"BG Север" - брой 41 (26 ноември - 2 декември 2010 г.)

 

БИЗНЕС


 

 

Земята около Плевен раздадена само на книга, собствениците пак в съда

 

Къде са потънали парите и дали някой ще им ги върне, питат граждани

 

Еми СТАЛЕВА

Като "старата песен на нов глас" определиха собственици и ползватели на земеделска земя изработването на новия план за земеразделяне, който уж трябваше да влезе в сила от 19 ноември т. г. Това може да бъде извършено по документи, но заради недоволните граждани, които търсят правата си по съдебен ред, възможностите за получаване на земята се отместват напред във времето. "Чудя се как цели 18 години се смениха толкова политически сили в местната власт, все бяха избирани фирми, които да стъкмят читав план и накрая си останаха същите проблеми, както в началото. Сега реалността е такава - нито имаме земя, нито ни бяха върнати парите, които плащахме за изработването на плана", коментира Радослав Илиев, който се бори за своето късче земя в местността "Мъртвата долина".

В неговото положение са хиляди плевенчани, които до 1992 г. имаха китни парцели в околностите на Плевен. Хората обработваха земята, отглеждаха плодове и зеленчуци, които изкарваха на пазара. Известно е, че тази земя е плодородна, екологично чиста, вилите на гражданите бяха електрифицирани и водоснабдени. В момента най-качествената родна земя пустее, там се разстилат площи за съхранение на скрапове, а хората се разбягаха заради страх от цигански набези.

Гражданите са недоволни от начина, по който е разработен планът за земеразделяне и съобразяването му с действителните условия и състоянието на терена. Оказва се, че част от земята на хората се губи било заради наклонен терен, било заради отделени площи за пътища. "Питаме се, дали някоя от фирмите досега, които изработваха плановете, си е направила труда да изпрати свои представители да огледат терените, да се направи разделението на място, а не на книга. Освен това, няма никакви условия хората да могат да ползват земята си", коментират засегнатите. Като пример те посочват затлачения канал, който навремето е бил използван за поливане на обработваемите земи, както и откраднатите кабели от почти напълно унищожените постройки.

На гражданите не помогна и Законът за земята, който уж си действа, но някои от клаузите му противопоставят интересите на собственици и ползватели на земеделски земи. Според него излиза, че ползвателите имат повече права от собствениците. Но може скоро и този проблем да изчезне, защото броят на заинтересованите граждани, които желаят да получат земите си, рязко намалява. През последните 18 години възрастните хора, които имаха реална представа за местоположението на парцелите си, останаха твърде малко. Заради трудова миграция пък част от техните наследници заминаха в странство или отчаяни от дълги съдебни битки за земите на дедите си махнаха с ръка и се отказаха да търсят "справедливост нахалост", че и да плащат за нея. Обаче и до ден днешен представителите на местната власт, както и фирмите, които изработваха плана за земеразделяне, упорито спазват дипломатическия принцип: "Най-сигурният начин никога да не направиш нещо е непрекъснато да го отлагаш". За това "отлагане" обаче гражданите си плащаха през годините. И точно сега е въпрос на чест някой да се яви и да им отговори - за какво са похарчени парите им и ако няма резултат, кой ще им ги върне сега?

 

 

Празнуваме край домашната трапеза или в местни кръчми

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Месец преди началото на Коледните и Новогодишните празници плевенчани вече са ориентирани къде ще прекарат почивните дни. Тази година нашенецът по-рядко ще си позволи да пътува по родните или чужди дестинации, ще спретне домашна трапеза или ще полива първите мигове на следващата година в местни заведения. Репортерска проверка установи, че местата в ресторантите са почти на привършване, някъде записванията са приключили, най-късно до десетина дни ще бъде доста трудно да се намери маса за клиентите. Оказва се, че в трудни времена българинът е по-склонен да мисли отрано за празнуване, може би за да избяга от натрупаните проблеми, коментират ресторантьори.

Свободни места за новогодишната вечер все още има в ресторант "Будапеща", където кувертът е 70 лв. Срещу 80 лв. пък в "Старата изба" се предлагат отбрани мезета и жива музика. В "Корона" всеки клиент може свободно да уточни менюто си, цената на вечерята излиза между 60 и 80 лв. Детско меню с намаление и ястия от традиционната българска кухня се предлагат в механа "Старият орех". Там кувертът е 50 лв., установи репортерска проверка.

Най-ухажвани от плевенчани, които са решили да пътуват за празниците, са спа-комплексите в страната. Изгодни оферти за почивка се предлагат в зимните ни курорти, там новогодишна вечеря, нощувка и закуска излизат най-малко по 400 лв. на човек, средната цена не надхвърля 600 лв. Толкова струва и празненството в най-близките турски курорти, както и пътуване до Египет и Тунис, казват от туристическите агенции в Плевен.

Заради кризата цените на пакетите за Коледа и Нова година са снижени, но плевенчани все по-рядко си позволяват пътувания дори по празниците. Атрактивни предложения има за екскурзии до Охридското езеро, по 300 до 400 лв. на човек, заедно с новогодишната вечеря. По-заможните ще отмарят на Малдивите, там 12-дневна почивка струва над 1 800 евро, за Мексико или Куба пък курортът излиза близо 1 300 евро.

Най-екзотичните пътувания по празниците за плевенчани са до Дубай, Индия и Китай. Десетдневна почивка в Макао и около манастира "Шао Лин" излиза по 1 250 евро на човек, информират от туроператорските фирми. Оттам обаче уточняват, че подобна екзотика си позволяват все по-малко на брой клиенти. Пазарът на туристически услуги постоянно се стеснява, през тази година те регистрират близо 50% спад на продажбите. За да привлекат клиенти, агенциите увеличават предлагането, снижават цените и правят промоции. Факт е обаче, че от пазара на туристическите услуги вече отсъства средната класа и по-ниските от нея нива, а пътуванията в странство дори за празниците вече са привилегия на по-богатите българи, коментират от агенциите.

 

 

Винар от с. Ореховица постигнал по-качествена реколта от 2009 г.

Вината от новата реколта ще са по-ярки и повдигнати като аромати и вкус, сн. архивРалица ПЕТРОВА

2010 г. се оказа тежка както за лозарите, така и за винопроизводителите. Падналите на два пъти сериозни дъждове през лятото съсипаха голяма част от продукцията. Добивите паднаха рязко, а прибраното грозде е с ниско качество. Което респективно ще се отрази и на качеството на вината от тази година, коментират от бранша.

През миналата година ситуацията бе коренно различна - добивът бе висок, качеството на гроздето също, но пък избите бяха задръстени с вино и липсваше реален пазар.

В тежката за почти всички 2010 г. обаче се оказа, че има и изключения - винопроизводители, които са постигнали почти същите резултати като миналогодишните, дори твърдят, че т. г. качеството на виното им ще бъде по-добро. Според Георги Йоцов, собственик на фамилна изба тип шато в плевенското село Ореховица, много малко винарни през 2010 г. са успели да запазят лозовите си насаждения и да направят добри вина. Но такива има и той е един от тях. Йоцов е в бранша от десет години. Има 400 дка лозови масиви от сорта каберне совиньон. Затворил е цикъла на производство и прави собствени вина.

"За нас годината не е толкова тежка. Успяхме да запазим нашето лозе в с. Ореховица. Добивите категорично са много добри, а и качеството в сравнение с това на реколта 2009. И миналата година, и тази, си имаха своите трудни месеци, но в крайна сметка се занимаваме с лозарство, а не с нещо, което е в стая. И то си носи рискове. Тази година през лятото имаше два много неприятни дъждовни периода, които нанесоха много сериозни щети на другите лозя в България, но ние успяхме да покрием лозето си, проведохме много добра агрозащита и го спасихме. Единият дъжд, който беше много сериозен и много опасен, беше през юни - периодът, когато лозето свършва своя цъфтеж. Другият момент беше в края на август, тогава пострадаха много лозя в България и това даде отражение на качеството и количеството на реколтата. Просто успяхме и дори съм много по-доволен от тазгодишното грозде, отколкото от реколта 2009", казва Георги Йоцов.

Средният добив, който е получил тази година от декар, е 1 300 кг. "Дори ми е малко в повече, но насаждението е много интензивно - имаме 416 лози в декар и от там идват големите добиви. И друго - лозето ни е още младо, то е само на 10 години и нямаме загинали лози. Винопроизводството пак е добре. Успяваме да си продаваме вината. Почти нямаме стари реколти, с изключение на тези, които целенасочено сме оставили като резерва и които в малки количества продаваме като лимитирани селекции", допълва Йоцов.

По думите му реколта 2010, която все още ферментира, се очертава доста интелигентна - вината ще са по-ярки и повдигнати като аромати и вкус.

 

 

Спряха тока на автогарата заради неплатени сметки

 

Наемателите на обектите си плащат редовно, недоумяват от къде са задълженията, сн. архивМила СТАНЕВА

Около 16 хил. лв. са неплатените сметки за ток, заради които плевенската автогара остана на тъмно на 18 ноември. Наематели сигнализираха, че сградата е била без електричество около 5 часа. "Всеки месец до 5-о число си плащаме наемите и консумативите за ток и вода. Не знаем защо се получи така, все пак и ние натрупваме загуби от подобни ситуации", коментираха засегнатите.

Всеки един от търговските обекти и офисите, които са около десетина, е вързан за отделен електромер за отчитане на изразходената еленергия. До скоро наемателите са се издължавали на "Автобусни превози", но от 1 ноември са подписали допълнителни споразумения, с които задълженията им преминават за изплащане в общинското предприятие "Жилфонд", което в момента стопанисва обекта.

От "Жилфонд" не са минавали да засичат електромерите, твърдят наемателите. Те обясниха, че са платили сумите за последния отчетен период в началото на настоящия месец. Според тях не е ясно къде са отишли събираните пари и защо сметките за ток не са плащани. Наемателите нямат информация за какъв период от време са се натрупали тези 16 хил. лева просрочени задължения.

В изявление за медиите шефката на "Жилфонд" Боряна Петкова обясни, че просрочените задължения са на предишния собственик "Автобусни превози". След спирането на тока тя е провела разговор с представител на доставчика ЧЕЗ.

Договорено било откриването на нова партида, която да е с начало времето, в което сградата се стопанисва от "Жилфонд" и не е обременена със старите задължения. Едва тогава електрозахранването на автогарата било възстановено.

 

 

Крайни срокове

 

30.11.2010

 

* Краен срок за внасяне от предприятия или самоосигуряващи се лица - платци на доходите на данък върху доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗДДФЛ за август 2010 г., начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които са от държава, с която България няма сключена СИДДО. Това са: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; стипендии за обучение в страната и чужбина; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг; авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения за технически услуги; възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - спортисти, общественици, дейци на науката, изкуството и културата, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице, като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници; доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия.

* Краен срок за внасяне от работодателите, наели лица по трудов договор, на данъка върху доходите от трудови правоотношения при направени частични плащания през октомври 2010 г. Този срок не е в сила, ако до 30 ноември 2010 г. е заплатен целият доход по трудовото правоотношение за октомври 2010 г.

* Краен срок за плащане от собствениците на недвижими имоти на четвъртата от четирите вноски на данъка върху недвижимите имоти за 2010 г.

 

 

върни се в НАЧАЛО