ТЕМА


 

 Опасните луди

 

Плевен

 

Липсва система, която да обгрижва хората с душевни разстройства

 

Епилептиците извършват едни от най-жестоките престъпления

 

Поля ТОМОВА

Задържаният за убийството на 4-годишната Михаела Баракова - Мартин Цачков, е епилептик, с видимо разстройтво на психиката. Според негови съседи 44-годишният мъж е бил неведнъж на лечение в клиника. След което е пускан. Мартин живее сам и никой не е следил например дали си взема редовно лекарствата. Оказва се, че проблемите и на хората с психични разстройства в страната са огромни. Не само Мартин Цачков е изтърван от системата, част от неговите съседи също признават, че имат "жълта книжка". Дали лудите в България са оставени сами на себе си, дори когато са опасни, дали има мрежа, която да ги контролира след излизането им от клиниката и как един психично болен може да бъде вкаран в клиника, ако не желае, се опитахме да разберем от доц. Радка Гайдарова, психиатър и психотерапевт.

Един от най-тежките проблеми е вкарването на човек с разстройство на психиката в лечебно заведение. Сега това може да се случи единствено и само с прокурорско постановление, ако болният не желае да се лекува. В повечето случаи психично болните отказват доброволно лечение, тъй като нямат съзнанието, че се нуждаят от такова. Тогава се прибягва до задължително лечение. Процедурата обаче е изключително бавна, дори тромава. Когато болният представлява опасност за себе си или за околните, обикновено има жалби от близки или съседи. След това прокуратурата образува преписка, тя се изпраща до психиатър, който трябва да извърши експертиза. Изследването е сложно и изисква време. Докато съдът не реши, че болният трябва да постъпи в клиника, няма сила, която може да го вкара там. Така той остава навън, дори да представлява опасност за околните. При получаване на съдебно решение болният влиза за лечение - ако е за по-дълъг престой - в Карлуково или в Ловеч, ако е за един - два месеца - в психиатричната клиника в Плевен. След което следва нова експертиза, която решава дали лицето да бъде пуснато или не. Ако се окаже, че пациентът има подобрение и той бъде изписан, тогава се прибира вкъщи. И оттук настъпва пълният хаос.

Повечето от тези хора нямат близки и са социални аутсайдери. Няма кой да ги контролира - поне дали си пият лекарствата. Това, според доц. Гайдарова, е грижа на личните лекари. Те трябва да ги преглеждат и поне един път месечно да ги пращат на специалист. Тук обаче се къса нишката. Джипитата не желаят да изпращат психично болните при специалисти. Често им изписват лекарства, като буквално преписват старите рецепти, издадени от психиатър, без да се съобразяват с факта, че често заболяванията и съответно лечението са динамични. Подобно "лечение" често влошава състоянието на пациентите, твърди доц. Гайдарова. Според нея грижата за психично болните трябва да бъде всеобхватна, да има екип от лекар, социален работник и психиатър, които да следят състоянието на болния. За жалост обаче това отдавна вече не се прави. Липсва мрежа и система за лечение и контрол на хората с психически разстройства.

Преди години беше разбита и системата на диспансерите, чрез която се е следял всеки случай. Ако болният не дойде на месечния си преглед, сестра от клиниката отива да го посети. Плодовете на рухналата система се виждат сега, твърдят психиатрите. Все повече са т. нар. "запуснати" пациенти, които не са лекувани с години, останали са извън обсега на лични лекари и на специалисти.

Един от най-сериозните проблеми е свързан с лечението на епилептиците, каза доц. Радка Гайдарова. Преди няколко години заболяването е било приоритет на психиатрите. Сега обаче то е дадено на невролозите. Което носи огромни рискове, смята доц. Гайдарова. Оказва се, че пациентите с епилепсия имат и психически разстройства, при тях се наблюдава най-драстичната деградация на личността. Те са и болните, които извършват най-жестоките деяния, по-тежки дори от тези, които правят шизофренно болните. Деяния, които са изключителна рядкост като начин на извършване. При епилептиците се наблюдава т. нар. холерична беззадръжност и изключителна експлозивност, липсва самоконтрол и те стават изключително опасни, особено ако епилепсията е съпроводена и с друго заболяване, например олигофрения. Сега обаче те са контингент на невролозите, които не са подготвени за такива пациенти, смятат психиатрите. Неврологът няма контрол върху психичните изменения, а психиатърът няма право нито да лекува, нито да изписва лекарства на тези пациенти. От омагьосания кръг страдат всички, но най-вече болните, категорична е доц. Гайдарова.

Според новите програми основната тенденция при лечението на психично болните е те да излязат навън, в обществото. Където обаче за тях са нужни грижи и контрол. В България това не само че не може да стане скоро, но и все още няма основа, върху която да се изгради системата. В резултат на което опасни за себе си и за околните хора извършват престъпления, които в този случай се наричат деяния. Защото повечето от тях се невменяеми и не носят отговорност за тях.

 

 

монтана

 

Убиец с жълта книжка се разхожда в центъра на града и псува минувачите

 

Симеон НИКОЛОВ

Мръсен и брадясал мъж с прошарена коса и скъсан балтон бута зиме и лете ръчна количка из центъра на Монтана. Обикновено движи с нея по средата на улицата, автомобилите му свиркат, но го заобикалят. Той им отвръща с цветни псувни и закани. Човекът е клошар и се препитава със събиране на кашони, желязо и хартия около кофите за боклук. Агресивен е и се заканва на всеки, който му се стори, че го гледа зле. Ако го попитат кой е, отговаря - честен гражданин, на втория въпрос обаче започва да сипе закани за саморазправа. Минувачите могат да видят как ще набие друг клошар, взел кашон до някоя кофа за боклук, ще напсува ученици, които подритнали някакъв ценен за него боклук около кофата и т. н. Виждан е да участва в митинги и масови улични сбивания. Човекът с количката всъщност е с жълта книжка. На младини при спречкване за елементарно нещо е убил човек. Съден е, лежал е в затвора и в психиатрията, но е изписан заради липса на достатъчно места. Днес той се разхожда свободно и дори да навреди на някого, няма да носи отговорност за стореното, понеже е психически болен.

От началото на 2005 г. у нас действа закон, който забранява на лекаря да хоспитализира и завежда на отчет човек с психични проблеми, без самият пациент да е съгласен. Мнозина, които съзнават, че са с психични отклонения, не се регистрират, тъй като това би ги лишило от работа (при постъпване работодателят иска бележка от психодиспансера). Повечето от психично болните обаче са убедени, че са добре и отхвърлят молбите на близките си да се лекуват. Случва се хора, които нощно време говорят с духове и с умрелите си роднини, които виждат дяволи, таласъми и какво ли не, които ругаят близките си без причина или се затварят в себе си с дни, да отказват преглед при психиатър с думите "да не би да съм луд". При това положение няма как те да бъдат принудени да се лекуват. И тръгват по улиците, избухват по някакъв незначителен повод, буйстват и накрая стигат до психиатричното отделение, но не по естествения път, а доведени от полицията. Дори и да не се проявят на улицата, тези хора тормозят близките си в семейството си с години, създават проблеми в работата си. Така описаха днешната ситуацията с лечението на психично болните лекари от психиатричното отделение на монтанската болница.

Друг проблем на психично болните са лекарствата. Те се изписват само след преглед на пациента при психиатър. За да стигне до там, той трябва да вземе направление от личния си лекар или да си плати сам прегледа. Повечето пациенти се срамуват да поискат от своето джипи направление за психиатър, често самият лекар им отказва с обяснение, че вече е в преразход и няма свободни направления за лудост.

От Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) в Монтана огласиха статистика за последните шест години, според която броят на психично болните в областта се запазва в едни граници и леко расте от 2001 до 2003 г., а след това започва постепенен спад. Докато през 2001 г. психично болни са били 1 764 на 100 000 души, през 2002 г. те са 1 754, през 2003 г. - 1 788, а през 2004 г. спадат до 1 638, през 2005 г. - до 1 443. От началото на тази година броят на заболелите също намалява.

Най-много от психично болните в Монтанско страдат от шизофрения, след нея последователно се нареждат болестите невроза, синдром на алкохолната зависимост, епилепсия и т. н., уточниха от РЦЗ.

Лекарите от психодиспансера в Монтана обясниха, че намалението е логично следствие на закона от преди две години, който прави регистрацията на психично болните доброволна, а не задължителна. Така статистически се отчита намаление на хората с психически отклонения, а на практика техният брой расте. Основна предпоставка за това е стресът, в който живеем днес, и бедността. Вторият фактор е много силно изразен в Северозападна България, където се живее по-зле, отколкото в останалите части на страната, обясниха психиатрите. Те коментираха, че в този район на България психични проблеми има всеки пети жител. Проблемите се изразяват предимно в тревожност и чувство за безпътност.

В област Монтана вече няма психиатрично заведение, след като преди 5 г. лудницата в Лом беше закрита и днес сградите й се разграбват. Психично болните се настаняват за кратко в психодиспансерите към болниците в Монтана и Лом, а след това ги пускат. Лекарите обясниха, че мнозина чакат за настаняване в психиатрични болници в страната или в социални домове за хора с психически разстройства, но местата там са заети и чакането продължава с години.

 

 

ГАБРОВО

 

Освидетелстван работник превърта в зоопарка

 

Мариана ДИМИТРОВА

Държавата е абдикирала от лудите - така накратко би могла да се определи ситуацията с грижата към психично болните хора, които ако не проявяват агресия, влизат в графата "безобидни". Това обаче се оказва нож с две остриета, тъй като уж "тихият" луд в един момент превърта. Подобна случка се разигра преди време в габровския зоопарк. Един от наетите работници там, който от няколко години се грижил за животните, на пръв поглед безопасен, изведнъж изпаднал в криза. Болният човек често вървял и си говорел сам, стоял на тъмно в работните помещения и гледал втренчено, но на никой от останалите работници не му правело впечатление, тъй като знаели, че е освидетелстван и често изпадал в странните си настроения, без да бъде агресивен и опасен за околните. В такива състояния шефът на зоопарка го пускал да си върви у тях, да не би да се самонарани по време на работа - например да влезе в клетката на лъвовете.

Докато един ден уж "тихият" луд не превъртял. Пред смаяните очи на посетители на габровския зоокът психично болният хукнал да бяга с една вила за събиране на сено, насочена с остриетата напред. Не гонел никого, но шефът на зоопарка се притеснил да не нарани някое от децата, дошли да видят животните. Началникът озаптил болния и веднага го освободил. Тъй като габровският зоопарк е общински, от местното кметство веднага предприели мерки техният болен работник да бъде настанен в севлиевската лудница. Оказало се, че той е редовен "клиент" на това лечебно заведение, но този път стоял в него дълго. Въпреки че е бил освидетелстван, го приели на работа в зоопарка, тъй като не проявявал агресия към околните, а само изпадал тихо в "странните" си състояния. След неколкомесечния си престой в лудницата местната община съдействала пред ТЕЛК психично разстроеният да бъде пенсиониран.

Мнението на специалистите е, че държавата е оставила на произвола психично болните. Преди годините на демокрацията, именно държавата се грижеше за лудите като им осигуряваше лекарства и не позволяваше опасни за околните хора болни да се движат по улиците. Сега медикаментите, които поддържат тяхното по-нормално състояние, са скъпи и много от болните и техните близки не могат да си позволят да ги купуват.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Различните трябва да се върнат в обществото

 

Кремена КРУМОВА

"Психично болните заслужават по-голямо внимание. Обществото с нищо не им помага, то е длъжник на тези хора, защото се страхува от тях. Ако общността не се дистанцираше толкова, а бяхме както Щвейцария например, пациентите ни щяха да бъдат далеч по-добре". Това заяви д-р Валентина Генова, директор на Държавната психиатрична болница (ДПБ) в Церова Кория, която има партнъорство с швейцарска психиатрична клиника. "При съвременните медикаменти за поддържащо лечение болният спокойно може да си бъде в къщи, да си има семейство, да ходи на работа и хората да не се страхуват от него. А обществото мисли, че всички убийства се извършват от психично болни", допълва д-р Генова. И продължава: "Навремето създадоха болниците, за да скрият тези хора от обществото, да ги изолират. Съвременните тендеции в психиатрията обаче са връщането на тези хора в обществото".

Екипът на психиатричната клиника в Церова Кория е черпел много опит от Щвейцария, най-вече в трудовата терапия. Преди всички пациенти са лежали по леглата, без да стават. Самото заболяване шизофрения ги правило неактивни. Когато дошли щвейцарците, казали, че болните трябва да правят нещо от сутрин до вечер. Само тогава ще могат да се концентрират и възстановят. С помощта на щвейцарците в болницата в Церова Кория има направено креативно ателие. Засега там се работи с 12 пациенти. Те рисуват, моделират с плат и дърво, шият. В болницата има 7 дка люцерна и 6 дка овощна градина. Пациентите се грижат и за шест прасенца.

Обществото обаче силно се страхува от психично болните - да не би, когато са навън, да направят нещо нередно. От болницата увериха, че никога не пускат болен с риск да заплаши живота на някого или да извърши престъпление. Д-р Генова дава пример с пациент, който е лежал в психиатричния затвор за убийство в Ловеч. Там, по време на арестуване, е прострелян в таза. Остава неподвижен. Препращат го в болницата в Церова Кория за 6-месечно лечение. На съдебно заседание, за да прекратят престоя му, лекари обяснили, че пациентът не е опасен, защото е неподвижен. Хората от родното му село обаче надигнали глас от страх, че ще ги убие.

 

 

ловеч

 

Единственото в страната съдебно психиатрично отделение е пълно

 

Мира ГАНЧЕВА

Единственото у нас съдебно отделение за мъже се намира в Държавната психиатрична болница (ДПБ) в Ловеч. То има 35 легла, в момента се лекуват 34 души, съобщи за "BG Север" директорът на болницата д-р Митко Митев. Всички болни в него са извършили убийства в състояние на доказана невменяемост. Средният престой е 3,7 г., сочи изследване на психиатри. Установено е обаче, че престъпленията, извършени от психично болни, не са повече от тези, извършени от здравите хора, каза д-р Митев. Психично болните, извършили злодеяние в състояние на вменяемост, се настаняват в психиатричното отделение при затвора - Ловеч, където едновременно се лекуват и изтърпяват наказанието си. В съдебното отделение на ДПБ или в психиатричните болници в страната се настаняват невменяемите престъпници при режим, какъвто постанови съдът. По чл. 89 от НК това лечение е без срок.

Много рядко болните се предават на близките им и те ги водят на психиатър, който контролира лечението. За последните 18 г. обаче тези случаи се броят на пръсти, уточни директорът на ДПБ - Ловеч. В 99% от случаите от съдебно отделение болните се преместват в районните психиатрични болници на по-лек режим. Рядко те се връщат обратно в съдебното отделение.

На задължително лечение по Закона за здравето в психиатричните болници се настаняват и хора, които представляват някаква опасност за себе си или за обществото, със заболяване, което е обострено, и са дали индикации, че могат да извършат някакво обществено злодеяние. Тези пациенти не сътрудничат на лечението, не приемат лекарствата си, в повечето случаи нямат близки, нямат дом и са без доходи. Задължителният срок на лечение най-често е три месеца. След като изтече, психиатриите са длъжни да освободят болния. И най-често той няма къде да отиде. Затова ДПБ в Ловеч е разработила проект за дневен център и защитено жилище за психично болни и информационен център, с който кандидатства по програма ФАР.