СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                       10 ДЕКЕМВРИ                          "BG Север" - брой 44 ( 9 - 15 декември 2011 г.)


 

Търговец рискува живота си за освобождението на Плевен

 

Н. И. Саръгеоргиев събира и предоставя сведения на руското командване

 

 

Факсимиле от писмото със сведенията за турската армия

Галин ДИМИТРОВ, Дирекция "Военно-исторически музеи" - Плевен

Решаващата роля на Русия за Освобождението на България е безспорна, но и българите имат известна заслуга за крайния изход на войната. Активното им участие се изразява както във въоръжената борба, така и в материалната и разузнавателната помощ. За това свидетелстват страниците на издадените в Русия над сто тома с материали за Руско-турската война 1877 - 1878 г.

Ако неуспехът на първата атака при Плевен предизвиква ,"по-скоро учудване, отколкото тревога и опасение", то неуспешният втори щурм налага на руското командване да изостави идеята за бързо и стремително настъпление на юг от Балкана. Понесените загуби при Плевен имат изключетелно силен морален и психологически ефект. Още в началото на август 1877 г. военният министър Д. А. Милютин предлага на император Александър II да се промени стратегията и тактиката за водене на бойните действия. Според новия план, руската армия при Плевен временно преминава към отбрана до пристигането на подкрепления от Русия. Далеч по-оптимистична е ситуацията в лагера на Осман паша.

За успешните му действия срещу руските войски той получава от султана благодарствено писмо и сабя, украсена с диаманти. През първите дни на август 1877 г. от Орхание е изпратено поредното

подкрепление за армията на Осман паша, с което числеността й достига 25 000 души. Новият отбранителен план на руското командване дава възможност на Осман паша да възстанови разрушените по време на втората атака укрепления и да продължи изграждането на укрепения лагер. Източниците сочат, че в "издигането на редути и окопаването" в близките околности на Плевен, освен турските войски, през цялото време насила са заставени да работят и много българи. "Работи или смърт!", отбелязва в книгата си "Год войны" руският военен кореспондент Немирович-Данченко, дори съобщава, че четирима българи, които отказват тази принудителна работа, са екзекутирани на градския площад. Потвърждение за такива крайни мерки намираме и от англичанина на турска служба Ф. У. Херберт в книгата му "Отбраната на Плевен".

Насилията и физическото изтребление, които прилага османската власт спрямо българите, обаче не могат да ограничат проявите на симпатии и оказване на помощ на руските войски.

Несигурното положение в Плевен след втората атака подтиква много българи да бягат от града, въпреки че турците не им "разрешават свободен изход". Това се потвърждава и от Хеберт, който пише: "не се позволяваше на никой българин да мине отвъд турските линии, за да не би да предателства". На практика обаче всеки българин е бил потенциален разузнавач в полза на руската армия. Въпреки взетите мерки от турска страна, много плевенчани успяват да преминат фронтовата линия и предоставят ценни сведения, които в основни линии руското разузнаване определя като близки до действителните.

Сред мнозината патриоти от Плевен, които разузнават и донасят сведения на русите, е и Н. И. Саръгеоргиев. Той е ,"роден в Македония, по народност българин, православен" и за него разполагаме с два документа. Първият е написан и подписан от самия него и представлява писмо до руското командване, а вторият е рапортът на генерал-майор Лашкарьов до началника на Западния отряд. Писмото на Саръгеоргиев е с дата 29 август 1877 г. и е адресирано до "негова Милост, великия генерал Н. Н." (Николай Николаевич - б. а.). С риска по пренасянето му се наема Панко Маков, който скрива писмото в обувката си. След като преминава турските позиции, Маков попада на постовете на румънски калараши, откъдето е препратен към командването на 9-та руска кавалерийска дивизия.

Турската армия, заедно с башибозуците, "възлиза близо на 50 000" - пише Саръгеоргиев, който направил изчислението на база закупените килограми месо за деня, разделени на средна дажба 80 гр. на човек. Освен това дава сведения за броя и видовете оръдия, за състава на кавалерийските части. Конкретни са и данните за устройството на укрепленията и местонахождението на складовете с припаси "в джамията до конака, наречена Къди - Джемеси; в Куршум джамия, в Дженгеларска джамия...".

Разбира се, при засилените мерки за сигуност в лагера на Осман паша едва ли е било възможно българин да събере максимално точна информация, като се има предвид, че през август 1877 г. ситуацията в Плевен се е променяла почти ежедневно. Всъщност най-важното послание на писмото се съдържа в следното изречение: "От няколко дни се готвят да Ви нападнат с 30 батальона."

В действителност информацията на Саръгеоргиев в това отношение се оказва абсолютно точна. Касае се за атаката на Осман паша от 31 август 1877 г. в района на селата Пелишат и Згалево. Тя е последица от плана на Върховното турско командване за преминаване в общо настъпление срещу Дунавската руска армия. Действията си Осман паша съгласува с Мехмед Али паша - командващ войските в североизточните български земи и командващия войските на Шипка - Сюлейман паша.

От съдържанието на писмото става ясно, че Саръгеоргиев не е част от руското разузнаване, а по своя собствена инициатива се поставя в услуга на руските войски. Той събира сведенията и успява да намери човек, който да пренесе информацията през турските позиции. Нещо повече, намеренията му били и занапред да съобщава "всичко, каквото става тук и каква войска идва", стига само руското командване да даде писмено съгласие чрез Панко Маков. Рискът, който поемат и двамата, е огромен, тъй като за подобна дейност наказанието е смърт. За такъв случай разказва в спомените си английският лекар на турска служба д-р Риан: "В Плевен живееше един виден българин, когото Осман паша подозираше, а после се увери, че от преданост към русите е станал техен шпионин и заповяда да го застрелят". Едва след застъпничеството на д-р Риан, Осман паша заменя смъртното наказание със затвор.

Саръгеоргиев завършва писмото си, че в уверение на написаното от него е намерил 20 души, които да се подпишат, "но е опасно, никой не смее да рискува живота си".

Оказва се, че от двата документа информацията за самия Саръгеоргиев е доста оскъдна. Освен горепосоченото за него, ген. Лашкарьов ни оставя и следното изречение: "... както се узна в последствие, Саръгеоргиев е доста богат търговец в Плевен".

Опитите да се открие името му в документи от историята на Плевен преди и след Руско-турската война останаха без резултат. Саръгеоргиев не е сред имената от списъка на членовете-основатели на читалището през 1869 г., както и на членовете от 1873 г. Няма го и сред плевенските граждани, записани във връчения благодарствен адрес на руския император Александър II. Остават само предположенията: възможно ли е "видният българин" от спомените на д-р Риан да е Н. И. Саръгеоргиев? Възможно ли е да е станал жертва на войната или е напуснал Плевен, заселвайки се на друго място?

Тези въпроси засега няма да получат своя категоричен отговор и не това е най-важното. Изваждайки името му от пожълтелите документи, ние напомняме за един българин, за желанието му да бъде свободен и за това, което е бил готов да даде в името на свободата на Плевен и България.

 

 

Единственият фелдмаршал между царете

 

Фелдмаршалските знаци на яката на мундира на Александър II от колекцията на Военноисторически музеи - Плевен

Фелдмаршалските знаци на яката на мундира на Александър II от колекцията на Военноисторически музеи- Плевен

 

Пагонът с фелдмаршалските знаци на мундира на Великия княз Николай Николаевич

Пагонът с фелдмаршалските знаци на мундира на Великия княз Николай Николаевич

 

Жезъл на руски фелдмаршал

Тамара ДИЧЕВА, Дирекция "Военноисторически музеи" - Плевен

Фактът, че руският император Александър II през 1878 г. има военен чин на генерал-фелдмаршал от руската армия, е малко известен. Това не е отразено в справочната и специализираната литература, поради което отличителните знаци на това високо звание върху униформата на Лейбгвардейски хусарски полк на Александър II, експонирана в къщата музей "Цар Освободител" в Плевен, понякога предизвикват удивление и въпроси относно техния произход у хората, запознати с военната история.

В описанието на униформата в инвентарните книги на Военноисторическите музеи преди години е записано, че върху яката от астраган на хусарския мундир (доломан) на Александър II са сложени кръстосани топове, и това определение дълги години се приема за вярно и не се подлага на съмнение. Не се правят никакви паралели с подобни регалии от други униформи, например на главнокомандващия Дунавската действаща армия Велики княз Николай Николаевич. Върху пагоните на неговия мундир от експозицията "Плевенска епопея 1877 г." са поставени същите знаци, а фелдмаршалското звание на княза е общоизвестно.

По-щателното изучаване на въпроса: какво и защо е сложено на яката на царската униформа, доведе до интересен и забележителен резултат. Тезата, че на генералската униформа на Царя Освободител са сложени фелдмаршалски знаци, се потвърждава от материала на Анатолий Вилков, известен руски специалист по охрана на културното наследство, член-кореспондент на Художествената академия на Русия, в който се дава отговор на предположенията ни относно атрибуцията на знаците върху царското облекло. Изводът е един: плевенските Военноисторически музеи притежават един безспорен раритет, изключителна историческа стойност има не само самата униформа на Александър II, но и фелдмаршалските атрибути на нея. Вилков споменава, че във фондовете на Държавния музей-резерват "Царско село" се съхраняват оригинални еполети и пагони с фелдмаршалски жезли, в това число и зашити върху генералските мундири на Александър II и че има снимки, на които царят е заснет, облечен в мундир (доломан) на Лейбгвардейски Хусарски полк, на чиято яка отчетливо се виждат фелдмаршалските жезли. Това, за което споменава Вилков, се съхранява в Плевен от 1907 г. При уреждането на Военноисторическите музеи в България царската хусарска униформа е предоставена на Комитета "Цар Освободител Александър II" по разпореждане на руския император Николай II.

Униформата е впечатляваща сама по себе си с хусарското шитьо, сърмените шнурове с трицветна нишка на царската династия, кръглите позлатени гвардейски копчета с изображението на държавния герб на Русия и вретенообразните набраздени копчета-костилки. Отдясно на гърдите има следи в тъканта, останали от носенето на наградни знаци. На яката на мундира са поставени фелдмаршалски знаци - кръстосани жезли.

За това кога и как царят получава този чин пише военният министър на Русия Д. М. Милютин в мемоарния си дневник на 2 май 1878 година: "В неделя (на 30 април) имаше преглед на площадката пред Зимния дворец. Беше заповядано за прегледа да сме облечени с парадни униформи, за да приветстваме с "ура" току-що пристигналия фелдмаршал Велики княз Николай Николаевич.

След прегледа двамата братя фелдмаршали (Великите князе Михаил Николаевич и Николай Николаевич) отидоха при господаря и го помолиха също да приеме фелдмаршалско звание.

Да си призная, аз предполагах, че това странно предложение ще бъде отхвърлено, но за мое учудване още същия ден господарят заповяда да се сложи на неговите пагони и еполети знакът на фелдмаршалските жезли."

В Русия няма специална униформа или шитьо за мундира на генерал-фелдмаршал. Фелдмаршалските отличия представляват особен вид жезъл във форма на далекоглед за носене в ръка и знаци във форма на кръстосани фелдмаршалски жезли за слагане върху пагони и еполети. Тъй като хусарите нямат пагони, а само раменни шнурове, фелдмаршалските знаци на хусарската униформа на Александър II в експозицията на къщата музей "Цар Освободител" са сложени на астраганената яка на мундира.

Военният чин генерал-фелдмаршал, както и генерал-адмирал и канцлер се отнасят към 1 клас, най-високият според Таблицата на ранговете на държавната служба в Руската империя. Той съществува от 1699 г. и се дава по личната преценка на императора за особени военни заслуги.

Още с раждането си през 1818 г. Александър Николаевич Романов е назначен за шеф на хусарски полк и е зачислен като корнет в него. Военното му възпитание започва на 6-годишна възраст, а на 18 години, като престолонаследник, той вече е произведен в чин генерал-майор и става офицер от свитата. В навечерието на възкачването си на престола Александър II има чин генерал от инфантерията, получен за 29-та му годишнина. Според съществуващите тогава правила, вече като император той не може да даде на себе си пореден военен чин, но има пълно право да го приеме по молба на армията. По същия начин през 1869 г. за стогодишния юбилей на военния орден "Свети Георги" Александър II удостоява себе си с първа степен на тази награда, без да издава официални заповеди.

Гореспоменатият Анатолий Вилков, който има достъп до различни руски архиви, е открил още редица потвърждения относно събитието около получаването на фелдмаршалско звание от царя. Бележки за това се намират в дневника на Александър II и в писмото му до княгиня Е. М. Долгорукова от 30 април 1878 г., в записките на братята на императора Великите князе Михаил Николаевич и Константин Николаевич.

През април същата 1878 г., за носените от царя полкови мундири и палта са изработени 103 чифта пагони с корона и фелдмаршалски жезли. В края на годината е поръчан и златен фелдмаршалски жезъл, украсен с диаманти и изумруди, който 15 години след гибелта на Александър II е даден на генерал Й. В. Гурко, произведен в чин генерал-фелдмаршал през 1894 г. След смъртта на Гурко през 1908 г. жезълът е върнат на Кабинета на Негово императорско величество. Следващият притежател на жезъла е черногорският крал Никола I Петрович-Негош, който го получава заедно с фелдмаршалско звание през 1910 г., по случай обявяването на Черна гора за кралство. След падането на династията Петрович-Негош нейните кралски и военни регалии, в това число и фелдмаршалският жезъл на Александър II, изчезват. Фелдмаршалският жезъл на Александър II се появява след много години на аукциона "Кристи'с", през октомври 2004 г., и се продава на анонимен американски колекционер за около 1 милион долара. След няколко месеца търсене и преговори жезълът е откупен от Александър Иванов - създател и ръководител на частния Руски национален музей, известен и като Фаберже-музей, но вече за 10 милиона долара. В настоящия момент жезълът се съхранява в Музея на Фаберже в гр. Баден Баден, Германия.

За последно фелдмаршалското звание е дадено през 1912 г. Получава го румънският крал Карол I, застанал начело на съюзната на Русия армия в Руско-турската война 1877 - 1878 г. Той е последен, макар и почетен фелдмаршал в руската военна история.

През целия период от съществуването на Руската империя званието генерал-фелдмаршал получават 64 души, между които има само един император - Александър II.

 

върни се в НАЧАЛО