"BG Север" - брой 44 (17 - 23 декември 2010 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Първият български мюзикъл с премиера на плевенска сцена

 

Една от последните репетиции преди премиерата, сн. авторътСлънцето за приятел избери!

И нека

ветрове и бури веят.

Ти ще намериш всичко,

запомни,

ако намериш и една идея.

Из мюзикъла "Стая 304"

 

Вяра ЦЕНОВА

13 актьори от трупата на плевенския театър ще излязат на сцена тази вечер - петък, 17 декември, за премиерата на мюзикъла "Стая 304". Заглавие с изстрадала съдба - три пъти започвано през годините докато узрее да се появи на бял свят днес. Мюзикълът е по книгата на Бел Кауфман "Нагоре по стълбата, която води надолу". Драматизацията е на Петър Ковачев. Осъвременили са я проф. Боньо Лунгов, който е и режисьор, и неговият дългогодишен асистент Константин Каракостов. Музиката е на Мишо Шишков-син. Спектакълът нямаше да може да бъде реализиран без неуморния труд на целия актьорски състав: Красимира Кузманова, Олга Траянова, Георги Ангелов, Мариета Калъпова, Генадий Николов, Нина Илиева, Сергей Константинов, Адриан Филипов, Александър Димитров, Ива Николова, Надя Новоселска, Елица Анева и Мариян Стефанов.

След повече от 20 години това е първият мюзикъл, създаден изцяло от български автори - от драматизацията и музиката, до постановката и актьорското изпълнение, подчерта проф. Боньо Лунгов. Сложността на проекта идва и от неопитността на актьорите в този жанр. През по-голямата част от времето те пеят и танцуват на сцената и рискът беше огромен, подчерта режисьорът. "Едно знам - първо не сбъркахме, че дойдохме, второ - тук намерихме един прекрасен състав. В началото беше трудно - репетиции по 10 - 12 часа на ден, включително в събота и в неделя. Преди години се работеше по този начин, навън се работи така. Но ние бяхме свикнали набързичко да скалъпваме стари пиеси, от стари неща да правим по-лесното, с по-малките състави, а това няма да ни отведе далеч", убеден е Лунгов.

В първоначалния си вариант текстът е отразявал някои моменти от времето на 60-те години на миналия век. "Но въпреки това, когато човек се задълбочи вижда колко актуален е и днес. И след много работа по драматургията ние стигнахме до извода, че основното нещо, което трябва да излезе, е, че само личности учители могат да възпитат личности ученици. Това е сентенцията и на книгата, и на драматизацията на Петър Ковачев", подчерта режисьорът. И тогава, и днес има полицаи, които пазят училищата, телефони, които се раздават за връзка с родителите, на входа се проверяват всички ученици като на летище. Въпреки това текстът не е дидактичен, няма поучителна нотка. Само една песен звучи по-ретро, останалата музика е актуална и съвременна - каквато я слушат младите хора сега - има и реге, има и пънк, хип хоп, рап, рок. Ценното е, че не е имитация на нищо, като основна заслуга за това има талантът на композитора Мишо Шишков младши.

Звукозаписът, музиката и тонрежисурата са на Станислав Донев, който е работил дистанционно от студио в София. Вокалите са записани от Асен Антонов. Графичният дизайн е на Иван Велчев, а филмът за мюзикъла е направен от сина на проф. Боньо Лунгов Петко Лунгов. След реализацията на този проект се оказа, че театърът се е сдобил с микрофони и мултимедия за сметка на символичните хонорари на екипа. "В криза трябва се правят компромиси и ние ги направихме с хонорарите. Моят е 2 500 лв., Мишо Шишков взе 2 000 лв. Това са цифрите", не скри режисьорът проф. Боньо Лунгов.

 

 

Драмата улавя мигове от спектакли в нов календар

 

Инна СТЕФАНОВА

Уловени мигове от сезона нарича новия календар на плевенския драматичен театър драматуржката Ивет Костова. Тиражът на цветното издание е направен така, че да стигне както за актьорите, така и за всички онези, които са доказали през годините, че обичат онова, което се прави в драмата. Календарът за 2011 година е четвърти поред, а идеята е той да обхваща спектаклите от сезона, както и да показва всички актьори по време на изявите им на сцената. Отпечатва се в столицата, а подборът на снимките е направен от Ивет Костова. Според нея освен подарък и необходима вещ новият календар има и своята художествена стойност. В тазгодишното издание са включени фотоси от "Котаракът с чизми", "Хубава работа, ама...нашенска", "Магьосницата от долната земя", "Няма да платим, няма да платим!", "Розови облаци" и "Тошко Африкански".

 

 

Филип Тотю между мита и историята представят в РИМ

 

В дъното - восъчна фигура на войводата, сн. авторътМиа ХРИСТОВА

"Филип Тотю - между мита и историята" e експозицията, с която великотърновският исторически музей гостува в Плевен. "Може би първото впечатление от заглавието на изложбата е малко странно, кой е Филип Тотю - легенда, мит, поборник, бунтовник, харамия, разбойник или "Хвърковатият гяурин", както са го наричали турците? Мисля, че тази изложба дава отговор", каза при откриването директорът на плевенския музей Стефка Григорова". "Невероятно е, че в средите на българските революционери е имало личности като него. Въпреки уставите, които е трябвало да се спазват във всяка една революционна организация, Филип Тотю е бил волна душа и бунтар, човек, който не се подчинява на никакви догми. В живота му се случват такива неща, че на фона му всеки американски екшън бледнее - многократно е вкарван в затвора и е намирал начин как да се измъкне оттам, обикалял е всички краища на България с не една и две чети, неколкократно преминава Дунава с една единствена задача - да накаже поробителя за това, което причинява на българския народ", разказа още Стефка Григорова. Макар че имал толкова динамичен и наситен живот, нищо човешко не му е било чуждо - Филип Тотю успява да се ожени три пъти. Посетителите могат да видят над 60 експоната, свързани с живота на легендарния революционер и негови четници. Сред по-интересните предмети, показани в изложбата, са ятаганът и ножът каракулак на войводата, кожена торба, черпак, бъклица, писмо от генерал Чернаев, адресирано до Филип Тотю, негова пушка, на чийто приклад е изобразен монограм "Ф", от фонда на русенския исторически музей, книгата "Прочутият Филип Тотю" с автограф от самия него и оригинален портрет на войводата. Плевенският музей също допълни изложбата със свои експонати, сред които фотоси на писаря в четата на Филип Тотю - Костаки Хаджипаков, както и на неговото семейство и родната му къща. Освен достатъчно фактологична информация от изложеното във витрините, посетителите могат да добият представа и за физическите данни на прочутия революционер от восъчната фигура на войводата в цял ръст.

 

 

Семеен тандем в живописен диалог на ул. Иван Вазов 5

 

Красимир и Дианка Тодорови, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

Различна, много ефирна, въздушна и хармонична изложба с творби на семейство Дианка и Красимир Тодорови се откри в Общинската художествена галерия на "Иван Вазов" 5.

В общата изложба са включени работи от последната година, като според Краси Дианка е по-активната. Тя и рисува повече, защото той е по-зает с преподаване. Състуденти от Великотърновския университет, двамата успоредно и без конкуренция помежду си вървят по общия житейски и творчески път. Картините им си приличат, но и се различават - във всяка от тях е вплетен характерът на автора - индивидуален, но и хармоничен с този на другия. "Влияем се, но не толкова. Има разлика в подхода - при мен нещата са по-изчистени, графични. Материалите са ни близки, но разликата е тънка", анализира творчеството на двамата силната половинка на творческия тандем. Той не скрива, че в стиловете им има много пресечни точки, тъй като не може да се пренебрегне общуването. Всеки взима мнението на другия предвид, но това ни помага, не ни пречи, убеден е Краси. И твърди, че споровете им са само творчески. А дали двама художници могат да хранят къща, според Краси зависи от желанието на човек. "Мога три дни да не спя, но мога и един месец да не рисувам. Това му е хубавото на изкуството. Но трябва човекът, който може да плати за картината ти, да се срещне с нея, защото само да харесваш не е достатъчно. Това са хората, от които се издържаме. Ако ви кажа, че е лесно - не е. Личен избор и късмет е. Но трябва да сме готви за късмета си. Има много кадърни колеги, които по стечение на обстоятелствата не успяват. В България е трудно, но не е невъзможно. Аз съм стигнал до извода, че на никого не можеш да угодиш, все на някого нещо няма да хареса, но трябва да правиш каквото ти искаш, защото животът си е само твой. Важното е да не пречиш на другите - да не им нанясяш телесни и душевни щети. Говоря за изкуството, не за живота. Изкуството е начин да оставиш нещо след себе си. Най-лесният начин да прекараш живота си е като рисуваш", разсъждава Краси Тодоров.

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Писмо в бутилка"

Никълъс Спаркс

По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. "Моя най-скъпа, Катрин - гласят първите редове - липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме...".

За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: "Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?" Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.

 

"Моят Свети Валентин"

Лорън Оливър

Какво ще направиш, ако знаеш, че ти остава само един - единствен ден да живееш? Кого ще целунеш? И колко далеч можеш да стигнеш, за да спасиш собствения си живот?

Саманта Кингстън има всичко: приятелят й е най-желаното момче, трите й най-добри приятелки са просто удивителни, нейни са най-хубавата маса в заведението и най-добро място на паркинга. Петък, 14 февруари, трябва да бъде още един ден от вълнуващия й живот.

Вместо това обаче, той се оказва последният.

И тогава тя получава втори шанс. Всъщност, седем шанса. Тя ще разплете мистерията около смъртта си, докато изживява този последен ден отново и отново, и ще открие истинския смисъл на всичко, което рискува да изгуби.

 

 

върни се в НАЧАЛО