АРТСЕДМИЦА


 
 In memoriam

 

 

Димитър Хаджийски слезе от сцената

седмица преди да си отиде завинаги

 

Известният български актьор остави след
себе си 120 роли в театъра и 12 в киното

 

Последната роля на Хаджийски е в Госпожа министершата 

В Рейс от Станислав Стратиев

 

Даниела ДОЧЕВА

Актьорът Димитър Хаджийски е роден на 27 февруари 1935 г. в Благоевград. От дете голямата му мечта е да се посвети на актьорското майсторство. Талантът му рано прави впечатление и получава централни роли в училищните пиеси. В драматичния театър в родния му град е първото му назначение - като стажант-артист през 1953 г. Учи във ВИТИЗ от 1958 до 1962 г. Завършва първи курс с отличен успех по специалните предмети в отдел "Актьорско майсторство" и получава престижната Сарафовска стипендия. Като професионален актьор играе на театралните сцени във Велико Търново (1962 - 1963 г.), в Благоевград (1963 - 1966 г.), във Варна (1966 - 1968 г.). В Плевенския театър идва през 1968 г. и работи в продължение на 39 години. Затова с основание твърдеше приживе: "Плевен е моят втори роден град".

Димитър Хаджийски е изиграл 120 роли на сцената и се е снимал в 12 филма. Носител е на "златната значка" на САБ. Удостоен е със званието "заслужил артист" през 1979 г., с почетната награда "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура. Той е от малкото актьори по онова време, които са награждавани с творчески командировки зад граница. Клубът на дейците на културата в Плевен два пъти го обявява за актьор на годината - през 1995 г. и 1998 г. През 2005 г. става заслужил гражданин на Плевен.

Наскоро си отиде от този свят големият български актьор Димитър Хаджийски, който посвети 39 години от половинвековната си творческа биография на плевенската театрална сцена. И на публиката, от която не успяват да го откъснат нито примамливото предложение за директорски пост в Благоевградския театър, нито обещаваната академична кариера в НАТФИЗ. Седмица преди да си тръгне завинаги, той играе последната си роля в последния спектакъл. А колегите и приятелите му не подозират, че животът го напуска. Заминава си тихо на 72-годишна възраст.

Димитър Хаджийски е емблематична фигура за плевенския театър. Той е единственият актьор от местната трупа, който има 12 роли в киното. И до днес се въртят на малкия екран лентите "Осъдени души", "Селцето", "Откога те чакам". Хаджийски си партнира с имена като Цветана Манева, Катя Паскалева, Наум Шопов, Коста Цонев. Верните му почитатели го помнят във "Войници на свободата", "По дирята на безследно изчезналите", "Тайфуни с нежни имена", "Юдино желязо", "Под едно небе" и др.

Със 120 роли в театъра Димитър Хаджийски с основание може да бъде наречен живата история на плевенския театър. Той е единственият плевенски актьор, изиграл 4 моноспектакъла - "Гордо мое сърце" по творби на М. Горки (1977 г.), "Несъбудени пространства", с който отбелязва 50-годишния си юбилей (1985 г.), "Страсти Илиеви" на Димо Дешев, с който празнува 40 години театрална дейност (1998 г.) и "Ангелът на възмездието" по Стефан Продев, с който чества 70-годишнината си. Той е сред малцината посочени от съдбата да изиграят не веднъж, а три пъти Хамлет от едноименното произведение на Шекспир. Запомнящи се и вдъхновяващи и за самия актьор са ролите му на исторически личности - Калоян, Симеон, цар Борис III в "Разпети петък" (първата му роля на плевенска сцена), хан Татар - спектакълът се играе 118 пъти! Играе следователя Партов в "Страшният съд", Жадов в "Доходно място", Бай Ганьо от "Щастливеца иде". През последните театрални сезони го гледахме в постановките "Човекоядката", "Татуирани души", "Христина" и др.

Поклон пред светлата памет на актьора Димитър Хаджийски!

 

 

Димо Дешев адаптира разказите на Чудомир

 

Дарина БОГДАНОВА

След като направи "Българи от старо време" по Вазов, режисьорът Димо Дешев се е захванал с друг български автор. В драматичния театър в Плевен с успех вървят репетициите на спектакъл с работно заглавие "Нашенци - играем Чудомир". Постановката е създадена на базата на повече от 10 разказа, от които са подбрани действащи лица и ситуациите. "Интересува ме съвременна драматургия много. В момента в Монтана играят моята пиеса "Селото на таласъмите". Но напоследък съм решил да опитам класика. Аз не правя нещо ново, както Сашо Морфов например направи "Хъшове". Мъничък експеримент има, но целта ми е да върна заглавието отново на сцената, в ежедневието", сподели за "BG Север" режисьорът. За него е важно да извади от рафтовете на библиотеката Чудомир и да го предложи на хората, които са го позабравили, и на децата, които не го познават. Избира точно този самобитен творец, защото е български автор, в който се съдържа част от класиката, от литературното ни наследство. Втората му цел е това литературно наследство да го превърне и в театрално. Той сподели, че това ще е поредният опит за поставяне на сцена на колоритния разказвач. Дали усилията на целия творчески екип ще са успешни, е рано да се каже. Тъй като Чудомир не е писал за сцена, съществува не малък риск при адаптирането му. Освен това хуморът му е доста затворен. Ще се опитаме тези разкази, писани за Казанлък през 40-те години на миналия век и много специфични с тамошни действащи лица и изрази от онова време и онова място, да ги направим малко по-разбираеми. И тук се крие опасността. Ще ми се да отправя една покана към нашите зрители: Елате и вижте дали сме успели", призова режисьорът.

В постановката ще участват 8 актьори от различни поколения. Предизвикателство пред тях е да си уеднаквят критериите. В спектакъла няма дълга ситуация - изграден е от малки, кратки неща, затова артистите ще играят по няколко роли. Такъв тип театър - комедия дел арте, е съществувал в Италия някога. От сцената на плевенския театър ще бъдат отправени и съвременни послания като повечето са социално-политически, тъй като съвремието ни е такова, информира режисьорът и обясни, че намигането към днешно време няма да е грубо.

Постановката излиза на сцена в началото на декември и ще създаде настроение у публиката точно преди новогодишните празници. "С хумора на Чудомир могат да се забавляват както деца, така и възрастни. Желанието ми е всеки, който се чувства българин, да отваря и българска книга от време на време. Нашите автори са доста специфични, взаимствали са от тук от там, защото имаме истинска литература едва от 100-тина години. Докато Чудомир е някакво самородно камъче. Става ли за театър, не става ли - не знам. Но ние искаме да опитаме", признава Димо Дешев.

 

 

Деца от ГПЧЕ представят фолклор от извора

 

"Звездица" е носител на многобройни отличия и награди

Поля ТОМОВА

"От извора" се казва спектакълът, който ще представят на 5 декември от 17 часа в зала "Катя Попова" деца от плевенската Гимназия с преподаване на чужди езици. Те ще изпълнят песни от сборник с автентичен фолклор, събран и издаден от Здравка Йорданова, музикален педагог в гимназията.

Групата с името "Звездица" е създадена през 1999 г. Децата успешно и с желание представят българския изворен фолклор под разнообразни форми - фолклорен театър, детски мюзикъл, шоу-спектакли. "От извора" включва автентичен музикален фолклор от Плевенския регион, събран в 30 песни. Децата ще представят богата обичайна и обредна практика на регион Мизия в четири вида песни - календарно-обредни, свързани с Коледа, Ладуване, Лазарица и Великден, битови песни, хумористични и трудови.

Според преподаватели от гимназията учениците участват в спектакъла с изключително желание, а група "Звездица" се радва на голяма популярност. В групата има деца от 8 до 13 години. "Звездица" е носител на многобройни отличия и награди, има записи в БНТ. Най-голямото отличие формацията печели през 2003 г. - бронзов медал от Четвъртия национален конкурс "Орфеево изворче" в София.

 

 

Росица Василева-Атанасова издаде нова стихосбирка

 

Рециталът на поетесата развълнува аудиторията в галерия "Дарение на Светлин Русев"

Лара АНГЕЛОВА

Нещо много специално и магнетично има в поезията на Росица Василева-Атанасова. Авангардна, особена, нестандартна, съвременна, преливаща от настроения и чувства, експлозивна дори, разголено откровена тя заковава вниманието на читателя. Такива са откровенията и в новата й, четвърта самостоятелна книга "Стихотворения за мъдростта, селенията и чувството". Книгата е посветена на 5-годишния й син Янгър, който е автор на 7-те илюстрации, и на любимите й приятели. 164-те стихотворения условно са разделени в три цикъла, посочени в заглавието. "Адът и раят присъстват винаги в поезията ми. Навсякъде са. А героинята във всяко стихотворение е различна", споделя авторката.

Представянето на поредната творба на Росица съвпадна и с приемането й за член на Съюза на независимите български писатели. Рециталът й развълнува отбрана аудитория в галерия "Дарение на Светлин Русев" - там, където тя заразява с неспокойния си дух своите колеги около година. Професията на екскурзовод е поредната за пламенната плевенчанка. Дипломата по приложна лингвистика с френски и руски й позволила да се реализира още като езиков редактор и журналист. Оригиналният й поетичен стил е определян от някои любители на мереното слово като нещо средно между Емили Дикинсън и Багряна.

Росица Василева-Атанасова е възпитаничка на езиковата гимназия в Плевен. Тук развива таланта си в литературно-творческо студио "Огледало", ръководено от Лалка Павлова. В последствие завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" - приложна лингвистика с руски и френски, владее и испански език.

Първото си стихотворение създава съвсем малка. Още не познавала буквите, затова майка й го записала. Има публикации в сп. "Родна реч" и в много други престижни списания и вестници за литература. Първата й книга е с лирика, другите две са художествени романи. Споделя, че винаги е пишела и поезия, и проза с еднаква любов и лекота. При нея всичко се излива на един дъх, така че на практика не редактира творбите си - те са завършени в главата й. За печат чака поетична книга, създадена за около месец в галерия "Дарение на Светлин Русев". В момента редактира и романа си, който е създала в Испания - там е живяла известно време със семейството си.

 

 

Руси Дженев с Храмът в Ловеч

 

Мира ГАНЧЕВА

Книгата "Храмът" на Руси Дженев бе представена в Клуба на дейците на културата в Ловеч от журналиста и редактора Руси Мънков. Мотивацията на автора, за да напише книгата, е, че бил обвинен в отклоняване на средства като главен изпълнител на строителството на католическа църква в Плевен. Водил дела в съда, но решил, че с книгата ще изчисти името си на строителен предприемач, който е възстановил няколко католически църкви в Плевенско. Във втората част на "Храмът" пък добавил и височинните експедиции. Както е известно, Дженев освен строителен предприемач и писател е и алпинист. Сега той иска да направи експедиция до Хималаите и да кръсти един безименен връх на Левски. Защото е достойно Левски да присъства като име в географския свят, заяви Руси Дженев.

Пред ловчалии авторът разказа за участието си в националните експедиции "Ношак-76" в планината Хиндукуш, Афганистан, и "Лхотце-81" в Хималаите, както и за две успешни експедиции - "Кавказ-85" и "Памир-86". В съществуването на човека има и други върхове, които са по-високи и стойностни от Еверест и човек трябва да ги изкачва, защото те са реперите на един живот, разбрал плевенчанинът, след като заради травма отпаднал от експедиция за Еверест.

 

 

Дати и личности

 

Георги Данчев

(6.ХII.1932 г.)

75 г. от рождението на поета, белетриста и литературния историк от с. Плаково, Великотърновска област. Негови стихове, статии, и книги са публикувани на руски, сръбски, румънски, френски, италиански и др. eзици. Книги: "Петко Славейков", "Гергьовска люлка", "Упорити хребети" и др.

 

Евгени Леков

(2.ХII.1932 г.)

75 г. от рождението на талантливия певец от с. Якимово, Монтанска област. Солист на Варненската опера. Гастролира с различни роли в чужбина. Има над 3 000 концертни изяви.

 

Марлен Ковачева

(5.ХII.1957 г.)

50 г. от рождението на художничката графичен дизайнер от Габрово. Оформя книги и албуми, календари, детски книжки. Реализира пространствено и графично оформление на изложби в чужбина.

 

Минко Минков

(3.ХII.1932 г.)

75 г. от рождението на актьора от с. Добродан, Ловешка област. Роли: Златил в "Боряна" от Й. Йовков, Корбачо във "Волпоне" от Б. Джонсън и др.

Подбрал Витан Барашки