СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

шарен свят

Брой 40 (21 - 27 ноември 2014 г.)


 

За чуждестранните студенти Плевен е един малък Лондон

 

Младежи от три континента са дошли тук да изучават медицина

 

Отляво на дясно: Али Емад, Сандип Гурунг, Деари Оку, Прабеш Ангбуханг, Ехсан Наваз и Мохамед Свамад, сн. авторът

Свамад (в средата) при посрещането на новите чуждестранни студенти тази година

 

Мая ПАСКОВА

Представете си мюсюлманин, християнин, будист и индуист, които не само се разбират и нямат религиозни вражди, но се забавляват заедно и са приятели. Още по-конкретно си представете, че тези хора са родени в Ирак, Йемен, Пакистан, Непал, Нигерия и Бруней. И са впечатлени безкрайно от дружелюбието и толерантността на българите, с удоволствие се запознават с нашенската култура и с желание учат български език. Тези предположения са абсолютен конкретен пример, взет от Медицинския университет (МУ) в Плевен.

Само тази година бяха приети да се обучават по специалност "Медицина" на английски език 130 чуждестранни студенти от 24 държави. Випуските със завършили чуждестранни медици са 11.

Срещаме се с шестима от бъдещите лекари, за да ни разкажат защо са избрали Плевен, с какво ги е изненадала България, кои са най-големите препятствия, които им се е наложило да преодолеят.

 

Мохамед Свамад

вече три години е студент в Плевен. Председател е на студентската организация на чуждестранните студенти и вече доста добре владее български език. Той организира срещата ни със студентите от различни националности. Семейството му е от Йемен, но той е роден в Кения, където прекарва първите 10 години от живота си. В Източна Африка той живее сред различни националности и култури. Там научава суахили - един от най-широко разпространените езици в Африка и на девето място в света по брой на хората, които го говорят, а от 2004 г. официален работен език за Африканския съюз. След това семейството му се премества в Англия, където Мохамед също живее 10 години, като през това време завършва гимназия. После решава да дойде в България да учи медицина. Привлича го най-вече фактът, че страната ни е член на ЕС и обучението ще е на европейско ниво. Такива са очакванията и на останалите му колеги. И те напълно се оправдават. Никой от тях не изключва и финансовата страна на въпроса - тук обучението им излиза далеч по-евтино. Момо, както на галено го наричат колегите му, от малък е мечтал да стане ветеринар. Когато съобщава намеренията си на майка си, тя му казва, че в семейството има негов братовчед, който вече е ветеринар. Затова по-добре той да се научи да лекува хора. Така мечтата на Момо се трансформира, без да се отклонява много от изначалната си същност.

 

Деари (вдясно) по време на вечерта на културите в МУ

Пристигането на Деари Оку

преди три години е било меко казано запомнящо се преживяване. Месецът е февруари, а температурата в Плевен - минус 27 градуса. Дори за свикналите на високите температурни амплитуди плевенчани студът е непоносим. Шокът е в пъти по-голям за идващата от Нигерия студентка по медицина.

Разликата между Нигерия и България е огромна, с широка усмивка отбелязва днес Деари. Най-вече в сезоните и тежката зима, която за нея е напълно непознато явление. Освен това трябва да свиква и с много по-различната храна. Всичко тук е сирене и хляб, твърди Деари. Въпреки че е християнка и въпреки че в Нигерия има 250 етнически групи (при 168 милиона население) тя се сблъсква с коренно различна култура. И трябва да преодолява още една бариера - езиковата. Основният език в Нигерия е английският. Трудностите по време на следването й тук идват от недоброто владеене на езика от някои лектори. Но заедно с другите си колеги, които все още не са научили добре българския, смятат, че толерансът трябва да е двупосочен. Плевенският университет е един от най-добрите университети на Балканите, смята Деари.

 

На същото мнение е и Ехсан Наваз

Той е от Пакистан и е студент трета година в МУ. Подобно на Момо и неговото семейство се премества във Великобритания, когато той е на 10 години. Беше голяма промяна - на езика, на културата, но всичко беше за добро, отчита днес Ехсан. Основната причина да дойде да учи медицина в България е, че във Великобритания трудно се намира къде да караш медицински курс, а е и много скъпо.

Плевен е перфектният град за такъв университет - малък е, можеш да познаваш всички, а като отидеш в магазина, продавачите те поздравяват и знаят какво пазаруваш, приятно изненадан е Ехсан. И допълва, че всеки има нужда да е в близки отношения с другия. Втората причина да избере България за завършване на образованието си е, че никъде другаде не би имал възможност да пътува толкова много, колкото тук. Пътуването в България е много евтино, можеш да отидеш до София или Велико Търново когато си пожелаеш, а Румъния, Турция, Гърция са на една ръка разстояние, отбелязва пакистанецът, свикнал с преодоляването на огромни разстояния. "Това е нещо, което аз имам тук. И Съни бийч", с намигване към популярния сред чужденците черноморски курорт добавя Ехсан. Плевен е мини Лондон, категоричен е той. "Тук идват да учат хора от цял свят. Това нямаше да получим в никоя друга държава - такава пъстрота от националности", добавя бъдещият медик. Чувствам се горд с този университет, защото е един от няколкото такива на Балканите, но практиката тук е на много добро ниво, смята той.

 

Прабеш Ангбуханг

е второкурсник. Роден е в Хонконг, живял в Непал, половината си живот е прекарал във Великобритания. Между родината си и европейската страна намира голяма разлика. Но не и между Непал и България, поне що се отнася до образованието, което той намира за сходно. Когато съм в България се чувствам все едно съм в Непал, откровено заявява Прабеш. Индуист по религиозни убеждения той намира за забавно и интересно да се среща ежедневно с толкова различни хора, да учат заедно и заедно да се забавляват.

 

Али Емад

е роден в Ирак, но после известно време е живял в Дания, откъдето и идва. И той пристига в споменатата вече зима на 2012 г., но единствен не преживява шока от рекордно ниските температури и снегът не го изненадва. Говори доста добре български език, може би заради дългогодишните си познанства с хора от България.

Твърди, че хората в Ирак и България си приличат, за разлика от датчаните, които винаги са много заети и нямат никога свободно време. Стандартът в Дания не го коментира, но пък може да сравнява нивото на обучение там, в Ирак, Англия и България. И смята, че българското е на нивото на английското. Благодаря за тази възможност - да уча и да стана лекар в България, казва той.

Най-ентусиазиран в търсенето на приключения е първокурсникът

 

Сандип Гурунг

от Бруней. Към пъстрата палитра от религии той се вписва като будист. Първата причина, заради която избира да завърши образованието си в чужбина, е да научи нов език. За краткото време, през което е тук, вече има солиден запас от думи, които уместно вплита в речта си. За да избере България го подтикват две причини. Първата е свързана със семейни взаимоотношения - негов братовчед учи в плевенския Медицински университет. Втората е любовта му към пътешествията. Харесва България много, защото хората тук са много толерантни и приятелски настроени, преподавателите са много достъпни и отворени, а времето - хубаво. А хубавото време за него задължително върви със... Съни бийч.

Разминаването между реалността и твърденията на Сандип за толерантността на българите провокират темата за бежанците. Момо се намесва с разумно обяснение.

"Бежанците навсякъде се посрещат негативно. В Англия също имаше много бежанци. Там също не ги приемат, както и тук. Има хора, които са ограничени по мислене и други, които не са. Ние сме студенти и затова ни приемат с отворени обятия, защото ние сме избрали тук да учим и живеем. Приемаме вашата култура, език. И оттук идва и разликата. Ние се чувстваме добре дошли в България, а ако бяхме някъде другаде, нямаше да научим български език", категоричен е Мохамед.

Освен с културния и климатичен шок, чуждестранните студенти трябва да свикват и с българската кухня. Която за повечето от тях се оказва проблемна. Особено за вегетарианците и за тези, които трябва да спазват религиозни постулати.

Нигерийката Деари намира българската кухня за странна и различна, но въпреки това й харесва. Особено сиренето. На сиренето и кашкавала наблягат и мохамеданите, защото месо, което е "халал" според тяхната религия, в Плевен не може да се намери.

Халал месо е от животно, което е заклано по определен ритуал. Коли се в името на бог по определен начин. Животното трябва да е в мир, да е здраво, безопасно и чисто. В София има един магазин, в който араби предлагат такова месо. Понякога нашите студенти ходят до там да пазаруват. Иначе са станали почти вегетарианци. "Но пък така ми стана по-лесно. Ям повече зеленчуци и плодове. Сирене и кашкавал също", казва Мохамед. По религиозни причини не пие и алкохол, така че не може и да сподели емоциите на другите от Слънчев бряг. Есхан пък е стигнал до друго прозрение за тригодишния си престой тук - храната, приготвена от мама, е най-хубава.

Най-гладни си остават вегетарианците Сандип и Прабеш. Накъдето погледнеш, само пилешко и свинско, тъжни са те. И наблягат на банички със спанак и сирене, на постни пици и ризото в ресторантите, както и на приемливите блюда в студентския стол. Прабеш е много впечатлен от плевенските кафенета и кафето като питие. Не питаме каква база за сравнение има.

Във вечерта на културите, която се проведе миналата седмица и на която чуждестранните студенти представиха своите народи с ястия, облекло, песни и танци, беше обявена и благотворителна кампания за събиране на средства в помощ на децата от дом "Детелина".

Идеята е да им изпълнят желанията от писмата до Дядо Коледа. Които съвсем предвидливо са пристигнали първо в МУ.

Със събраните почти 2 000 лв. студентите са сигурни, че ще сбъднат повечето по детски сладки мечти за кукли, коли, раници, топки, скейбордове, играчки. Вярват, че ще успеят истински да зарадват малчуганите. Дори смятат един от тях да се облече като Дядо Коледа и лично да им връчи подаръците. От такава благотворителна кампания миналата година чуждестранните студенти са събрали пари за деца с редки болести.

На финала на разговора и шестимата се надпреварват да благодарят за отношението, помощта и условията, които им се предлагат тук - на ректора, декана и всички преподаватели и най-вече на зам.-декана Ангелина Стоянова, която ги обгрижва като свои деца.

"Когато дойдохме беше добре, за тези три години става все по-добре. Не можем да си представим какво ще стане, когато завършим. Университетът се развива бързо, прогресивно", е общото мнение на бъдещите медици. Те благодарят не само на университета, но и на Плевен и България, че са им показали толкова много обич. Която ще запазят в най-добрите си спомени и чувства от престоя си тук.

 

върни се в НАЧАЛО