6 август т. г. в Монтана се наводни централният площад "Жеравица", по който за момент можеше да се плува с лодка. Водата обаче се оттече за минути след дъжда. Наводниха се и много улици в квартал "Мала Кутловица", където пороят отнесе пътни настилки и влезе в къщи. Кмет и опоненти все още спорят дали причината за бедствието е незапомненото количество дъжд или лошата инфраструктура.

При проливните дъждове от началото на тази седмица река Дългоделска Огоста (приток на Огоста) излезе от коритото си и заля третокласен път край с. Еловица. Пътят свързва с Монтана шест села от община Георги Дамяново. Жителите им временно нямаха достъп до останалия свят с леки автомобили (преминаването през наводнения участък бе възможно само с камиони и автобуси). Наложи се да се изгражда временна дига от 200 м с трошен камък. От Гражданска защита обявиха, че основната причина за заливането е рязкото затопляне, довело до бързо топене не снега и голямото количество дъжд. Като допълнителна причина било затлаченото от дървета и храсти корито на реката, което на това място било стеснено. Пак тази седмица р. Берковска заля дворове и ниски участъци от една улица в Берковица. От общината в планинския град обявиха, че са искали 1 млн. лв. за изграждане на защитна дига в тези участъци, но не ги получили.

След като през миналата година Лом бе наводнен от водите на Дунав при незапомненото в историята му ниво от 9,85 м, то премиерът Сергей Станишев обеща пред града да се построи защитна стена. През пролетта на тази година в Лом бе струпана строителна техника, от Германия на пристанището пристигнаха елементи от шпунт (основа на стената), но работа така и не започна. В крайдунавския град не губят надежда за строителство през следващата година, но се опасяват от нови наводнения през пролетта, ако валежите продължат със същия интензитет.

 

 

ВРАЦА

 

Скъса се новопостроена дига край с. Елисейна

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

На 27 ноември сутринта придошлите води на р. Искър скъсаха подпорна стена в мездренското село Елисейна, изградена преди два месеца от фирма "Инертстрой Калето" - Мездра. Според специалистите от Гражданска защита (ГЗ) 140-метровата стена е строена без да се излеят основи и буйните води я подкопават.

Един от жителите на селото - Петър Кръстев, чиято къща е почти до дигата, заяви, че е чувал как управителят на фирмата изпълнител се притеснявал, че стената трябва да се гради без основи. Според него това е станало, за да се спестят пари. От общинската управа в Мездра казаха, че в обекта са вложени 160 000 лв., но още не бил завършен. Предстояло допълнително укрепване на дигата. Хората са притеснени, тъй като 20 м от стената вече е отнесена от водите на Искър и част от дворовете са наводнени. От ГЗ казаха, че един от вариантите е да се изгради временна дига, докато от община Мездра подготвят проект за стабилна подпорна стена, с който да кандидатстват пред Междуведомствената комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

На 26 и 27 ноември в района на Враца падна близо 49 л дъжд на квадратен метър. Всички реки са с повишени нива, но опасност от разливи - няма, казаха от ГЗ. Река Малък Искър край Роман е повишила равнището си с половин метър. До критичното състояние обаче я дели още метър и половина. Река Огоста край Хайредин е придошла с над метър. От язовирите прелива през преливника единствено "Лесура". Поройният дъжд е наводнил мазите и приземните етажи на четири къщи в с. Чирен.

На 26 ноември в придошлите води на река Лева в района на квартал "Бистрец" край Враца се е удавил 48-годишният Петърчо Петров, съобщиха от полицията. Той паднал в реката при опит да я премине в местността "Туев дол".

Не всички планирани за ремонт след наводненията диги и укрепителни съоръжения в област Враца са изградени. Като причина от дружество "Напоителни системи" посочиха липсата на средства. Едва 4 млн. лв. от поисканите 26 500 000 лв. са били отпуснати миналата година от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

 

 

ловеЧ

 

Концесионерите задължени да се грижат за язовирите си

 

Мира ГАНЧЕВА

Концесионерите на язовири в община Ловеч са задължени да се грижат за водоемите си. Общо осем язовира са дадени за дългосрочно стопанисване на концесионери. В последните два - "Полето" и "Ливадето", собствениците се задължават да вложат по над 25 хил. лв. за срока на ползване. Още при участие в процедурата те са представили инвестиционна, екологична и социална програма. Основната причина за тези изисквания от страна на общината е именно лошото състояние на водоемите, в повечето случаи неподдържани много години, които при обилни валежи могат да станат опасни. Затова концесионерите според договора се ангажират с подсилване на бреговете и язовирната стена с железобетонни елементи, с ремонт на преливника, с почистване от наноси. Екологичната програма пък е свързана с изграждането на санитарно-охранителна зона около язовирите, с извършването на озеленяване и залесяване, както и на противоерозионни дейности.

При последните обилни валежи река Бели Вит при Тетевен и Рибарица наводни няколко къщи. Нивото й се беше покачило с над два метра, а придошлите й води разрушиха частично водохващането за питейна вода и двете селища останаха в продължение на няколко дни без вода.

 

 

ВИДИН

 

Посрещат прииждането на Дунав спокойно

 

Новоизградената защитна дига на Дунав при Видин осигурява спокойствието на града при високи приливни вълниТеменужка ИЛИЕВА

След голямото прииждане на Дунав през април и май 2006 г., правителството взе всички мерки да бъде достроена защитната дига на Видин, съобщиха от областната управа. Изградената през 2000 г. стена срещу високите дунавски води остана недовършена в участъка от крепостта "Баба Вида" до Гребната база. При всяко пролетно прииждане на реката на това място в продължение на 280 м Гражданска защита редеше чували с пясък, правеше насипни прегради. То беше "вратата" на голямата вода към града.

Строителството на дигата се отлагаше на няколко пъти заради недостиг на средства. През миналата година обектът бе включен в проекта "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията и свързаните с тях свлачищни процеси", финансиран по програма ИСПА на ЕС. За него бяха предвидени 593 000 лв. Търгът за изграждането спечели варненската фирма "Трансстрой". През това лято дигата бе завършена окончателно.

За пръв път при по-обилни валежи Видин ще остане спокоен. Целият град е защитен от бетонна дига в продължение на близо 2 км. Строителите са изградили не само брегоукрепителните съоръжения, но са направили и каменна облицовка, която наподобява каменния градеж на крепостта "Баба Вида", до която допира стената. Новият участък е съобразен с воден натиск на 10-метрова вълна, каквато мина по Дунав през пролетта на 2006 г.

Останалите реки в областта не представляват опасност за населението освен за по няколкото най-близки до коритата къщи. Кметовете редовно следят за почистването им, както и за изграждането на малки укрепителни насипи и стени, съобщават от областната управа.

 

 

ГАБРОВО

 

Янтра обрасла в храсти

 

Мариана ДИМИТРОВА

Поречието на река Янтра в централната градска част на Габрово е обрасло в големи храсталаци, показа проверка на "BG Север". Поне от две години не е изсичана растителността, избила в островните места. При евентуален силен дъжд тя ще е предпоставка за затлачване на речното корито, което може да предизвика наводнение. Това бе причината през миналата година много от мазетата и избените помещения на жилища в центъра на града, които се намират в близост до реката, да бъдат наводнени. Наложи се хората сами и със собствени средства да спасяват покъщнина и да отводняват мазетата си.

Преди две години коритото на реката редовно се почистваше от работници, наети по програмата за временна заетост, за които държавата плащаше. От миналата година обаче за тази дейност държавата спря парите и грижата остана в ръцете на местното кметство. Почистването на коритото на реката винаги е било повод за прехвърчане на искри между областната управа и общината в града на Рачо Ковача. Габровското кметство прехвърляше топката в областта с мотива, че коритото на Янтра е държавна собственост. От своя страна губернаторът твърдеше, че този проблем е в компетенциите на кмета, тъй като все пак реката е част от града.

Засега е решен и друг съществен проблем, който може да се окаже причина за наводнение при обилни валежи - местната фирма "Благоустрояване" е почистила всички отводнителни шахти, които при нужда да поемат излишната вода.

В Габрово още се помни най-голямото наводнение, сполетяло града преди петнайсетина години, когато придошлата вода от Янтра заля жилища в центъра до втория етаж.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Фирмите не чистят добре,

затова реките преливат

 

Кремена КРУМОВА

190 млн. куб. метра бе обемът на водите в язовир "Александър Стамболийски" в последните няколко дни, когато паднаха значителни валежи във Великотърновска област. Пълният лимит е 220 млн. куб. м. Все още има свободен обем и в язовир "Йовковци". От Гражданска защита (ГЗ) са изпратили запитване до министерството дали да се започне плавно изпускане. В някои населени места екипи на ГЗ са оттлачвали и почиствали мостове заради повлечени земни маси и дървета от падналите обилни валежи. Особено сериозно е положението там, където вече има натрупване на подпочвени води.

По-обилни превалявания бяха регистрирани в общините Стражица и Сухиндол. В следствие на дъжда и прелялата река Росица бе изровена част от настилката по улиците "Климент Охридски и "Опълченска в Сухиндол. В резултат на проливния дъжд бе издран насипът на водостока, свързващ двете части на с. Царски Извор, община Стражица.

На 100% вече е изградена дигата на река Янтра при Долна Оряховица. Около половин милион лева отпусна министерството за подпорното съоръжение. Според повечето кметове почистването на речните корита, което се изисква от тях, се изпълнява и парите се усвояват. Но фирмите, натоварени с тази дейност, не го извършват качествено. Те отрязват дърветата, но дънерите и корените остават. Затова при следващи валежи коритата бързо се затлачват.

290 000 евро бяха дадени и за подпорна стена на единия бряг на р. Янтра във В. Търново по програма ФАР. Тя ще бъде изградена на брега срещу църквата "Св. 40 мъченици". Подпорното съоръжение ще е дълго 680 м, високо 5 м и ще минава по протежение на ул. "Иван Асен Втори" в кв. "Асенов" в старата столица. Изграждането на стената е по нова технология с габиони блокове от камъни и пръст, насипани в мрежеста решетка. С такива бе изградена и дигата при Долна Оряховица.