"BG Север" - брой 45 (24 декември 2010 г.)

 

КОНФЛИКТИ


 

 

Вилните зони на Плевен оглозгани от крадците

 

80-годишна старица влиза в бой с нагъл апаш заради имота си

Днес част от вилната зона в Булин дол е като след бомбандировка, сн. авторътПоля ТОМОВА

След няколко плевенска села и вилната зона на града пропищя от крадци. Преди години много плевенчани си купуват парче земя в местността Булин дол. Тук е тихо, спокойно и приятно. Построяват си къщи, започват да гледат животни, да се грижат за овошки. Днес част от вилната зона е като след бомбардировка. Заради многобройните набези на крадливите цигани хората са изоставили вилите си. Апашите буквално оглозгват изоставените къщи и ги превръщат в руини. В Булин дол все пак са останали шепа пенсионери, които въпреки опасностите живеят тук, защото не могат да плащат сметките си в града. А и твърдят, че животът сред природата е по-добър. Чист въздух, здрава съм, нищо не ме боли, уверява 80-годишната Тодорка Христова. За последната година възрастната жена е обирана 11 пъти. Крадците са отмъкнали част от мебелите й, медни съдове, два мобилни телефона, чанта с пари и личните й документи. Един ден жената заварва поредния крадец в дома си. 35-годишен здрав мъж слиза от тавана на къщата й, нарамил кабели. Слизай оттам, бе, остави кабелите - викнах, той само поклати глава - не, разказва баба Тодорка. След този отказ жената влиза в къщата си, взима брадвата и един мобилен телефон и излиза. Сблъсква се с обирджията челно. "Аз съм с брадвата, той - с дърво и нож. В един момент той се пресегна да вземе джиесема, обаче падна на земята и аз с брадвата го мушнах в гърдите. Ако не беше толкова тясно и имах начин да замахна с брадвата, щях да му отрежа главата като на пиле", обяснява храбрата баба Тодорка Христова. Месец след това крадецът е задържан.

Не този късмет има обаче съседът на Тодорка - 77-годишният Ангел Костов. За последните години той е обиран 20 пъти. Откраднати са му 80 животни, съдове, три телевизора. От години Ангел Костов и дъщеря му Димитринка пишат жалби до полицията. Ефект няма. "Идва полицията, прави оглед и си заминава, това е. Ходим на разпит. После получаваме писмо от Районна прокуратура, че поради неизвестен извършител досъдебно производство не се образува", обяснява Димитринка Костова. И добавя присъдата си: "Самата държава така е организирана, че да могат престъпниците да крадат. Аз съм ходила и съм видяла как е в други държави - такъв ужас като тук няма. Тук просто е ужасно, могат да пребият човек за пет лева. Тук е може би адът на земята".

От полицията отказаха коментар по кражбите в Булин дол. Заявиха само, че по всички регистрирани престъпления се работи. Както и че трудно може да се установи кражба на животно, например. За хората, които живеят във вилната зона обаче, тази кражба - на тяхното животно, с което ще помогнат на децата си, е най-голямото престъпление в страната. "Какво ме интересуват разни там Трактор ли беше, Багер ли, Фадрома ли... като не могат една кражба да разкрият. Тук с дни сме без ток, защото идват и изкопават всички кабели. Обаждаме се, идват, оглеждат и дотам... А ние знаем кой краде и сме казвали много пъти - крадат циганите, най-вече от Дисевица. Просто ако има тук патрул, няма да смеят да пипат. Ама няма", казват хората от Булин дол. В търсене на помощ те се обърнали и към кметството. Изпратили подписка с желание да им се осигури общинска охрана. Отговор от администрацията на Найден Зеленогорски засега няма.

 

 

Спират делото за убийството на Мариян Димитров - Рекета

 

Родителите на жертвата подозират пристрастност

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Прекратено е досъдебното производство за убийството на Мариян Димитров - Рекета, който бе застрелян като куче на стълбището в блока срещу Първо РПУ в Плевен през юли т. г. Скандалният случай е пратен в историята с Постановление № 1674 на Окръжна прокуратура - Плевен, издадено на 8 декември т. г., научи "BG Север".

Мариян - Рекета бе гръмнат почти от упор в слепоочието от полицай. Според една от версиите полицаят е стрелял с личното си оръжие, а не със служебното. Твърдеше се още, че е станало след предупредителен изстрел и рикошет.

"Вероятно ще изкарат стрелеца невинен - уж дръпнал спусъка, за да спре бягащия и буйстващ мъж. Искаме истината да излезе наяве, но се опасяваме, че ще я потулят", коментираха след убийството приятелите на Рекета. Полицейският куршум застигна 28-годишния рецидивист, обявен за издирване заради влязла в сила ефективна присъда от 4 г. и 5 месеца. Полицай Пламен Петров с 21 г. стаж в системата на МВР е стрелял в тесния коридор, разкриха запознати. Образувано е досъдебно производство за стрелба при изпълнение на служебен дълг, заяви тогава окръжният прокурор Марио Василев, който води разследването. Той лично е присъствал на огледа.

В деня на убийството, около 11,30 ч., Рекета излязъл от квартирата на първия етаж, където живеел с приятелката си Мария. Бил е по къси панталони, както и предната нощ. Стоял е в кафене с приятели до 5 сутринта. Сигурно се е стреснал, като е видял полицаите на входа, може и да се е затичал, предполагат негови близки. Те твърдят, че Рекета е излежал година от присъдата, искал да мине лятото и тогава да си изтърпи наказанието.

Криминалистите търсели Мариян Димитров за присъда, постановена от Ловешкия окръжен съд на 3 ноември 2009 г. Наказанието му било за грабеж на 3 000 лв. и нанесена телесна повреда. Обявен е за общодържавно издирване на 1 юли 2010 г. Оттогава плевенските полицаи 3 пъти попадали в следите му, но той все бягал.

По-малкият брат на Мариян, Николай Иванов - Муки, също бе обявен за издирване заради кражби и грабежи. На 2 юли 16-годишният бе ранен от стоппатроните на полицаи, от които искал да избяга. Униформените му сложили белезниците и го отвели в болницата, където се оказало, че е невредим. Муки е спец по уличните нападения над жени. В досието си има 5 присъди за кражби и грабежи, разследват го за още 32 обира, според полицейския бюлетин.

Роднините на Рекета са подали жалба до Окръжна прокуратура - Плевен, срещу прекратяването на досъдебното производство, научи "BG Север". Там е посочено, че спирането на делото е неправилно и незаконосъобразно. "От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че полицейският служител Пламен Петров, докато е изпълнявал служебните си задължения е носел личното си оръжие и точно него, вместо служебния си пистолет, е използвал", се казва в жалбата. Роднините на Мариян Димитров посочват още, че "е налице пристрастност при провеждане на цялото разследване, а от тук и еднопосочност на събираните доказателства с цел оневиняване на извършителя".

 

 

Родна картинка

 

Гарова служителка се спуква от смях, защото питаш за храна и обезщетение

 

Инна СТЕФАНОВА

Наложи ми се да пътувам с влак през уикенда. Погледнах първо в интернет разписанията и най-подходящите връзки, не отминах и цената на билетите. Трябваше да стигна до Благоевград, да сменя първо в София, после на гарата в Дупница. Пътуването мина на шест, само дето трябваше по същия маршрут на другия ден и да се върна. Влакът, с който потеглих от Благоевград, спря на неизвестна гара още преди Дупница. 10-15 минути, казах си, не е беда, ще хвана връзката. Само дето стояхме повече от 20 минути и никой не мина през купетата, за да каже какво става. На Дупница на косъм успях да хвана трена за София. Докато влакът отново не спря, а престоят истински ми опъна нервите - 20 минути, половин час, час. Потеглихме, отново без да знаем какво става и кога ще пристигнем в столицата. На въпросите на пътниците около мен кондукторката вдигаше рамене. От там насетне потегляхме и спирахме, потегляхме и спирахме до безкрай. Когато стигнахме до София се оказа, че сме изпуснали и последната среднощна връзка за Плевен. Друг влак имаше чак сутринта. Трябваше да преспя в претъпканата сграда на автогарата - гарата остава заключена в малките часове.

Сутринта в събота решавам, че преди да хвана така изстрадания превоз до родния си град, ще направя малко отклонение и като никога ще си потърся правата. Спомних си, че нещо бяха говорили по телевизията за обезщетения при закъснения, за пакет с храна, нещо такова. Когато попитах служителка на информацията на гарата, вместо отговор последва... луд смях. Ама смях от сърце.

Аз съм една от двата милиона българи, които всеки месец пътуват с влак. Оказа се, че права все още нямам и ще трябва да изчакам промените в Закона за железопътния транспорт. Според този закон до 3 години след приемането на България в Европейския съюз обезщетенията трябва да станат реалност, а не да предизвикват кръшен момински смях у гарови служителки. Примерно влакът от Благоевград до София закъснява и изпускам връзката за Плевен. Вместо да изпия една студена вода, ако промените бъдат приети, вече ще мога в подобна ситуация да претендирам за обезщетение от 2 000 до 3 000 лева, тъй като това се води нанасяне на вреда на пътника. Или пък ако вися в някое междугарие, което напоследът често се случва, а и на всичко отгоре никой нищо не ми казва, само заради липсата на информация пътникът ще може да търси парично обезщетение от 500 до 3 000 лева. Отделно превозвачът, в случая БДЖ, ще дължи за закъснение част от стойността на билета. Ако не го направи, глобата е от 2 000 до 5 000 лева. Предвижда се при закъснение над 60 минути на пътниците да се предлагат храна и напитки. В зависимост от времето на чакане трябва да се осигури дори хотел, както и транспорт между гарата и мястото за настаняване, когато се налага престой от една или повече нощи. Сегашното ми решение, ако съм заседнала през нощта в София, е пейка на автогарата и чаша топла напитка от автомата за кафе - за моя сметка. В случай, че тези услуги не бъдат предложени, пътникът може да търси компенсация от 5 000 до 10 000 лв. Нито един от познатите ми, били по едно или друго време пътници на родното БДЖ и закъснявали по един или друг маршрут, както и аз, разбира се, не помни да е бил компенсиран с храна, заради закъснение на техен влак. Сега трябваше да ми се изсмеят в очите, за да разбера, че ще дойде ден, в който май аз ще се смея последна. Новият закон рано или късно ще стане факт и май ще прати влаковете ни в тунел без изход. Железниците ни нямат пари и са отдавна на изкуствено дишане, не е тайна за никого. А ако с този закон му източат и без това мижавия бюджет, сигурно ще предаде Богу дух. Заедно с "веселата" служителка, която на външен вид съвсем не изглеждаше да е пред пенсиониране.

 

 

върни се в НАЧАЛО