СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      ШАРЕНО                              "BG Север" - брой 41 (23 - 29 ноември 2012 г.)


 

Тийнейджърката Василена с първа роля на професионалната сцена в Драмата

 

Десетокласничката учи езици и компютри, но мечтае да е актриса

 

Между многото задължения Василена намира време и за разходки с приятели, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Десетокласничката Василена Василева получи роля при професионалистите и вече репетира на сцена с големите в най-новото заглавие от афиша на плевенската драма "Кървава сватба". За пиесата на Фредерико Гарсия Лорка тя е избрана след кастинг измежду 30 други момичета.

Василена още миналата година искала да се запише в младежката театрална студия към Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, но изпуснала сроковете. Направила го тази година. Седмица след като за първи път прекрачила прага на служебния вход на храма на Мелпомена, нещата за нея се завъртели с неочаквана скорост - направили кастинга, избрали я. Сега тя репетира, както с връстниците си в театралната студия, така и с професионалистите на сцената за възрастни. Има текст, който е научила, следва заръките на режисьорката, заедно с още четири момичета, с които са на сцената. Осъзнала е сложността на задачата - в спектакъла режисьорката и останалите от екипа залагат основно на словото и на движението.

На сцената се чувствам супер, събира в типична за възрастта си дума всички досегашни изживявания тийнейджърката. В театъра, признава тя, е запленена от особената атмосфера, както и от хората, които са винаги усмихнати и позитивни. Убедена е, че актьорството ще е нейното бъдещо поприще, решила е вече, че ще кандидатства в НАТФИЗ. Актрисата, на която иска да прилича, е Елена Петрова.

Като типичен представител на сегашното поколение млади хора Василена заляга и над компютрите. Те, твърди тя, ще са резервният й вариант, ако се провали в изпитите за актриса. Другите дини, които носи под едната си мишница, са английският и френският. Раздава се и на тенис кортовете. За Василена тенисът не е просто хоби, тя тренира и се състезава към Спартак 2000, включена е в българската ранглиста за девойки до 18 години.

 

 

 

Кой клати колите край паметника на Победата до Вит, питат децата

 

Множество двойки в автомобили правят кърска любов в района

 

Любка ПОЛЯНОВА

Кой клати колите? - този въпрос задавали деца, участвали в организирана екскурзия до паметника на Победата до река Вит край село Ясен. Според инициаторите на патриотичния излет от организация, носеща името на Бог Перун, "посред бял ден, на прилежащата територия около паметника бяха паркирани множество леки коли с любовни двойки, които без свенни и морални задръжки задоволяваха на това Свято място половия си нагон пред очите на възрастни и деца! Територията е ужасно замърсена от употребени консумативи на любещите се. Навярно там, където е приключила битката с омразния враг, сега царят Содом и Гомор и това се толерира и стимулира от безразличие, безнадзорие, безстопанственост и безотговорност от страна на отговорните институции", възмущават се в открито писмо последователите на Перун. И се опитват да отговорят на детския въпрос: "вятърът на злото, който вее в душите на част от българите, клати колите, довял е кондомите и салфетките и е посял семената на храстите и бурените, с които е обрасъл паметникът".

 

 

 Да почерпят!

 

Неда Антонова събира три поколения рожденици

 

Краят на ноември напоследък се превръща в безкраен празник за семейството ми - на 26-и е родена мама (сега ще навърши 93 г.), на 28-и - аз, на 30-и - любимият ми внук Александър (9 г.), споделя известната българска писателка Неда Антонова.

Тримата празнуват заедно в обкръжението на цялото кралско войнство: дъщеря, син, снаха и внучката с мъжа си. Менюто е постно. "По рецепта и под надзора на мама, снаха ми прави прочутия николаевски лучник. Подсилваме вечерта с малко червено вино - нищо, че е пости", признава авторката на трилогията "Вино". И си пожелава това, което всяка вечер си казва на ум: Здраве и успех за всички, които обича, и поне малко милост на Господ към пощурелия ни и объркан свят!

 

 

Вера Стефанова на 28-и ще е с най-близките си

 

В тесен семеен кръг, със синовете и внуците си, ще посрещне рождения си ден на 28 ноември известната плевенска поетеса и журналистка Вера Стефанова. Заради лични проблеми за първа година Вера не е мислила как да се представи по-специално на празника си, даже не знае какво точно ще сложи на трапезата, за да посрещне гостите си. С обичайния за нея хъс да се преборва с проблемите обаче тя е убедена, че и този път ще се справи с поредните предизвикателства. Което по всяка вероятност ще си пожелае и на връх рождения си ден.

 

 

 

Здраве и взаимно уважение пожелава проф. Мутафчиев

 

В тесен семеен кръг ще отбележи своя рожден ден проф. Константин Мутафчиев. Уютната вечеря с най-близките ще бъде в навечерието на рождената му дата - 25 ноември. Сочни вратни пържоли, наденички на скара и червено вино ще има на трапезата за празника на най-възрастния общински съветник в Плевен. "При нас е традиция рождените дни да се посрещат в семейството, едва на следващия ден най-вероятно ще посетим ресторант и там ще се почерпим с приятели", разкри плановете си проф. Мутафчиев.

Доайенът на ОбС пожелава на себе си, на семейството си и на всички българи дълъг живот, здраве и взаимно уважение.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За страсти и протести

 

Стефан КРЪСТЕВ

Последната до сега неделя беше протестна и излязохме на митинга. Не сваляхме правителства, не искахме увеличение на пенсии, детски надбавки, по-евтин бензин, ток и парно, в този ред - десетки важни неща в бита ни, за които следва да се протестира. Денят беше паметен за жертвите на бойното поле, по което не престава да се лее кръв - уличното платно.

Отбелязахме с шествието си съпричастието към трагедията, към мъката на близките им, нашият протест срещу безумната смърт на пътя. Но че всички сме в тази война, изглежда е малко трудно да се разбере.

И на предишния, и в този ден, и на следващия, някъде някой е изгубил най-свидното в живота си, друг - по-свидно от най-свидното в живота си - самия живот, но борбата за правото да сме живи изглежда налудничава в доста очи.

Не казвам, че митингът не се получи. Получи се.

Но недоумявам, никак недоумявам деструктивното отношение, да не кажа "злобата" - и такава имаше, на хора, решили, че не бива да участват, към заявилите съпричастност.

"Ти ми развали целия ден!" - гневен изблик на мъж към връчващата му листовка жена. Между другото - майката на момчето, изгубило приятелка и бъдеща съпруга - непрежалимата Мариана Карабулева.

"Ама какви са тези протести, групи във фейсбук. Българинът не вярва в институции, срещу тях трябва да протестирате..." - в този смисъл по различен начин различни хора изразяваха отрицателното си отношение към инициативата в социалната мрежа.

Не разбирам какво им тежи на тези хора, но съм наясно с едно: преди да са разбрали за какво иде реч, изобщо каквото и да било, бързат да го отрекат.

Защото в този протест имаше призив и към институциите, към всички отговорни институции - ако в тях някой не си върши работата добре и не му пука, той трябва да разбере, че има хора, на които им пука, и ако така продължават нещата, ще го накарат и на него да му пропука.

Но не това е най-важното, защото институциите не са Господ-Бог, институциите не са съдбата. С действие или бездействие те могат да извършат много престъпления или да предотвратят много нещастия, но освен тях по въпросите за живота и смъртта ни има и едни по-важни и решаващи фактори: личният ни избор - нали сме свободни хора (или не сме), и масовата култура.

Нито едното, нито другото се решават или могат да бъдат решени от институциите в една свободна държава. И ако искаме институциите да започнат да вземат такива решения, това означава, че не искаме свободата си.

Ако ще и идеална да ни е пътната инфраструктура, ако ще - съвършени техническите прегледи и служителите на КАТ, докато имаме това поведение по пътя, жертви ще има.

Но ако не кажем "не" на това, няма кой да стресне и институциите.

Само че кой да се опита да разбере. Далеч по-лесно е да се отрича всичко, без да се разбира. Така всеки стремеж към по-добър живот в България е осъден.

И ще затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко, защото ни липсва солидарност.

 

 

реклама

 

 

върни се в НАЧАЛО