СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА

Брой 41
(29 ноември - 5 декември 2013 г.)


 

 

Румен Петков:

 

Има много неясноти по въпроса за 7-ия реактор на АЕЦ Козлодуй

 

Без процедура по ЗОП "Уестингхаус" не може да строи, ще минат много години

 

Поля ТОМОВА

Има определени неясноти и въпроси около седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", заяви за "BG Север" председателят на областния съвет на БСП в Плевен Румен Петков по повод изявлението на енергийния министър Драгомир Стойнев след посещението му в САЩ. Министърът гръмко се похвали, че държавата ще се ангажира с изграждането на седми блок в Козлодуй на американската компания "Уестингхаус" без търг или конкурс. През седмицата Стойнев бе опроверган от премиера Пламен Орешарски, който бе категоричен, че изграждането на нова ядрена мощност няма как да стане без тръжна процедура.

"За да се възложи изграждане на реактор, който ще струва над 5 милиарда евро, трябва да се направи процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Ние сме страна членка на Европейския съюз (ЕС), тоест има задължителност в комуникацията с Брюксел, ние сме в разрешителен, а не в информационен режим. За АЕЦ "Белене" има приключила процедура по изграждането. Според споразуменията с ЕС Законът за обществените поръчки не влияе само ако са в сила договорни отношения между държави членки на ЕС", заяви Румен Петков. А според него такова споразумение няма и вероятно министърът на енергетиката не е имал мандат от правителството да поема такива ангажименти.

Румен Петков счита, че въпросителни има и около технологичното време за пускане в експлоатация на реактора. "Ако Министерски съвет даде мандат за преговори с "Уестингхаус", до средата на 2014 г. компанията трябва да даде икономическа и ценова обосновка колко ще струва реакторът и тогава Министерският съвет да вземе решение. Неясноти съществуват и по въпроса как ще се структурира компанията, която ще изгражда мощността. "Вариант 1 - публично-частно партньорство - тоест държавата с какво ще участва в една такава компания и "Уестингхаус" с какво ще участва. Вариант 2 - 100-процента държавно - с пари от бюджета и държавно кредитиране, и държавни гаранции, които ние сме отхвърлили веднъж категорично като вариант за АЕЦ "Белене". Вариант 3 - чрез апортиране, тоест скритата приватизация - апортираме пети и шести блок в Козлодуй и по този начин държавата участва. Вариант 4 - 100 процента частно участие, което вече има в Белене като процедура, търг за избор на стратегически инвеститор - ние това сме го направили за Белене. Това е тежка процедура, която иска години", смята Румен Петков. "Приемаме, че не броим във времето процедурата за разрешение от Брюксел, което го нямаме за седми реактор в Козлодуй. Между една и три години е подписването на договор, който касае инженерната работа, доставките и строителството. Към подписването трябва да сме наясно кой е собственикът, тоест да сме наясно със структурата, която ще правим - публично-частна, частна или друга. След подписването на договора между две и три години е лицензирането на проекта за 7-и блок и едва тогава може да започнем да строим, тоест до първия бетон имаме от 5 до 7 години при най-сбити процедури. А строителството в Белене можем да започнем още утре", каза Румен Петков. Според него голямата разлика е в цената на произвежданата ел.енергия от Козлодуй и Белене. "Съществува възможност американският инвеститор за АЕЦ "Белене" (Петков отдавна намеква, че за Втора атомна има потенциален американски инвеститор - б. р.) да бъде натиснат за седми блок в Козлодуй и да бъде натисната държавата ни. Всъщност това е големият проблем - да се повтори грабежът от "Марица Изток", тоест държавата да не даде други гаранции, а просто да подпише, че ще изкупува ел.енергия от седми блок в Козлодуй за 30 години на еди-каква си цена", прогнозира Румен Петков.

Той припомни, че България има приета от Народното събрание енергийна стратегия, според която трябва да се изграждат нови ядрени мощности от 2 хил. мегавата. Петков отправи критики към ръководството на БСП, че се появяват изказвания от отговорни фактори за нови анализи за проекта "Белене", при положение, че партията е провела успешен рефендум за Втора атомна и благодарение на това е постигнала определени резултати на парламентарните избори, а сега шикалкави.


 

 

Проектозакон иска да премахне оковите на вечните длъжници

 

Полина ТОНЕВА

Физическите лица в България да могат да обявяват фалит, когато не смогват да плащат дълговете си, предлагат от Асоциацията на ощетените от кредитори (АОК). Те готвят проектозакон за частния фалит, който ще представят до няколко месеца. Идеята е да се защитят всички страни - както кредитополучателите, така и кредиторите, така че хората, изпаднали във временно финансово затруднение, да имат право и възможност да излязат от него.След като през миналата година Румъния прие подобен закон, България остана единствената страна в ЕС, която няма такава нормативна уредба. Всеки гражданин, изпаднал в неплатежоспособност, може да иска от съда обявяването му във фалит. За това той трябва да докаже, че с доходите си не може едновременно да покрие минималните изисквания за издръжка на живота - неговите и на семейството му, и да погасява редовно вноските си по кредита. Той обаче ще трябва да посочи и разполагаемото имущество, което подлежи на осребряване. Оценяването става след като гражданинът подаде молба в съда. След това съдът дава срок на всички кредитори да се присъединят. После се определя масата на несъстоятелността. От нея се вадят, според една наредба на Министерски съвет и ГПК, определени вещи като гардероб, печка, легло. Останалото се предлага на публична продан и след осребряването по законовия ред се удовлетворяват кредиторите. В случай, че няма имущество за осребряване, може да се премине индиректно към съответния съдебен акт, с който ще се обяви фалитът. Което пък означава, че кредиторите вече са лишени от възможността да предявяват претенции и искове срещу длъжника.

Противниците на подобен закон се оправдават, че той ще бъде фатален за българската икономика. В България има липса на бизнес култура и прибързаното въвеждането на този закон ще спре плащането на сметки и кредити, смятат експертите. В Европа има работеща съдебна система, което е гаранция за справедлив процес. Когато съдия разреши фалит на частно лице, той го помилва и осъжда коректните му кредитори на загуба. У нас нещата ще се точат с години и резултатът от тях ще зависи от външен натиск. Банките пък щели да вдигнат цената на кредита, за да могат да покрият загубите от неизплатените заеми. В България няма как да бъдат създадени работещи механизми за защита на банките от некоректни клиенти, казват негативистите. Стотици са българите, които получават присъда "длъжник до живот", което най-често се отнася до ипотечните кредити. Такъв е случаят и със Снежка Филева от Белене. През 2006 г. тя взима ипотечен кредит, с който си купува апартамент във Велико Търново. По професия тя е геодезист, по онова време има хубава работа и добра заплата, с която без проблем покрива вноските по кредите. "Впоследствие започна изплащането по предварителен план от банката. Изплащах го - 2006-а е взет кредита, до 2011 г., когато вече в един момент останах без работа и не можех да си погасявам дълга", разказва жената. Апартаментът, който през 2006 г. е струвал 80 хил. лева, е запориран и продаден от частен съдия-изпълнител, но на почти двойно по-ниска цена от ипотечната.

Днес Филева е безработна. Грижи се за болния си съпруг, който получава инсулт през 2009 година. Семейството продължава да изплаща отдавна загубения си апартамент. Снежка плаща по 76 лева всеки месец, без определен срок и докато се погасят парите от банката. Парадоксалното е, че тя дължи почти същата сума, която е взела срещу ипотеката, без да има вече апартамент.

 

 

Банките са против, естествено

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

От банките се обявяват против приемането на Закон за частните фалити. Финансови консултанти коментират, че в ситуация, в която хората все по-трудно изплащат заемите си, не може да проработи такъв нормативен акт. Техните прогнози са, че съдилищата ще бъдат затрупани с книжа за обявяване на частни фалити, от което никой не печели.

В момента всеки българин, който работи, изплаща вноски за поне един кредит към банка. Към това се прибавя и фактът, че мнозина вече са загубили работата си и престават да обслужват дълговете си, коментират финансовите консултанти. Те допълват, че тази ситуация се създаде заради щедро раздадените заеми отпреди 5 - 6 години от трезорите. Тогава обаче гражданите не се затрудняваха да обслужват кредитите си и връщаха на банките парите постепенно. От няколко години обаче кредитирането е в точката на замръзване и голяма част от доходите на банките идват от издължаването на старите заеми.

Противно на това мнение, че трябва да има такъв закон, изразиха частните съдебни изпълнители. Те смятат, че ако на гражданите бъдат разяснени последиците от фалита, съдилищата няма да бъдат затрупани с молби за обявяване в неплатежоспособност.

 

 

Анкета

 

 

Ще получите ли коледна добавка и доволни ли сте от размера й?

 

Лора ГЕНЧЕВА

След като вече стана ясно, че хората, чиито пенсии са в размер до 251 лв. включително, ще получат по 50 лв. коледни добавки, "BG Север" реши да попита плевенските пенсионери какво мислят по този въпрос.

 

 

Коста Цветанов, 61 г.:

"Аз няма да получа добавка, но важното е, че все пак ще дадат по някой лев. Вярно е, че тези пари са малко и няма да има за всички, но да не би ГЕРБ да даваха по нещо за празниците.

Йорданка Йоргова, 47 г., пенсионер по болест:

"Пенсията ми е 112 лева и би трябвало да взема тези 50 лева за празниците. Малко са, защото като си платя наема и тока и те не останаха. Няма да ги усетя особено, защото пак ще отидат за покриване на разходите."

 

 

 

 

 

Йонка Недкова,

бивша медицинска сестра:

"Аз взимам 251 лв. и 60 ст. и няма да получа нищо за Коледа. Просто няма какво да говорим повече, това е смешна работа. Те не мислят за нас, а само за себе си. Така е било винаги и при всички. С тия 60 стотинки повече ще си напазарувам за празниците. Добре, че са децата да ни помагат."

 

 

 

 

 

 

Иван Манов, 78 г.,

бивш строителен техник:

"За мен няма да има нищо, само съпругата ми ще вземе 50 лв. Не ме е яд обаче и сигурно мнението ми е по-различно от това на повечето хора. Смятам, че е разпределено добре, защото на всеки е дадено толкова, колкото е работил и получавал.

 

 

 

 

 

 

Гроздан Вачев 77 г.,

бивш шофьор:

"Абе аз толкова голяма пенсия имам, че няма да ми дадат коледни добавки. С цели 5 - 6 лева отгоре взимам и за какво са ми на мен повече! Имам 45 години трудов стаж, а няма да взема нищо. Не е честно така, трябваше всички да получат по 40 - 50 лева."

 

 

 

 

 

 

Петър Петков, 77 г.,

бивш тапицер:

"Ще взема 50 лева, защото пенсията ми е 220 лева за 46 години стаж. Ама и те какво ни оправят?! С жена ми общо взимаме 370 лева пенсия, как се живее с толкова пари. Поне за празниците на такива като нас с малките пенсии трябваше да дадат поне по 100 лева, а на тия дето взимат по 700 - 800 лева да получат по-малко, а може и нищо. Защото и ние, и те са работили и не бива да има такива огромни разлики. Това е дискриминация!"

 

 

 

 

 

Алекси Алексиев, 86 г.,

бивш агроном:

"Нека вземат хората, нищо, че аз няма да получа коледна добавка. Ни най-малко не им завиждам, важното е, че все пак правителството даде по нещо. Последните години и толкова нямаше. Вярно, че са дребни пари и най-вероятно хората ще ги дадат на внуците и за тях пак няма да има, но поне ще ги вземат. Положително е!"

 

 

 

 

 

 

Цветан Вълев, 66 г.,

бивш печатар:

"Пенсията ми е 160 лева и за мен ще има 50 лева, но какво да направя с тях. Като купя на внучките по един подарък и те заминаха. Не може да има такива огромни разлики в пенсиите, ще взимат някои 700 лева, че какви са били - военни, пилоти?! Аз пък имам 34 трудов стаж и получавам 160 лева, е какво е това?! Никъде по света няма такива разлики, недопустимо е! Трябваше на такива като мен да дадат повече поне за празниците, защото през цялата година изнемогваме."

 

 

 

 

 

Стефка Тракова, 65 г.,

бивш началник склад:

"Аз няма да получа коледна добавка и съжалявам. Трябваше за всички пенсионери да има по нещо, може и малко да е, но е един жест към нас. Да бяха дали или по 50, или по 30 лв., не може да ни делят така."

 

 

 

върни се в НАЧАЛО