СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                   АРТСЕДМИЦА                      "BG Север" - брой 43 (2 - 8 декември 2011 г.)


 

Иван Илиев:

 

Директорът на филхармонията трябва да си подаде оставката

 

Диригентът не е съгласен с мениджърската политика в симфоничния оркестър

 

Вяра ЦЕНОВА

Втори диригент на Плевенска филхармония е на път да остане в историята на институцията. През януари временно изпълняващият тогава длъжността директор Евлоги Илиев уволни главния диригент Владимир Бошнаков. Мотивите - оркестрантите били недоволни, че ги карал да работят повече. На мястото на Бошнаков беше назначен Иван Илиев - само като диригент, но затова пък избран от самия директор, с протекции на академично ниво и с внушаваща творческа биография. Днес обаче той също е неудобен. Като ехо се повтарят и мотивите, с които го принуждават да си подаде оставката - оркестрантите недоволстват, че ги кара да работят по 4 часа на ден, а самият диригент си позволява да отстоява принципни позиции относно творческия процес в културния институт.

- Г-н Илиев, във филхармонията отново назрява конфликт. Какво се случва?

- С Евлоги Илиев започнахме обща дейност през януари т. г. Не знаех какви процеси текат в институцията (в това време беше уволнен главният диригент Владимир Бошнаков, б. а.), преди половин година се бях върнал от чужбина и ми се обадиха, че търсят диригент за Плевенска филхармония. Приех с въодушевление. Проблемът не е от лично естество. Той е професионален и това е несъгласие с начина на водената административна политика. Превратното тълкуване на доброжелателност и добро възпитано поведение в целия ми работен процес е интерпретация на псевдодемокрация. Симфоничният оркестър е организация със строго определена суборганизационна структура. Нейното нарушаване води неизменно до проблеми в художествено-творческия процес. Ролята на административния директор е да създаде максимален комфорт на диригента.

- Вие сте диригент от февруари и имате достатъчно впечатления от стила на работа. Как се стигна до искането на оставката ви?

- Аз не съм съгласен с начина на менажиране. И считам, че ако става въпрос за оставки, директорът е този, който трябва да си я подаде. Когато има провал и когато систематично нещата се движат по една плоскост, която не е професионална, трябва да се носи отговорност. Главен диригент няма, защото административният директор е присвоил функциите на художествен ръководител. Ако неговото желание да насочва програмите и да ги моделира беше поставено на много високо принципно и професионално ниво, аз щях само да се възхитя на неговия гений и управленски широкообхватен талант да мениджъра и същевременно да е художествен капацитет, но визирайки редица подредени концерти от него, аз изпитвам голяма доза съмнение. Както му заявих в прав текст в последния ни разговор, аз смятам, че той е стъпил в почва, в която не се чувства комфортно и неговото място не е там.

- Какви бяха доводите за това негово искане?

- Доводът, че има художествени проблеми и че оркестърът е проявявал някакви нагласи, не мога да приема, защото оркестър е събирателно понятие. Когато си от позицията на изискващ и принципен, ставаш лесна плячка. Но това не ме притеснява. На моменти съм разочарован, че хората се поддават на подобен тип манипулации.

- Какви са изискванията ви, с които оркестърът не е съгласен? Относно репертоарната политика?

- Проблемът е, че нямаше политика. Когато дойдох в Плевен течеше конкурс за директор. Поех ангажимент да съдействам с потенциала и възможностите си за написването на тази стратегия за развитие, с която Евлоги Илиев кандидатства и спечели конкурса. Това е комплимент за моите възможности. В нея основни цели и приоритети са прецизно подбран репертоарен план - основна част са автори и творби, които да поддържат професионалното ниво на оркестъра. Другото ми основно изискване беше висок морал и дисциплина по време на работа. В смисъл, че когато се започва репетиционен процес, ти участваш четири дни в седмицата по четири часа от 12,30 до 16,30. Това изгради известен дискомфорт в оркестрантите. С времето разбрах, че средата си изисква определената методология. Работи се според материала. Другото, което подцених в работата, поради това, че изпитвам невероятен респект към колегите си, е, че както аз съм професионалист и съм бил подготвен, съм очаквал абсолютна реципрочност. Тук е мястото и ролята на директора, който да застане на 100% зад диригента и да наложи желязна дисциплина и контрол.

- Да разбираме ли, че оркестрантите недоволстват, защото ги карате да работят?

- Понеже аз изстисквам от оркестъра, това е проблем. Оценяван съм на два континента, на професорско ниво и пожелах атестация. Но страхът в директора е, че тогава ще лъснат проблемите в оркестъра. В България оркестрантът иска да работи два часа и да свири лека музика. Не желая да ставам участник в чалгализирането на един високо стойностен художествен продукт, какъвто е класическата музика. Знам как се работи на Запад. Това тук е непрофесионализъм. Не можеш да сменяш концерти в последната седмица, да ги насрочваш на плаващо време, да връщаш солисти. От самото начало разпечатвах ноти, разнасях ги, защото артистичният секретар не разбирал от ноти. Заявих, че хор "Гена Димитрова" не трябва да използва филхармонията като акомпаниращ инструмент на повикване. Диригентката Анелия Дечева ми се струва, че мина в една друга плоскост в отношенията си с Евлоги Илиев да му внуши определено поведение. Това са моите съмнения и усещания.

- Имаше известно напрежение и около записите с норвежците...

- Въпросът около тези записи е доста спорен, а и около протичането на този репетиционен и записен процес имаше едно застъпване в работно време на подготвяне на материал, който ще се използва после за изработването на един търговски продукт и нещата отиват в друга сфера, където други хора трябва да тълкуват и да се занимават с този проблем. Нерегламентираното канене на диригенти, които си плащат участието, също е спорен процес. Такъв е случаят с "Любовен еликсир" - продукция, която мина на скандално ниско ниво.

- Какъв е изходът от ситуацията според вас?

- Истината трябва да се казва - за да се променят нещата. Защо в България хората, посочващи нелицеприятни факти, се заклеймяват и всячески потискат? Защо толерираме посредствеността в името на спокойствието и личния комфорт? Затова, скъпи приятели - оркестранти, когато ви съкращават и сочат като безполезни - не се сърдете: вие сами сте си го причинили - с действие или бездействие.

 

 

Картини - дръзки философски разкази, показва Пламен Пенов

 

Плевенският художник представи творчеството си в столичната галерия "Класика"

 

Изложбата на Пламен Пенов (вляво) бе силно емоционално изживяване за всички присъстващи, сн. авторът

Изложбата на Пламен Пенов (вляво) бе силно емоционално изживяване за всички присъстващи, сн. авторът

Зодиаците на Пламен Пенов

Зодиаците на Пламен Пенов

 

Стефан КРЪСТЕВ

Тесни се оказаха четирите помещения на галерия-музей "Класика" в София за желаещите да присъстват на откриването на изложбата на плевенския художник Пламен Пенов. Изключително харизматичен - и като живот, и като изкуство, художникът създаде неповторимо емоционално изживяване за разнородната публика. Твореца представиха Георги Генов, собственик на галерията, който го определи като сюрреалист и го сравни с Йероним Бош; Зоя Паприкова, дъщеря и последовател на делото на "българската Майка Тереза" - Донка Паприкова, инициирала серия благотворителни акции, между които и хосписите, предназначени за възрастни хора, изпаднали в нужда, а някога посветили живота си на изкуството. За творчеството и личността на Пламен Пенов силни думи каза и неговият приятел и колега Иван Велчев - Йово.

Пламен Пенов е участвал в множество биеналета и триеналета в България и по света. Картините му са дръзки философски разкази, провокиращи безброй асоциации. Майсторските творби, изпълнени в трудната графична техника Intaglio, предизвикват бурни размисли, разтварящи съзнанието в една друга, по-широка и по-свободна сфера на съждения - от хедонизъм до послание в тон с мирогледа на Шопенхауер. Това, което съществено го различава от имената на общопризнатите класици в сюрреализма, е, че е надградил изкуството с чувство за хумор - българското, но индивидуално интелигентно, излязло извън границите на манталитета ни, за да се превърне в тънка ирония, основно умение на мъдреците. То хваща окото и в картините, в които животни се трансформират в хора, и обратно - гъделичка мисълта с напомнянето за магическия и диаболичен свят на Кафка в картините с хедонистични изображения.

Но да се разказват и коментират картините на Пламен Пенов е кощунствено. Разказът и философията всеки зрител открива сам за себе си, строго индивидуално е възприятието, а посланието на художника към всеки е лично.

Артистът в Пламен Пенов се долавя във всяко негово движение, в потока на мисълта, който излива като забързана, трепетна и едновременно с това дълбоко осмислена реч. Сам казва, че вдъхновението му е преди всичко любовта и глобалната хармония. И добавя: и жена ми, като експерт по всеобща хармония.

Говори усмихнато, оптимист е. За комерсията в изкуството и по въпросите има ли хляб в него е категоричен: "Творецът трябва да твори и да не се оправдава. Нито с това, което се случва в родината ни, нито със световната криза. Независимо от всичко, той трябва да твори."

Според Пламен Пенов голяма част от младите хора, дори ориентираните към изкуството, нямат толкова голям интерес към духа, колкото към моловете - "феноменът", както го нарича с типичната си ирония, и това е притеснително, но въпреки всичко има надежда, защото вижда и сред младите будни духове. И дава всичко от себе си и като учител, и като художник, и като творец - за възстановяването на тази разрушена връзка.

На 19 декември се предвижда да се проведе благотворителен търг на картини на Пламен Пенов в галерия "Класика" в София.

 

 

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Глад за истински неща"

 

Мадлен Алгафари

"Търсим нeщo, кoeтo винaги смe имaли - Истинaтa! Bсъщнoст, "имaли" нe e тoчнaтa думa. Ниe нe прeживявaмe Истинaтa. Ниe смe Истинa. "Пo oчитe ти пoзнaвaм" - чувaмe oт мaлки. Oчитe нe мoгaт дa лъжaт! Чрeз тяx гoвoри сърцeтo ни! Тo винaги e знaeлo кoи сa истинскитe нeщa в живoтa ни. Aз сaмo сe oпитвaм дa ти ги припoмня с тaзи книгa. Aкo oт тoзи миг зaпoчнeм дa сe глeдaмe в oчитe, щe живeeм в Истинaтa! Звучи ти нaивнo? Чудeснo! Знaчи e вярнo! Зaщoтo нaивeн, oзнaчaвa вярвaщ!" Мадлен Алгафари

 

"Гласът. Силата да въздействаш" + CD

Чиро Импарато

Да накараме някой да се влюби в нас, да получим по-висока заплата, да направим така, че да ни слушат с интерес, да спечелим доверието на всеки, да накараме децата си да свършат нещо, без да се ядосваме... Мисията е направо невъзможна, нали? Единствената причина за това обаче е, че ние просто не знаем как да общуваме. Често точните думи не са достатъчни. Необходим е и убедителен глас, отговарящ на онова, което се опитваме да изразим - глас, който знае как да предава емоции. Гласът има невероятна сила, тъй като говори направо на подсъзнанието.

Тази книга има за цел да "препрограмира" вашия глас с помощта на FourVoiceColors® – първият революционен метод, прилаган успешно от хиляди хора, чрез който можете да подобрите изразителността си...

 

.


върни се в НАЧАЛО