СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                         ШАРЕНО                            "BG Север" - брой 41 (18-24 ноември 2011 г.)


 

 В криза

 

Кларнетист и гайдар влизат в лют спор за територия

 

Потокът преминаващи е определящ за уличните музиканти

 

Свирка ДУДУКОВА

И уличните музиканти вече са вещи в маркетинговата стратегия и мониторинга на пазара и не се оставят лесно на конкуренцията, научи "BG Север", след като репортер на вестника стана неволен свидетел на челен сблъсък между представители на бранша.

Центърът на Плевен отдавна се оглася от популярни и импровизирани нотоизлияния на няколко улични музиканти. От време на време се наблюдава известно разместване в местоположението на солистите, но много рядко може да станем свидетели на премиера. Оказа се, че това не е поради липса на желание за изява от страна на нови лица, нито от твърде високо самочувствие от тяхна страна да се изправят и да свирят не под светлината на прожекторите, а под уличните лампи. Причината е много прозаична - конкуренцията не се допуска от ветераните в бранша. Особено на възлови места, където потокът преминаващи, респективно тези, които пускат по някоя пара на изпълнителите, е по-голям и нестихващ. Например пред мола.

Оказа се, че това е най-доходоносното и предпочитано място за уличните музиканти, което се защитава със зъби и нокти от първо заплюлите си го. Доскоро там се изявяваше кларнетист, който радваше малки и големи с неизменния си репертоар, обхващаш почти всички музикални предпочитания и следващ неизменен ред в изпълненията (като заредена плейлиста). По едно време концертите на открито огласяха централния площад, но там, както плевенчани добре знаят, само организираните концерти събират публика (при това не винаги). Та разбрал безплодността да кръстосва централната част на града като хлебарка, кларнетистът все пак си избра площадчето пред мола. Докато не се появи конкуренцията във вид на талантлив дядо, който свири на гайда. И тук назря скандалът. Не можеш да свириш тук, премести се по-нагоре, ръкомахаше домакинът по презумпция на апетитната сцена. Премести се ти, там никой не минава, камо ли да даде някоя стотинка - снижен, но неотстъпващ протестираше гайдарят. Явно бизнесменският дух и у двамата е надделял и са измислили компромисен вариант - да свирят по график.

 

 

Кончето търпеливо изчаква стопанина си пред магазина, сн. Инна Стефанова

Кончето търпеливо изчаква стопанина си пред магазина, сн. Инна Стефанова

Исус от Пордим язди като Винету

 

14-годишният Исус се движи като истински индианец от племето апачи по улиците на Пордим. В див галоп всеки ден той препуска до магазините в центъра на градчето и обратно до дома си в ромската махала със своето конче. Бледоликият язди единствено с помощта на юзди - без седло и стремена, но с удивителна умелост и скорост. Исус често се вживява в ролята на Винету, за когото не е чел, но чувал достатъчно, за да мечтае подобно на героя на Карл Май да се метне някой ден на истински индиански кон и да пришпори по маршрути извън пордимските.

"BG Север"

 

 

 

Змия с две глави събра очите на плевенчани

 

Поля ТОМОВА

Змия с две глави събра очите на плевенчани. Стотици бяха желаещите да видят уникалното същество, което бе част от изложба на най-големия европейски терариум "Анаконда" от Германия. Над 50 вида змии, крокодили, костенурки, паяци и скорпиони очакваха посетителите си. Хората се тълпяха на огромни опашки, въпреки цените на билетите - 10 лв. за възрастен и пет за дете. Вниманието на плевенчани привлякоха гигантски змии над пет метра и тегло над 60 кг, алигатор с маса 150 кг, големи костенурки, които тежат 40 кг. Най-много зрители обаче се събраха пред терариума на единствената змия с две глави.

"Когато видях плаката, мислех, че е някакъв колаж, обаче сега установявам, че наистина има две глави. Уникално!", не скри възхищението си 16-годишният Георги. Змията с две глави е родена преди две години в Чикаго, разкри един от собствениците на изложбата - Карл Шпиндлер. "Това най-вероятно е мутант, първоначално са били близнаци, но единият не се е развил и затова сега е влечуго с две глави", поясни историята на създанието Шпиндлер. В изложбата има още едно същество с две глави - костенурка, наречена Том и Джери. Едната глава на съществата е по-ленива и по-пасивна от другата, но е мит историята, че двете глави си крадат храната и не се разбират, довери собственикът на екзотичните животни.

Изложбата в България е част от европейското турне на "Анаконда".

Мутантът е роден преди две години в Чикаго, сн. Вяра Ценова

Мутантът е роден преди две години в Чикаго, сн. Вяра Ценова

Навсякъде интересът към тварите е голям, казаха още собствениците.

За изхранването на екзотичните животни са необходими най-малко 50 килограма говеждо всяка седмица, както и мишки, насекоми и други дребни животинки. Влечугите, паяците и скорпионите се транспортират със специални камиони, които поддържат определена темпера-

тура.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За тенденциите в ценностите ни

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Като че ли всички събития за седмица бяха погълнати от новината за академичната титла, връчена на Стоичков. Толкова неща се изписаха и изприказваха, че нямам какво да добавя. Само не мога да престана да се чудя що за принос към науката е едно чисто административно или ако щете бизнес дело като издействането на спортна зала? Ами ако е така, повечето босове с екзотични прякори заслужават научни титли. На голяма част от тях вече могат да се връчат и посмъртно. Друг е въпросът, че на повечето от тях научният им ценз не е надскочил нивото на ученик от шести клас и най-вероятно голяма част от тях не могат и името си да напишат без правописна грешка.

Всъщност случилото се е показателно за ценностните процеси в България, настъпващи в последните две десетилетия. Между интелектуалността и силата в обществото е поставен знак за равенство. Приема се, че щом имаш пари, имаш връзки, възможности, слава, доказал си се независимо в какво, следва да си непременно интелигентен, а вече разбрахме - и учен.

Едно друго събитие, което не предизвика същия шум, ме разтърси по-сериозно и ме накара да се замисля не само за случващото се в академичната общност. Всъщност отдавна очаквах да се случи нещо подобно. Три момчета малтретират, бият по-малко от тях - 13-годишно, пред очите на друго, което снима с мобилен телефон. После качват клипа във Фейсбук.

Болката и унижението, което причиняват, е повод за гордост. Така чувстват нещата очевидно, за да постъпят по този начин.

Защо са толкова изкривени представите им? Ами това са в най-пречистения си вид представите на сърфираща България. И всеки, който има нещастието като мен да ползва интернет - блогове, форуми, социални мрежи, като основно средство за работа и информиране, го знае. Възрастни хора, сред тях дори учители, в свои постинги и отзиви открито обиждат, безпричинно обвиняват, мислят клевети и ги разпространяват безпрепятствено, а широката публика им ръкопляска. Заплахите са ежедневие. Под претекста, че е критика или лично мнение, без никакъв страх от закона, без никакви етични правила, се навлиза в личния живот, в най-чистото, святото и неприкосновеното на други, които търсят не интриги и свади в мрежата. Борбата за лидерство в съответния виртуален кръг не признава подбор на средства. Разбира се, това не става без помощта на собственици и служебни лица в сайтове, които разчитат на интригата за голям трафик. Тънката червена линия между свободата на словото и вербалното насилие е премахната. А подрастващите попиват това и по свой начин го изявяват. И след като примерно техен учител е станал блог-звезда, плюейки и чернейки, съсипвайки някого, защо те да не станат известни в мрежата, пребивайки - също като него, по-слабия.

И тенденцията продължава, а тя ще доведе до по-тежки случаи от академик-футболист и клип на малтретирано момче във Фейсбук.

 

върни се в НАЧАЛО