АРТСЕДМИЦА


 

Старейшината Спартански политизира въпроса за паметник на ген. Скобелев

 

Шефът на местния парламент отказва съдействие на областния управител

 

Мая ПАСКОВА

На кого принадлежи идеята за издигането на паметник на ген. Скобелев в Плевен е темата на новия скандал с политически привкус, който заформи председателят на местния парламент Георг Спартански. Повод за това стана писмото на областния управител Цветко Цветков до шефа на старейшините и до кмета Найден Зеленогорски. В него губернаторът им съобщава за писмо, получено от руския посланик в България Анатоли Потапов, от което е информиран, че в Русия е създаден Обществен комитет за увековечаване паметта на генерала, като една от инициативите е в Плевен да бъде издигнат паметник на героя от Руско-турската война, като руската страна поема разноските по изграждането и поставянето на монумента.

Цветко Цветков пише, че подкрепя инициативата за изграждане на паметник на ген. Скобелев в Плевен и също така учтиво моли местната управа, ако прецени, да внесе на следващата сесия на общинския съвет предложение за обсъждане и определяне на място за поставянето му. Незнайно защо това писмо страшно разгневи Спартански, който незабавно свика пресконференция, за да обясни кой е по-висш и кой стои по-отгоре. Традиционно вестник "BG Север" не беше уведомен за срещата с медиите, но се запозна със случая от свои колеги. Председателят на местния парламент импулсивно е интерпретирал кореспонденцията с учтивата молба на губернатгора като заповед и като идея, внесена от БСП по партийна линия. Или не си е дочел правилно писмото, или емоциите му идват в повече напоследък. Защото областната администрация се управлява от коалиционен кабинет, съставен от три партии. А областният управител не е партиен вожд, а представител на държавната власт, уточнява неговото пресаташе Ева Маринова. Още повече, че тук става въпрос за опит за културен диалог между институции, за какъвто кметът Зеленогорски бленуваше и се чувстваше пренебрегнат.

Но понеже добрите идеи дразнят тези, които не са техни автори, дайте да покажем кой е по-по-най. Никой не омаловажава действията на местния парламент по посока обсъждането на бъдещия културен проект с московската организация. А щом като самият Спартански твърди, че "българската общественост иска построяването на този паметник", въпросът е защо не приеме подкрепата и съдействието, поднесени с необходимото внимание и уважение на другата страна, представляваща и защитаваща интересите на тази общественост. Изглежда нежеланието за диалог идва от там, където най-много страдат от липсата му.

 

Андреана Николова,
I награда при жените в конкурса "Гена Димитрова"

 

Мислех, че всички хора могат да пеят вярно

В няколко поредни броя вестник "BG Север" предлага на своите читатели срещи с някои от лауреатите на Първия национален конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова", който се проведе в Плевен, с членове на журито, с известни български оперни певци, покорили световните сцени.

- Г-жо Николова, какви са впечатленията ви от този първи оперен конкурс на името на Гена Димитрова?

- Първо искам да поздравя Плевен за възможността да учреди конкурса и да направи тази добра организация. Казвам го като участник, наблюдавайки нещата от другата страна. Една стройна организация, която по никакъв начин не ми е попречила, напротив, само ми помагаше.

- Как се чувствате като лауреат?

- Безкрайно съм щастлива разбира се за първото място. Трябва да благодаря освен на журито и на всички хора, с които съм работила през годините. С огромно уважение и щастие казвам, че една от тях е и покойната Гена Димитрова. Надявам се, че стана един хубав концерт, наситен с много емоции и зрителите са изпитали истинско удоволствие. Това са младите певци, които продължават традициите на българската оперна школа.

- Какво трябва да притежава един оперен певец, за да може да предаде емоциите си на публиката и да бъде харесван?

- Веднага ще цитирам Гена Димитрова: първо трябва характер. Не може един певец да накара хората насреща да се вълнуват, ако той не е достоен човек, ако не възпитава в себе си морал, ако не възпитава тези качества, които го отличават в обществото като цяло. Стъпвайки на сцената, да предаде внушенията, по които чисто музикално работи, да ги превърне в музикални чувства и хората, които го слушат, да се развълнуват.

- Личността, талантът или емоциите са най-важни?

- Начинът, по който аз работя, а мисля, че това е и правилният подход, на първо място поставям техниката - вокална, музикална, и чак тогава са емоциите. При обратния вариант историята познава много случаи на певци, които са изглеждали с обещаваща кариера именно заради емоциите, които изразяват. Но те са изпреварвали подготовката и после нещата не са се развили в правилната посока. Много работа, много техника, много учене. После е всичко останало.

- Кога и как открихте, че ще станете оперна певица?

- Моята кариера в това изкуство дължа на учителката си по пияно от Русе, която разбра че съм музикална и много искаше да се занимавам с музика по някакъв начин. Тъй като бях вече голяма за музикален инструмент, ми подсказа, че мога да се насоча към пеенето. Истината е, че в момента, в който чух това, все едно винаги съм чакала някой да ми го каже. До тогава не си представях, че това може да бъде професия. Мислех си, че всички могат да пеят вярно и това да е нещо естествено. Не съм от певците с дълги музикални традиции в семейството. Напротив, това дойде като подарък, когато бях десетгодишна и думите на моята учителка предопределиха съдбата ми.

- Бъдещи планове?

- По настоящем съм солистка в Русенска опера, така че плановете ми са свързани с там. Предстои ми изпълнението на "Сватбата на Фигаро" в операта в Букурещ, работата ще е много интересна, със съвременна концепция и с нетърпение очаквам да замина.

 

 

Дон Кихот покори старата столица

 

Кремена КРУМОВА

Дали Дон Кихот живее у всеки съвремен човек? Дали вечните екзестенциални въпроси вълнуват и нашето съвремие? Дали си струва да тръгнеш след своите идеали и мечти в днешното забързано и уморено време? На тези въпроси може да си отговори всеки търсещ отговори, срещнал се с вечния образ на Дон Кихот.

В малко по-съвременен вариант видяха героя на Сервантес великотърновци на сцената на Музикално-драматичния театър "К. Кисимов в старата столица. Ролята в постановката "Дон Кихот - човекът от Ла Манча бе изпълнена от актьора Коста Цонев. Дали тя е била винаги негова още от черно-белия мюзъкъл, излъчен по телевизията преди много години, не е ясно, но със сигурност днес Коста Цонев показва, че Дон Кихот е неговата философия. "Тази роля стана еталон в живота ми. Тя е моята философия. Аз съм един Дон Кихот, каза преди представлението неповторимият актьор. По думите му всичко, което става около нас и на което ние сме свидетели, го кара да мисли, че това представление е с много добър адрес. "Максимална точност на израза са постигнали постановчиците. Брилянтен, по-вглъбен спектакъл, по-философски, за да накара публиката да се огледа и види какво става наоколо, каза още Цонев.

Режисър на спектакъла "Дон Кихот - човекът от Ла Манча е Димитър Шарков, диригент е Владимир Бошнаков, сценографията и костюмите са на Лидия Къркеланова, хореограф е Албена Фидин, а сценичният бой и пластиката са дело на доц. д-р Александър Илиев. "Пиесата е поставена по един нов начин. По-зряла, по-дълбока, проблемите са по-изострени. Спектакълът залага на атракцията и силната визия. Забавен, зрелищен, силно емоциалонален и смислов, сподели режисьорът Димитър Шарков. По думите му това е един перфектен мюзъкъл.

Ролята на Сервантес и Дон Кихот освен от Коста Цонев се изпълнява и от търновския актър Иван Митев. Дулсинея също се играе от две дами - Милена Чартазанова и Стефка Златкова. Монахини, прислужнички, ангели, свещеник, икономка и други герои пресъздаваха на търновска сцена великата идея на Сервантес. 28 човека участват в пиесата от търновската трупа, толкова са и музикантите в оркестъра.

Идеята е постановката да се играе и на други сцени в страната, като се направи и мобилен вариант на декор.

 

 

Търновски художник изряза топола в центъра на Силистра

 

Кера СТОЯНОВА

Пластика от дърво направи по време на 15-ия поред пленер в Силистра великотърновският художник Цани Василев. За да разнообрази 10-дневния си престой в крайдунавския град и да отмори от рисуването, с помощник започнал да реже топола в центъра на града и да я оформя. Кадърният скулптор пресъздал причудливи форми и образи, които нарекъл с една дума - генезис. Всички изпаднали в шок, когато видели интересния вишнево-червен цвят на пластиката в завършен вид. След като одобрили и похвалили "Генезис на Цани, той вече има задачата да направи още четири подобни пластики от дърво. Така в големия и красив парк в Силистра ще има нещо търновско.

Цани Василев не случайно е наречен от колегите си в Силистра българския Бранкузи. Завършил е скулптура при проф. Ненко Маров, факултет "Изобразителни изкуства" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий. Той е действащ художник, участвал е в много изложби и пленери, преподавател е във факултета по изобразителни изкуства в града, директор е на изложбени зали Рафаел Михайлов в старата столица.

 

 

Поетесата Татяна Любенова:

Стиховете ми звучат премного лично

Е какво пък!

Не живях по правилата!

Някак си на странна птица ви приличах.

Ъгълът, под който гледах Светлината,

цветовете правеше различни.

 

Така започва стихотворението "Не по правилата", дало име на новата, пета по ред стихосбирка на плевенската поетеса и журналистка Татяна Любенова. Тук са включени стихотворения от преди 30 години до днес. Като равносметка и поглед в миналото. Хронологично подредени, отразявайки шарения характер на времето - любовни, социални, импресии. Родени от различни емоции, в радост и болка, като късчета от целия живот на поетесата, подредени в стройна мозайка, в книга, която ще остане и след нея. Равносметка, че въпреки неизменната промяна на човека във времето, остава същността - единствена и непроменена.

Заглавието е на стихотворение, писано много отдавна. То съдържа много факти, които с времето са се променили. Но начинът, по който си живял, е останал. Начинът, по който си реагирал на нещата от ежедневието и характерът, са си същите.

Така че аз продължавам да живея не по правилата, да си получавам шамарите, а понякога дори да си подлагам и другата буза, казва Любенова. Но това не е единствената причина стихосбирката да се казва така. Първоначалният замисъл на поетесата е бил тя да носи името на друго нейно стихотворение "Самосъхранение". Многото букви обаче са затруднили дизайна на корицата и нейният съпруг и издател й предлага да го сменят със същото по концепция, но малко по-краткото "Не по правилата".

Семейното издателство "Северно ехо" отпечатва книгата, а графичните отправки са дело на дъщеря им. Въпреки че всички от семейството са включени в подготовката на стихосбирката, тя не е комерсиална. Тираж от 100 бройки не предполага печалба. Защото не е кебапче, което да задоволи прищевките на тялото или печеливш бизнес. Това е друг вид храна и друго богатство, но малко са хората, които го ценят. Не са малко тези обаче, които все пак са помогнали с финансови средства, за да види "Не по правилата" бял свят.

 

Има толкова много пътеки у мене,

че когато светът ми отнеме

и последната моя пътека

аз пак знам накъде да поема.

 

 

Враца

 

Стъкло, метал и керамика на футуристична изложба

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Есенна изложба, по подобие на парижките си колеги, подреди художникът-скулптор Красимир Кръстев в неговата Арт-галерия във Враца. Футуристичната експозиция е разположена на открито в двора и в изложбената зала, където са показани предимно графики и живописни платна. Това са нови творби на 16 врачански художници. Във вернисажа са включени три от последните живописни рисунки на починалия това лято художник Петър Къчев, носител на тазгодишната награда на Враца.

Приложничката Емилия Върбанова се представя с керамично пано, създадено по време на симпозиум в Монтана. Силвия Равнополска изненадва почитателите си с три маслени платна. Нови абстрактни хрумвания показва Любомир Минковски. Росен Цонев и Валентин Леков са изложили по две линогравюри. Гилдията на скулпторите е представена от Стефан Стефанов и Явор Венчев.

Най-провокативен и футуристичен, разбира се, отново е Красимир Кръстев. Негова запазена марка е всеки път да се изявява с нови съчетания на форми и материали. Този път е събрал стъкло, метал и керамика в малка пластика и пластики-осветителни тела с утилитарна стойност.

"Всичките ми работи са нестандартни. Защото ги правя по хрумване, като че ли сами се ваят в ръцете ми. Например този оброк от бял врачански камък. Намерих счупена римска колона и ми хрумна, че може да стане оброк, който да символизира хората, живели по нашите земи - траки, славяни, прабългари. От този камък пък издялах бог Перун - с гръмотевицата чрез змията праща енергия на земята. Това е моя трактовка, мое виждане, което символизира славянството. Отгоре е слънцето. От другата страна съм вплел тракийски мотиви - от рогозенското съкровище, сбруи за коне. Знакът на бог Тангра - триединството, съм изобразил с тристенната пирамида - Бог, Син и Свети дух. Силата която ни ръководи, е една, и това е Бог. По този начин, както е стъпила пирамидата на земята и се е отворила към Вселенета - търси контакти с нея. Това е един тотем, пак като оброк. Тук са прабългарските символи и съвременния пластичен елемент - емблемата на Враца и змията, която прегръща града и го пази", обяснява Краси Кръстев.

Изложбата може да се види до края на октомври в Арт-център -Враца.

 

 

 Дати и личности

 

Петко Ганчев

(18.10.1941)

65 години от рождението на изтъкнатия философ, професор от с. Староселци, Плевенска област. Завършва Софийския университет. Аспирант, научен сътрудник, доцент в Института по философия, професор, зам.-директор в Института за съвременни социални теории, доктор на философските науки. Автор на "Философия и социална дейност", "Екологичните предизвикателства на бъдещето", "Общество и контрол" и др.

Тодор Гиргинов

(16.10.1936)

70 години от рождението на строителния инженер от гр. Габрово. Доцент във Висшия институт за архитектура и строителство в София, професор в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, доктор на техническите науки.

Мария Бохачек

(18.10.1931)

75 години от рождението на оперната певица от гр. Оряхово. Завършва Музикалната академия в София, специализира в Рим. Гастролира във всички оперни театри в България и в оперни спектакли и концерти в Италия, Белгия, Франция, Испания, Русия, Куба, Китай и др. Репертоарът й включва над 30 опери. Някои от ролите й са: Дездемона в "Отело" от Дж. Верди, Неда в "Палячо" от Р. Леонкавало, Тоска от едноименната опера на Пучини и др. Лауреат на международни конкурси.

Стефан Стефанов

(16.10.1941)

65 години от рождението на известния художник живописец.

Доцент по рисуване във Великотърновския университет. Негови творби са притежание на художествените галерии във В. Търново, Разград, Русе, Националната художествена академия, Националния музей в Мексико и в частни колекции в Русия, Германия, САЩ, Франция и др.

Подбрал Витан Барашки