"BG Север" - брой 41 (26 ноември - 2 декември 2010 г.)

 

СОЦИАЛНО


 

Елена Иванова, собственик на фирма посредник:

 

Работодателите се свиха още преди да е започнала кризата

 

Неразбирането между мениджъри и изпълнители става все по-голямо

 

Ралица ПЕТРОВА

По информация от сайта на Агенцията по заетостта само три фирми в Плевен извършват дейност като посредници за намиране на работа в България - Сдружение "Развитие на личността и човешките общности" (СРЛЧО), "Модус Ресурс" и "БПС България Персонал Сървис". За състоянието на пазара на труда в момента, за проблемите на работниците и работодателите, разговаряме с Елена Иванова, председател на СРЛЧО.

- Г-жо Иванова, какво е състоянието на пазара на труда в Плевен?

- През последните години се премина към свръхпредлагане на работна сила от един сравнително балансиран пазар. През 2008 г. имаше нормално предлагане на всички видове квалификации и специалности и хората бяха доста мобилни - преминаваха от едно работно място на друго, за да търсят по-добри условия. Това е нормална ситуация на един нормално функциониращ пазар на труда. През 2009 г. рязко спадна тази възможност и тя е обоснована от поведението на работодателите, които най-напред чисто психологически, а после и икономически преживяват кризата.

- Какво имате предвид под психологически?

- Още преди да е започнала кризата в България, всички работодатели започнаха да се застраховат. Най-напред замразиха свободните работни места, след това започнаха да се освобождават от по-ниско квалифицираните си кадри, оптимизираха щатовете си и замразиха заплатите. Оставиха във фирмите си висококвалифицираните кадри и спряха да разкриват нови места.

- Предлага ли държавата адекватни мерки в тази ситуация?

- Това, което би трябвало да се случва от страна на държавата - за квалификацията, за качеството на работната сила, за да посрещне бъдещите предизвикателства, защото ние рано или късно ще излезем от кризата, не става. Поне не във вида да отговори на истинските и нормалните потребности. Ето например, чак сега, в края на годината, заработиха мерките по Закона за насърчаване на заетостта. Имаше няколко опита за отваряне на програми по ОП "Човешки ресурси", които не успяха да мотивират достатъчно и работодателите, и работниците за участие в тях. Т. е. проблемът е двустранен - от една страна държавата не предлага по адекватен начин своите мерки, и от друга - не е формиран подходящ тип култура у българина, който смята, че завършеното образование на 18 години е напълно достатъчно за неговата реализация. Тук държавата прави сериозен пропуск. Предлагайки богат набор от квалификационни услуги, тя трябва да предложи и подходящ тип консултации и мотивационни курсове. Все още при безработните битува схващането, че ключовите компетенции като умението да работиш с компютър, да си комуникативен, са неща за подценяване. Това създава трудности при реализацията на един или друг човек на конкретно работно място.

- А какви са нагласите при работодателите?

- Преди години работодателят се чувстваше спокоен, ако работникът, който назначава, му е близък или роднина. След това започна да си ги избира сам по критерии, които не са твърде добре изкристализирали - например по външен вид, и те не му дават необходимия профил работник. Липсата на подобни мениджърски умения започна да се осъзнава и работодателите се насочиха към професионалната помощ. Разбира се в много по-голяма степен това се случва при чуждестранните и в много по-малка - при българските.

- Комуникацията между работодатели и работници обаче като че ли все по-трудно се случва...

- Има огромно неразбиране между мениджърите и изпълнителите.

А това води до недостатъчна ефективност в дейността на фирмата. Ако един работник не е мотивиран, той няма да се идентифицира с целите на фирмата. За този тип култура се работи специално в големите предприятия. Ако един работник няма къде да се развива повече, го включват в нестандартни проекти, за да не изчезне мотивацията му.

 

 

Никой не знае броя на самонастанилите се

 

Поля ТОМОВА

Странна история разказа мой близък, който се завърна в България след като над 30 години е живял в Австралия. "Когато се прибрах, потърсих близките си на село. Отидох до бащината си къща, която се води на мое име. Дори съм пращал пари тук на познати да плащат данъци. И с огромно изумление видях, че къщата е обитаема! На двора имаше прострени дрехи, някакви хора копаеха...". Борис влязъл в двора и попитал един от хората какво търси в имота му. Човекът бил безкрайно изненадан и обявил, че в тази къща фамилията му живее вече шеста година. Оттам Борис тръгва из институциите, за да потърси правата си и да изгони самонастанилите се хора в дома му. След месеци най-сетне въпросът се решава в негова полза и фамилията е принудително изведена с полиция.

В случая с Борис нещата все пак се решават, тъй като е имал необходимите документи, които доказват собствеността му. В други случаи обаче казуси като този остават на произвола на времето и хората се справят кой както може. В много от плевенските села проблемът със самонастанили се хора, предимно роми, е огромен. Ромите завземат необитаема къща и няма сила, която да ги прогони от нея. Още по-страшно става, когато къщата няма собственици или пък те са в чужбина. Проблеми със самонастанили се хора има и в градовете, твърдят пострадали. Така например преди половин година плевенчанин установил, че на тавана му живее клошар. Нерядко необитаеми апартаменти и къщи се завземат от близки и далечни роднини, които обаче нямат документи за собственост. В такива случаи делата между роднините могат да се проточат с години.

Нерядко роми се самонастаняват и в общински жилища. Процедурата по извеждането им е също толкова тромава, колкото и ако са се настанили в частен дом. Никой не може да каже колко точно са хората, които са превзели частни или общински жилища и живеят необезпокоявани в тях. Още по-лошото е, че ако случайно решат да напуснат завзетата къща, ромите не оставят в нея почти нищо - като се почне от мебелите, та се стигне до дограмата и кабелите.

Ако има случай на самонастаняване, е нужно човек да се обърне към полицията, както и към местната администрация. Без документ, който да доказва собствеността му обаче, не може да направи нищо. При случаи на роднини, които са превзели имот, се стига и до граждански дела в съда.

В мрежата вече има и наръчник как точно се завзема сграда. По света хората, които се настаняват в чужди, необитаеми къщи, се наричат скуотаджии. Ето и част от правилата за самонастаняване. "Проверете дали електромерът работи и дали има писма в пощенските кутии. Може да се обадите в общината и да разберете дали сградата е притежание на отделно лице, банка, компания, дали е общинска и дали някой плаща някакви сметки за нея", препоръчва наръчникът. И продължава: "Преди да окупирате сградата, проверете има ли вода и ток, колко мръсно е мястото отвътре, дали има скорошни следи от хора. Огледайте дали има големи дупки по стените, дали те са много издути или вдлъбнати, дали има големи щети от наводнявания. Това са потенциалните знаци, че сте избрали неподходящо място за дом."

Скуотаджиите обаче, за разлика от нашите роми, имат строги и определени правила. И понякога те дори спасяват почти рухнали сгради или поне ги поддържат чисти.

 

 

Болни от диабет в паника заради спрени хапчета

 

Инна СТЕФАНОВА

Ново безумие се стовари върху главите на болни хора в Плевен. Изтеглени партиди от лекарството авандия остави празни домашните аптечки на десетки плевенски диабетици. От осем години ползвам лекарството, оплака се във вестника пострадала. Тогава й е била открита болестта, а с предписаното се чувствала добре, показателите й също били в норма. Както всеки друг месец и този тя отишла при личната си лекарка, последната й попълнила рецептурната книжка и с нея жената влязла в аптеката. И тук дошла неприятната изненада. Лекарството вече няма да се продава, била категорична фармацевтката. То вече било изтеглено от всички аптеки в Плевен. Оттук нататък нещата за болната се завъртели като филмов кадър, пуснат на повторен ход, но много по-забързан. Трябвало да посети личния си лекар, да направи профил и специфичните за захарната болест изследвания, да отиде на преглед с резултатите при ендокринолог, после да посети аптеката, но с ново лекарство на рецептата. "Колкото по-бързо, толкова по-добре, обяснява болната. - Иначе рискуваш по-дълго да си без лекарството, което неизбежно влошава здравословното ти състояние. Едно на ръка са нервите, които ти коства спринтът между кабинетите."

Случаят с лекарството авандия има и друга страна. Според медицински специалисти през 1998 година, когато то излиза на пазара в Европа и в България, е сочено едва ли не за панацея при захарния диабет. Осем години по-късно мнението за илача продължава да е много добро, защото водел до по-добър гликемичен контрол при новодиагностицирани пациенти с диабет тип 2. Както при нашата читателка. В края на септември тази година обаче авандията е свалена от своя пиедестал. Вещество в лекарството предизвиквало сърдечни проблеми и можело да докара хората до инфаркт. То постепенно щяло да бъде изтеглено от аптеките, пише в световно неизвестен за плевенчани шуменски сайт, но точни срокове тогава не са посочени. Че авандията всъщност така внезапно ще бъде спряна от продажба в Плевен, никой не е предполагал. Най-малко болните. Кой всъщност трябва да ги информира, за да не се превръща спирането на лекарства в проблем за тях - здравната каса или лекарите специалисти, питат те. Отговор засега не намират, а и не вярват, че в бъдеще нещата ще бъдат регулирани по някакъв начин. Защото тези, които трябва да го направят, обувката не ги стиска и болестта не им диша във врата.

 

 Послушай лекаря

 

Имам чуждо тяло в максиларния синус, което ми диагностицираха с рентгенова снимка. Какво трябва да се направи оттук нататък? Милена Христова, 42 г.

 

Чуждо тяло може да попадне в синуса след манипулации при стоматолога

 

Д-р Юрий НИКОЛОВ, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

Такива случаи не са рядко явление. Причината е в следствие различни манипулации, които извършват стоматолозите. Тогава е възможно цимент или други материали, които се използват за изграждане на зъбите през зъбната алвеола да попадне в синуса, който се намира зад зъбния гребен. В тези случаи се развива една тежка възпалителна реакция по програмата гранулом тип "чуждо тяло". Около чуждото тяло се развива една инфилтративно продуктивна възпалителна реакция, която цели по някакъв начин да елиминира това чуждо тяло от организма. Естествено не може да успее и единственият резултат е понататъшното развитие на тежък гноен процес. При такива случаи оплакванията са като от изострен хроничен гноен синуит. Има главоболие, гноетичане от носа. Оплакванията се засилват, стават непрекъснати, затруднява се носното дишане и много често при изостряне на процеса се появяват и признаците на тежкото възпаление - висока температура, кашлица, развитие на съседни инфекции от рода на възпаление на гръкляна, на трахеята и бронхите.

Когато се диагностицира причината - чуждо тяло в синуса, единственото ефикасно лечение е оперативното. Към оперативна интервенция се подхожда след детайлно и точно диагностициране с помощта на съвременните рентгенологични методи. Използва се задължително скенеграма, компютърна томография, за да може пространствено да се определи сравнително точно мястото на чуждото тяло и чак след това да се предприеме оперативната интервенция.

След въвеждане на ендоскопската хирургия, при проблеми в синусите и носа операцията се извършва по много щадящ метод. Под контрола на зрението след визуализация на синуса и с помощта на оптика се извършва самото почистване на синуса и отстраняване на чуждото тяло, както и на гнойно възпалената лигавица. За предотвратяване на рецидивни възпаления задължително се прави и пластика на входа на максиларния синус, с помощта на която отворът се разширява, за да може да се възстанови напълно аерацията и дренажа на синуса. Операциите са с много голям процент на успеваемост. Когато се правят с помощта на ендоскопска и HFITT техника, преминават и сравнително безболезнено за пациента и оздравяването настъпва за няколко дни.

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате. Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по елекронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891. Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888

 

върни се в НАЧАЛО