СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ЛЮБОПИТНО

Брой 41
(29 ноември - 5 декември 2013 г.)


 

 

Отглеждането на коне - демонстрация на благополучие, но и печеливш бизнес

 

Модата да притежаваш елитни животни у нас тръгна от политиците

 

В Рибен тренировките се провеждат с първокласни коне и треньори, сн. личен архив

 Ездачи професионалисти изявяват конете на състезания

 

Поля ТОМОВА

Навсякъде по света притежанието на елитен кон е въпрос на престиж, чрез него хората показват нивото си. В 30-вековната си еволюция конят е стигнал дотам, че днес да е сред символите на лукса и благосъстоянието. Което го поставя в привилегировано положение спрямо другите живи същества, съпровождащи човека през вековете.

Модата през последните 15 години у нас да притежаваш кон тръгна от политиците. Най-запаленият е бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, който е и президент на федерацията по конен спорт. Най-коментираният от собствениците на коне обаче е Жорж Ганчев. Бившият футболист Пламен Гетов пък притежава цял конезавод, а съпругата му Ива е една от най-добрите ни състезателки по конен спорт.

Много бизнесмени също притежават коне, демонстрирайки благополучие, без да използват състезателните им качества.

До 1989 г. елитните коне бяха собственост на държавата. Тя позволяваше в конните бази, конезаводите и специализираните школи да се язди безплатно. В Плевен такава база имаше в село Победа, където се отглеждаха най-различни породи коне. През последните години мнозина разбраха, че с конете може да се прави успешен бизнес. Ако имаш пари, купуването на кон се оказва проста работа. Три са начините - от собственик, от спортен клуб или от един от 5-те конезавода. Аристократичните породи коне са две - английска, която е първенец сред състезателите, и чистокръвна арабска, която е най-древната. От тях произлизат всички коне с потекло. В България расовите коне са малко и тепърва се внасят елитни животни, главно от Холандия, Франция, Германия, Англия и Белгия.

Колкото до родните образци, те принадлежат на породите Източнобългарска, Плевенска и Дунавска, развъждани в конезаводите край Балчик, Шумен, Разлог, Разград и Стара Загора.

Цената на един кон зависи от породата, нивото на тренираност и възрастта. Расовите коне от българските породи или от мелези с арабски и английски жребци вървят около 15 000 лв. Но българските конелюбители се утешават, че по нашите географски ширини добър кон може да се намери и за 10 000 лв. Отделни представители, показали състезателни качества и резултати, достигат до 50 000. Успокоителното е, че нашите цени са смешни в сравнение със световните. В чужбина елитните арабски и английски породи не падат под 4 милиона евро.

През последните години в Плевенско се създадоха няколко конни бази. Едната от тях е в село Рибен и стартира дейността си през 2010 година със средства по европейските програми. В момента базата има 28 бокса, които са направени по всички европейски изисквания за хуманно и безопасно отглеждане на конете. В Рибен разполагат със собствени коне, но отдават боксовете и под наем. Хората, които си купуват коне, са хора с бизнес в някаква друга сфера, а това им е нещо като хоби, нещо, което представя положението им - финансовото общо взето. Повечето наематели си имат ездачи професионалисти, които им изявяват конете по състезания, казва Анелия Илиева, която се занимава с маркетинга на базата. Тя добавя, че преди няколко години не е имало условия за отглеждане на елитни коне, тъй като не е имало подходящите съоръжения за това. Сега обаче притежателите на благородните животни могат да бъдат спокойни, тъй като в Рибен конете имат 24-часово обгрижване от гледачи.

Да, може да се печели от такъв бизнес в България, но истината е, че не всеки може да се занимава с него, малко е като призвание, трябва да имаш око за конете, за да си добър производител, да можеш да ги съчетаваш майки с бащи и да излизат качествени кончета, които да се реализират на пазара с хубави качества, казва Анелия Илиева. В базата идват и хора, които искат да се научат да яздят, като най-често това са деца. За целта има абонаментни карти, които гарантират провеждане на тренировки с първокласни треньори. Конят има характер и понякога може и да не се сработи с човека, който иска да го язди. За да сте в безопасност, винаги се качвайте от лявата му страна. Иначе инструкторите предпочитат да се занимават с един ездач. Започва се с упражнения за координация, държейки се за седлото, без поводи. Въртенето става с въже, което инструкторът стиска, а конят върви в кръг около него. Започва се на ходом, след това на тръс, а накрая - на галоп. Когато учениците овладеят изкуството да стоят стабилни на гърба, получават юздите и могат да яздят свободно.

За начало се препоръчват 15 минути дневно. Мнозина, които удължават това времетраене, след първото занимание често не са в състояние да направят и две крачки. Два пъти езда в седмицата са достатъчни за умерен напредък, твърдят посветени. Трябва да се знае, че понякога конете са отмъстителни, както и че много добре усещат доброто и лошото в човека. Чувствителността и благородството на конете ги правят идеални за работа с деца с увреждания. Базата в село Рибен посреща такива деца, тъй като работи с фондация БАЛИЗ. Когато дойдат деца с увреждания, се провежда курс на хипотерапия, като самите деца идват с педагози от центъра, работим с професионални треньори, които се грижат да се проведе адекватно хипотерапията. Много добро въздействие има върху малчуганите, тъй като при нас идват деца със синдром на Даун, хиперактивни, аутисти, има деца, които са в инвалидни колички и буквално слизат от количката и ги качват на коня. Много добре се отразява движението на коня, то наподобява движението на човешкото тяло, тоест така се раздвижва тялото на човек, все едно си ходиш - а това са хора, които не могат да се движат поради своите заболявания. Хиперактивните и аутистите при контакта с кон се променят - настроението, всичко. Тези деца се придружени с родители, които дават много добри отзиви за това, което се случва с децата, разказва Анелия Илиева. В Рибен се отглеждат най-вече коне от породата холщайнер, които са отлични за прескачане на препятствия. Холщайнерите са едни от най-добрите спортни коне, особено подходящи за скачане, дресура, придвижване. Породата е утвърдена като една от най-добрите сред спортните коне, тъй като е със силни бедра, придвижва се с плавни повдигания, демонстрирайки мощ, уравновесеност и гъвкавост. Желанието за работа и интелигентността правят холщайнера идеалният спортен кон. Базата има и своя шампион, който за съжаление е починал преди година. Конят се казва Сен Мон Ами и е печелил редица състезания, включително е спомогнал България да спечели Купата на нациите. Сен Мон Ами е оставил поколение и надеждата е, че някое от кончетата му ще наследи неговия талант и ще има неговите успехи. Базата в село Рибен е единствената в региона, която разполага със закрит манеж и може да гарантира провеждането на тренировки през цялата година и независимо от природните условия. Имаме външни пясъчни плацове, външни тревни плацове, тоест максимално полезна е базата за професионалистите, които искат да се подготвят за състезания, казва Анелия Илиева. Засега интересът към базата расте, а хората, които я развиват, са категорични, че ще продължават да се занимават с това.

По-различен характер има в друга плевенска база - чифлик Дилчеви край Садовец. Цветан Вълешков, Павлина Дилчева и синът й - Стефан, се занимават с коне близо 15 години. Започват да развиват земеделие, но постепенно си купуват и коне. Тук наблягат на Дунавската порода. Дунавският кон е българска порода, създадена в бившия конезавод Клементина край Плевен, чрез кръстосване на жребци от породата Нониус с кобили Нониус, англо-арабки, полукръвни ездови и местни подобрени. Представителите имат сравнително едър ръст с височината при холката162 см, удължено масивно, но хармонично телосложение,с много добре развита мускулатура и здрава костна система. Освен това в чифлика се отглеждат и изключително атрактивните на пръв поглед големи коне - тежковозите. Те са масивни и силни, използват се за пренасяне на големи товари. В чифлика от няколко години се отглеждат и състезателни коне, най-често от породата холщайнер, които дори вече ходят на състезания, а за тях се грижи треньорът Антон Дацински.

 

В чифлик Дилчеви ще създават комплекс със закрит и открит манеж

Според Стефан Бурджев конните бази имат бъдеще, тъй като предлагат удоволствие и спорт на всеки, който желае

В момента разработваме проект, с който да кандидатстваме за създаване на спортен комплекс с открит и закрит манеж, къща за гости, развлечения за хора от всякакви възрасти, разкрива амбициозните планове на семейната ферма Стефан Бурджев. Той отговаря за организацията на публични мероприятия и връзки с обществеността, майка му е финансовият мениджър, а Цветан - управителят на чифлика. Според Стефан Бурджев, конният спорт и конните бази имат бъдеще, тъй като предлагат удоволствие и спорт на всеки, който желае. Все повече в България ще се развиват различни типове туризъм, а при наличието на бази с коне туристите могат да получат неочаквани развлечения, твърдят запознати. Конят е прастарият другар на българина заради факта, че той е дошъл по днешните си земи яздейки. Историците твърдят, че прабългарите рядко слизали от конете си. И още - че прабългарите, чието знаме е било конската опашка, първи сред древните народи са почитали коня като свещен. Оказва се, че сме запазили духа на прабългарите, след като и днес има любители на ездата и хора, които се грижат за благородните животни.

 

 

върни се в НАЧАЛО