"BG Север" - брой 41 (26 ноември - 2 декември 2010 г.)

 

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Изборният кодекс отново крепи интереса на властта

 

Режат бройката на съветниците, в селища до 500 жители не гласуват за кмет

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Всичко около изработването на новия Изборен кодекс започна с добри намерения и нашироко афиширани ангажименти. От управляващата партия ни замеряха с уверения от вида на: "ГЕРБ застава зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигането на реално пренареждане на листите. С други думи, избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си - дали за личността, която е в дадената пропорционална листа, или да даде гласа си за партия".

Пред медиите бяха широко разгласени и какви са предимствата на тази система. На първо място, пропорционалната система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарния елемент, защото обществото иска да се води от това, че лицата, които ще влязат в парламента, все пак трябва да бъдат и личности, които са обществено одобрени от самите тях. Тя разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност. Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент, повишават се конкурентноспособността и подборът на хората в листите. Удобно е както за провеждане на парламентарен избор, така и за местни избори.

Така, ако излезем от сферата на добрите намерения, трябва да запитаме - какво се случи всъщност, че прагът за парламентарни избори стана 20%, а този за евроизбори беше намален от 15% на 10%?. На всичкото отгоре тези текстове минаха на първо четене с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

От граждански сдружения се жалваха, че до последния момент на внасяне на кодекса не беше ясно какъв ще е преференциалният праг за парламентарни и евроизбори. Освен това в мотивите към законопроекта не се обяснява защо точно такъв е размерът на предпочетените прагове и какъв ефект се очаква от тяхното прилагане.

Някъде в средата на септември т. г. временната парламентарна комисия, която изработваше проекта за изборен кодекс, приключи своята работа с доклад, описващ съгласията и несъгласията между парламентарните партии, участнички в изработването на проекта. От този доклад не разбираме откъде комисията е черпила експертиза относно преференциалния вот? Какво е съдържанието на посочените в доклада становища и експертни оценки и кои са авторите им ние не знаем - те не са публични. Въпреки че комисията обеща да публикува всички материали, които е използвала при подготовката на проекта, това не се случи. Забележителното единодушие на партиите обаче си личи и от птичи поглед. От доклада на комисията става ясно, че партиите са напълно единни в това, че не трябва да има преференция при местни избори. Според ГЕРБ "ако има праг, дори и много висок, това ще доведе до сериозни изкривявания на изборните резултати, ще се стимулира купуването на гласове и създаването на сериозни проблеми вътре между самите кандидати в листата на съответната партия или коалиция".

Отказът от преференции на местни избори означава, че законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори гражданите няма да могат да посочват своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва с аргумента, че така ще се насърчи купуването на гласове(?).

Тези фундаментални въпроси за избора изобщо бяха подминати, т. е. дискусията в Народното събрание не се съсредоточи около тях. А точно те са основните, върху които се крепи демократичността на вота. Вместо това депутатите дълго спориха да го има ли Х-а или не. В крайна сметка се реши - на изборите вече ще се гласува само със знак "Х", при това изписан със син химикал. Тук - там от страна на опозицията се чуха гласове за нарушаване правата на гражданите, за въвеждане на антидемократични правила за вота.

В крайна сметка по-важните решения, които минаха на първо четене на Изборния кодекс, визират забрана за влизане на придружител в кабинката заедно с неграмотни, глухи, слепи или неми граждани. Ако пък избирателят е инвалид, той ще трябва да доказва това с решение на ТЕЛК, за да се допусне придружител с него в тъмната стаичка. В нея пък се забранява снимането дори с мобилни телефони. За нарушаване на тайната на вота се предвижда глоба от 1 000 лева, решиха народните избраници.

Ако този кодекс стане факт, вече няма да се издават удостоверения за гласуване на друго място, дори и за застъпниците на партиите. Всички разплащания по кампанията над 5 хил. лева ще се превеждат по банков път. С по 20% ще бъде резната бройката на всички общински съвети в страната, а районните кметове и тези в малките населени места до 500 жители ще се избират по предложение на общинския кмет. За местните избори се въвежда уседналост от 12 месеца, решиха депутатите.

Общото мнение на представители на граждански организации и на медиите е, че управляващите отново не устояха на изкушението да прекроят Изборния кодекс по тяхна мярка, за да се бетонират във властта. В така приетия вариант на кодекса има и положителни моменти, но отсъства изобщо нова концепция, която да приближи политици и гласоподаватели. Реално се получава безразборна смес от съществуващото до момента законодателство с втъкани нови елементи, което не води до промяна на системата на изборния процес. Все още има време кодексът да бъде преосмислен, някои спорни текстове да бъдат изчистени в посока на интереса за повишаване на демократичността и за защита правата на гражданите.

 

 

Мнения

 

Редуцираните местни парламенти стават по-лесни за манипулация

 

Любомир ПЕТКОВ, председател на ОбС на БСП

За начало да припомня, че една от предизборните закани на ГЕРБ беше, че след изборите веднага ще инициира дебат и промени в изборното законодателство, така че за всички играчи на политическото поле да има равни правила и те да са ясни далеч преди следващите предизборни кампании. Факт е, че нито дебат, нито яснота се получи. Политическите сили, или поне сериозните от тях, са вече в предизборен режим на работа, а Избирателният кодекс се мотоляви между първо и второ четене, главно из ръцете на Искра Фидосова и още неколцина анонимни юридически "корифеи" от управляващото мнозинство. Същите тези хора, когато бяха в опозиция, ругаеха предишното Народно събрание за подхода към изборното законодателство, виеха за някакви манипулации, внушаваха скодоумия като например това, че държавната фирма Информационно обслужване ще изброи грешно гласовете в полза на БСП и прочее дивотии. Самите обстоятелства около последните парламентарни избори налагат подобни квалификации. ГЕРБ спечели, БСП загуби с много, промените в законодалеството не само че не помогнаха на предишните управляващи партии, а напротив - спомогнаха дистанцията от победителите да бъде толкова голяма.

Казвам това не за да оправдая законодателните грешки, които не позволиха на изборите през 2009 г. да се състои истински мажоритарен вот или недомислената идея за вдигане на прага за влизане в парламента. За тези провали БСП и НДСВ си платиха цената на изборите и даже си надплатиха.

Споменавам тази предистория, за да се направи по-ясен паралел между случилото се само преди по-малко от две години и това, което сегашното парламентарно мнозинство прави.

Предишните управляващи бяха атакувани главно заради опита да вкючат мажоритарен елемент в избора на народни представители и заради желанието да вдигнат прага за влизане в парламента на коалиции.

Първото беше разчетено като опит да се спечелят допълнително няколко места за кандидати на БСП в традиционно силни за левицата региони.

А второто - като стремеж да бъде оставена извън парламента вездесъщата Синя коалиция.

В масовото съзнание остана това.

Сега масовата публика дори не се занимава много-много с тези въпроси, защото те преминават някак незабелязано покрай полицейщината и спонтанните изблици на простащина, разбирана за съжаление от немалко хора като форма на близост, които ни заливат от ефира. Изборното законодателство явно е мисията на живота за третия ешелон от ГЕРБ и естествено продуктът е трето качество.

В предходния мандат се въведе мажоритарен вот, защото който и да срещнехте по улицата, щеше да ви каже, че иска мажоритарен вот.

Предложи се увеличаване на прага за коалициите на 8%, първо - защото опозицията превърна думата коалиция в нещо много отвратително, и второ - беше логично да се търси средство за ограничаване на възможността в парламента да влизат непредставителни политически субекти чрез безпринципно групиране с други подобни.

Съотнесени към основните принципи на демокрацията, тези промени няма как да не получат положителен знак. Проблемът днес - година и нещо по-късно, е как да сложим знак плюс на поне една от промените в изборния кодекс, минали на първо четене:

- без избор на районни кметове- централизирана местна власт, децентрализация на права и отговорности - друг път;

- без избор на кмет на кметство в населени места под 500 души - безвластие и бюрократизъм в най-изоставащите райони;

- по-малки общински съвети - по-лесно контролируеми, а защо не и манипулируеми;

- повече пари за кампания - повече търговия, по-малко идеи.

Това, което е успокоително, е, че мащабът на законотворческия размах и общото ниво на просветност на авторите на този законопроект е бариера за още по-дръзки експерименти. А това всъщност са експерименти с демокрацията, на която иначе всеки срещнат на улицата човек е радетел.

 

 

Валерий Ангелов, независим съветник в ОбС - Плевен:

 

Хората от малките села ще загърбят урните

 

Еми СТАЛЕВА

"Заковаването на 20% за преференциалния вот за парламентарните избори е недемократично. Едва ли някой ще може да прескочи тази летва, поставена от депутатите", заяви Валерий Ангелов, независим съветник в ОбС - Плевен. Според него не е правилно и решението да не се избират кметове в населени места под 500 души население. В Плевенско има поне десетина такива села, където мярката най-вероятно ще доведе до спад на избирателната активност. В такива случаи, като не гласуват за собствен кмет, гражданите нямат заинтересованост, отдръпват се от урните, коментира старейшината.

Орязването на общинските съвети с 20% пък ще предизвика преструктуриране на политическото пространство, което като ефект няма да компенсира спестяването на разходите за заплати, смята Ангелов. Според него въведената уседналост, както и изискването да се внася депозит от 10 хил. лева за участие в националните избори, са правилни решения на парламента.

Като позитивни за избирателния процес съветникът оценява текстовете от закона, според които само регистрираните партии в ЦИК ще могат да участват в коалиции. По този начин от вота ще отпаднат съмнителни коалиции по места, за които не се знае на какви интереси са подчинени. Валерий Ангелов подкрепя решението за създаване на постоянно действаща ЦИК за всички избори. Той обаче не вярва системата за електронно гласуване да проработи ефективно. В този случай може да се извърши подмяна на вота по български, коментира съветникът.

 

върни се в НАЧАЛО