ТЕМА


 

 Детската агресия

 

 

Плевен

 

Ученически банди разиграват екшъни като в негърските гета

 

Предотвратено меле предизвика дискусии между институциите

 

Мая ПАСКОВА

На кръгла маса в плевенската областна администрация представители на полицията, Регионалния инспекторат по образованието (РИО), директори на училища, инспектори от Детска педагогическа стая и регионалните медии проведоха дискусия по проблемите на детската агресия. Какви са причините тя да се проявява сред децата и има ли начин да бъдат преодолени беше и основният проблем, дискутиран в Семеен консултативен център на сдружение "Малки стъпки" между педагогически съветници от 16 плевенски училища. Даде се гласност на един проблем, който не е само институционален, а социален, обществен. И се заяви желанието и необходимостта за диалог между родители, деца, институции и медии.

Какво всъщност провокира идеята за първата среща? На 7 ноември около 30 деца от V, VI, VII клас на СОУ "Стоян Заимов" и ОУ "Никола Вапцаров", въоръжени с бухалки, метални тръби и други подръчни средства, без огнестрелно оръжие за щастие, се готвели за организирано масово меле. Благодарение на навременната намеса на директорите и на служителите от Второ РПУ саморазправата не успяла да се осъществи. След проведените разговори с децата и с техните родители става ясно, че инициатор за побоя е ученик от "Стоян Заимов", момче с лидерски качества, което обединява малчугани от своя и от съседните класове и ги въвлича в конфликт с бившите си съученици от "Никола Вапцаров", откъдето е бил преместен преди година. Проблемът е назрявал поне десет дни, преди да ескалира на 7 ноември. Сега личностният конфликт вече е преодолян - благодарение на многократните разговори и с помощта на инспекторите от Детска педагогическа стая. Но става ясно и още нещо. Децата са възпроизвеждали сюжет от американските филми, в които чернокожите от гетата се организират в подобни масови мелета за уреждане на спорове между лидерите им.

За съжаление това не е изолиран случай от ежедневието на нашите деца. Както "BG Север" наскоро писа, почти всяка петъчна и съботна вечер пред нощните заведения на Плевен има пребити тийнейджъри. Всеизвестно е, че дискотеките се посещават не само от непълнолетни, но и от много малолетни. Проблемът според полицията е, че Законът за закрила на детето дава възможност за достъп на лица под 18 г. в нощните заведения и е доста по-либерален от Наредба №14 на общинския съвет в Плевен. Освен това малолетните бабаити се чувстват безнаказани, защото знаят, че не попадат под удара на закона именно заради възрастта си.

Най-често пострадалите не се оплакват на съответните органи, а сами прибягват до отмъщение и саморазправа със своите нападатели. Не по-маловажен е и фактът, че в и около училището всеки ден има по някой набит или ограбен ученик. Парадокс е, че това вече се счита за нормално.

Под термина агресия разбираме специфичната форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им причини вреда, болка или двете едновременно. Няколко основни фактора влияят върху формирането на такова поведение у децата. Първият и най-важен сред тях е семейната среда, който също трябва да се разглежда в няколко аспекта. Моделът на поведение, който се налага от родителите, неизменно се пренася и върху поведението на децата им. Ежедневните битови скандали, насилието, на което малчуганите стават свидетели или жертва, ги карат да изпитват чувство на несигурност и обърканост. Което компенсират с агресивно поведение. У тях доминира страхът и инстинктът за самосъхранение. Друг фактор от семейството, влияещ върху поведението на децата, е липсата на един или и на двамата родители. Зачестяват случаите, когато грижите за непълнолетните, въпреки законовата уредба, според която родителите са задължени да се грижат за децата си до навършване на 18-годишна възраст, са поверени на баби и дядовци. Оправдавайки се с икономическите трудности, "отговорните" майки и бащи заминават на работа в чужбина и изчерпват родителските си задължения с редовно изпращане на пари. Оставяйки настрана липсата на контрол, тук се появява психологическият момент с липсата на грижа, обич и внимание, които се компенсират с доминиращо и агресивно поведение от страна на подрастващите.

Педагогическите съветници отчитат и друг факт от своята практика. Само физическото присъствие на родителите не е достатъчно децата да не се чувстват самотни. Незаинтересоваността, неразбирането, неосъществяването на диалог са ежедневие дори в нормалните семейства. Оттук отговорността за възпитанието се прехвърля на училището. Където проблемът се задълбочава. Защото моделът за "нормално" поведение е обърнат. Модерно е да си небрежен, агресивен, незаинтересован към учебния процес, да не спазваш правилата, да си в непрекъснат конфликт с учители и съученици, да пушиш и да вземаш опиати. Ученици с обратното на това поведение са аутсайдерите, различните, "нестандартните". И лутайки се в намиране на най-удачен модел на поведение, избират този, с който няма да бъдат изолирани. Учителите са почти безсилни в тази ситуация, защото са длъжни да стискат зъби пред арогантното поведение, циничните забележки, предизвикателното отношение. Нямат права и липсва оценка за нормата на поведение. Без съдействието на родителите училищните психолози също не могат да направят кой знае какво.

Екранните филми и екшъни, електронните игри и Интернет, медиите, които осигуряват достатъчно мощен поток от модели на престъпници - герои, вариращи от проститутки и сводници до касоразбивачи, убийци и гангстери, както и улицата, където подрастващите стават преки свидетели на насилие и спонтанно възпроизвеждат поведението, на което са свидетели, са другите мощни фактори, които бяха отбелязани и на двете срещи като причина за агресията у децата.

Как да се тушира вече развитата агресия? Родителите трябва да намират време поне за две прегръдки дневно, съветват психиатри. Има една мисъл, че детето, за да е живо, има нужда от 10 прегръдки, за да е щастливо - от 15, а за да расте здраво - от 20. Добрият родител намира време поне пет минути на ден да поговори с детето си. За да усети то топлина и връзката между тях, обичта. Защото сега родителите се дистанцират от децата си и оттам идват проблемите. А малчуганите усещат всичко.

Вината за всички нередности традиционно се прехвърля върху държавата. А се забравя, че тя не е самоцелно и изкуствено създаден механизъм, а структура, в която институции, родители, деца и медии имат равни права и задължения. И работата на всеки един в тази структура не е само да отчита постижения в своята област, а да води конструктивен диалог и да поддържа непрекъсната връзка с останалите. Само така действията и усилията на всички няма да бъдат самоцелни и утопични, а могат да дадат някакви положителни резултати.

 

 

монтана

 

Законът на джунглата властва в берковското сиропиталище

 

Симеон НИКОЛОВ

8 от децата в сиропиталището "Люба Тенева" в Берковица са признали писмено пред социални работници и служители от отделите за закрила на детето в Берковица и Монтана, че в дома има насилие от по-големите над по-малките деца, както и от страна на персонала. След скандалните разкрития Регионалният инспекторат по образованието (РИО) назначи проверка, която още не е приключила. Още в нейното начало директорката на инспектората Анка Захариева разпореди възпитателите да са постоянно сред децата, да се постави охрана на изходите от социалното заведение и да се въведат часови дневници за движението на всяко от децата между интерната и училището, което то посещава.

Проверката в социалния дом бе провокирана от скандала с две негови деца, които бяха открити от полицията да проституират в частен дом в Берковица. При разпитите за практикуването на най-древната професия в дома социалните работници се натъкнаха и на признания за насилие. От показанията личи, че възпитателите са изпуснали децата, че не са им обръщали внимание и те са започнали да бягат от дома и да раздават правосъдие по закона на джунглата. Пожелало анонимност 14-годишно момче сподели, че по-големите карали по-малките да правят всякакви щуротии за тяхно удоволствие, а наказанието за взета погрешка или открадната чужда вещ било пребиване с юмруци и ритници. Тон за това поведение давали повечето от възпитателите, които също раздавали шамари за въдворяване на ред.

Агресията в училище и в социалните домове, където се отглеждат деца на различна възраст, бе тема на семинар в Берковица. Участниците в него споделиха мнение, че в някои от социалните заведения агресията е начин на поведение.

 

 

Габрово

 

Подрастващите буйстват, за да не са задръстеняци"

 

Мариана ДИМИТРОВА

Тематична проверка за насилието и агресията в училищата на територията на Габровска област е заложена в годишния план на Регионалния инспекторат по образованието (РИО), стана ясно от неговия началник Ангелина Дъбнишка. Тя ще продължи около половин година. "Не крием, че има сигнали и за наши училища, които са малко плахи, но и много сериозни. Плахи, защото има все още родители, които се страхуват да дадат гласност на фактите, свързани с децата им, тъй като смятат, че това би им се отразило отрицателно в училище. Страхът на родителите за жалост не говори добре за учителската колегия", коментира началничката на РИО.

От началото на този месец в габровските училища по инициатива на Центъра за социална рехабилитация и интеграция ЦСРИ стартира и програма "Училище за бъдещи родители", съобщи ръководителят Светла Андреева. Според нея корените на агресията може да се търсят и като отработен тип поведение сред учениците, за да не попаднат в категорията "задръстеняци". Освен в училище обаче, агресията се е разпростряла и по улиците. Едва ли могат да се нарекат "супер пичове" или "супер мацки" група ученици, излезли от учебните часове, доста агресивно настроени, със зачервени лица от току-що приетия алкохол, на чиито прояви неколцина габровци станаха свидетели на автобусна спирка. С цинични изрази се пренесе разговорът на две момичета от групата и в автобуса. Спорът им прерасна и в размяна на шамари. Дори момчетата от групата стояха като вкаменени, от страх да не би да са следващите за шамаросване. От дамските чанти на красивите тийнейджърки, с които са били на училище, се пръскаха всякакви аксесоари, допълнени от тетрадка и химикал. На земята падаха лакове, гребени, спирали, парфюми. От едната чанта изпадна вече почти празно шишенце от 200 грама водка.

 

 

Ловеч

 

Момичета се бият за момче

 

Мира ГАНЧЕВА

Две момичета в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Ловеч се сбили за свой съученик, съобщи шефът на местното РПУ Красимир Калев. Девойките се обвинявали взаимно коя е по-близка до въпросния младеж. Накрая точка на спора сложил силово по-големият брат на едното момиче. Случаи на детско насилие има и в други ловешки училища, призна Калев. Като цяло обаче до полицията достигали малко сигнали, защото и родители, и педагози целели да се запази доброто име на школото, в повечето случаи смятано за елитно. Според униформените един от основните фактори, провокиращи агресията, е семейството. Родителите не подстрекават децата си към насилие, но не ги и спират. Нередки са и случаите на прекалили с алкохол и дрога малолетни и непълнолетни. Друг доста важен фактор в тази насока са и компютърните игри. Около 90% от тях се базират изцяло на насилието.

Отклоненията от обичайното, считано за нормално поведение на децата в пубертетна възраст, може да са в две насоки, обясняват психолози. Едни деца стават прекалено затворени в себе си, склонни към уединение, четене на книги, рисуване и някакви свои игри. Те не са много общителни, трудно се включват в общи колективни игри и забавления. Тези младежи са саможиви, но безопасни за обществото. Другият тип деца са буйни, свръхинициативни, желаещи да налагат своето мнение и да командват, нетърпящи противоречие, често арогантни и агресивни, стигащи до хулигански прояви. Децата от този тип често излизат от контрол не само в семейството, но и в училище, и в обществото, склонни са към антисоциални прояви и насилие, могат да стигнат и до бягство от дома. В основата на тези прояви най-често стоят нездравите отношения между родителите.

 

 

ВРАЦА

 

Насилието между тийнейджъри е вече мода

 

Цветана АТАНАСОВА

Насилието между деца и върху деца, насилието във всичките му форми е нещо страшно за обществото и то трябва да се пресече с общи усилия на родители, учители, правителствени и неправителствени организации, твърди Илиана Големанова, началник на отдел "Закрила на детето" във Враца. Според нея насилието между ученици, и дори заснето от самите тях, като че ли се превръща в мода и сочи тенденция към увеличаване. В много случаи спорове между деца се решават с бой, с гавра и унижение, смята Големанова.

Два случая съвсем отскоро обаче поставят въпроса доколко защитени са учениците в училище. На 13 ноември около 9,30 ч. в двора на професионалната гимназия по механотехника "Антон Иванов" 16-годишен ученик е пребит от неизвестен младеж. Вследствие на побоя е потърсил медицинска помощ със счупен нос и травми по лицето. Той е сигнализирал в полицията и след оперативно-издирвателни действия се установява, че побойникът е 19-годишният Андон Андонов, криминално проявен. При разпита той сам признал, че се пали лесно и е пребил момчето, понеже му се сторило, че му се подиграва. Преди години Андон е бил свидетел на семейна трагедия и вследствие на нея е психически неустойчив, обясниха от полицията.Това е втори случай в това училище, след като преди месец в корирода се сбиха ученици и имаше пострадали. Въпроси като - как е проникнал криминално проявен в училищния двор при положение, че има охрана, защо е допуснато да се намеси в спор, който не го засяга, какво е искал той от ученика, важат и за друг, не по-малко тревожен инцидент, станал на 17 октомври в 11,50 ч. в учебния комплекс до Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство. Там двама младежи на 19 и 25 г. се опитвали насила и със заплахи да продадат на ученици наркотици.

 

 

Велико Търново

 

Петокласник изби зъб на връстничка

 

Кремена КРУМОВА

Последният случай на "сблъсък" между ученици в старата столица става само преди няколко дни. Мини екшънът се разиграл в ОУ "Св. Патриарх Евтимий". V "а" клас имат час по рисуване на тема "Не на агресията". Докато госпожата събирала рисунките, Миро поискал някой да му изпука ръцете. Неговата съученичка Анабел се навела над него, той я хванал за китките и съзнателно или не я прегърнал през кръста, в резултат на което тя се озовала на земята. Анабел паднала на лицето си и счупила предното си зъбче.

Преди инцидента Миро писал по дъската, че е за агресията. В резултат на постъпката му е преместен в друго училище, преди година се опитал да души друго момиченце, спомнят си в школото.

Това в никакъв случай не е побой, категорични са директорът на училището Христо Димов, учителите и майката на Анабел. "Не е имало обида, предумишленост. Но в този момент най-удачно е да се цитира като агресия", казва Офелия Иванова, педагогически съветник в училището. Съучениците на Анабел и Миро не са изплашени от случилото се. Разказват спокойно за инцидента. "Ние се чуваме с нея, виждаме се за домашните, смеем се, казва, че я боли само главата", разказва близка приятелка на Анабел.

Родителите на пострадалата петокласничка са решили да съдят семейството на Миро за телесна повреда. Тепърва ще уточняват каква сума да предявят, за да покрие разходите им по лечението на детето. Според майката на Анабел - Елка Александрова, е имало удар в главата, защото дъщеря й се оплаквала от силно главоболие. След преглед от невролог е установено, че момичето е получило леко сътресение на мозъка. "Вероятно е било на майтап, но Анабел не е очаквала момчето да я преметне и да се озове на земята. Не е побой според мен", казва още Елка. И потвърждава, че майката на Миро се е обаждала да се интересува за състоянието на петокласничката.