ТЕМА


 
ОПАСНИТЕ ДИГИ
 
 
Плевен

 

Немарливост оставя нерешени проблемите на село Комарево

 

Разградска фирма свършила работата като кучето на нивата

 

Мая ПАСКОВА

След наводненията миналата година се оказва, че са необходими бързи ремонтни дейности за четири диги в Плевенска област - край селата Ставерци, Комарево и Биволаре, и две корекции на речните корита на Вит и Искър в района на Биволаре. Средствата за възстановяване са отпуснати по Постановление №728 от 2005 г. на Министерския съвет. Заради съборената дига в Комарево има опасност за ж. п. линията край селото, 200 къщи, ферма и стопански двор. Проверка на областната администрация в Плевен показва забавяне или липса на изпълнение на обектите, което се обяснява с лошите климатични условия. Това твърди при срещата си с областния управител Цветко Цветков управителят на разградската фирма изпълнител "Антора" ЕООД Иво Илиев, която е спечелила търг за обществена поръчка и ползва средства в размер на 1,2 млн. лв. по направление публични инвестиционни обекти с национално и местно значение. Сключеното споразумение е тристранно - между "Публични инвестиционни проекти" ЕАД - София, Министерството на земеделието и горите и "Антора" ЕООД, и е подписано на 18 ноември 2005 г. С решение на Министерския съвет малко по-късно е извършена промяна на срока за завършване на ремонта и той е продължен до 30 май 2006 г. Фирмата изпълнител е изтеглила авансово 30% от предвидените за възстановяване средства.

След ремонтни дейности на дигата край Комарево и приемането на обекта през май обаче се оказва, че работата не е свършена докрай. Заинтересовани алармираха за няколко проблема. Първият е на мястото, от което е вземана пръст, за да се построи дигата - в непосредствена близост до шосето и ж. п. линията. Там в момента стои огромна купчина жълта пръст, която при един по-проливен дъжд ще бъде изнесена от водата върху пътя. Фирмата изпълнител е обещала да направи канал за изтичане на водата, но спазвайки спешни срокове по друг обект, още не е изпълнила обещанието си. И не само него. Пътят, по който са се движили натоварените с пръст фадроми до дигата, минава през частна ферма. Собственикът й е съдействал по всякакъв начин за изпълнението на ремонта, най-малкото като заинтересован и първия потърпевш при едно бъдещо наводнение. Резултатът е, че е завлечен с една цистерна, която е предоставил на работниците и огромен, кален и разбит път, пресичащ личната му собственост. Естествено и обещанието на Илиев, че ще се върне да поправи нещата.

Самата дига според мнението на комаревчени не е построена качествено. Коритото на реката е изправено със сандъци от метална конструкция, напълнени с камъни, за да не подкопава водата започналата да се руши предишна дига. Така си и стоят - открити. Дъждовете още не са започнали, а вече има пропадане на пръст, изкривени железа. Какво ще се случи, ако реката пак придойде и ги залее, не им се мисли на хората. Друг е въпросът, че старата дига се е разрушила, защото циганите са окрали метала от нея, въпреки че е бил под земята. Колко време ще стои конструкцията на новата, при положение, че е изкушаващо открита и лесна за изнасяне, не е ясно.

Десетчленна приемателна комисия от представители на РДХ Плевен, ОД "Земеделие и гори", представител на строителен надзор от "Агроводинвест" клон Плевен, управителя Иво Илиев на "Антора" ЕООД, управителя на "Напоителни системи" ЕАД клон Плевен - представител на експлоатацията, проектант инженер, инспектор от Гражданска защита, специалист от РРТУДС, кмета на Комарево Веселина Борисова и представител на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център Плевен, е натоварена със задачата да приеме/откаже изпълнението на обект: "Корекция на р. Вит първи участък при км 8+000 - възстановяване дига 250 м", с. Комарево. Комисията е трябвало да се събере на 25 май в сградата на "Напоителни системи", да направи преглед на документацията и оглед на обекта, за да състави протокол за установяване годността за ползване на строежа след извършените ремонтно-възстановителни работи.

Всички присъстващи от назначената комисия нямат забележки към обекта. Кметицата обаче е с особено мнение. Първо защото нещата не са довършени. А за да се подпише за приемането на обекта, всеки един от членовете на комисията е трябвало да прегледа документацията по ремонтната работа и да се убеди в годността на обекта. На Борисова не са й показали никакви документи. Просто шофьорът на фирмата й е донесъл протокола, на който тя е трябвало да се подпише - само срещу обещание и честната дума на зам.-областния управител, че в най-скоро време нещата ще бъдат наред. До днес нищо подобно не се е случило. Единствено една фадрома дошла за ден, за да заравни пътя от коловозите.

Предната година след наводненията работници от същата фирма са идвали в Комарево, за да почистят деретата. След като поокосили тревата и изсекли дърветата и друга по-ниска растителност от там, те приключили работа. Един багер, присъстващ в акцията, е разширил канала, свързващ двете села Злокучене и Комарево, след което се оказало, че парите стигат само до там и не може цялото дере да бъде прокопано.

Хората тук се питат защо се случва така, че въпреки пропагандираната загриженост на държавата и огромните средства, които се отпускат за нещо добро, това добро не достига до тях, или поне не в първоначалния си замисъл. И живеят с надеждата, че някой някога ще си спомни за тях не след бедствие и не след потоп, а защото и те са хора и граждани на тази страна.

 

 

Монтана

 

20 години спорят стабилна ли е стената на язовир Огоста

 

Над 300 млн. куб. м вода са надвиснали над областния град

 

Симеон НИКОЛОВ

20 години след пускането в експлоатация на втория по големина язовир в страната "Огоста" край Монтана не стихват споровете дали стената му е достатъчно стабилна. Язовирът е проектиран да побере 510 милиона кубически метра вода, но никога не е завиряван на повече от 400 млн. куб. м, че да се види дали стената му ще издържи. Повечето инженери и проектанти твърдят, че е достатъчно стабилна, но някои са на обратното мнение.

Язовир "Огоста" е пуснат в експлоатация през 1986 година, нивото му е на 60 метра над нивото на Монтана. Намира се на по-малко от километър от крайните квартали на града. На дъното на водохранилището са останали две села - Живовци и Калиманица, чиито жители са били изселени в Монтана и Берковица през 1979 година. Калиманица е родното село на писателя Йордан Радичков, то е описано подробно в неговото творчество, описано е и изселването заради строежа на язовира.

"Огоста" е изграден с цел напояване на огромни площи земя. Той е проектиран за напояване на 180 000 декара в полето от Монтана та чак до областта "Златията" край Лом. До 1989 година са били положени тръби до половината от тези декари, останалата част от системата така и не се изгражда. В момента водата от язовира почти не се използва за напояване, тя върти турбините на две водноелектрически централи - "Огоста" и "Кошарник". Първата от тях се намира на язовирната стена, през нея се изпуска водата към река Огоста.

Множество жалби за стабилността на язовирната стена е подал до прокуратурата председателят на НД "Екогласност" в Монтана и заместник-председател на движението в национален мащаб Петър Пенчев. Той твърди, че по единия скат на язовира има свлачище, което засяга и язовирната стена. Пенчев е убеден, че под стената има тунел, който създава опасност от наводнение. Екологът настоява да се направи изследване на язовира и стената му от независими експерти, които да не са участвали в проектирането и изграждането на хидросъоръжението. Преди година поредната му жалба бе отхвърлена от Окръжната прокуратура в Монтана като неоснователна, но той обжалва пред Апелативната прокуратура в София, която разпореди проверка по жалбата. Това стана повод за иронични заглавия в местната преса като "Прокурори търсят тунел под язовир" и т. н. Мнение да се направи изследване на язовирната стена даде и доц. Борислав Великов по времето, когато бе председател на Народното събрание.

От четири години стената на язовир "Огоста" се охранява денонощно от жандармеристи и разходките по нея са забранени. Целта е да се предотврати евентуален терористичен акт, при който град Монтана би бил пометен от 300 - 400 млн. куб. м вода. Мнозина от местните хора смятат язовира за бомба, надвиснала над града. Други пък са доволни, че имат място за почивка през лятото, че има гларуси, които да ги будят сутрин и да им създават впечатление, че са на морето.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Край Долна Оряховица приключва укрепването на брега на р. Янтра

 

Кремена КРУМОВА

Няма неправомерно усвоени средства, даже напротив - работи се доста добре, с перфектна организация, казва кметът на Долна Оряховица Григор Минков за фирмата "Бетонстрой, която извършва строителните работи по дигата на река Янтра. "Напоителни системи са кандидатствали пред Министерството на държавната политика при бедствия, аварии и катастрофи. Общо 500 000 лева струва ремонтът на дигата при Долна Оряховица. Сега са дадени последните 270 000 лева и обектът е приключен на 90%. До края на тази година трябва да бъде готов окончателно.

"В момента се изсипват 2 000 кубика скална маса. След това се натрупва пръст, която се трамбова, следващата стъпка за укрепването е поставянето на габиони - метални кошове, пълни с камъни. Те са наредени по два реда и се заливат с бетон. После се прибавя още пръст и се слагат панели под ъгъл 45 градуса. И така дигата се запечатва, обяснява технологията по изграждане на съоръжението кметът Григор Минков, който непрекъснато следи процеса на работа там. Около 20 метра е висока дигата, толкова е широка и дълга около 400 метра.

На 19 септември миналата година участък от 400 м на съоръжението в Долна Оряховица бе разрушен напълно от голямата вълна на поредните наводнения в региона. Кметството беше направило временен път и тежки камиони бяха влезли, за да укрепят дигата. Тогава на посещение в близкия на Горна Оряховица град дойде и министър Емел Етем и разпореди хеликоптер, който да спусне бетонови елементи в основата на дигата. В аварийните работи участва транспортният вертолет КА-32 на авиационната компания "Скорпион еър". Първият полет бе извършен от летището в Горна Оряховица. Машината с товароподемност от 4,5 т преодоля за минути разстоянието до дигата, която отстои на около 200 м по въздушен път от летището. Бяха направени около 100 полета за транспортирането на над 130 пакетирани бетонни панели и каменни блокове. Създадена бе организация за транспортирането на панелите от местната фирма "Бетонстрой" до района на летището. Работници от фирмата режеха и пакетираха блоковете на място. След края на въздушната операция укрепването на дигата продължи с инертни материали по набелязания план.

Перфектната организация и добрата работа на институциите и органите на реда предотвратиха влизането на водата в града, споделя долнооряховският кмет. 300 семейства са били застрашени от опустошителните наводнения тогава. Беше създаден и граждански щаб, който координираше дейността на Гражданска защита, пожарната, полицията, военните, фирмите и др. "Вследствие на високото ниво на р. Янтра е прекъснат участък от стара дига при гр. Долна Оряховица. Започнало е свличане на земни маси от направения нов насип", пишеше в съобщенията си миналата година Гражданска защита. Оперативна група на постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в Горна Оряховица ръководеше мероприятията по прокарване на път за преминаването на машини, насипването и укрепването на дигата.

От министерството отпуснаха 150 хил. лв. за хеликоптера и за всички неотложни работи и главната цел - основата да се подпре и скалната маса да се укрепи, бе постигната.

 

 

ВРАЦА

 

Липса на средства и оспорване на процедури бавят ремонтите

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Областният управител на Враца Антонио Георгиев е изпратил писма до Министерството на земеделието и горите и до директора на "Напоителни системи" - София и Враца, за профилактично обследване на крайдунавските диги. Според него проверката на състоянието им е важна, защото трябва да се знае при евентуални последващи високи води доколко дигите могат да издържат на натиска им.

Планирани след наводненията диги и укрепителни съоръжения в област Враца не са изградени поради липса на средства. Едва 4 млн. лв. от поисканите 26 500 000 лв. са отпуснати от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи общо за преодоляване на щетите от наводненията.

На река Малък Искър край Роман е изградена разрушената от наводненията стара стена, предпазваща квартал "Сухо поле", като е заменена с бетонна. Но все още не са преведени от държавата всички средства и общината не се е разплатила напълно с фирмата изпълнител, завършила обекта със собствено финансиране, каза кметът на Роман Пламен Младенов. Поради оспорване на процедурите пък се бави изграждането на канализацията в града, за която има отпуснати близо 2 млн. лева. Общината е вложила около 160 000 лева за почистване на двата моста в село Струпец, но за едното съоръжение ще са необходими допълнителни средства за укрепване и ремонт на пътя, допълни Младенов.

Остава недовършена дигата край Козлодуй, която обхваща проблемен участък от 2 км - от плажния комплекс "Рай" до паровата централа. Все още не е изяснено ще се финансират ли проектите, внесени в МРРБ от областния управител Антонио Георгиев, за изграждане на дига по поречието на Дунав край с. Горни Вадин, на дренажно-канализационна система в Оряхово и Мизия и укрепване на свлачищата в квартал "Зелена бара" в Оряхово и по пътя между Мизия и ферибота.

Само за изпълнение на първия етап на проекта за овладяване на свлачището в оряховския квартал "Зелена бара"- осушаването, ще са необходими около 2 млн. лв.

Идейният проект, подготвен от Минно-геоложкия университет, предвижда като първа стъпка за спиране на процеса изграждането на 16 сондажни кладенци, на отводнителен канал в дере "Зелена бара" с две дълбоки шахти, дренажни ребра и канализационни профили, както и ремонт на канала на дерето. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи обаче е отхвърлила искането на общината за отпускане на тези пари, като припомня, че са дадени 180 000 лева за аварийни и възстановителни работи по няколко улици в квартала и централното дере, както и за инжерно-геоложки проучвания и проектиране.

В инвестиционната програма на община Криводол са заложени средства за строителството на предпазни диги и корекция на реките "Лева" и "Ботуня" и изграждане на предпазни диги в с. Ракево и на защитни съоръжения в Криводол. Кметът Николай Иванов увери, че финансирането е осигурено и те ще бъдат изградени.