СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 41
(29 ноември - 5 декември 2013 г.)


 

 

Фестивал, посветен на Емил Димитров - от гол ентусиазъм, до игра на лотария

 

Чапанови пеят без пари, от общината не могат да намерят сериозен реализатор

 

 

Последното издание под името Златен Арлекин, 2010 г. сн. архив

Страницата подготви: Мая ПАСКОВА

Музикален фестивал "Моя страна, моя България" ще се проведе на 14 декември от 13,00 ч. във Военен клуб - Плевен. Поводът е годишнина от рождението на Емил Димитров, а организатори са Военният клуб, читалище "Цветан Спасов 1959" и фамилия Чапанови. Поканени са всички, които имат желание да пеят - индивидуални изпълнители или групи. Единственото условие е да представят две български песни, по възможност едната да е на Емил Димитров. Желаещите да участват в конкурса могат да се записват до 10 декември в библиотеката на Военния клуб или на тел. 064 831 377.

Фестивалът няма конкурсен характер и наградата ще е удоволствието от хубавата песен. Журито ще бъде от музиканти и ще има консултативен характер - ако изпълнителите желаят, ще получат анализ на изпълнението и съвети. Бащата на фамилията - Божидар Чапанов, очаква участниците да изпеят песни от златния период на българската естрада. Заключителната част ще се проведе от 19,00 часа с традиционния вече концерт от незабравимите песни на Емил Димитров, който фамилия Чапанови изнася в Плевен в навечерието на рождения му ден (23 декември).

Надеждата на организаторите е фестивалът да стане ежегоден и с подкрепа на спонсори да се раздават награди и защо не - да се превърне в национален. Без пари, но с любов и ентусиазъм.

Национален фестивал, посветен на Емил Димитров, Плевен всъщност има. И пари за него - също. Проведе се обаче три пъти за последните 7 години. Изданията му приличат на лотария. През 2007 г. възникна като спонтанна идея на тагавашния кмет Найден Зеленогорски. Семпло, но обещаващо начало, въпреки скромния награден фонд и слабата разгласа.

На следващата година, вече под името "Златен Арлекин", фестивалът взе да добива облик и популярност. Но ни затисна кризата и през 2009 г., въпреки двете обществени покани, изпълнител не се намери. Статутът му се промени като на Лауреатските дни, с които започна да "се прескача" - през две години. Третото издание през 2010 г. беше най-помпозно. И последно. Засега. След скандал с марката, обсъждана и на две извънредни заседания на общинския съвет, кандидати да го организират няма. Но пък се превърна в удобна касичка, защото неусвоените средства от събития се прехвърлят в т. 22 "Резерви" от Раздел II на Културния календар.

През 2012 г. и на двете публични покани не се отзова желаещ организатор. Финансовата рамка, осигурена от община Плевен, бе в размер до 31 300 лв. с ДДС и включваше сумите по организация и провеждане на фестивала, включително и тези за откупуване на права върху песните във финалния кръг. Наградният фонд трябваше да бъде от 8 700 лв. с ДДС, осигурен също от общината. Същата година имаше Лауреатски дни, така че новото ръководство на общината, което амбициозно беше заложило и двете мащабни събития в културния календар, реши, че по-добрият вариант е да се редуват. И го заложиха в следващия Културен календар с двоен бюджет. На единствената публична покана, обявена на 1 април т. г., отново никой не се отзова. Прогнозната стойност на договора беше 66 000 лв. без ДДС, от които финансовата рамка, осигурена от община Плевен, е в размер до 39 830 без ДДС и включва сумите по организация и провеждане на фестивала. След постъпване на допълнително финансиране ще се финансират и допълнителни дейности по организация и провеждане на фестивала, пишеше в поканата. Наградният фонд трябваше да бъде 9 200 лв. с ДДС. Въпросните средства отново отиват в раздел "Резервни". Според установения график, догодина също няма да има фестивал, носещ името на Емил Димитров. "Ако има такъв конкурс, то той ще бъде през 2015 г. Работното заглавие е "Плевен - град на моите мечти - Емил Димитров", за да избегнем злополучния "Арлекин", каза синът на музиканта Емил Димитров - младши, пред "BG Север". Освен ако общината не е решила да заложи отново двата фестивала в Културния календар за 2014 г. И упражненията да се повторят за сетен път.


 

 

Саня Табакова:

 

Руският романс е уникален жанр, който трябва да се преживее

 

Саня Табакова ще зарадва почитателите на руския романс в Плевен с концерт

На 4 декември от 17 часа в ХГ "Дарение Светлин Русев" любителите на руския романс и песен ще се насладят на "Вечер на руския романс".

Едно събитие-провокация, като се има предвид, че изпълнителката е Саня Табакова - дългогодишен и успешен... издател, собственик на издателство "Леге Артис". Оставяме разговора за книги и за предстоящото участие в Международния панаир на книгата за следващ брой на вестника. Опитваме се да влезем в другото Аз, различното амплоа на Саня Табакова.

 

- Г-жо Табакова, как започнахте да пеете?

 

- Клише е, но пея от дете - в хора към Пионерския дом под диригентството на незабравимия Марин Димитров, в "Ален мак" - със студентски квартет за ангажирани песни, с който през далечната 1977 г. завоювахме първо място на Международен младежки фестивал в Ереван; в семейството ми, където всички пееха - понякога на 8 - 9 гласа... После огласях повече студентски квартири или общежития, хижи по планините, поляни край огньовете, запалени от добри приятели, домовете на скъпи мои хора - къде ли не.

 

- Откъде този интерес към руската музика и песен?

 

- Семейството ми е русофилско. Майка ми преподаваше руски език. Баща ми е учил руска филология. Сестра ми и зет ми са завършили в СССР и също пеят. Леля ми беше активен деец в сферата на българо-съветската дружба, вуйчо ми е пял в хор за руски песни. При мен дойде от една-единствена плоча с романси. Представете си как 15-годишно момиче пее: "Я ехала домооой, я думала о вааас" Толкова заобичах тези няколко изпълнения на Николай Сличенко, Рада Волошанинова, че години ги носих със себе си. 

- И досега ги пеете?

 

- Да, това са вечни, любими песни. Разбира се, от няколко, песните, които пея активно, са вече над 100, а може би зная към 200. То сега стана малко странно. От по-малко от година се изявявам на сцена. Имам приятели, които работят в Социално-оздравителния комплекс "Камчия", създаден от предишния кмет на Москва Лужков за морски отдих на 1 500 - 2000 души - майки с деца, тийнейджъри и ветерани (един уникален комплекс, за който отделно може да се говори много, а най-добре е да се види). Чрез приятелите ми през януари тази година бях поканена за ЕДИН концерт. Трябваше да бъде само той - като каприз, изпълване на моя "детска мечта" Е, вече концертите са над 15 пред общо над 3 500 московчани. Нещо в мен им харесва. Искат, пишат за това в книгите за отзиви и в издаваното от всяка смяна почиващи списание.

 

- Какво друго интересно стана около тези ваши изяви?

 

- Ами стана така, че през септември спечелих трета награда в "Балканска Романсиада" - ежегоден фестивал в Руския културно-информационен център - София, под патронажа на Руското посолство. Сериозно 7-членно жури беше председателствано от емблемата на романса в Русия, заслужил деятел на изкуствата на Русия, заслужила артистка, директор на Дома на романса в Москва Галина Преображенская. Между другото, тя неколкократно ме окуражи да участвам и в големия формат на "Романс без граници" в Москва догодина. По покана на Руския център пък на 10 декември ще имам концерт в София.

 

- Как съчетавате издателския бизнес с пеенето?

 

- Ами не е лесно. Но като зодия близнаци, явно в мен винаги живеят двама. Ужасно обичам издателската си дейност (вече 23 години - 14 само с моето издателство "Леге Артис"), но покрай нея винаги е имало нещо, което обичам още повече и което за мен е било съкровеното, начин да изразя себе си - поезия, туризъм, колоездене, йога (непременно йога! - защото дишането, гласът ми сякаш се повлияха силно от това - но и тази тема е дълга).

 

- Какво ще представите по време на Вечерта на руския романс?

 

- Едни от най-красивите романси. И не само. За мен е най-важно да се говори за този прекрасен и уникален жанр - руския романс. Ще прозвучи странно, но имам чувството, че е някаква малка част от житейските ми задачи. Ще се опитам да разкажа интересни истории около създаването на някои романси и песни, да привлека вниманието и любовта на публиката към тях. В България много хора ги обичат, но вече малко ги изпълняват, специално романси. И понеже българската публика не е руската и вживяването, сливането с романса може би не е толкова плътно (не знам - ще видя), вероятно ще изпея и няколко социални и военни песни на Окуджава, "Любе" и др. Може би имаме нужда от подобни "познавателни преживявания" или внезапни щастливи срещи с неща, които ни връщат към себе си.


 

 

С изложба отбелязват в Бешков юбилея на акад. Светлин Русев

 

Днес, 29 ноември, от 17,30 ч. в художествена галерия "Илия Бешков" ще бъде открита изложба, посветена на 80-годишнината на големия български творец акад. Светлин Русев.

Експозицията, която ще бъде разположена на втория етаж на галерията, включва 70 платна на художника - част от творбите, откупени от 1958 г. до края на 80-те години на миналия век. Ще бъдат включени и няколко от най-новите платна на автора, които той ще покаже за пръв път в родния си град. Самостоятелна изложба тук той не е правил повече от 25 години.

Това е нашият дан към голямото име на художника, приятеля и съратника в каузата за съхранение и популяризиране на българското изобразително изкуство, нашата сърдечна благодарност за стореното от него и искрен жест на уважение, категорични са организаторите на изложбата от плевенската галерия.


 

 

Картините от Три поколения след Плевен отиват в Париж

 

Проф. Анна Бояджиева и синът й Димитър Хинков, сн. авторът

Изложбената зала в Арт центъра вече официално носи името на именития плевенски художник Христо Бояджиев. Събитието беше ознаменувано с уникална изложба, събрала на едно място творбите на баща, дъщеря и внук. Емблематични платна на Христо Бояджиев от фонда на ХГ "Илия Бешков", пространствени пана на проф. Анна Бояджиева и впечатляващи творби - експерименти с материали, на сина й Димитър Хинков, са събрани под общото заглавие "Три поколения". Изложбата е подредена от акад. Светлин Русев.

Подобна изложба е колкото интересна като факт, толкова и трудна за представяне, беше написал академикът в словото си, прочетено от актьора Христо Домусчиев - Бебо. "Тази изложба е колкото важна за генетичната връзка на тримата артисти, толкова и показателна за независимата им линия на развитие и ако има нещо, което ги свързва, това е духът на времето. Тази изложба е много важна и с още нещо за всеки, който мисли, че светът започва от него. А светът на изкуството е един и цялостен, независимо от времето на неговото рождение, от стилистиката и жанровете", беше написал още кораторът на изложбата.

На входа на Арт центъра е поставен бюст на Христо Бояджиев, подарен от семейството и изработен от скулптора Иван Атанасов.

Експозицията може да бъде видяна в Арт центъра до 15 декември. След Плевен изложбата ще гостува на Българския културен център в Париж, съобщи при откриването кметът проф. Димитър Стойков.


 

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Време за умиране

 

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж

Десетки са ранени при бомбени взривове в Ню Йорк. Жесток убиец броди из града и всява ужас сред жителите на мегаполиса. Градът е обзет от хаос и масова паника. Полицията и ФБР се чувстват безсилни да се справят с кризисната ситуация...

 

Паднали ангели - книга 5: Влюбени ангели

 

Лорън Кейт

Неочаквана. Несподелена. Забранена. Вечна. Всеки си има собствена любовна история. "Влюбени ангели" - любовните истории... онези, които всички чакаме. Истинската любов никога не казва "сбогом".

 

 

върни се в НАЧАЛО